Райна Манджукова за изложбата на Кина Бъговска в Полския институт в София

.

Може ли да си представите българската шевица, нашата, родна шевица, достигнала до нас от дълбините на вековете, шевицата, украсявала ризи и пешкири, стомни и бъклици… същата тази шевица да бъде превърната в абстрактно изкуство? А това абстрактно изкуство да има мелодията на майчината песен, ритъма на кръшно хоро, вкуса на бабината гозба?

.

Аз днес го видях!

.

.

А чували ли сте „Годишните времена“, „Дилмано дилберо“, виенски валс, латино ритми и джаз импровизации… в един концерт. И всичко това – в изпълненение на квартет от 4 контрабаса?

Аз днес го чух!

.

.

Това уникално съчетание на неравноделни ритми в живописта и музиката днес бе представено от сестрите Kina Bagovska и Petia Bagovska – художничка и музикант – в Полския институт в София / Instytut Polski w Sofii.

Всъщност, малко „по-главна“ героиня на вечерта бе Кина Бъговска, която днес откри своята юбилейна изложба „Неравноделни времена“.

.

С Кина се познаваме от толкова години, че дори не помня, кога съдбата ни среща за първи път. Може би през 2006 г. в Чикаго? А може би и по-рано… Наистина не помня… Но помня, че в битността ми на „Облаче ле бяло“ тя ми гостува в студиото и направихме едно наистина красиво предаване. Тогава Кина беше донесла в телевизията една престилка. Била над 100-годишна, тъкана от майка й… И днес, когато ни посрещна на входа на галерията, първото нещо, което ми каза, бе: „Помниш ли онази престилка? Оттогава като ме обсебиха тези шевици и не ме пускат…“. И така се стигнало до тази изложба.

.

Но аз няма да говоря за картините й. Нямам нито подготовката, нито образованието да го направя. Но мога да споделя впечатленията си за самата Кина. И точно това направих, когато тя ме помоли да кажа няколко думи при откриването на изложбата:

Кина Бъговска е художник с богата биография, член на Съюза на българските художници и преподавател по изобразително изкуство, с над 40 години преподавателска дейност.

Но Кина Бъговска е и журналист, пишещ за всички български вестници в Чикаго – „Българският Чикаго“, „Старт BG Чикаго“, „България – 21 век“, в. „България СЕГА“, в сайта EuroChicago, както и в издавания в България в. „Култура“; член е на Съюза на българските журналисти.

Кина Бъговска е също и писател. Създадената в съавторство с покойния вече журналист Климент Величков книга „Български щрихи в американския пейзаж“ е сборник с репортажи и същевременно една съкровищница от откровения и преживявания на двама българи в Америка.

.

.

Да й се чуди човек, откъде при всичко това намира време и сили за обществена родолюбива дейност. Защото Кина Бъговска е един страстен радетел за популяризиране на България, българския дух и култура в Америка, както и за съхраняване на родните ни ценности сред сънародниците ни в Новия свят. Основател на Българо-американски център за културно наследство – Чикаго и активен партньор на художествени събития в Българския културен център „Магура“ в Чикаго. Искрено загрижена за патриотичното възпитание на подрастващите българи зад океана, Кина е един от активните организатори на ежегодната викторина за деца от българските училища в Чикаго, посветена на Апостола на свободата Васил Левски.

Така че никак не е чудно, че „шевицата я е обсебила“ – тя просто никога не я е пускала.

.

.

„В последните години творческият взор на Кина е обърнат към традиционната символика на българските шевици и изконния духовен свят на българина. Корените на българската обредност и култура са живи в нея и говорят чрез нейното творчество, неподвластни на пространствените и времеви разстояния от Родината. Коренът в нея вика… и разцъфва в нейните картини.“

Тези думи са написани от моята колежка Иванка Славчева и изключително ясно описват платната на Кина Бъговска, включени в изложбата „Неравноделни времена“. С тях завърших словото си на изложбата. Но бих искала да добавя и още нещо.

.

.

Коренът, този, българският, не просто разцъфва. Той прониква дълбоко в душите и сърцата, способни да виждат традиция в съвременното, национално в глобалното, конкретно в абстрактното. Прониква, пониква и… разцъфва в едно прекрасно цвете, наречено родолюбие.

А музикалният термин „неравноделни времена“ в заглавието на изложбата разбира се съвсем не е случаен. Той е едно намигване на сестрите Бъговски, които през целия си творчески път черпят вдъхновение една от друга – всяка за своето изкуство – и взаимно се допълват. Ето защо и концертът на бас-квартета на Петя Бъговска се възприе като една органична и неразделна част от представянето на изложбата – с неочаквано звучене и неравноделно въздействие.

.

Райна Манджукова

14.06.2023 г.

Снимки: ФБ профил на авторката

.