От четирите части на етнографската карта на Битолския вилает успях да сглобя обща карта. За тази карта случайно научих от нейното публикуване в Скопие през 2017 г. Бях провокиран от скопското пропагандно твърдение, че наличието на българи в картата се дължало на това, че оригиналът е публикуван в София. Скопяни обаче са „пропуснали“ да информират, че данните в картата са взети от официалната османска статистика, така че и дума не може да става за българска пропаганда, а за обективни факти.
По принцип при християнското население османската администрация прилага народностно-религиозния принцип, т.е. населението се групира едновременно по етническа и верска принадлежност, докато при мюсюлманите такъв подход не се допуска и те формират т.нар. „ислям миллет“, т.е. „ислямския народ“.
В късния османски период, обаче, османлиите си дават сметка, че този подход не е най-точният. Поради тази причина в картата вече е отразено разделението на албанци християни и албанци мюсюлмани. Появява се и категорията помаци, като в отделните коментарни части към картата се изяснява, че става въпрос за българи мюсюлмани или гърци мюсюлмани. Лично за мен това бе изненада, защото обикновено ние наричаме така само българите мюсюлмани. За османската администрация начинът на приемане на исляма е бил един и същ и при българите, и при гърците.
.
.
Особено важен момент в картата е, че при българите християни се изяснява кой е духовният им водач – посочва се, че има българи към Екзархията (мнозинството), но също така има останали и българи към Вселенската патриаршия (малцинство). Давам тези разяснения, защото основен елемент в скопската пропаганда е твърдението, че в Османската империя „българин“ не означавало българин, което разбира се е върховна глупост, защото там са регистрирани официално както българският православен народ (булгар миллет ортодокс), така и българският католически народ (булгар миллет католик).
Третият важен момент на тази османска статистика е, че тя анализира вилаетите в техните административни граници. България обикновено се е интересувала само от случващото се в географската област Македония и не е обръщала внимание какво има на запад или на север от нейните географски граници. А се оказва, че българи има и на запад от Охридското и Преспанското езеро, които приблизително са в центъра на Битолския вилает. Тези българи са били патриаршисти, но са говорили български език и са посочени именно като българи от османските власти. Изучаването на тези селища ще покаже къде например в началото на ХХ век в земите, влезли в състава на Албания, е имало българи, за които ние имаме само смътни сведения и не знаем подробности за конкретните селища и броя на населението им.
Надявам се по-нататък да сглобя и етнографските карти за Солунския и Косовския вилаети.
Важното е, че още един мит в македонистката пропаганда рухва!
.
Текст и снимки:
Доц. Спас Ташев
.
