Home » Авторски страници, Е-Списание, политика

Обсъждане на Държавния бюджет в Комисията по политиките за българите в чужбина

2020.11.12 Няма коментари
Spread the love

.

На 4 ноември 2020 г. се провежда заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание, при следния дневен ред: “1. Представяне и обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021г., № 002-01-59, внесен от Министерски съвет на 29 октомври 2020 г. – първо гласуване; 2. Обсъждане предложението на Българска национална платформа за създаването на държавен фонд за финансово подпомагане на организации на българите зад граница; 3. Разни.” На заседанието присъстват представители на Министерство на външните работи, Министерство на културата, Министерство на образованието и науката, Министерство на финансите, Държавната агенция за българите в чужбина.

Следва стенограмата от това заседание на Комисията, която е публикувана в сайта на НС.

П Р О Т О К О Л
№ 44

На 4 ноември 2020 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021г., № 002-01-59, внесен от Министерски съвет на 29 октомври 2020 г. – първо гласуване.
2. Обсъждане предложението на Българска национална платформа за създаването на държавен фонд за финансово подпомагане на организации на българите зад граница.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 11,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Елена Пешева.

* * *

ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости!
Откривам днешното заседание при следния дневен ред:

1. Представяне и обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г. – първо гласуване.
2. Обсъждане предложението на Българска национална платформа за създаването на държавен фонд за финансово подпомагане на организации на българите зад граница.
3. Разни.

Който е съгласен с така прочетения дневен, моля да гласува.
Единодушно „за“, против и въздържал се – няма.

Ще представя и списъка с гости на днешното заседание: от Министерството на културата: Румен Димитров – заместник-министър; от Министерството на външните работи – Иван Найденов – постоянен секретар, и Анна Георгиева – началник-отдел „Бюджет“ в дирекция „Бюджет и финанси“; от Министерството на финансите: Ивайло Танев – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“; от Министерството на образованието и науката е изпратено писмено становище; от Държавната агенция за българите в чужбина: Димитър Владимиров – изпълняващ длъжността председател.

Първо ще дам думата на Ивайло Танев от Министерството на финансите да представи бюджета.

ИВАЙЛО ТАНЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Разбирате, че Проектобюджетът се разработи в безпрецедентната обстановка, която се развива в целия свят. Независимо от това много трудно се опитахме да продължим последователната и спазването на балансирана фискална политика в условията на макроикономическа стабилност, каквато има.
Основните приоритети не се различават от миналогодишните – здравеопазване, образование, социална политика, пенсионна, отбрана и политика по доходите. В последната в положителен аспект са засегнати всички бюджети организации. Може би е най-добре уважаемите представители на ведомствата, които изпълняват политики за българите в чужбина, да кажат своето мнение за проектобюджетите си. Благодаря.

ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря и аз.
Ще дам думата на господин Румен Димитров от Министерството на културата – заповядайте.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бюджетът на Министерството на културата, това, което ни интересува като културна политика, е финансирането на нашата дейност в културните институти в страната и в чужбина. Ние имаме общо 11 института в чужбина, които са в Берлин, Братислава, Будапеща, Варшава, Прага, Виена, Рим, Москва, Париж, Скопие и Лондон, като всички те са на бюджетна издръжка на Министерството на културата. Те представят свои програми, които се утвърждават при нас и се финансират съответно с бюджетни средства.
Имаме ръст в общия бюджет на Министерството на културата, който включва повишаване с 10% на работните заплати на заетите в сектора и съответните разходи, които водят до това увеличение. Иначе цифрите по финансиране на отделните дейности са като тези от миналата година. Общо взето ние сме доволни от Бюджет 2021 г. Трябва да отбележа, че вследствие на пандемията българските културни институти бързо се пренастроиха и голяма част от тяхната дейност стана онлайн. Вече има натрупан опит в това отношение и трябва да кажем, че в дигитализирани инициативи българските културни институти не само че не са изгубили аудиторията си, но и постоянно я увеличават.
Информация за тяхната дейност е качена на сайта на Министерството на културата, като дейността на българските културни институти в чужбина е ориентирана в две посоки: и за българската общност по места – запознаваме с постиженията на нашите изкуства, както и за гражданите на съответните страни. Разполагам със справка за дейностите, които финансираме и които са по-значими. Ако Ви интересуват, мога да Ви запозная с нея. Благодаря.

ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря и аз.
Тоест като цяло няма ръст по дейности, по пера в увеличение на самия бюджет, така да разбирам?

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: В рамките на 10%.

ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: На 10%.
Но това касае само ръст „Работна заплата“, или и по останалите дейности?

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Да, само това.

ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Само ръст „Работна заплата.
Колеги, някой има ли въпроси или да продължаваме нататък? Няма.
Давам думата на господин Иван Найденов от Министерството на външните работи.

ИВАН НАЙДЕНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Министерството на външните работи подкрепя Законопроекта за бюджет 2021 г. в частта му Министерство на външните работи. Така отредените и планирани средства ще позволят по-нататъшното изпълнение на основните функции на Министерството на външните работи, включително и в усложнената обстановка на COVID. Що се отнася до тази комисия, предвиденият бюджет ще продължи да осигурява работата на ведомството, грижата за защита правата и интересите на българските граждани зад граница, както на традиционните и нови български общности.
Бюджетът на Министерството на външните работи е увеличен с малко повече от 9 млн. лв., като основно това ще покрие 10-процентното увеличаване на заплатите на всички бюджетни средства; 30-процентното увеличаване на заплатите на колегите, които работят на първа линия, и също известно компенсиране на разликата в заплащането в рамките на министерствата. Министерството на външните работи е едно от министерствата с най-ниски заплати в сравнение с други министерства в държавната администрация. Частично увеличението на бюджета ще позволи и преодоляване на някои от недостатъците и необходимостта от поддържането и подмяната на материално-техническата база зад граница.
Освен бюджета на Министерството на външните работи, ние ще продължим да разчитаме на финансиране в рамките на централизирания бюджет на специфични разходи, основно свързани с частта на държавата във финансирането на проекти с европейско финансиране. Те засягат няколко министерства и ведомства. Частта на Министерство на външните работи традиционно е била покривана с трансфери от централния бюджет. Предвидени са също и допълнителни разходи във връзка с укрепването на консулските служби, подмяната и усъвършенстването на материално-техническата база, включително подвижни и постоянни станции за обработка на документи в Консулската служба и за софтуера.
Като цяло основните пера в бюджета по политики, по програми остават същите, но в тази ситуация ние не можем да бъдем максималисти в исканията си. Отчитайки ситуацията в държавата и предизвикателствата във връзка с коронавируса, подкрепяме бюджета такъв, какъвто е предложен. Благодаря Ви.

ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря и аз.
Тъй като няма представител от Министерството на образованието и науката аз ще прочета техния доклад.
По дейности – мисля, че няма смисъл да изчитам една по една, тъй като повечето са като миналогодишните. Ще прочета само тези, в които има разлика.
„За реализиране на политиките за българите в чужбина от държавния бюджет чрез бюджета на МОН са планирани 18 млн. 948 хил. 400 лв. Спрямо Закона за държавния бюджет от 2020 г. се наблюдава увеличение с 963 700 хил. лв. Най-голямото перо е за българските държавни и неделни училища в чужбина.
Увеличени са средствата по Национална програма „Роден език и култура зад граница“. За сравнение през миналата година са били 1 млн. 500 хил. лв., а тази година са 2 млн. 208 хил. лв.
Увеличение има в средствата за български държавни училища в чужбина и за командироване на учители в българските държавни училища. Миналата година са били 2 млн. 34 хил. 700 лв., а за следващата година ще бъдат 2 млн. 290 хил. 400 лв.“ Това е от Министерството на образованието и науката.
Сега ще дам думата на господин Владимиров.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Бюджетът за следващата година по отношение издръжка и дейности е същият, но имаме 10% увеличение във фонд „Работна заплата“, което ще бъде доста мотивиращо на нашите служители, тъй като наистина се работи изключително усилено по отношение на удостоверителната дейност.
За съжаление, не може да се похвалим с много културни мероприятия тази година във връзка с коронакризата. Стремяхме се максимално да поддържаме контакти и връзки онлайн и да правим различни мероприятия, които са свързани онлайн, което, разбира се, не е също като живия контакт, но в такова време живеем в момента, така че се съобразяваме с възможностите.
Както казах, по отношение на „Издръжка и дейности“ бюджетът е същият, както миналата година – така е заложен, тоест тази година е заложен за следващата, и 10-процентно увеличение е за служителите, за което наистина благодаря на Министерството на финансите и на цялото правителство, бих казал, за тази политика ежегодно да се увеличават заплатите на служителите в администрациите, тъй като знаем, поне от личен опит знам, каква дейност се извършва от тези служители и с какви неща се сблъскват ежедневно. Надяваме се, следващата година да имаме повече възможности за културни мероприятия, повече възможности за събирания.
По втора точка също бих искал да взема думата, след като приключим с бюджета. Благодаря.

ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря и аз.
Колеги, изказвания по така предложения Законопроект за държавния бюджет? Няма.
Аз искам да кажа няколко думи.
Първо, всички напълно сме наясно с ковидкризата, която е в момента и до някаква степен се вижда, че това се е отразило и на бюджета. Разбира се, трябва да похвалим и положителните неща, които се правят. Едното е ръстът на заплатите, което е изключително важно за хората, които работят в Агенцията.
Второ, в Министерството на образованието и науката, тъй като там определено последните години се правят много положителни промени, ще има и такива за в бъдеще, имаме уверението и на министъра, така че смятам, че трябва нашите българи зад граница да се подкрепят не само на думи, но и с реални действия.
Ако Вие няма какво друго да кажете, ще подложа Законопроекта на гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 11, против – 5, въздържал се – 1.
Приемаме на първо четене Законопроекта за държавния бюджет.

Сега по втора точка:
ОБСЪЖДАНЕ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ПЛАТФОРМА ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ДЪРЖАВЕН ФОНД ЗА ФИНАНСОВО ПОДПОМАГАНЕ НА ОРГАНИЗАЦИИ НА БЪЛГАРИТЕ ЗАД ГРАНИЦА.

Предполагам, че всички сте се запознали с това предложение. Има подобни идеи в нашата комисия, които са предлагани ежегодно във връзка с държавния бюджет, това е и една от забележките, която аз исках да направя. Тъй като, независимо че в момента има криза с коронавируса, това предложение вече от няколко години се предлага в Комисията, а именно да бъдат подкрепени българските медии и организации зад граница с бюджет – вече дали ще бъде под формата на фонд или постановление на Министерския съвет, по което различни организации ще могат да кандидатстват.
При миналия бюджет беше предложено от моя колега Андон Дончев дори да се започне с минимална сума от 100 хил. лв., а вече в годините поетапно да се върви в тази посока за увеличаване на сумата, но все пак да се знае, че има такъв бюджет и ние ще можем да подпомогнем всички тези организации, които осъществяват дейност извън България.
Смятам, че трябва да се помисли отново в тази посока, и се надявам, че ако тази година не е включено заради кризата с коронавируса, поне за в бъдеще да се върви в посока на отпускане на такъв бюджет и вече въпрос на виждане е как точно да бъде направено. Благодаря.
Някой друг има ли изказване по темата?
Заповядайте.

СПАС ТАШЕВ: Ситуацията в момента действително изисква някакви по-конкретни действия. Когато направихме това предложение, ние анализирахме ситуацията, която в момента е главно с Република Македония, където се оказва, че всичките положителни послания, които идват от българска страна, на практика не стигат до широката македонска общественост, тъй като там се оказа, че липсват каквито и да било медии, които да отразяват обективно ситуацията.
В Република Македония се оказа, че повечето медии са контролирани от външни държави. Собственици са основно граждани на Сърбия, или пък македонски граждани, или пък са унгарски граждани, които обслужват просръбски интереси. В същото време има неправителствени организации, които бихме ги нарекли пробългарски или дори български, но те нямат възможност да отстояват една обективна позиция пред македонското общество. Именно те предложиха да съдействаме за създаването на такъв фонд, с който да могат на базата на проектни начала да получат някакво финансиране.
Това предложение беше изпратено до Министерството на външните работи, до председателя на парламента. Не сме го изпращали до кабинета на президента, но днес ми се обадиха оттам, че също застават зад тази идея. Мисля, че в нашия държавен връх има някакъв консенсус в тази насока.
Идеята се подкрепя и от българската емиграция. Онзи ден ми се обадиха българи от Америка, които дадоха пример – само македонската пропаганда в Съединените американски щати, на месечна база, разполага с около 20 хил. долара за пропагандиране на техните идеи. Срещу тези 20 хил. долара годишно, ние нямаме абсолютно нищо, което да противопоставим. Така че това е една от причините нашата позиция да не стига до широката общественост по света и такъв фонд би попълнил една празнота. Отделно, ако се доразработи тази идея, тук също е обсъждано това нещо, когато, да кажем, български електронни медии разпространяват чужда продукция предвид основно българска телевизия, ние нямаме права за разпространяване на тази чужда продукция на територията на друга страна.
За разлика от тази практика, Сърбия винаги, когато закупува чужда продукция, закупува права и за разпространение на тази продукция на територията на Република Македония, което позволява сръбските медии да бъдат гледани и включвани във всичките кабелни оператори, които обслужват територията на Република Македония. Ние, нямайки такива права, няма какво да предложим на хората оттатък границата. С един такъв фонд, би могло да се помисли да се закупуват и такива права, което ще отвори пазара за проникване на български електронни медии или на чужда културна продукция, но през българския език. Това ще направи България доста по-атрактивна сред нашите сънародници, това е идеята на предложението.

ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Давам думата на господин Манев.

МАНОИЛ МАНЕВ: Аз неслучайно помолих някои от изпратилите това писмо или предложение да вземе думата, защото ми беше трудно да си обясня формата му, какво е това. Всъщност, това е едно писмо за платформа, на която да водим дебат за създаване на подобен фонд за финансиране на българските диаспори, нали така?
Това е първата стъпка, за да събудим обсъждане по тази платформа. Защото в противен случай, ако беше в друга форма, чисто формално в писмото, което сега разглеждаме, нещата не са ясни. Не мога да се съглася, че когато става въпрос за фонд за финансиране на българските общности, ние говорим само за Македония. В тази посока със сигурност не мога да го приема.
Не мога да приема това, че ако формата беше друга, тоест, ако говорихме за някакво изкристализирало предложение, което да обсъждаме в детайли, ние нямаме яснота кой ще управлява този фонд. Има предложение от Вас да бъде съвместно между Държавната агенция на българите в чужбина и между Външно, и така нататък, но аз смятам, че това е просто за дебата, за да има обсъждане. Защото в противен случай, ако трябва да го конкретизираме становището ми или мнението ми, няма как да се съглася, че между Външно министерство и ДАБЧ и един солиден фонд, дай Боже, да стане във времето, ще се управлява по какво – по структури или по финансиране на структури? По направления или по дейности през ДАБЧ, или през Министерството на външните работи ще го дава по структурите, които имаме и работят с нашите общности? А защо не е включено Министерството на културата, което пък поддържа културните ни институти, където пък би трябвало да бъде най-близкият контакт?
Тоест аз приемам това Ваше писмо като една добра идея, която трябва да събуди дебат между правителство, Народно събрание и президент, Вие казахте, и президент. Въпреки че аз там имам своите обструкции, президентът няма работа във външната политика на страната, защото просто не му е по Конституция това работата, но това е мое лично мнение.
В тази връзка от мое име, предполагам, че ако колегите имат нещо да кажат, ще го кажат, но аз подкрепям като идея това да има фонд, защото ние много пъти сме изпадали, и с Вас лично, в друга функция, и с други колеги в казуса как да подпомогнем финансово нашите съграждани, сънародници зад граница – дали през бюджета на ДАБЧ, или по друг начин.
Има и други променливи, Вие ги знаете по-добре, аз няма да философствам по тях, ако кажем, че ще финансираме печатни издания има държави, в които това е забранено с Конституцията и със законите на тези държави да бъдат финансирани държавно чужди медии на тяхна територия – визирам примерно в Украйна, това е абсолютно сигурно. Там нямаме право да финансираме през държавата никоя от медиите, които излизат в Украйна, и това е проблем, въпреки нашето желание да помогнем на вестниците там отдавна и така нататък и така нататък. Все неща, които трябва да се обсъждат, и то много сериозно. Аз приемам това като предизвикателство от Вас, приятно предизвикателство да седнем и да го обсъждаме, защото, ако пък достигнем до идеята този фонд да бъде неправителствен, той ще реши страшно много проблеми допълнително. Тоест нека да мислим, всички експерти да мислят и в тази посока. Аз го давам просто като добра идея, смятайки, че е добра, да не съм аз човекът, където дава добрите идеи.
По принцип подкрепям това, което сте написали, със забележките, че тук твърдо се намеква само за Македония, което мен никак не ми харесва и не ме удовлетворява, не заради обструкции по отношение на Северна Македония или българската общност в Северна Македония, а просто защото винаги нашите общности трябва вървят равнопоставено и това трябва да е принцип и на Народното събрание ,и на българската държава.
Не можем да правим разлики нито по брой, нито по количества, нито по някакъв друг критерии между българите зад граница. Това е моята обструкция по текста, които има, а иначе идеята я приемам. Благодаря Ви.

ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря и аз.
Всъщност, да, трябва да се направи уточнение, защото аз оставам с впечатление от текста, че заради проблема с Македония е дошла идеята за създаването на този фонд, а не че касае само Македония. Би било добре, ако господин Ташев направи уточнение, какво точно има предвид?
Заповядайте.

СПАС ТАШЕВ: Идеята се е породила покрай проблема с Македония, но категорично трябва да подпомагани всички български общности зад граница. Не може да се концентрира държавното внимание само по този проблем, така че нуждата е навсякъде.
Идеята е да бъде на проектни начала, защото чрез такъв проект може да се намерят и други форми, тоест, където има забрана за финансиране на медии, може да бъде с някаква заобиколна вратичка, която пак да позволи да се насочат финансови средства. На първо време един информационен портал, електронен сайт са неща, които сравнително малко средства отнемат, но в същото време могат да дадат добър резултат по отношение на постигане на целите, които се преследват, а това е най-вече Република България да може да изгражда добър образ сред своите сънародници зад граница, пък и сред цялата общественост, нали?

ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря.
Някой от министерствата иска ли да вземе думата по този казус, тъй като все пак касае отпускане на средства?
Може би от Министерството на финансите – заповядайте.

ИВАЙЛО ТАНЕВ: Уважаема госпожо Председател, Вие добре споменахте, че конкретно за следващата година доста е сложно относно допълнителни такива средства. Зависи от размера, естествено.
От друга страна, стига да има воля да се осигурят средства, вече начинът, по който ще бъдат предоставени, по чии бюджет и така нататък много лесно ще се измисли – говоря за бюджетна институция, не за неправителствена. Принципно фонд, така, както чета от писмото, е трудно да се създаде, поради разпоредбите на Закона за публичните финанси. Той би позволил да се създаде някаква структура по-точно като второстепенен разпоредител към дадено министерство, визираме Външните работи, което вече става малко сложно. Там и за него ще важат всичките условия на бюджетиране, както и за останалите.
Има други варианти. Може да се предвиждат средства по централния бюджет за дадената година и да се предоставят с постановление на Министерския съвет на заинтересованите институции. Стига да има воля да се заделят такива целеви средства, начинът ще се измисли. Но съвместно да се управлява между две, три институции… Може, но, първо, трябва да се знае по чии бюджет, да кажем, ще бъдат, след това с трансфер може да се предоставят и по други. Въпрос е на техника. Стига, пак казвам, да има воля да се заделят такива средства.

ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря.
Вие казахте, че за следващата година едва ли би било възможно, но зависи от сумата. В такъв случай, доколкото си спомням, миналата година е имало такова обсъждане да бъде отпусната сума от 100 хил. лв. Как Ви се вижда, какъв размер на сумата? Е ли е възможно, не е ли възможно, ако се вземе такова решение? (Реплики от народния представител Ахмед Ахмедов.)
От Министерството на външните работи искате ли да вземете думата?
Заповядайте.

ИВАН НАЙДЕНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Министерството на външните работи по принцип споделя замисъла от осигуряването на допълнително финансиране за реализация на политиката за защита на българите в чужбина, включително традиционните български общности, оказване на подкрепа и разширяване на сътрудничеството с активни организации на традиционните български общности, регистрирани съгласно местното законодателство. Действително такъв централизиран механизъм не съществува към момента, но наред с това бих искал да запозная уважаемите народни представители с две решения на Министерския съвет, които вървят в тази посока.
Първото Решение е от 20 февруари 2020 г., с което се предоставят допълнителни разходи по бюджета на Министерството на външните работи за 2020 г. в размер на 500 хил. лв. за финансиране на проекти за българските общности в Република Албания, Република Сърбия, Република Косово, Украйна, Република Македония, както и по проекти на граждани на Република Северна Македония с българско самосъзнание. Впоследствие това нещо е доразвито с ново решение на Министерския съвет от 16 април 2020 г., с което се приема Програма за подкрепа на организацията на българските общности в Република Албания, Република Сърбия, Република Косово, Украйна, Република Молдова и гражданите на Република Македония с българско самосъзнание на проектна основа.
Програмата е с хоризонт 2021-2024 г. Конкретно финансиране за този период в момента е трудно да бъде предвидено, тъй като нямаме яснота за готовността на организацията на българските общности да изготвят и кандидатстват с проекти. Това нещо е в прогрес, реализира се. Очакваме, че ще набере съответната скорост.
Въпреки че решенията засягат определен кръг държави, които са в непосредствена близост до България, покриват голяма част от традиционните български общности, без да покриват всичките български общности, мисля, че това е една стъпка в правилна посока. Наред с това, ако се помисли за някакъв друг механизъм, това е решение, което предстои може би да бъде уточнено, обсъдено, допълнено.
По принцип, ние сме за това да се намери подходяща форма да се осигури подкрепа на българските общности в чужбина и техните организации, и съблюдаването на всичките законови изисквания за това. Министерството на външните работи вече работи в тази посока. Благодаря Ви.

ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря и аз.
Заповядайте, господин Манев.

МАНОИЛ МАНЕВ: Имам един уточняващ въпрос. По втората програма колко са средствата, които цитирахте, че не чух?

ИВАН НАЙДЕНОВ: По програмите средства за 2020 г. са 500 хиляди. По програмата по принцип покрива за периода от 2021 до 2024 г., но за конкретните години 2021 до 2024 г. не е взето решение за размера на средствата, поради неяснотата за доходността на съответните организации с проекти.

МАНОИЛ МАНЕВ: Аз ще се възползвам, че ми е дадена думата, и ще се обърка към председателя с едно предложение. Всички колеги, ако ме подкрепят в тази посока, на следващо заседание на Комисията предлагам да поканим представители от Министерството на икономиката, за да ни запознаят с всички подробности по тези програми – някой, който е оперативно в нещата, за да имаме пък ние представа за какво точно си говорим и да можем, дето се казва, да информираме хора, с които контактуваме в общностите.
Колеги, ако ме подкрепяте, да го вземем това като решение. Да помолим председателя да го организира. Представителите на Външно, предполагам, че няма да ни откажат. Благодаря.

ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря, господин Манев.
Аз съм абсолютно съгласна с Вас. Така че смятам, че ще бъде много полезно да бъде организирано едно такова изслушване. Предполагам и останалите колеги, ако са съгласни.
Заповядайте.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги и гости! Искам да бъде записано в протокола на това заседание, че преди време имаше идея за целеви средства, отпуснати към Държавната агенция на българите в чужбина, и тя да финансира проекти на българските организации зад граница. Тъй като, без да се считам за специалист, създаването на един фонд – да ме поправят от Министерството на финансите, или който е компетентен по темата, но това означава средствата за фонда една част да отива да поддръжка на администрация, заплати и шеф на фонда, управителен съвет на фонда.
Ако беше създаден тогава към Агенцията с начална сума – тогава идеята беше за 1 млн. лв,. и нейният административен капацитет да бъде укрепен, все ми се струва, че щеше да е по-адекватно. Тук само бих казал, че ако в някое ведомство на изпълнителната власт се случи някакво разследване срещу ръководството, срещу някой министър, срещу някой председател на агенция, това в никакъв случай не означава, че съответното ведомство трябва да бъде ликвидирано, парите за него да не се увеличават и едва ли не да бъде оставено в някаква трета глуха с години.
За съжаление, това се наблюдава при нас през всичките тези тридесет години, но най-много според мен в случая си личи, че след тези събития в Агенцията заглъхна цялата идея за целеви средства и така нататък. А тази година пък с COVID съвсем щеше да превърне в практически невъзможно реализацията на тези неща, защото повечето проекти, които биха представили български организации в чужбина, са такива, че не могат да се реализират в условията на пандемия. Повечето казвам, защото биха били проекти, при които винаги има събиране на много хора в повечето случаи.
Това е във връзка с прекрасните идеи на колегата Манев, и Вашите виждания за бъдещите дебати по варианти и така нататък. (Реплики.) Това имах предвид – идеята за дебат на колегата Манев, защото наистина тази тема трябва да въвлече повече хора и повече институции. Благодаря.

ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря.
Господин Владимиров, мисля, че и Вие имате да се изкажете по темата.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Аз искам да внеса малко конкретика по отношение на въпросната възможност за финансиране на българските организации зад граница, тъй като всяка година по времето на гласуването на бюджета възниква този въпрос. Този въпрос възникна и от Чикаго, възникна и от Испания, мислеха се различни варианти за финансиране на българските организации зад граница.
Ние имаме един много добър пример – това е Програмата „Роден език и култура зад граница“, която финансира съботно-неделните училища. Тя стартира много трудно преди години, господин Ташев знае, с идея на Агенцията да могат да се финансират тези училища. В крайна сметка тръгна и резултатът десет-дванадесет години по-късно е, че има над 460 училища, които се финансират по Програмата „Роден език и култура зад граница“, отделят се вече 17 милиона. В началото нямаше и един милион. Около училищата в момента съответно се генерират изключително много българи, много деца, недостатъчно, но доста деца вече са обхванати – над 30 хиляди, в тези съботно-неделни училища.
През годините в процесите на миграция, и на свободно движение се наблюдава голямо изтичане от България на български граждани в чужбина, които живеят и работят – може би вече са над два милиона, говоря новите емигранти, което от своя страна, чистото им чувство за принадлежност към България ги кара да създават организации, за да могат да почитат празниците, да се събират, да си спомнят, да спазват традициите. Организациите на българите зад граница вече са над 1000.
През годините са се случвали доста куриозни случаи от рода: да отидем голяма делегация. Включително председател на тази комисия тогава беше Румен Йончев, заедно с евродепутати, с вицепрезидент, цяла делегация хора и финансирането, посрещането да се извършва от организация на българи от чужбина, които са взели кредит. Това наистина не говори добре за българската държава, че няма възможности за финансиране на дейностите на българската организация зад граница.
По бюджета на Министерството на външните работи, ако колегата може да ме поправи, към дипломатическите представителства няма предвидени средства за работа с българските общности. Нали така, колега? Единствената действаща програма и политика е на Министерството на образованието и науката. Имаше идея да се увеличи бюджетът на Агенцията, който да управлява такъв ресурс и такава програма, която да финансира на проектен принцип дейностите на българските организации, което е логично, тъй като на Държавната агенция за българите в чужбина това са основните функции
Тук се получиха нормативни проблеми. Първият е, че Агенцията я няма предвидена в Закона. Законът за българите, живеещи извън Република България, има функции, записани са функции за финансиране на българските организации зад граница. След съгласуване на правителството с Националния съвет на българите в чужбина, такъв Национален съвет няма, но Агенцията я няма в Закона – това е единият проблем.
Вторият проблем е, че в Устройствения правилник на Държавната агенция за българите в чужбина няма нито един текст. Ние сме второстепенен разпоредител и няма нито един текст, с който ние да можем да изнесем и пет лева в чужбина, да финансираме който и да било. Устройственият правилник предвижда въпросни дейности на територията на България, тоест можем да правим кръгли маси, да събираме деца, но всичко трябва да се плаща в България.
Тоест за мен проблемът е администрирането на такава програма. Според мен програма е най-добрият вариант, като комисията, която ще приема и обсъжда проектите, да бъде междуведомствена, тъй като в политиката за българите в чужбина са ангажирани редица институции – не е само Министерството на външните работи, не е само Министерството на културата, не е само Държавната агенция за българите в чужбина, дори и Министерството на образованието, Трудът и социалната политика, ако щете. Така че редно е въпросната комисия да е на междуведомствен принцип. Между другото, „Роден език и култура зад граница“ в МОН също е Междуведомствена комисия.

ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря.
Искам да Ви попитам: след като толкова години има подобни проблеми, Вие излизали ли сте с официално становище, или с конкретни предложения за законови промени, които да улеснят работата на Агенцията?

МАНОИЛ МАНЕВ: За да не влизам в повторения след колежката и председател на Комисията, аз също имам да Ви попитам няколко неща. Ние този разговор го водим всяка година като дойде обсъждането на бюджета и после цяла година – тук има хора от администрацията на Комисията, ние нямаме едно изпратено писмо от никого с някакво конкретно предложение: „Дайте да направим това или дайте да свършим онова“.
Тук има бивш председател на ДАБЧ, който не смятам, че е по-малък експерт от когото и да е от нас, даже смятам, че е на много нива над нас в тези проблеми. Кореспондирайте си с Комисията, с нас не само по темата с отпушването на тези пусти пари за преразпределяне към нашите общности. Това го водим всяка година като дойде обсъждането на бюджета. А технологията, проблемите, за които говорите, които всички горе-долу знаем, проектен принцип – много добре звучи, страхотно звучи! Всички можем да пишем тук добре звучащи законови инициативи.
Кой ще определи, как ще се определят критериите за едни проекти, които ще бъдат печеливши или няма да бъдат печеливши? Кои са тези експерти? Дайте да виждаме, да ги срещаме в Комисията и да работим. Само че не е. Като дойде време да обсъждаме двата милиона, тогава започваме да си говорим по три часа едно и също нещо. Извинявам се, че държа такъв тон, но просто инициативността може да идва и от ДАБЧ. Тук не съм съгласен с колегата Вангелов, рядко не съм съгласен с него, но този път не съм съгласен, че ДАБЧ едва ли не е лошото дете на администрацията, но не е. Просто ДАБЧ не проявява активност в последните две години примерно. Просто не проявява активност! Съжалявам, това е мое лично убеждение и аз съм длъжен да го кажа, когато говорим тука, че всичко пречи, а пък никой не помага. Ами няма как да помага, когато експертите мълчат. Съжалявам.

ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Заповядайте, господин Владимиров.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Абсолютно сте прав, господин Манев. Когато има проблеми, те са в различно естество. Най-големият проблем за последните две години в Агенцията е удостоверяването на българския произход. Това е една неумолима реалност, която служителите вършат ежедневно. Това е една чиновническа дейност, извън функциите на Агенцията. Насочвам вниманието натам, за да Ви кажа, че от 2019 г. досега аз съм подписал 63 хиляди удостоверения и Агенцията е обслужила повече от 25 хиляди човека със състав 20 човека.
Сигурен съм, че при тази численост на състава на Агенцията, би могло да администрира и Програма за финансиране на българите в чужбина, което е абсурдно. Ние нямаме нито физическата възможност, нито капацитет в Агенцията да администрираме такава програма при този вид на Агенцията.
От две години се правят опити за промяна на Закона за българското гражданство в частта му, така че Агенцията да не се занимава с удостоверяване на произход, тоест да не издава удостоверения, тази административна услуга да отпадне.
Работна група в Министерството на правосъдието, работна група в Министерския съвет, Анкетна комисия в Народното събрание и ние в момента работим спрямо възможностите си. Съжалявам, че не сме били достатъчно активни по отношение на разработване на програма или просто гледаме проблемите да се решават един по един, по приоритети според належащото. Благодаря.

ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря.
Заповядайте.

ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги и гости! Само един въпрос към господин Владимиров. Не знам дали правилно разбрах, тъй като аз досега съм била с друго впечатление. От сегашното му изказване – може би да не съм права, разбирам, че Агенцията не иска да се занимава с удостоверяване на български произход. Съвсем скоро в пленарната зала влезе Законопроект с точно обратното твърдение и мислех, че работим в синхрон с Агенцията. За мен това е новост. Може би аз съм пропуснала някои моменти.

ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Господин Владимиров.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Въпросният законопроект, ако става въпрос от Анкетната комисия, разпоредбата е следната, което е и логично, тъй като удостоверението за български произход като форма се издава не за да служи на човека, да показва: „Аз имам български произход“. То служи или за българско гражданство, или за пребиваване. (Реплики.) Въпросът е, че човек има потребност или от гражданство, или от пребиваване.
Законодателят е предвидил кандидатите, които желаят да получат гражданство, да кандидатстват директно в Министерството на правосъдието и да си донесат всички документи, които доказват възходящия българин. Тоест, няма да се редят в Агенцията, първи път, след това със същите документи да отиват в Министерството на правосъдието, втори път, което ще облекчи Агенцията на 80% от това, което върши в момента.
Законодателят предвижда комисия към Агенцията, която да дава становища и мнения за български произход, мога да кажа, на спорни такива кандидати, но това би могло да бъде като вътрешна административна услуга, а не административна услуга, която се извършва в момента. Едно е мнение и становище, а друго е издаване на административен акт. Това ще са случаи за тези, които нямат документи и доказателства. Това са единични случаи, бих казал, което, от своя страна ще облекчи административния капацитет изключително много на Агенцията, за да може да започне да изпълнява функциите, за които е създадена.

ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Заповядайте, господин Манев.

МАНОИЛ МАНЕВ: Отнасям се с уважение, когато представител на администрацията има собствено мнение и само благодарение на това уважение в момента ще предложа да прекратим дебата по темата, защото всъщност ние тук сега капо попарени с гореща вода научаваме за нови такива идеи и виждания, за функциите и ролята на Агенцията в удостоверяването, в процеса на издаване на българско гражданство и така нататък, и то в момент, в който между първо и второ четене се намират три законопроекта по темата, в които кардинално трябва да решават тези проблеми. Няма да влизам в подробности, защото тази тема ще я дебатираме така или иначе покрай другите законопроекти за българско гражданство, които са между първо и второ четене.
Само искам да Ви кажа, колега, повтарям се днес, но ще го повторя, за да е ясно и защото се води протокол в крайна сметка и да остане, за да е ясно какво си говорим. Не може така да не си комуникирате, когато имате желание да променим същността на Комисията. Тази комисия на Народното събрание всъщност е Комисията, която е ангажирана с голяма част от дейността и функциите на вашата Агенция. Не съм съгласен, че трябва, когато си говорим за Вашите виждания, да не ги обсъждаме предварително в Комисията просто официално.
За втори път днес се обръщам с една молба лично към Вас, надявам се, че колегите ще ме подкрепят, моля Ви, хайде по-активно да си комуникираме тук в тази комисия, за да сме спокойни и в работни отношения с ДАБЧ, а не да се изненадвате Вие от наши решения или предложения, и ние от Ваши. Благодаря Ви.

ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Колеги, благодаря Ви.
Някой друг?
Ако няма, аз поемам ангажимента да направим следващо заседание на Комисията като поканим Министерството на икономиката, за да обсъдим проектите.
Господин Владимиров, ако може наистина да продължим да си комуникираме и ако имате желание да направим работна група, или друго заседание, в което да обсъдим реално вижданията на Комисията, и с какво ние, като законодателен орган, бихме могли да бъдем полезни.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: С най-голямо удоволствие.

ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря.
Закривам днешното заседание.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.