Home » Авторски страници, българи зад граница

Петицията на АБУЧ в Европарламента – начало, развитие, резултат до момента, бъдеще

2020.02.20 Няма коментари
Spread the love

В навечерието на Деня на майчиния език – 21 февруари, който е и празник на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), нека припомним за едно от най-важните дела, които АБУЧ поде, разви и ще доразвие за езика ни – майчиния.

Снежина Мечева,
говорител на АБУЧ

ПЕТИЦИЯ В ЕВРОПАРЛАМЕНТА НА
АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА
ЗА ИЗДИГАНЕ НА СТАТУТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
И НА ДРУГИТЕ ТАКА НАРЕЧЕНИ „МАЛКИ ЕЗИЦИ”
В СТРАНИТЕ-ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Асоциацията на българските училища в чужбина съществува от 2007 г. От самото начало първите членове на АБУЧ поставят въпроса за съществуването на матура по български език в чужбина, която да бъде валидна и припозната в съответните образователни системи на държавите и да дава същата привилегия на учениците, кандидатстващи в колежи и университети така, както матурата по английски, френски, немски, испански и др. езици. Повод за тази увереност и нужда бе фактът, че във Великобритания е съществувал такъв матуритетен изпит, наречен А-левъл.

Увереността ни, че трябва активно да се работи за това, се дължеше на факта, че България стана член на Европейския съюз (2007).

Най-близко до такова предимство в годините след 2007 г. се оказа Република Австрия, където още от началото на 90-те години се предоставя възможност в рамките на австрийската образователна система да се изучават, освен традиционно изучаваните чужди езици – английски, френски, италиански, испански и руски, и т.нар. „нови езици” – чешки, словенски, сръбски, хърватски, босненски, унгарски, словашки, полски, турски, румънски и български. Всички те се признаваха и за езици, по които можеше да се положи матура, с изключение на българския език, турския и румънския. За съжаление, това голямо предимство на австрийската образователна система в рамките на ЕС след 2015 г. бе заличено и възможността да се положи матура на един от т.нар. „нови езици” бе отменена, а с това и надеждата българският език да се изучава не само на ниво майчин език, но и като чужд, с право на него да се полага матура, бе отново загубена.

Този въпрос бе един от генералните, които АБУЧ поставяше през годините пред държавните институции, но за съжаление не бе възприет с въодушевление доста дълго време.

С помощта на вицепрезидента на България, г-жа Маргарита Попова (2012-2017), АБУЧ участва във форум, проведен в Европейския парламент в Брюксел на 7 и 8 ноември 2012 г. Конференцията на тема: „Политики за българите в чужбина” преминава под патронажа на г-жа Попова, домакин е евродепутатът Емил Стоянов. Събитието е уважено от г-н Николай Младенов, министър на външните работи на Република България; г-жа Петя Евтимова, зам.-министър на образованието, младежта и науката; дипломати; представители на български образователни центрове зад граница; представители на български общности в чужбина; журналисти; гости и други. Д-р Боян Кулов, председател на АБУЧ (2007-2015), изнася презентация, с която призовава Президентството да поеме координацията между държавните институции. Той подчертава факта, че през последните години МОМН активно подкрепя българските образователни звена зад граница. Конкретни изрази на подкрепа са въвеждането на Националната програма „Роден език и култура зад граница”, както и Постановление № 334 на Министерския съвет на Република България от 08.12.2011 г.

Поставят се също следните въпроси: създаване на Институт за българския език и култура в чужбина, въвеждане на електронно обучение по български език, история и география на България, и др. Участват членове на Управителния съвет на АБУЧ, в това число председателят на АБУЧ – д-р Боян Кулов, говорителят на АБУЧ – г-жа Снежина Мечева, г-жа Петя Димитрова-Цанева, председател на Асоциация на българите „Балкан” в Испания.

Първа крачка напред бе направена на 29.07.2015 г. година, когато с помощта на вицепрезидента Маргарита Попова бе проведена среща на Управителния съвет на АБУЧ с българските депутати в Европарламента и експерти от МОН. Тема на разговора е както дейността на АБУЧ, така и призивът на г-жа Попова за създаване на Национален съвет на българите в чужбина.

На тази среща с особен интерес бяха изслушани исканията ни за промяна на статута на българския език в чужбина и обсъдени с представителите на различните политически фракции в Европарламента. Всички те подкрепиха идеята, след като подробно изслушаха информация за дейността ни, за усилията, полагани в различните страни да се стигне до подобна възможност. Открито заявиха, че ще работят за тази кауза с желание, защото осъзнаха огромната нужда от подобно искане. С желание бе възприето предложението на г-н Светослав Малинов, депутат с два мандата в Европарламента, който предложи да съдейства това да се случи по-бързо чрез Комисията по петициите в Европарламента, в която той има лично участие и възможност да съдейства.

АБУЧ започна агитация сред държавните институции в България за подкрепа на това дело на всички нива. Процесът на убеждение продължи доста дълго. Въпреки подкрепата на Парламента, МВНР, ДАБЧ, много неправителствени организации и медии, отне две години, за да се възприеме тази идея от МОН. За всеобща радост, с встъпването на г-н Красимир Вълчев в длъжността министър на образованието, Петицията на АБУЧ получи необходимата подкрепа и й бе даден ход чрез г-н Светослав Малинов.

По-долу е обобщената информация за движението на Петицията на АБУЧ, направена от г-жа Камелия Конакчиева, член на АБУЧ и представител на БУ „Кирил и Методий” в Париж. Тя съдейства чрез присъствието си като преводач в Европарламента да бъдат актуализирани и придвижвани нещата по Петицията, с помощта на българските евродепутати и най-вече на г-н Малинов. В тази насока подкрепа оказа и директорът на БУ „П. Яворов” в Брюксел – г-жа Валентина Найденова.

Петицията от името на АБУЧ пред Европейския парламент от 2017 г. за оценяване на знанията по всички официални езици в края на средното образование бе допусната и разгледана от Комисията по петициите през март 2018 г. Бе оставена открита, въпреки първоначалния отговор на експерти и на Европейската комисия, че попада в сферата на образованието, което не е в законодателните правомощия на Европейския съюз. Това стана благодарение на прецизната юридичеса работа на наши експерти и екипа на Светослав Малинов, който успя да убеди свои колеги от други държави в релевантността на проблема на европейско ниво. Така, в края на предходния отчетен период, Малинов внесе и устен въпрос към Европейската комисия с отговор в пленарна зала на парламента. Позицията, защитавана в петицията, бе масово подкрепена от български евродепутати, но и от председателката на Комисията по петиции, както и от други депутати от държави с езици извън петте широко разпространени езика във всички образователни системи. В отговора си ресорният комисар обеща серия от незаконодателни текстове по посока на исканията ни, както и обяви началото на работата на подпомагащите органи на Съвета на министрите на образованието по създаване на Европейско образователно пространство.

И така, през изтеклата година бяха приети няколко препоръки на Съвета, в които става дума за засилване на многоезичието в Европа, и в частност чрез мерки в образователните системи.

В едно от предложенията, а именно – “Препоръка на Съвета относно всеобхватен подход към преподаването и изучаването на езици” – бе внесен текст, който отговаря на исканията ни.

Бе проследена отблизо работата на работната група с възможност за коментари по разглеждания текст. За съжаление, въпреки запознаването лично на министър Вълчев с въпроса, представителите ни не успяха да намерят мнозинство за по-силен текст и дори първоначалният текст на Комисията бе леко отслабен – от “предоставят възможности за…” (вж. по-долу) на “търсят възможности за…”. Същевременно текстът бе прецизиран и ситуацията на нашите ученици в чужбина е включена недвусмислено.

И така, препоръката бе приета през май 2019 г. от 28-те министри със следния текст:

В точка 4 е) се препоръчва на държавите-членки да:

търсят възможности за оценяване и валидиране на езиковите компетентности, които не са част от учебната програма, а са придобити от информално учене (например в случаите с лицата от мигрантски, бежански или двуезични семейства) или от образователната система на друга държава, в която обучаващият се е живял преди, например чрез разширяване на обхвата на езиците, които могат да се включат в квалификациите при завършване на училище.

Междувременно на 2 април 2019 г. Комисията по петиции отново разгледа петицията, за да установи докъде се е стигнало с отговора й. Поискана е нова информация от Европейската комисия.

Благодарение на контакти на АБУЧ, бе предоставена безплатна консултация с експерти в Брюксел, които потвърдиха пътищата за последваща работа по темата.

При новия мандат на Европейския парламент ще търсим съдействие отново от българските депутати, за да не се закрие петицията до момента, в който се уверим, че ще има практическо решение и приложение на горния текст, а защо не и изваждането на въпроса извън субсидиарната област на образованието и изучаването на езици, за да се стигне до по-обвързващо решение само за оценяването и валидирането на езикови знания и умения (а не за изучаване), или със законодателен акт, или чрез координационен междуправителствен метод.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.