Писмо до никого

.

Русия се ориентира на изток. Не знам, не знам. Може би да, а може би не. Как да й вярвам на тази Русия, като деведесетте години ни изхвърли като мръсно коте на дъжда. Да-да. Ако някой си мисли все още, че обединените демократични сили и дисидентите са съборили Другаря Тодор Живков, то той е безкрайно наивен или твърде млад.

Демокрацията в България ни я подари Горбачов и късната съветска номенклатура, в желанието й да се влее в стройните редици на световната буржоазия. Те имаха всичко, но не можеха да го легализират. Е, Горби им даде възможност да легализират награбеното и да грабят още повече най-законно. Разбира се трябваше да се справят с досадните наивници, вярващи в престъпната същност на капитала и в мисията на Русия като пазител на световното добро. Разстреляха ги с танкове и калашници и се настаниха удобно на купищата диаманти, злато, нефт, газ, титан, уран и какво ли още не от тези богатства, с които Бог е дарил безкрайната руска земя.

Настаниха се и взеха да продават. Продадоха и Полша, и Чехия, и Украйна, и Беларус, и Казахстан, и Грузия, и България, и много, много други. Продадоха ги безсърдечно и безразсъдно, уповавайки на вярата си в собствената си неуязвимост, както драконът Смог от “Дотам и обратно” на Толкин.

Но се излъгаха. Не бяха неуязвими. Там някъде, в областта на сърцето, малко парченце броня беше паднало. Те не го забелязваха, но там не бяха защитени. Това малко парченце е Русия. Те, бъдещите граждани на света, захвърлиха и Русия като ненужен парцал. Та те имаха милиарди и според тях заслужаваха почетни места на масата на тримата шишковци.

И тогава им нанесоха удар право в сърцето. Без Русия те бяха нищо. Шутове жалки, използвани салфетки, лакеи и слуги. Парите им можеха да бъдат взети с едно щракване на мишката, а при най-малкото неподчинение изведнъж ги откриваше вездесъщото КГБ и те мряха като мухи, слугувайки и със смъртта си на техните западни господари.

Отдавна вече го няма Съветският съюз. Отдавна вече ги няма истинските комунисти, като моите дядовци, но западните медии продължават борбата с тях, защото всички средства са добри, за да не се изправи отново Русия на крака и за да не ги погледне в очите. Те знаят, че не могат да издържат на нейния поглед. Те не са готови да умрат, а тя е. Русия е умирала много пъти и много пъти е възкръсвала, а Западът никога не е умирал. Той е в ужас от смъртта си. Ами ако след нея там го посрещне Сатаната? Не. Западът в нас иска да живее вечно.

Западът не е географско понятие. Той е духовна категория. Западът е мястото, където слънцето и светлината умират. Западът е място на пошлост и бездуховност. Ако не вярвате на мен, прочетете един писател-хомосексуалист, който аз дълбоко уважавам. Не защото е хомосексуалист, а защото е писател от Бога. Това е Оскар Уайлд. Той пише в разказа си за рибаря и неговата душа, че от юг идва богатството, от изток мъдростта, а от запад пошлостта и низките страсти. Той го пише, англичанинът. Не аз. И той като мен има предвид духовни категории. И в най-западните страни има изток, запад, север и юг. Човек има свободен избор. Човек има свободата да обърне лицето си на изток или на запад. Да обърне сърцето си към мъдростта или към пошлостта.

България беше изхвърлена на студа от Горби и тя обърна лицето си на запад. Душата на България – младите се обърнаха на запад също. “Ние” се замени от “аз”. “Аз искам” замени “аз трябва”. Трънливите пътеки се смениха с широки магистрали, а кървящите от острите камъни крака намъкнахме в скъпи обувки и после в луксозни коли. Сърцето заменихме с гърне жълтици, а мъдростта – с айпад.

Е, щастливи ли сме? Получихме ли всичко, което желаем? Не? Още ли има неща, които не ни достигат?

Винаги ще ги има, защото духовният запад е също толкова безкраен, колкото и духовният изток. Адът е също толкова безкраен, както и Раят.

Днес няма българи. Има българяни. Българеещи се псевдопатриоти, всъщност явяващи се перманентни туристи. Те се хващат на хорото с ентусиазма на американски турист, посетил за пръв път България. С гордост поръчват това, което смятат за български манджи, в ресторанта със задължителната ракия, направена от какво ли не и как ли не, но нямаща нищо общо с истинската напитка. Туристи в търсенето на етнотуризъм, а не българи. Българин е човек, който чува зова на Балкана, разбира какво му шепнат Тракийската и Дунавската равнина и чува думите в ромоленето на Дунав, Марица, Черни и Бели вит, Искъра, Струма… Той знае какво му казва “Синилото” и кой го гледа през “Очите”.

Истинският българин още го няма, но той ще дойде. Истинският българин може да е сириец, руснак, казах, китаец, англичанин и какъв ли още не, но след няколко поколения той ще учи децата си, че те са потомци на траките и на Аспарух. Най-важното, той ще ги учи да си говорят с Балкана. И неговите традиции ще са извечни български традиции, и неговият език ще е истински български език.

Не, България не са хората. България е свободен дух на земята българска, който се вселява в Българите или ги напуска, когато те му стават противни. Ние не сме българи. Ние сме българяни и сме противни на България. На мен ми е самотно и страшно. А на Вас?

.

Виктор Хинов

Индианаполис, САЩ

.