Home » Авторски страници

На Мария

2020.08.16 Няма коментари
Spread the love

.

За чудесата в живота ми

Снимка: Авторката

Няколко месеца преди да навърши три години, дъщеря ми Мария стана една сутрин и каза, че днес е неделя и всички отиваме на църква. Трябва да уточня, че това не се беше случвало в семейството – да ходим на църква в неделя. По празници и поводи – да, но защото е неделя – никога. Но когато 3-годишната ти дъщеря го каже, го правиш, дори се засрамваш, че ни си се сетил сам. Затова станахме, облякохме се и тя с гордо чувство, че води групата, тръгна най-отпред.

Аз знаех в коя църква искам да отидем. В „Свети Георги“. Бях ходила там няколко пъти преди тя да се роди, за да измоля от Богородица още едно детенце – представях си го момиченце и с име Мария. Има една икона на Божията майка с Младенеца, която е пред олтара в храма. Винаги отивах при нея, опирах чело в стъклото и я молех да ми помогне. Не с големи и сложни молитви, такива не знам, а и, както пише в Библията: „Бог познава безумеца по многословието“. Молих се така, както бих се помолила на моята майка… И няколко месеца по-късно чудото се случи. Но след раждането на Мария не бях ходила там с нея. Отидох веднъж сама, за да благодаря. Кръщенето й беше в друг храм и по-често съм я водила там.

Влязохме в църквата, взехме си свещички, показвах й как да събере трите пръстчета и как да се прекръсти, и какво означава всяко пръстче. Казах й, че като запали свещичката, може да помоли за нещо. Заведох я пред иконата на Божията майка да представя моята Мария и отново да й благодаря. Вдигнах я, за да може да я види и да сложа ръчичката й на стъклото. Там, където съм си опирала челото… Беше много вълнуващо и цялата бях безкрайна благодарност…

Излязохме навън и попитах Мария дали й е харесало в църквата.

– Много ми хареса, мамо. Аз и преди съм идвала и много ми е харесвало.

– Тук не си идвала, миличка. Ходили сме в други църкви. В тази не си идвала – й казах аз, за да я ориентирам.

– Идвала съм.

– Кога?

– Като бях малка. Идвах и те чаках. Ти идва тук няколко пъти, но не ме взимаше. Чак на третия път ме взе.

– Къде си била, Мими? – я питам.

– Ами тук. – И ми посочва църквата. – Тук е пълно с малки деца, които плачат за майките си и ги чакат да ги вземат.

– Къде има малки деца?

– Вътре. Има малки деца, които чакат. И идват майки, и ги вземат. И така стават семейство…

Не знаех какво да кажа… Тя не знаеше, че съм идвала тук да се моля за нея. Не й бях казвала.

– А сега помоли ли се за нещо като запали свещичката?

– Да.

– За какво?

– За каквото се моля винаги.

– Така ли!? И какво е то? – Дори не знаех, че го е правила преди.

– Всички хора да се обичат!

Мария е моето чудо, от което се уча всеки ден. Затова и често й повтарям, че е „на мама подаръчето“, и съм сигурна, че ме е чакала да я взема. От нея се уча на обич, на мъдрост, на толерантност, но и на нетърпимост… с други думи, уча се на живот. Мисля, че за това ме е избрала.

Сигурна съм, че децата идват на този свят със спомени и уроци от минали животи, които забравят с възрастта. Казват, че преди детето да се роди, ангел го целува по челото и то забравя, каквото знае, но някои деца извръщат леко глава и целувката не успява да заличи всичко… Такива деца има много и е голямо удоволствие да ти разказват какво е животът, според тях – с няколко думи или изречения обобщават дори тежки житейски ситуации и ти предлагат уникални решения.

Истината е в думите на децата и старците, защото само те могат да чуват сърцата си. Само трябва да ги слушаме!

Искам да чувам сърцето си…

.

Диана Стефанова

–––––––––––––––––––––––––––––

* Още от същата авторка – вж. тук.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.