Home » Авторски страници, българи зад граница, литература

Посоката връщане

2019.12.11 Няма коментари
Spread the love

Снимка: ФБ профил на Райна Недялкова-Качулкова

.

Всеки път аз питам – ти как си?
Как са приятелите, децата и всички…
Знам, съдбата спъва ни крачките,
но с невидима струна окичва ни.

Как веднъж не попита за мене –
как я карам, дали ми е лесно…
Много сложни са мойте проблеми –
няма как да помогнеш, далече си.

Но поне ме попитай – нощите
как минават в безсънни минути,
как мълча си на български, още –
и понякога са влажни очите ми.

Как в усмивка скрила съм болките
и кърви неспокойно сърцето ми.
Часовете измервам във долари,
а пък нощите – в рими и спомени.

Как веднъж не попита – добре ли съм?
И защо да ме питаш? То ясно е –
вие там остарявате в бедност,
ние тука сме длъжни да можем.

С нова мярка живота измерваме –
от пътуване до пътуване.
С два билета – посоката връщане,
между тях – не живот, а очакване.

Не ме питай. Късно е вече…
Ще си дойда напролет със птиците.
И дори да свършат билетите,
ще остане посоката връщане!

 

Райна Недялкова-Качулкова

——————————————————————————————-

Бел. ред.: “Посоката връщане” спечели първа награда за стихотворение на емигрантска тематика от литературния конкурс “Изящното перо – 2019”, организиран от Салона за българска култура и духовност в Чикаго. Още от същата авторка – вж. тук и тук.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.