Home » Авторски страници, политика

Образованието. За да излъчваме лидери, а не вождове

2021.07.19 Няма коментари
Spread the love

Илюстрация: Оpenparliament.net

Често чувам критики, неприязън, яд в демократичната общност, че за пореден път народът ни даде властта на авторитар, с идеята да връща демокрацията.

За съжаление така гласуват продуктите на нашата образователна система. Тя не е единствена, която живее с традициите от края на XIX и началото на XX век, когато тази система се настройва да произвежда не хора, а работна сила за икономиката – която традиция продължава до днес.

За да разберем как е било предните 3 000 години, да видим какво са казвали за образованието тогава.

Според проф. Методи Кънев, “още в древността е бил издигнат като ръководeн хуманистичният идеал, постижим чрез учене и човешко усъвършенстване.

Според Конфуций, „да се знае как” е по-важно от „да се знае какво”, за да бъде човекът все повече човек.

Платон е смятал, че обучението трябва да прилича на игра, в която всеки да открие за какво има дарба.

Аристотел препоръчва образование, което развива човешките добродетели и прави хората граждани.

М. Квинтилиан е оценявал само възпитателите, които носят на обучаващите радост и мотивация.

Наред с хуманизма, Просвещението проповядва рационалност, хармонично човешко развитие и прагматично обучение.

Според Монтен, е наложително да се усилва не паметта, а умът, способността за аналитично мислене и самостоятелно намиране на решения.

Еразъм критикува формализма и зубренето на чужди мисли.

Накратко, още от предмодерните времена образованието се схваща като главен път за усъвършенстване на човека и за преодоляване на бедността.

През XIX-XX-ия век индустриализмът и стремежът към материално благополучие налагат технологично-икономическата визия за обществото, науката и обучението. Хуманистичният идеал за цялостен човек-гражданин остава в сянката на културата да се печелят пари.

Образованието следва технологичното равнище на икономиката и принципа за разделение и специализация на труда. Научните знания се сепарират на многобройни дисциплини, без опосредстващи връзки. Човекът се оказва принуден да изпълнява само единични професионална функции, превръщаща го в частичен човек.

Към края на ХХ-ия век, с наченатия преход от модерната епоха към информационния нов свят, не се отхвърля необходимостта от технологична и икономическа мощ, ала се прекрачват границите на индустриализма и икономизма.

Отново става актуален хуманистичният идеал. От абстрактен възглед той се схваща като обективна необходимост, включително в сферата на науката и образованието.”

Време е за революция в нашата образователна система, начиная с учителите. Учениците трябва да знаят какво значи държава, гражданин, човешки права, демокрация, на кого служат институциите, най-общо смисъла на Конституцията.

Когато започнат да избират най-добрия сред тях като лидер, а не като вожд, няма да има повече недоразумения.

 

Евгений Кънев

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.