Димитри Иванов, в. „Сега“
.
Аз харесвам песента „Крейзи“. Не харесвам това, че аз и мнозина сме изкрейзили.
You don’t have to be crazy to live here, but it helps. Не е задължително да сте луди, за да живеете тук, но помага. Това за първи път го прочетох в „Хладнокръвно“ от Труман Капоти (In Cold Blood, Truman Capote). Ще речеш сънародниците ни, пръснати по света, не са crazy, понеже не живеят тук. Но тъкмо затова те са Crazy, crazy… for loving родината си, знаейки, че тя не е нито най-бедната, нито най-богатата на света. Момент, вземам си думите обратно. България е най-богатата на билки. И истинското българско кисело мляко няма нищо общо с имитациите на „Данон“, нито с кумиса на монголците, нито с кефира на руснаците. Защо е така не знам, но така е.
Та най-много билки имаме и най-много названия за нощта срещу 24 юни, когато билките са чудодейни: Нощ срещу Еньовден, Яневден, Яновден, Иванден, Ивъндън, Иван-Бильобер, Драгийка. За тази нощ Шекспир написал „Сън в лятна нощ“ и първият български превод на тази пиеса е „Сън в нощта срещу Еньовден“.
За всяка болка си има билка, казваха знахарите. Сега те не се казват с една дума „знахари“, а с пет думи: билколечители, които практикуват алтернативна медицина. Изкрейзили сме да си кълчим родния език.
Има билка омайниче – мома да омае момък. Има омразниче – момък да намрази мома, която го омайва. В нощта на чародействата бродели бродници да откраднат берекета от чужда нива. Както във форума бродят завистници, тролове и хейтъри. За да ги обезсилиш, кажи „Проклети да сте“. Тези три думи имат магическа сила, защото „в начало бе словото“. Християнството изместило езичеството, но не съвсем.
Позор томува, що му мисли злото, Honi soit qui mal y pense – пише на средновековен френски език на Ордена на жартиерата и това заклинание било щит на британската политика.
Аз напротив. Не си монтирам решетки, следвам политика на отворените врати и прозорци. Сега навън ръми. Добре е за билките. И за гъбите. И за добрите, и за отровните. През отворения четирикрилен прозорец гледам градината и слушам „Жарден су ла плюи“ на Дебюси. На перваза под прозореца съм наредил подаръците. Всяко преиздаване на мой превод ми идва като подарък. Като започна „преходът“, просто ми крадяха преводите, сега издателствата почтено ми плащат всичко, което ми преиздават: от Хемингуей и Фицджералд до Труман Капоти и Съмърсет Моъм. В „Морският вълк“ на Джек Лондон капитан Улф Ларсен спасява удавник, опипва му ръката и казва: „Ръка, хранена от мъртъвци“. А мен ме подхранва което навремето съм превел.
На перваза има и подаръци, които не съм заслужил. Пращат ми ги непознати. В една писаница споменах мате и хоп – получих мате от Аржентина. Споменах „житан“ и доктор Дориан Диков ми пратил от Париж цигари „Житан“ и уиски Chivas Regal. Споменах водка „Белуга“ и хоп – водка „Белуга“ и хайвер от Царицин, който беше Сталинград, а сега е Волгоград. А пък като казах, че не мога да преведа „шменти капели“, подсказаха ми от Сингапур. И на виртуалните наздравици във форума съм благодарен. Където и да сте по света: Наздраве, приятели мои!
Я да чуя какво казва радиото. Нищо. Звучи песента Let it be. Звучи по повод и без повод като преди, когато преходът започваше. Той започна с банкови фалити, така и ще свърши. Сега за фалита на една само банка предъвкват, но фалираха всички партии. Лет ит би… ‘би… ‘би… ‘би им мамата и на партиите, и на политиците, и на банкерите. Соца го запомних с мръсните тоалетни. Демокрацията – с мръсните номера. Лет ит би. Карай да върви…
Speaking words of wisdom, let it be…
There is still a chance that they will see
There will be an answer, let it be
Скоро ще започне ротативното българско председателство на ЕС. Ще престана да слушам новини. Милиони ще хвръкнат за командировки и за учене на езици. Някаква форумка писа, че сега английският е език, който сума ти българи „владеят перфектно“. Значи Сульо и Пульо и тя. Хвалипръцко и хвалипръцка по ми харесва от френската дума „фанфарони“. Издателство „Хермес“ ще преиздаде „Души в окови“ на Моъм. Той пред военната комисия смънкал, че има някакви езикови познания. Родил се и пораснал във Франция, следвал в Хайделберг. Английските джентълмени, обратно на хвалипръцковците и хвалипръцките, предпочитали understatement пред overstatement. При кавалерийската атака на англичаните пред Балаклава край Севастопол ги посрещнали с дъжд куршуми. Командирът на кавалерийската бригада казал „Нямам впечатление, че ни се зарадваха“ и пришпорил напред. Перфектен understatement. Балаклава сега се нарича маската с дупки за очите и устата; на Крим англичаните зъзнели от студ.
По overstatements българите задминахме US. За нас национален предател е човек, който не е съгласен с нас. US са по-умерени. Путин е агресор, защото не е съгласен в Русия и Украйна да стане, както US иска. Българите правим, както US иска, значи държим си на джентълменската дума. Ние сме дори потомствени джентълмени, понеже правехме, което Кремъл иска.
Съмърсет Моъм, когото „Хермес“ ще ми преиздаде, джентълмен ли е? Джентълменът не може да е бизнесмен, търговец, индустриалец или банкер, камо ли американец. За да си джентълмен, трябва да притежаваш земя. Не да си я купил, а да си я наследил, но не от баща ти, а поне от дядо ти. Наследник е само първородният син, братята му не могат да са джентълмени? Могат, ако са в едно от 3-те джентълменски поприща: църквата, армията и флота. Има и четвърто, но джентълмените не го споменават, затова ще го премълчим. Ние знаем, че Джеймс Бонд е джентълмен, понеже е в тайната служба на Нейно величество. On Her Majesty’s Secret Service. „Интелиджънс“ иде от интелигентност. Пратен в Русия да предотврати революцията през 1917-а, Моъм се провалил. И не станал най-добрият писател, а само най-успешният, най-богатият, най-четеният и най-много пътувалият.
.
Страхотно! Издържано и балансирано!