Home » Авторски страници, литература

Отиват си…

2019.01.09 Няма коментари

Поговорих си по телефона с приятеля ми Виктор Хинов. Той в Америка, а аз тук. За нищо съществено не приказвахме, просто се чухме за кратко. Нямам брат или сестра, но него го чувствам малко повече от роднина! Не за друго, а защото ме зарежда с човещина…! След разговора написах това стихотворение, което му посвещавам като най-малкото, което мога да сторя в знак на благодарност, че… го има!

Илюстрация: http: sbp.bg

.

ОТИВАТ СИ…

Гледам хората край мен и ми е страшно.
В тях не виждам грам човещина.
От мечтите в детството ми прашно
днес висят прекършени крила.

Няма вече приказни герои,
а принцесите със огнени очи,
дето щяха някой ден да бъдат мои,
тръгнаха си, яхнали метли.

И отиват си прогонени орлите,
в този тъй бъхлив, кокоши свят.
Чашите остават недопити,
а душите мрат от глад.

И те питам – Мислиш ли човече,
че без обич може да си жив?
Този свят без обич е обречен,
а без доброта е просто див…!

 

Красимир Бачков

Варна, 8.01.2019 г.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.