Home » Авторски страници, литература

Недей разплаква никога жена

2019.01.16 Няма коментари

Стихове от Добромир Радев

Илюстрация: Gnezdoto.net

.

НЕДЕЙ РАЗПЛАКВА НИКОГА ЖЕНА

Недей разплаква никога жена!
Че, казват, Господ й брои сълзите…
Ти обич дай й. Нежна при това.
И тя ще ти осмисли дните…

Недей разплаква никога жена,
че те самите мили са създания.
Макар понякога да бъдат за беля,
причината за нашите страдания…

Недей разплаква никога жена!
Красиво цвете просто подари й.
И винаги с усмивка на уста,
грешките нейни ти прости й…

Недей разплаква никога жена!
Люби я с трепет, страст и нежност!
Шепни й влюбените си слова.
И тя ще бъде твоя цяла вечност…

Недей разплаква никога жена!
Че, казват, Господ й брои сълзите…
Посрещай я с усмивка в утринта,
а нощем я целувай сред звездите…

 

 

НИЕ ВСИЧКИ ГИ ВИЖДАМЕ

Ние всички ги виждаме тия малки деца,
дето блудно се скитат по улици пусти!
Уж вечно усмихнати, но в очите тъга!
Уж гледаме с жал! Но се дърпаме гнусно!

Ние всички уж жалим за тях! И какво?
На думи сме силни, но делата ги няма!
На думи е лесно, но да правиш добро
се иска сърце… Да обичаш за двама!

С тъга във очите се скитат навред!
На гости се чувстват в свойта родина!
За тях щастие значи един сладолед!
Легло за тях значи – пейка в градина!

Къде сме ний, питам? Къде сме сега?
Защо допуснахме да се стигне до тука?
Това бе немислимо преди трийсет лета!
Но май че на никой за това не му пука!

Ние всички ги виждаме тия малки деца!
Пораснали бързо с живота учител!
Но, въпреки всичко и те имат сърца!
Какво са виновни, че нямат родител?

 

 

ОТНОВО

Отново стоя, отново те чакам,
пред чаша горещо кафе.
Отново въпроси току си задавам.
Ще дойдеш ли ти или не?

Отново тъгата при мен е на гости
и гледа ме с укор сега.
Отново нещастие, болка ми носи
и стегнала мойта душа.

Отново цигара си паля с надежда
и казвам: “И утре е ден…”
Отново съдбата с усмивка поглежда,
отново играе си с мен.

Отново мечтите си тръгват от мене.
Мойте прекрасни мечти.
Отново пак няма кой да ги вземе,
ще скитат се вечно сами.

Отново стоя, отново пак чакам.
Какво ли? И аз май не знам!
Изпивам кафето, запалвам цигара
и тръгвам нанякъде сам.

.

—————————————————————————————————————

Добромир Радев е роден през 1972 г. в гр. Русе. Има средно специално образование. Живее във Варна, работи във Военноморския флот. Пише стихове от дете, но досега не е издавал своя стихосбирка. 

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.