Home » Авторски страници, българи зад граница, литература

Падежите

2019.12.10 Няма коментари
Spread the love

Стихове от Иван Николов

Илюстрация: Икона от Земенския манастир, фрагмент (изковаване на пироните за разпъването на Иисус Христос)

.

Падежите

Майка ми три столетия
се моли на Човешкия син,
виснал на кръста Голготен,
а падежите падат
от суровата пръчка
на чуждия даскал,
и горещи детски сълзи
се свличат по бузите
от плясъка на плесницата –
изстрел в сърцето на тиранина.

Плаче езикът на майка ми
от крехкия смях на внуците,
дошли от сиропиталището
на овдовялата история,
не вкусили топлия хляб
и неразбиращи приказките
и приспивните песни на баба.

Лястовиците отлитат на ята,
славеите оплакват песните си,
а бялата врана се крие
в хайдушките храсталаци
от рошавите лешояди,
прелитащи бойните полета.

 

* * *

Капчукът капе
в мозъка до ужас –
машината трака
параграф по параграф:
за поетите няма спас –
заради козите уши на царя,
заглушете техния
изобличаващ глас!

Присъда от широката,
затлъстяла тога,
поръчана от изнемога
на вълк, облечен във власт,
извикайте и свещеник –
в името на дявола
да прочете последното
лицемерно “Отче наш”…

 

* * *

Бъди сън
в безсънните ми нощи,
бъди звън
на празнични камбани,
майски дъжд
за сушната ми душа,
блага билка –
за лютите ми рани.
Бъди цвят
от райската градина,
вестител
на Всевишния глас,
прашец нежен,
приеми от мен –
ново цвете
да никне от нас.
Бъди майка
сред майски ливади,
сред небето
слънчеви лъчи,
с искра радост
озари душа ми,
успокой ме
със сини очи.

 

* * *

Не ме затваряйте
в златните ви клетки,
не ме хранете с бисерни зърна,
не си мислете, че песни ви пея –
проклинам щастието ви
с отровни проклятия на зле
затворените птици,
и с болката на късо
подрязани крила!

Не се опивайте от земна суета,
от славата на ятагана
и тропота на войнишки ботуши,
от писъка на майка, що плаче и моли,
не задавайте прободна рана –
тя вашите деца така ще боли!

Времето вее великите воини,
прогнили летописи и мраморен прах
и бойна плячка, хвърлена за стръв,
за огън, за мъка и невинна кръв,
и няма значение кой е крив и прав –
децата ви ще се измъчват от срам,
от покаяние, от мъка и страх,
и от силата на Всевишния гняв!

О, мои братя тирани, израснете,
пуснете птиците да хвръкнат
в сините летни небеса,
тогава ще станете наистина велики
и ще пребъдете с величието си
завинаги във вечността!

.

————————————————————————————————————

Иван Николов е роден 1959 г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на сп. “Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Написал е стотици статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член-кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член и на Македонският научен институт и на Световният парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин – 2016“.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.