Home » Авторски страници

За артиста, рибите и виното

2018.04.12 Няма коментари

Досьо Досев на 84 години

Досьо Досев в “Пътят на виното” от поредицата “Умно село”. Източник: Vimeo.com

Звезди, луна, комети, ризобактерии, фотохормони – на каквото и да се дължи, виното, направено от грозде, събрано през определена година от определен район, е много добра реколта (vintage wine) и най-приятно за пиене. Особено в крайморските градове.

Същото се отнася и за много добрите поети, артисти, художници, учени. От съчетаването на Хронос и Гея, може би и на Дионисий и Аполоний, се раждат големи таланти. Така е през 1934 г., когато в Бургас са родени: Райна Кабаиванска, Олга Шевкенова, Елисавета Иконописова, Димитрина Гюрова-Савова, Антаоанета Войникова, Христо Фотев, Стефан Димов-Кефа, Иван Кожухаров, Драго Николов, Любомир Йорданов, Тодор Евгениев, Васил Вълев, Хиндо Касимов, Иван Арабов, Херувим Стоев, Евгени Головински…

И Доси (по кръщелно) Досев – чаровникът на българския театър и кино! Роден в София 18 дни след Христо Фотев – на 12 април 1934 г.. Завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1955 г., играе в авангардните години на бургаския театър, когато Вили Цанков, Юлия Огнянова и Методи Андонов бяха режисьори, Досьо Досев е повече гражданин на Созопол и Бургас, отколкото на София. Една артистична парабола от улица “Гагарин” 12 в София до Созопол – в къща, съжителстваща с морето, скалите и гларусите.

Подобна парабола беше поетът Славчо Чернишев. Когато двамата с Досьо бяха на една маса, „казиното със кея се люлееше…/ а виното танцуваше и пееше“.

И рибите живееха… и някъде
от пясъчното дъно на душата ми
изплуваха най-смътните ми спомени –
началото на мойто съществуване!…

Тези стихове са от „Морето“, които само Досьо Досев може да ги артикулира с дълбинната емоция, с която ги е писал Христо Фотев.

От ученици в Бургас се възхищаваме на този голям артист и човек. Като студенти в София, приятели от тогавашния ВИТИЗ – Тодор Тодоров-Тъшо и Антон Горчев, понякога Жоржета Чакърова – ни даваха техните пропуски и така по няколко пъти гледахме пиесите, които много ни харесваха. Една от тях беше „Унижените и оскърбените“, постановка на Вили Цанков в Младежкия театър, в която Доси Досев играеше Иван Петрович. Сцената – дискретно осветена във виолетово – с ресторант, маса и два стола. И князът предлага чаша вино на Иван Петрович, а той казва: „Благодаря, не пия!“

Анекдотът и до днес разказва, че това е най-трудната реплика в богатия репертоар на Досьо Досев. Ние пием за здраво и творческо дълголетие – на артиста, рибите и виното!

 

Георги Чалдъков и приятели

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.