Home » Авторски страници, българи зад граница

За огненото слово на Ботев след много поколения и на хиляди километри от Родината

2018.05.01 Няма коментари
Spread the love

Бележки от събитието на Салон за българска култура и духовност в Чикаго, посветено на 170-годишнината от рождението на Христо Ботев, което се проведе на 29 април 2018 г. под наслов „Огненото слово в публицистиката на Христо Ботев“.

С благодарност към всички присъствали, които бяха така съпричастни, развълнувани и емоционални към живота и делото на една силна и уникална личност на България. Дай Боже да се поучим от примера, завещан от дедите ни!

Калина Томова по време на събитието

„Животът е една безконечна река, по която преминаваме неусетно – всеки един. Без право на обратен ход. Само напред. Ако се замислим колко хора са изтекли през тази река? Къде е следата от тях? А от нас? Ще остане ли някакъв знак? Че сме минали покрай бреговете на своя живот? Сложни въпроси с неясни отговори. И все пак? Знаем, че остават следи – след всеки. Временни, бледи, докато по реката преминат потомците, носещи спомена. Но има и други – чиито следи не изтичат. Имената им остават записани трайно – в бреговете, в историята и в душите на поколенията. Защо ли? Може би заради това, че са били с нещо различни? Че не са позволили на ежедневието, порядките и законите на „човешкия гений“ да ги подчинят, за да текат тихо и послушно по течението на реката на живота? Или са били дотолкова луди, че са строшили оковите на стандартите, за да полетят след мечтите си? А може би са били така светли отвътре, че след тях са останали огньове, които да напомнят делата им?

Днес ще поговорим за Ботев. За Ботев, когото ще опитаме да достигнем с крилете си. За да надникнем в сърцето му – доколкото можем. Защото такова огромно сърце е трудно за обхождане, но пък не чак толкова за усещане. Най-правилният подход би бил чрез думите, оставени изобилно като наследство от него. И чрез делото – свещено, безкористно, безгранично и неподвластно на времето. Делото, отрязало един живот на 28, но само във физически план. Защото духът и заветите на Христо Ботев останаха живи.

Огненото слово в публицистиката на Ботев! Огънят има мощта да изпепелява, но и да пречиства; да пари, но и да осветява; да унищожава, но и да проправя път – дори през нищото… А огънят на думите е сила, която е оръжие за този, който я владее. Ботев безспорно притежава тази сила – да пали със словото си огньове, толкова мощни и ярки, че продължават да светят и днес.

Публицистиката на Ботев е като жива галерия на неговата философия, където словата рисуват образите, обитаващи душата на уникалната му личност. Огромна, безгранична галерия, съхранила картини от бурното, преломно време, през което е живял и творил. Рисувани с огнено слово, с вдъхновение и чувственост, изливаща се от сърцето, те остават неоспорими шедьоври, от които не само можем да видим живота на своите предци, но и да усетим пулса им, да ни опарят сълзите им, да ни заболи от раните им, да ни загорчи от обида… Това ни е завещал един младеж, без претенции за величие, слава и почести, а просто мечтаещ за една свободна България, за един свободен живот.“

 

Калина Томова

Снимки: Снежана Галчева

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.