Home » Авторски страници, литература

У. Мередит. Две маски, намерени в България

2019.01.13 Няма коментари

Във връзка със 100 години от рождението на големия американски поет Уилям Мередит (William Morris Meredith, 1919-2007), публикуване негови стихове. Стиховете са в превод на Красин Химирски, с когото Меридит се е познавал лично.

Уилям Мередит

.

ДВЕ МАСКИ, НАМЕРЕНИ В БЪЛГАРИЯ

.                                                  На Кольо Севов

Когато е ваел човешкия образ,
Творецът навярно е имал модели
като онези маски под музейния кристал.
След шест хилядолетия некрополен сън
ги срещам северно от Варна,
под златни диадеми, в златни украшения,
безплътни, сред човешки прах погребани.
Антични заблудени воини или богове? –
Забулен е в тайна отговорът.
Очите им – слънца ковани –
и бръчките по глинената кожа
издават мекотата на ръката,
която вдъхна на Адам живот.
Във погледа им грее негасима дързост,
тъгата на епохите не ги засенчи.
На времето трагизма те не разгадават
по нашите надвесени лица.
„От глина сме и злато“ – мъдро маските мълвят
и озаряват върволицата на вековете.

 

 

РОДИТЕЛИ

Какво ли е да се почувстваш ангел,
или по-скоро катерица – по-земна твар.

Когато в детството си рано лягахме,
те плашеха ни с тъмнината.

Предълго глезеха ни, та от приятели
превърнаха ни в свои антиподи.

Но неизбежно идва ден, когато
с невръстното си детство се прощаваме.

Челата им бразди на времето резецът;
гнетят ги мирис, кашлица, куп недъзи.

И странно е, че още ни обичат,
и отговаряме на обичта им с обич.

Необяснимо, фантастично е
как дръзнали са да ни създадат.

В живота им внимателно се вглеждаме
и мислим се на повече способни.

И всичко продължава твърде дълго.
Животът им е низ от грешки.

И най-голяма е, че умират
и тайната със себе си отнасят

как сме дошли от морските вълни
и как от нищо са ни сътворили.

Отива си и брънката последна,
която с тях ни свързва.

Мамо, тате, ридаем в паяжината от бръчки
пред изумените деца и внуци.

 

 

ПРЕД СТРАННИ СЪБИТИЯ

Угаснат ли звездите, а нe съмне,
насила подменят ли книгите на мъдростта
и връхлетят на враг безумен ордите,
опасно стане ли да се говори даже,
какво да правя аз, къде да ида?
Горяха доблести мъже по-ярко от звезди,
бледнее паметта на летописите дори.
Омразата ми към врага коварен се развихря –
на моя бог това лице единствено познавам.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.