.
Историята се повтаря. Привържениците на шекспировата теза „much ado about nothing” разглеждат срещата в Анкоридж (която не е столица на Аляска) като холивудски филм. Зад повърхността на дрес кода, жестове, ръкостискания, кой е пръв на пресконференцията, арсенала от самолети на земята и в небето, мимики, body language и пр., трябва да погледнем основните резултати:
– срещата на двете най-големи ядрени сили и проведения от години диалог с редица последствия, които тепърва ще разберем, разведряват международния климат нажежен напоследък до крайност;
– срещата на четири очи в колата на президента Тръмп и почти тричасовия разговор предполагат, че войната с Украйна, макар и централна част на политическата адженда, е много възможно да са засегнати такива теми, като Близкия Изток и руските бази в Сирия, тихоокеанския регион, достъпа до арктическия път и сътрудничеството в Арктика, бъдещи договорености за ограничаване на ядрените оръжия, намаляване на международното напрежение и др. Всичко това ми говори, че отново на масата за реговори са – надпреварата във въоръжаването, разведряване, ограничаване на ядрените оръжия – определения, които отдавна сме забравили в международните отношения;
– президентът Путин каза, че постигнатите с Тръмп разбирателства (!) ще отворят пътя към мир в Украйна;
– ясно е, че са постигнати договорености и че най-вероятната е следваща среща, която президентът Путин предложи да е в Русия;
– срещата отложи въвеждането на допълнителни санкции на САЩ срещу Русия;
– президентът Тръмп каза, че споразумението за Украйна сега зависи от Зеленски и той трябва да приеме факта, че има „много да губи в конфликт с Русия”;
– да не забравяме, че успоредно със срещата вървеше форум между руски и американски бизнесмени, където със сигурност са планирани, а може би и сключени сделки;
– срещата легитимира президента Путин и постави началото на дипломация и диалог. И двамата лидери на тази среща зачертаха стратегията „мир чрез сила”;
– от всичко личи, че казусът с войната в Украйна ще бъде оставен на Европа, без пряко, но със сигурност косвено съдействие на САЩ;
– Европа и президентът Зеленски ще бъдат надлежно информирани за становищата относно Украйна (както и ние), но ако цитирам изказването на един от президентите на страна от ЕС: „Който не е на масата, е в менюто”;
– да не забравяме неприсъствието, но активното наблюдателство на „голямия трети” – Китай, който ще бъде активен участник при евентуални бъдещи геостратегически промени;
– дали са поставени основите за бъдещ мир, предстои да видим. Но при всяко положение стрелката на атомния часовник е преместена с една секунда назад!
.
.
