Отново за официалния език на Северна Македония

.

Очевидно темата за характера на официалния език на Северна Македония става все по-актуална. Съдя за това и от факта, че профилът ми (бел.ред: става дума за профила на автора във Фейсбук) е налазен от познати и непознати реални личности и тролове, които имат за цел да прокарват тезите на Мицкоски.

Участвах в поредната дискусия за езиковия въпрос и там се сблъсках с твърдението, че „за повечето македонци“ езикът е еволюирал и някога бил безспорно български, но сега станал македонски. Разбира се, пропагандата не признава еволюция, тя тръби за многовековност, а някои пропагандатори все още твърдят и за античност.

Но нека да преглътнем тази научна лъжа. Истината е, че в условията на тоталитаризъм, използващ всекидневно език на омразата, не знам кои и колко от гражданите на Северна Македония са повече и по-малко! Да допуснем, че за повечето нейни граждани твърдението наистина е вярно! Въпросът ми е какво да правим с тези, които не са в групата на „повечето македонци“?

Веднъж общувах с лице от Струмица, деклариращо се публично като българин, но в същото време и като привърженик на идеята за признаване на македонския език като отделен. Попитах го дали е двуезичен, т.е. дали говори български и македонски? Каза, че ще ми отговори след 10 минути, а оттогава минаха повече от 10 години.

През този период започнах да изследвам именно този проблем. Познавам стотици, да не кажа хиляди българи в Северна Македония, които пред мен декларират, че не са двуезични, че говорят само български като майчин. Повечето от тях не говорят книжовен български, а местните диалекти, които властите в Скопие са обявили за македонски, въз основа на които е кодифициран книжовният език на Северна Македония. Очевидно е, че тези хора, които не се смятат за двуезични, не са в групата на тези, които условно тук приех за „повечето македонци“!

Идеята, че някога говорите в Северна Македония са били български, а сега не са, не е нито научно, нито практически издържана. Трябва да се търси политическо решение, което да задоволява и двете страни във вътрешния македонски конфликт, а не да мерим коя страна в този конфликт е по-голяма, т.е. по-силна. Демокрацията няма за цел да задоволява интересите на големите групи и да потиска малките групи. Демокрацията е за всички, а човешките права, в т.ч. и правото на езиково самоопределение, са универсални.

Когато осмислим това, ще разберем защо властите в Скопие водят ескалиралата днес до невиждани размери война срещу всичко българско. Един американски изследовател на македонския въпрос бе стигнал до извода, че в Скопие ще има антибългарска пропаганда дотогава, докато там има българска идентичност, която трябва да бъде унищожавана!

Погледнете от положителната страна на този извод: при такава масирана антибългарска кампания значи има и нещо друго масирано, което властите искат чрез нея да прикрият!

Нека не се хващаме на белградския капан!

Нито идентичностите, нито езиците са нещо застинало. Тяхното изменение е процес, а не еднократен акт. Затова те не са обект на признаване от международното право. Този динамичен процес невинаги протича в една посока. При него могат да възникват както преходни, така и множествени и дори скрити идентичности, особено когато има репресии. А това означава, че един и същи език може да има няколко имена, в зависимост от идентичността на носителя му.

Опитът да се налага само едното име на езика означава ограничаване на човешките права на лицата, които в рамките на тяхната идентичност имат друго езиково самоопределение. За да разберем какво трябва да правим в бъдеще, трябва да си дадем ясна сметка какво имаме към момента.

1. У нас бе приета формулата „македонски език съгласно конституцията на Северна Македония“. Тя е работеща, не е обидна, но за съжаление се използва само в двустранните българо-северномакедонски отношение. Дори не съм сигурен, че при сегашното състояние на отношенията ни може да бъде прилагана.

2. В същото време в специалните декларации на НС и МВнР от 2022 г. се заявява, че позоваването в документите на ЕС на названието „македонски език“ по никакъв начин не трябва да се интерпретира като признание от страна на Република България на „македонски език“. Тази формула донякъде противоречи на първата и е още по-неработеща. Позицията е едностранна и не се споделя от останалите държави в ЕС, поради което в перспектива е губеща. Защото властите в Скопие заявяват, че това как ще се нарича един език е вътрешен въпрос на гражданите на тази държава, а не на правителствата на други. Наблюдавал съм европейските реакции и виждам, че се приема тази теза на Скопие. Оттук произтича дългосрочната опасност да останем в изолация само с нашата едностранна позиция. Тогава какво значение ще има, че ние имаме едно мнение за официалния език на Северна Македония, след като нашите партньори имат друго?

3. За да избегнем подобен неблагоприятен сценарий, трябва да се промени фокусът на българската дипломация. Тя ясно трябва да покаже, че за част от гражданите на Северна Македония този език продължава да е български, макар и различен от книжовния български в България. Примери вече имаме. Книжовният палкенски български език в Банат е създаден много преди книжовния български в България. Двете форми съществуват успоредно и това не е проблем. В наши дни учениците в Банат имат огледални учебници, като на срещуположните страници текстът е на двете книжовни български норми. Това не е превод, а адаптация. Лично аз разбирам повече официалния книжовен език на Скопие, отколкото книжовния палкенски български език.

4. За мен решението на въпроса минава през призмата на правата на човека, като се отстоява идеята за различното възприятие на официалния език на Скопие от двете групи във вътрешния северномакедонски конфликт и съответно отбелязването му в бъдеще с две имена като израз на идеята за национално помирение. Могат да се посочат много примери, в които в официални документи или научни публикации един и същи език се представя с различни имена, в зависимост от неговите носители. Колкото и да е отдалечен лексикално официалният език на Скопие от книжовния български в България, винаги трябва да имаме предвид, че всеки език съществува не само чрез книжовната си форма, а и чрез диалектите му и историческите форми в развитието му. И тъй като всички се обединяваме, че диалектите в Северна Македония все още са български и че лицата с българска идентичност ги наричат именно така, а също и, че историческите форми на езика в географската област Македония са български и именно като български са били наричани и от тези, които са ги използвали, това няма как да не дава отражение върху характеристиките на днешния официален книжовен език в Северна Македония.

Понеже темата съм я обсъждал многократно с мои приятели оттатък границата, оформила се е идеята, когато не се използва формулата „македонски език съгласно конституцията на Северна Македония“, да настояваме да се използва двойното име „македонски/македонски български език“. Подобен подход не отрича ничия идентичност, а утвърждава принципа на равноправие между всички граждани на Република Северна Македония, независимо от тяхното етническо, езиково и културно самоопределение.

ЗАБЕЛЕЖКА: Често пъти се казва, че официалният език на Скопие е сърбизиран. Напълно съм съгласен с това впечатление. Има обаче огромни различия между медийната му форма и действителния лексикален състав. Ако разгърнете неговия официален речник, че видите, че са налични и българските форми, но в практиката масово се налагат сърбизмите под формата на синоними.

Този проблем частично бе решен в Албания и Гърция след 1948 г., когато модифицираната сръбска азбука и сръбска лексика бе изхвърлена от „македонския език“ и той започна да се изписва с българска азбука по правилата на българския правопис.

.

Доц. Спас Ташев

.