Home » Авторски страници, българи зад граница, литература

“Синият гарван” Цветан Бошев

2018.11.26 Няма коментари
Spread the love

Из новата книга на ЦВЕТАН БОШЕВ

“СИН ГАРВАН ВЪН ОТ НЯКОГАШЕН ДОМ”


 

ДЕГРАДИРАЛ АГНОСТИК

Над чаша отрова със знание
вече надвисвам години, ексик
ти, с него съм в пререканиe,
щото си падам парче агностик.

Ща не ща, ще иззобя и тая чорбица,
още мама ме молеше да не се опиням,
като на възрожденски мост магарица,
а да я сърбам прилежно в соцтинята.

Сега в свободата, с корен и върше,
респективно вбити в хумуса и в небето,
такава накрая май ще я свърша –
закъсняла угода и послушание клето.

И тъй като вече съвсем дъртясал
ми е през оня какво е редно,
най-много от знание да грипясам,
на изхода сритал верую ниедно.

 

 

ПАТРИОТАРСКИ
ИЗБОРИ

Най-сетне промяна! Ура! Стана още по-същото…
Народът перн`ат е вече в превапцан кафез;
друга ръка щедро ще хвърля просото насъщно –
не лява, а дясна в хранилката наша от днес.

Ще чуруликаме, ще пълним отрадно гушки
с антибиотици нови срещу жив ретробацил;
не с ножки птицегадателите ще ни мушкат,
а на шишчета тънки ще ни връткат на грил.

И във форма на рало, насилено незадружно ято
ще литнем към питомен запад, в краен случай на юг…
Ох, как забравих – в изборни резултати пресято,
перцето ми порна екватора и ви мами в небето тук.

 

 

О, ЗАМБЕЗИ!..

От дънер овлажнен Замбези тръгва
и много скоро влачи галерите със роби,
като банани; на дълбина и широта обръгва
и хипопотамите малеят до микроби.

А аз, търговецът на бисери от черна пот,
тактувам на веслата плясъчната болка,
съвсем богоподобен на самия Саваот,
с колонизаторска тарелка – ореолка.

Пищят из трюмовете стреснати жени,
примърдват телеса за донаситие;
който слезе долу олабва жилини,
получил свое женствено покритие.

Пърхат дечица – най-безправни граждани,
кои греблата ще поемат в розови си длани.
Така Замбези служи с телeса осаждени,
в игото – апотеоз, вменено им от лани.

И слончета със своите пръскалки тихи
до хоризонта пренапълват пълноводието;
пиша на кърмата кълбета романтични ст`ихи
на папируси, изджустрени по древни моди.

 

 

НАДЕЖДА

Да се пресегнеш в гъстата мъгла,
до несъзримост на ръцете си…
Да добараш вихрено кьорпе на циганската люлка,
над дизела пухтящ в световъртежа…
На акулата въобразена да бръкнеш под изящните хриле,
кога прехвърча връз пръски океански
в огледален въздух да жажди плът невинна…
Ти ли си това или си хрисимият пич,
в кръжец от гъжавото многолюдие,
с лакти обръча разпъващо
на така наречената ти монада?
На нея майната си теглил изотдавна.
Тогаз какво? Невидими багажи опаковай
за бивак по-сгоден, някъде изпомежду
огъзена зора и фугасни парчетии слънце
в непрошнорувана тъма всегдашна,
за която казват, че е неясната материя,
та дано у нея прозорче просветлее,
като дюкянче на Родари без перденца.

 

 

* * *

Светът без дяволите-изкусители
е като без мерудия постна супа,
но не ща за сътрапезници-съжители
даже и авери от кръвната си група.

Животни – да, но само хрисими,
щот зверовете са си наши хора.
И ще загубя лична независимост,
съм ли в българската диаспора.

Затуй ще гоня реализация в Аляска
или в Сибир съседен, на блесна за щука;
глобалният топлик не ще ме стряска
и от Ким Чен Ун-чо няма да ми пука.

И любовничка не ще подиря за утеха
в минутите за отдих да ми мъргазува,
макар че от свлечената нейна дреха
дяволче-хранителче в окото плува.

 

 

* * *

Тя няма да се върне, а пък аз
щом Татък тръгна ще се необятя
в подирбата й в горен Алкатраз,
без стени сред океан от сестро-братя.

Ще й подсвирна нашия сигнал
с окаяна надежда да го чуе,
току-виж в ушната й мида спрял,
но най-вероятно ще е всуе.

Ще таралясвам своя жалък плач
по млечни пътища размити
и ще се пържа на небесен сач,
чиито въглени ще са звездите.

 

—————————————————————————————————————

Цветан Бошев (литературен псевдоним на Цветан Борисов Цветанов) е роден през 1949 г. в Търговище. Завършил е Журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работил е като металург, радиопрограмен ръководител, репортер, редактор, водещ на новините и автор на документални филми в БНТ. От доста години живее в Йоханесбург, Южна Африка. Автор е на стихосбирките „Господ в плевника” (1998), „Перо от човек” (2010), „Нашата пасмина” (2012), „Любвоежбина” (2012), “Син гарван вън от някогашен дом” (2018). Последната му книга е качена в pdf формат и може да прочете в онлайн книжарницата на Еврочикаго.

.

 

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.