.
На 9 май 2026 г., за храмовия празник на българската църква „Св. Георги“ в Одрин, от България пристигнахме потомци на тракийски бежанци от Тракийско дружество „Одринска епопея“ – Стара Загора, заедно с още над десет автобуса български граждани. Дойдохме, за да вземем молитвено участие в светата литургия в един от най-свидните български храмове в Одрин – храм, пазещ паметта за поколения българи, живели по тези земи. Вместо празнично богослужение, обаче, станахме свидетели на нещо, което никой от нас не е очаквал да преживее през XXI век.
.
.
В храма пристигнаха пратеници на митрополит Амфилохий, които съобщиха, че той забранява в българските храмове в Одрин да се извършват богослужения на български език. Беше заявено, че богослуженията трябва да бъдат единствено на гръцки език.
.
.
Тази новина предизвика силно възмущение и негодувание сред всички присъстващи. Хората не можеха да повярват, че в български храм, изграден от българската общност в Одрин и съхранил през десетилетията паметта за българското присъствие тук, се прави опит да бъде заглушен българският език.
Особено достойна и категорична беше позицията на членовете на църковното настоятелство Христо Копано и Димитрий Йотев, които не позволиха в българската църква да се служи на гръцки език. Тяхната твърдост запази достойнството на храма и уважението към паметта на нашите предци.
.
.
Българският архимандрит Харалампи Ничев отслужи молебен-петохлебие към свети Георги, но светата литургия не бе разрешена.
С достойнство и ясно изразена позиция се отличи и генералният консул на Република България в Одрин Радослава Кафеджийска, която остана сред българите в този тежък и унизителен момент.
.
.
Сред всички присъстващи неизбежно възникна един болезнен въпрос: нима отново се връщаме към времената на Българското възраждане, когато нашите деди са били принудени да водят борба, за да чуят Словото Божие на своя роден език?
.
.
Това не е просто спор за език. Това е въпрос на историческа памет, национално достойнство и уважение към жертвите и съдбата на тракийските българи. Преди случилото се поднесохме цветя на гроба на отец Александър Чакърък – човек, посветил живота си на българската общност в Одрин и на съхраняването на българския дух в тези земи до последния си дъх. И може би точно там, пред неговия гроб, най-силно почувствахме колко крехка е паметта, ако не я защитаваме.
.
.
Този ден, който трябваше да бъде празник, се превърна в тревожен знак, че правото на българска духовност и богослужение на роден език не бива никога да се приема за даденост. Защото историята ни е научила, че всичко, което не се отстоява, може отново да бъде отнето.
.
Текст и снимки:
Деляна Ковачева-Нейкова,
председател на Тракийско дружество – с. Дъбово, общ. Мъглиж,
и Диана Минкова
Източник: Тракийско дружество „Одринска епопея“ – Стара Загора
.
