Home » Archive

Articles in the история Category

Авторски страници, история »

[22 авг. 2016 | 2 коментара | ]

Антична мъдрост, завещана от древния Рим, гласи, че: „Живите затварят очите на мъртвите, а мъртвите отварят очите на живите“, но така ли е днес в този напрегнат ХХІ век? Клишираното всеизвестно оправдание за прекомерната ни заетост е несериозно, тъй като напрегнати са били дните на човека през всяка историческа епоха. Необходимо е по-често да си спомняме за тази сентенция, и да я отнасяме не само за близките ни хора, за да не се окаже в един момент, че сме слепци по рождение или сме ослепели от еснафщина, вперени единствено в ежедневното дребно, материално живуркане. Поводи за подобни мрачни размисли дал Бог! Но по-добре е да насочим духовен взор към славните 50 русенци, с неотбелязани (с много малки изключения) юбилеи и кръгли годишнини през 2015 г., живели в различно време и посветили живота си на висока кауза и постигнали резултати, не загубили своята стойност през десетилетията, а успяват да впечатляват и да учудват дори и днес, в богатото на всякаква информация съвремие, вървящо по пътя на глобалната интеграция.

Авторски страници, история »

[14 авг. 2016 | One Comment | ]

Вера Мутафчиева беше дъщеря на “буржоазен интелектуалец”. Тя имаше клеймо – произходът й не беше “прогресивен”, пролетарски или от “бедно селско семейство”. Всеки българин с подобен произход трябваше да сътрудничи с ДС, за да изкупи “вината” на родителите си и да получи някакъв шанс за реализация. Не зная каква част от тези хора са имали силата да откажат подобно “сътрудничество”, което в много случаи е било формално. Разкриването на това “агентурно минало” уби хора като Вера Мутафчиева и проф. Богдан Богданов.

Авторски страници, история »

[10 авг. 2016 | No Comment | ]

Известният английски историк византинист Стивън Рънсиман описва в книгата “Падането на Константинопол през 1453 г.”* (The Fall of Constantinople 1453) как е била създадена сегашната Цариградска патриаршия. Според описаните исторически факти и свидетелства, тя не би могла да има канонична приемственост с автентичната Цариградска патриаршия – смята д-р Спас Ташев, който е превел откъса от книгата на Рънсиман, публикуван по-долу. Патриаршията се възобнонява с цел контролиране и манипулиране на християните в Османската империя, което от гледна точка на властта и на историческите обстоятелства е напълно обяснимо.

Авторски страници, история »

[8 авг. 2016 | One Comment | ]

Свещеното познание на древните българи е пряко свързано с нашето настояще, скрито в очевидни артефакти, традиции и обичаи. То е било пренесено на територията на близки по история и дух балкански държави. Там, където богомилството намира радушен прием – в Босна и Хърватска, и днес има свидетелства за съкровеното посвещение в тайнствените мистерии на сътворението и възкресението.
Но за да разкрием неговата глобална същност и значение, ще тръгнем отначало.

Авторски страници, история »

[27 юли 2016 | One Comment | ]

И така, какво ни завещава първоучителят Климент Охридски?
– Азбуката. И не само нам, на милиони като нас.
– Скромността. Нарича сътворената от него азбука на името на учителя си.
– Университета. Първия. Общодостъпния.
Очевидно тези негови достойнства са били забелязани още преди едно цяло хилядолетие. Затова Църквата го е канонизирала за светец.

Е-Списание, история »

[11 юли 2016 | No Comment | ]

Трагедията в Сребреница се случва по време на гражданската война в Босна и Херцеговина. През м. юли 1995 г. в околностите на гр. Сребреница, на няколко места, са избити над осем хиляди босненски мюсюлмани – мъже и деца.
Според последни проучвания, броят на убитите като цяло по време на войните при разпадането на бивша Югославия възлиза на 100-110 хиляди. 1.8 милиона загубват домовете си. Изследване от 2007 г. показва, че повечето от установените 97 207 документирани жертви (цивилни и войници) са босненци (66%), следвани от сърби (25%), хървати (8%) и малък брой албанци и роми. Босненците страдат и от най-много цивилни жертви (83%), в сравнение със сърбите (10%) и хърватите (5%). Голяма част от жертвите са деца.

Избрано, история »

[2 юли 2016 | No Comment | ]

Древен град, погълнат от горите и забравен от хората, е открит край село Сърница в община Минерални бани. На него съвсем случайно се натъкнали група журналисти, тръгнали на експедиция.
Паулина Михова разказва, че тръгнали с двама колеги към „Орлови скали”, за да направят снимки с дрон на изсечените човешки профили. Те обаче се объркали в гората. На едно място журналистите видели да стърчи острия връх на скала. Изненадата ни беше пълна, когато дронът на Иван Мануилов ни разкри величествената гледка. Ставаше въпрос не за една скала, а за цял комплекс, изсечен в скалите, споделя Михова.

Авторски страници, история »

[28 юни 2016 | No Comment | ]

Всеки от записаните от журналистката разкази на близки на жертвите носи живия спомен и раните от преживяното на почернени без нужда семейства, на израсли деца без баща, на погребали синовете си родители, на изгубили ли съпрузите си жени. Това си истории за нелепи убийства, за изгубени любими хора, които близките помнят до края на дните си.
Тези убийства се случват само защото някои тогавашни властници изглежда толкова са се страхували някой да не избяга от Народната република, че са издавали заповеди, заради които са били убивани без предупреждение дори местни хора, които не са имали намерение да бягат, но са се намирали близо до граничната бразда.

българи зад граница, Избрано, история »

[20 юни 2016 | One Comment | ]

Сред агентите, наричани още доносници, особено тези, работили в средите на интелигенцията, има хора с различни мотиви, причини и чувства, осъществявали по различни начини поставените им от офицерите от Държавна сигурност задачи. Но случаи, в които лицето, изпратено да следи и слухти за вражеска дейност на беглец от народната република, изпада във възторг от обекта на интерес на службите, не се срещат често. Точно това обаче прави агент „Елена“, която работи за отдел 6 отделение 2 на Държавна сигурност.

Избрано, история »

[13 юни 2016 | No Comment | ]

През 1539 г. на престола се възкачва цар Хюнгай. Съпругата му носи името Сююмбике, което в превод означава „богиня на красотата“, но има и други предположения – че е аналогично на Любов или Люба, защото на местен език „сюю“ е „любов“.
През 1551 г. Хюнгай умира и царицата остава вдовица. За нейната ръка се домогват турски султани и арабски халифи, но тя е дала обет за вярност към съпруга си, който спазва дори и след неговата кончина. Тя поема управлението на страната и се отдава в служба на народа си.

Избрано, история »

[6 юни 2016 | No Comment | ]

Да приемем за момент, че старите българи са азиатци и нашественици в Тракия. Няма сведения те да са рязали езиците на населението на юг от Дунава. Няма сведения старите българи да са налагали строга забрана да се говори който и да е било език. В Мала Азия властта на Римската Империя не е сломена, но и там мизите и фригите продължават да употребяват родната си реч. Това са фактите, редно е някой да обясни мистерията, но обяснение не идва изобщо.
То няма как да дойде, защото тракийският език не е умирал. Внушенията на определени учени звучаха солидно в миналото, защото ние нямахме достъп до значително количество ценни сведения. Не знаехме, че в продължение на 1100 години българите са наричани мизи. Не знаехме, че учени като Попов и Полянос определят българите като европейци и принадлежащи на тракийския антропологичен тип.
Не знаехме, че старобългарски имена като Дуло, Вокил, Ерми, Винех, Кубер, Севар ги има записани на микенски документи от Бронзовата епоха. Не знаехме, че старите българи издигат могили над гробовете на благородниците си. Не знаехме, че в гробовете на падналите бойци старите българи жертват кон и куче, както правят траките.