Букви и думи. Част 2: Раждането на думите

.

След „Букви и думи Част-1: в българския език“, сега пиша „…Част 2: Раждането на думите“. Първо ще опиша раждането на две италиански думи – така, както ги научих от проф. Салваторе Барба – приятел от Рим, компютърен дизайнер на научни списания, ециклопедист – tuttologo, както италиаците наричат такива хора. Със Салваторе провеждахме сутришните уроци по италиански в кафенето Caffettiamo („Да отидем на кафе“) – едно от многото на Via Olevano Romano. Вечерните уроци – заедно с колегите, с които работя, Марко Фиоре и Луиджи Алое (ABC – моя Amico, Banca e Capo, „Приятел, Банка и Началник“) – в някоя винарна на град Olevano – лозя, вино и кръчми на 70 км от Рим.

Чао – италианците казват сiao за поздрав и за довиждане. Преди векове венецианците се поздравявали с думата sciavo, което означава “роб”, “аз съм твой роб”.  Оттук е връзката с латинската дума sclavus, използвана да покаже респект. От s’ciavo (съвременната италианска дума е schiavo) се променя на s’ciao, за да се стигне до днешното ciao.

Капучино – маймуните от вида капучино (Cebus apella capucinus) са наречени така, защото козината на главите им е тъмнокафява и изглежда като “капучо” (итал. cappuccio – шапка) – монасите в някои манастири са носили шапки, които са бели отвън, отвътре – черни. Така от “шапката” се раждат названията на едно кафе и на едни маймуни. Капучино се пие по цял свят, маймуните капучино живеят в Центъра за примати в Униреситета Емори в Атланта, Джорджия, при д-р Сара Броснан, професор по антропология – за нейните маймуни Нанси и Унни съм писал в някоя „разказана наука“ (science in fiction).

Доназдраве! – звучи по-витално от Довиждане, защото в Доназдраве има виждане, пиене, говорене и така нататък – едновременно. Предлагам да стане Дума на 2025 г.

Вещ, по-вещ, най-вещ – покрай интелектуалците забравихме, че имаме вещи хора – тези, които правят нещата с вещина, сръчност, умение.

Яв – явният, видимия свят на Световното дърво на славяните. Крайно време е да можем да укротяваме комплексите си за малоценност, а не да ругаем по-вещите от нас. Библейското „Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в страната си“. Да, но ние сме страна, в която всеки се има за пророк, по-вещ от другите – затова сме без истински пророци. Тогава как ще премахнем несправедливостта да не бъдат признати приносите в науката, изкуството и други сфери на живота? Когато оценъчните критерии в страната ни са грешни – мерят по принос в българската наука и изкуство, а не по български принос в науката и изкуството, и така имаме много звания с малко знания.

ФМ Достоевски: Ако поискат напълно да размажат, да стъпчат и унищожат човека, да го накажат с най-ужасното наказание, от което и най-страшният убиец би се разтреперил… то достатъчно е да придадат на работата му характер на пълна безполезност и безсмислица. – от „Записки от Мъртвия дом”.

Евангелие (гръцки euaggelion, eu – добро и aggelein – благовестие, добра новина). През 1850 г., когато Достоевски е осъден на каторжен труд, Наталия Дмитриевна измолва разрешение да се срещне с него и другите осъдени. На всеки от осъдените тя дава екземпляр от Евангелието – единствената книга, разрешена на затворниците. И той разказва на Наталия Дмитриевна за своя „символ на вярата“, който е за него не просто нещо прочетено в подарената му книга: той е изстрадан от страшния опит на каторгата. Достоевски не се разделя с Евангелието – книгата на целия му живот. Той трудно може да бъде разбран без познаване на изключителната роля, която Евангелието изиграва в неговото творчество и живот.

Неофилия – любов към новото, евристичиното. Да трансформираш
знанията и опита си в нови хипотези, теории, метафори, цветове, образи, звуци.
Еврика! – от старогръцки „heureka“ (намерих, открих го) – извика Архимед, излизайки от банята по улиците на сициланския град Сиракуза („скалата на чайките“). След като влиза във ваната, той забелязва, че нивото на водата се покачва, при което внезапно разбра, че обемът на изместената вода трябва да бъде равен на обема на частта от тялото му, която е потопил. Прозрението на Архимед довежда до решението на проблем, поставен му от Хиеро – цар на провинция Сиракуза, за това как да се оцени чистотата на златната му корона. Хиеро дал на своя златар чистото злато, но подозирал, че е бил измамен от златаря, като премахвал златото и добавял същото тегло сребро. Златото е два пъти по-плътно от среброто и следователно има значително по-голямо тегло за същия обем.

Неофобия – страх от новото, дължащ се на завистта и незнанието – големите потисници на прогреса в много човешки дейности.

Агорафoбия – една от най-вредните болести за демокрацията. Затова вече 35 години живеем в деморкрация (деморализирана демокрация), която съсипва демокрацията (власт на народа – етимологично точно, на практика фалшиво).

ПТП – Пътно-транспортни престъпления

Дромострофа (гръцки dromos – „път“; кatastrophe – „разрушение“, „пагубен край“).

Демострофа (гръцки, demos – „народ“; кatastrophe – „разрушение“, „пагубен край“).

АПИ-корупцията (латински corrumpo – „покварявам, развращавам“) уби мечтите на 12-годишната Сияна и на стотици други деца и млади хора. Оставките са малкото, което трябва да направят. Важното е справедливостта, правото да си жив-и-здрав най-после да възкръстне в България!

Публисe – публицистично есе. Например „Дромострофа и демострофа: катастрофи по български – прогноза и профилактика за лечението им“.

Трагедия – от гръцки tragoidia, означава „песен на козата“ (tragos – коза, aeidein – пея). Уви, нашага демографска трагедия ще продължава, докато ние сме необразовани и страдаме от агорафобия. По данни на НСИ, през 2023 г. са се споминали 101 006 българи – един голям български град! Като разделим 101 006 на 365, се получава 277 дневно са починалите, а родените деца са само 157. Това е най-тревожната аритметика, която депутати, правителства и президенти трябва спешно и дългосрочно да решават ефективно, за да не настъпи най-ужасното – политици-българоубийци, България без българи – „ничия земя“ (terra nullis).

Хот догс – Горещи кучета лаят по света

Първите подобни на хот догс сандвичи се правят в Германия преди откриването на Америка през 1492 г. В началото на 19-и век немските имигранти в САЩ пренасят технологията за производство на този сандвич, наричан от тях „франкфуртер“, което идва от град Франкфурт в Германия, където този вид сандвич с наденица има дълга история. Сандвичът става популярен в САЩ като „хот догс“. В края на 19-и век улични продавачи в големите градове на САЩ често продавали наденицата в хлебче и я наричали „гореща“, заради температурата, а „куче“ станало част от хумора (не защото наденицата е от кучешко месо). Сега „горещите кучета“ са част от (анти)културата на Fast foods („Бързи храни“) в САЩ и по света. За които Майкъл Мур направи Sicкo („Болно“), eдин от документалните му филми с остра критика и на американската здравноосигурителна система.

Плектика – наука за простотата и сложността, основната тема на Института на Нобелиста по физика – 1969 Мъри Гел-Ман в Санта Фе, Калифорния.

Индоевропейската дума plek, през гръцката plektos, идва в българския като „сплетен“, „плетка“. Съответно simplex означава „единично (просто) сплетено“, complex – „взаимно (сложно) сплетено“, multiplex– „много (много сложно) сплетено“.

Накратко: Няма грозни думи! Има грозно подреждане на думи. За подреждането гениално е казал Моцарт – на въпрос как създава музика, той отговорил: „Много просто. Подреждам наблизо звуци, които се обичат“. Сега остава „много простото“ за гениите и най-сложното за мен: „подреждане наблизо на думи, които се обичат“ или, които се мразят:

Политико бре, чети!
Политико не чете.
Политико, работи!
Политико пак не ще…
Време се мина,
политико порасна,
иска депутат да стне –
няма как това да стане. – модифициран „Малък Пенчо“ на Петко Р. Славейков

.

Д-р Георги Н. Чалдъков

.