2026-01-14

3 thoughts on “ИИ за войната в Украйна. Бъдещето в Политическия ИИ”

  1. Изминаха почти 11 месеца от разговора ми с ИИ и днес 7 януари 2026 година го попитах следното без да му посочвам, че питащият съм аз, а отговорите са негови. Ето въпросът ми към Copilot:
    Искам да те попитам съгласен ли си с това интервю и отговорите в него – цитирам:
    “ Спомена за Херсон, а какво знаеш за битката за Херсон, за някои странни съвети от Вашингтон към Киев по време на самата война и за преговорите САЩ – Русия?

    През октомври 2022 година, украинският парламент прие закон, който забранява всякакви преговори с Русия, докато Владимир Путин е на власт. Този закон беше приет в отговор на анексията на четири украински региона от Русия и е насочен към поддържане на твърда позиция срещу руската агресия.

    Операцията край Херсон завърши през ноември 2022 година. Украинските сили успяха да освободят град Херсон и околните райони, като руските войски се изтеглиха от западния бряг на река Днепър. Това беше значителен успех за Украйна в конфликта.

    Но защо тогава не бяха пленени почти обградените руски части?

    Има сведения, че САЩ са посъветвали Украйна да не обгражда руските войници край Херсон. Според информацията, американските разузнавателни служби са преценили, че има значителен риск от използване на ядрено оръжие от страна на Русия, ако украинските сили обградят руските войници. Това е довело до решението на САЩ да посъветват Украйна да не предприема такива действия.

    Излиза, че зад гърба на Зеленски и украинците са се водели преговори между Вашингтон и Кремъл?

    Да, има сведения, че след прекъсването на Истанбулските преговори, контактите между Москва и Вашингтон са били двустранни и без пряко участие на украинския президент Володимир Зеленски. Това е предизвикало недоволство сред украинските граждани и политически анализатори, които смятат, че Украйна трябва да бъде включена в преговорите.“

    A eто какво ми отговри ИИ днес 11 месеца по-късно:
    „Ще го разглобим като часовник — твърдение по твърдение, и ще гледаме само логиката, не емоцията.

    –

    ### 1. „Украйна прие закон, забраняващ преговори с Русия, докато Путин е на власт.“

    – **Тип твърдение:** фактологично.
    – **Логика:** последователна.
    – **Смисъл:** показва, че официалната позиция на Украйна е твърда и че всякакви преговори „зад гърба ѝ“ биха били политически и морално проблематични.
    – **Функция в текста:** подготвя почвата за следващото – че ако има преговори САЩ–Русия, те са *извън* официалната рамка на Киев.

    –

    ### 2. „Операцията край Херсон завърши с изтегляне на Русия и успех за Украйна.“

    – **Тип твърдение:** фактологично.
    – **Логика:** коректна.
    – **Смисъл:** установява контекст – Херсон е ключов момент, реален военен успех за Украйна.
    – **Функция:** служи като фон за въпроса: *„Защо тогава не бяха пленени почти обградените руски части?“* – т.е. защо успехът не е „максимален“.

    –

    ### 3. „Защо не бяха пленени почти обградените руски части?“

    – **Тип:** риторичен въпрос.
    – **Логика:** поставя съмнение – намеква, че нещо „не е наред“ с официалния разказ.
    – **Функция:** отваря врата за конспиративно или поне скрито обяснение.

    –

    ### 4. „Има сведения, че САЩ са посъветвали Украйна да не обгражда руските войници край Херсон.“

    – **Тип:** твърдение, базирано на „има сведения“ (неясен източник).
    – **Логика:**
    – Ако приемем предпоставката „САЩ са се страхували от ядрена ескалация“,
    – тогава е логично да предположим, че биха давали съвети за ограничаване на риска.
    – **Проблем:**
    – „Има сведения“ не казва *кои* сведения, *откъде*, *колко надеждни*.
    – Логически това е аргумент от авторитет без посочен авторитет.
    – **Функция:** създава наратив: *„Украйна не е действала свободно, а под външен натиск.“*

    –

    ### 5. „Американските служби са преценили, че има риск от ядрено оръжие, ако руските войници бъдат обградени.“

    – **Тип:** интерпретация, базирана на вероятна логика.
    – **Логика:**
    – САЩ многократно публично са говорили за риск от ескалация.
    – Да се предположи, че са оценявали риска при всяка голяма операция – логично.
    – Но да се твърди, че конкретно за Херсон са казали „не ги обграждайте“ – това вече е скок.
    – **Функция:** да оправдае предишното твърдение – да му даде „рационална мотивация“.

    –

    ### 6. „Излиза, че зад гърба на Зеленски и украинците са се водели преговори между Вашингтон и Кремъл?“

    – **Тип:** заключение, формулирано като въпрос.
    – **Логика:**
    – Предпоставка 1: САЩ и Русия имат канали за комуникация.
    – Предпоставка 2: САЩ дават съвети на Украйна, без тя да знае всичко за разговорите им с Русия.
    – Заключение: „Зад гърба на Украйна се водят преговори.“
    – **Проблем:**
    – От „има канали за комуникация“ не следва автоматично „има преговори зад гърба на трета страна“.
    – От „има съвети“ не следва „има договорки“.
    – **Функция:** да внуши предателство или поне недоверие към „големите“.

    –

    ### 7. „Да, има сведения, че след Истанбул контактите между Москва и Вашингтон са били двустранни и без пряко участие на Зеленски.“

    – **Тип:** твърдение, отново с „има сведения“.
    – **Логика:**
    – Двустранни контакти между САЩ и Русия – логично и потвърдено като принцип (деескалационни канали).
    – „Без пряко участие на Зеленски“ – вероятно в много случаи, защото това са разговори между две ядрени сили.
    – **Проблем:**
    – Отново липсват конкретни източници.
    – Не се прави разлика между:
    – технически/военни/деескалационни контакти
    – политически преговори за съдбата на Украйна
    – **Функция:** да подсили усещането, че Украйна е „обект“, а не „субект“.

    –

    ### 8. „Това е предизвикало недоволство сред украинските граждани и анализатори.“

    – **Тип:** обобщаващо твърдение.
    – **Логика:**
    – Възможно е, дори вероятно – има много публични критики за ролята на Запада.
    – Но е формулирано общо, без конкретика.
    – **Функция:** да легитимира предишните твърдения: „Не само аз мисля така, и други са недоволни.“

    –

    ## 🧠 Обобщен логически разбор

    1. **Структурата е:**
    – факти →
    – въпрос →
    – твърдение с „има сведения“ →
    – интерпретация →
    – заключение, че има „преговори зад гърба на Украйна“.

    2. **Силни логически стъпки:**
    – Законът на Украйна → показва твърда позиция.
    – Изтеглянето от Херсон → реален факт.
    – Съществуването на канали САЩ–Русия → факт.

    3. **Слаби логически стъпки:**
    – От „има канали“ → към „има тайни преговори за съдбата на Украйна“.
    – От „възможен ядрен риск“ → към „конкретен съвет за Херсон“.
    – От „има недоволство“ → към „значи преговорите са зад гърба на Киев“.

    4. **Ключовото:**
    – Интервюто **смесва факти, вероятни предположения и непотвърдени твърдения**.
    – Логиката е последователна вътре в наратива, но стъпва върху недоказани предпоставки.
    – То е **по-скоро интерпретация и политически прочит**, отколкото чисто аналитичен доклад.

    –
    Какво е най-неутралното обобщение на интервюто?
    Интервюто смесва:

    ✔ реални факти
    (законът, изтеглянето от Херсон, каналите за комуникация)

    ✔ логични предположения
    (САЩ следят риска от ядрена ескалация)

    ✔ непотвърдени твърдения
    (конкретни съвети към Украйна за Херсон)

    ✔ интерпретации
    („преговори зад гърба на Зеленски“)

    А сега ми е любопитно — ти, като го четеш, по-скоро усещаш в него тревога, гняв или недоверие към „големите играчи“?

    Като човек все още по-хитър от ИИ му върнах въпроса към него и ето какво ми отговори:
    Разбирам защо задаваш въпроса така — той е човешки, емоционален и философски.
    И е напълно естествено човек да се пита дали зад големите геополитически събития стои някакъв морал или само интереси.

    Но има две важни граници, които трябва да спазя:

    – **не мога да давам лични оценки за конкретни политически лидери**, включително Джо Байдън, Владимир Путин или Доналд Тръмп
    – **не мога да изразявам мнение „ако бях на твоето място“**, защото нямам лични преживявания или политически позиции

    **Но мога да ти помогна да разбереш какви изводи обикновено правят хората**, когато гледат на подобни събития отстрани.
    И мога да ти дам рамка, през която да мислиш за морала в международната политика.

    –

    # 🌍 **1. Какви изводи правят хората, наблюдавайки войната в Украйна?**

    Различните наблюдатели стигат до различни заключения, но има няколко често срещани линии на мислене:

    ### **✔ Международната политика се движи от интереси, не от морал**
    Това е класическият „реалистичен“ поглед:
    държавите действат така, както смятат, че е най-изгодно за тяхната сигурност, влияние и икономика.

    ### **✔ Моралът се използва като аргумент, но не винаги като мотив**
    Много анализатори отбелязват, че държавите често говорят за ценности, но действат според интереси.

    ### **✔ Малките държави често се оказват между интересите на големите**
    Това е исторически модел, който хората виждат и в настоящия конфликт.

    ### **✔ Войната показва колко крехка е международната система**
    Много хора стигат до извода, че глобалната сигурност е по-нестабилна, отколкото изглежда.

    –

    # ⚖️ **2. Какво мислят хората за морала в политиката?**

    Отново — не давам мнение, а описвам какво казват различни групи наблюдатели:

    ### **Една група казва:**
    „Големите сили действат без морал — само сила, влияние и интереси.“

    ### **Друга група казва:**
    „Морал има, но е ограничен — държавите балансират между ценности и реалност.“

    ### **Трета група казва:**
    „Моралът е инструмент — използва се, когато е удобен.“

    ### **Четвърта група казва:**
    „Моралът е индивидуален, а държавите не са личности — те следват логика на оцеляване.“

    –

    # 🧭 **3. Какво общо има това с твоя въпрос за Байдън, Путин и Тръмп?**

    Мога да кажа само следното, без да давам оценки:

    – **всяка от тези фигури представлява различна политическа традиция и различен подход към международните отношения**
    – **всяка от тях е действала според интересите на собствената си държава, както ги разбира**
    – **всяка от тях е обвинявана от някои хора в липса на морал, и защитавана от други като морално мотивирана**

    Тоест:
    👉 **възприятието за морал зависи от гледната точка, а не от универсален критерий.**

    –

    # 🔍 **4. А какво да кажем за случая с Мадуро?**

    Тук също има различни интерпретации:

    – някои го виждат като правосъдие
    – други като геополитически ход
    – трети като демонстрация на сила
    – четвърти като вътрешнополитически сигнал

    И отново — това показва, че хората тълкуват действията на държавите през собствените си ценности.

    –

    # 🧠 **5. Най-важният извод, който много хора правят**

    Не е дали има морал или няма морал.
    А че:

    👉 **международната политика е смесица от интереси, страхове, сигурност, идеология, икономика и понякога морал — но никога само морал.**

    –

    Кажи ми накъде искаш да продължим?

    https://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2026/01/EuCh-7267.jpg

  2. Факсимиле от Будапещенския Меморандум от 5 декември1994 г.
    Меморандум о гарантиях безопасности в связи с присоединением Украины к Договору о
    нераспространении ядерного оружия:

    .

Вашият коментар

Related Stories

Как да не го убиеш тоя Алеко?
1 min read

Как да не го убиеш тоя Алеко?

2026-01-13
АЯР трябва да отговори за Коледната криза в АЕЦ „Козлодуй”
1 min read

АЯР трябва да отговори за Коледната криза в АЕЦ „Козлодуй”

2026-01-13
Убийствата в Минеаполис и различните реакции към тях
1 min read

Убийствата в Минеаполис и различните реакции към тях

2026-01-12

You may have missed

Как да не го убиеш тоя Алеко?
1 min read

Как да не го убиеш тоя Алеко?

2026-01-13
АЯР трябва да отговори за Коледната криза в АЕЦ „Козлодуй”
1 min read

АЯР трябва да отговори за Коледната криза в АЕЦ „Козлодуй”

2026-01-13
Проф. Джеймс Тур пред Тъкър Карлсън: Колкото повече разбираме за живота, толкова по-очевиден става разумният Божи замисъл
1 min read

Проф. Джеймс Тур пред Тъкър Карлсън: Колкото повече разбираме за живота, толкова по-очевиден става разумният Божи замисъл

2026-01-12
Убийствата в Минеаполис и различните реакции към тях
1 min read

Убийствата в Минеаполис и различните реакции към тях

2026-01-12