Home » Авторски страници, българи зад граница, политика

Програма за трансгранично сътрудничество между България и Сърбия. Заседание на КПБЧ

2018.02.11 Няма коментари

На 24 януари 2018 г. Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание проведе заседание при следния дневен ред:

1. Използване на Програмата за трансгранично сътрудничество между Република България и Република Сърбия за 2018 г., за засилване на икономическия растеж, подобряване на социалния статус и възможностите за развитие на българското малцинство в пограничните региони.

2. Представяне на календар с по-важните събития, чествания и годишнини, които Държавна агенция за българите в чужбина ще организира през 2018 г.

3. Разни.

Момент от заседанието на Комисията на 24 януари 2018 г.

.

АКЦЕНТИ ПО ТОЧКА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

БОРИС ВАНГЕЛОВ:

Уважаеми колеги, уважаеми гости! Искам да попитам представителя на Министерството какви – с няколко примера да бъде, защото не може всичко предполагам да изброите, но какви конкретни проекти са се осъществили в общините в района на Царибродско, Димитровградско и Босилеградско, специално за този район, тъй като там живее компактната българска маса, има и по другите части на границата, разбира се – какви конкретни проекти до момента са се осъществили и кой ги е реализирал, и какви са договорени вече за финансиране? Не говоря за тези, които тепърва ще кандидатстват.

МАРГАРИТА ДЖОГАНОВА:

На мен ще ми е трудно да кажа за много проекти, които са финансирани. Мога да дам примери, защото в стария програмен период, тоест този, който беше за периода 2007-2013 г., по Програмата са реализирани 154 проекта.
Нека да кажа за Община Бабушница, където всъщност един изоставен здравен център, който не функционираше, беше реновиран, така че да работи като дом за социални грижи. В момента не мога да си спомня дали беше за деца, или за възрастни хора. Това е единият проект, който е реализиран.
В Димитровград беше реализиран проекта от Община Бабушница. От Община Димитровград пък участваха в проект, който беше свързан с туризъм и заедно с Община Трън беше проекта. В рамките на Община Трън се направи рехабилитация, реновация на екопътеката, а тя е известна екопътека и мястото за отдих, което се намира преди екопътеката – има беседки, място за барбекю и така нататък. В Община Димитровград не беше това единственото, но това, което си спомням, е, че една сграда беше превърната в туристически информационен център.
За Босилеград, за съжаление, не се сещам за проект, който е реализиран от общината.

САША ЗЛАТАНОВ:

Първата точка от заседанието особено ме радва, че най-сетне тези програми по трансграничното сътрудничество ще се насочат точно в тези общини, където българският народ живее в Сърбия. Мисълта ми е, че тези проекти по-лесно ще минат там. Инфраструктурата при нас е много зле, а нашата община Бабушница е една от най-бедните общини в Сърбия. Нашият бюджет едвам покрива разходите на самата община за функционирането й – за заплати, за други работи, които може да се дадат едновременно, и особено нашия край, Звонския край, където оцеляват към хиляда души българи и 11 села са едно до друго с българско население. От тези 11 седем са в Община Бабушница, а четири са в Община Димитровград.
Ние имаме голям потенциал, а на 100 км наблизо няма нито една баня освен при нас – Звонска баня. Тя в момента има доста проблеми и там водопроводната мрежа не е добре, пътната мрежа не е добре. В село Вучидел се намира планината Руй, от която една трета е в Сърбия, а ние там имаме изкачване на планинари традиционно вече става 12-та година и то е най-масовото събитие за планинари в Сърбия. За един ден се събират над 1500 планинари като обикновено идват 600-700 от сръбска страна и 500-600 от България и си сътрудничим с Община Трън. Те са включени в тази дейност. Мисълта ми е, че в тази ос за трансграничното сътрудничество може много да се направи и един много хубав проект, който да помогне за развитието и на банята, и на самия край.

…Проектът, който госпожата спомена за този дом, който се направи в Бабушница, това беше преди 7-8 години. След това Бабушница кандидатстваше повече пъти. Само това е единственият Проект, който мина. Мога да кажа две – три думи за екопътеката. Екопътеката, трябваше да бъде направена до Звонския край, до село Одоровци, до Звонска баня. Тя се направи само на територията на община Трън, в България, а в Сърбия не се направи нищо по този въпрос. Тази екопътека трябваше да послужи просто човек да тръгне от Одоровци и да се изкачи до Петачънци, и да може да слезе в Трън.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ:

Бих поискал да попитам също така относно критерии, по които се одобрява Проектът, защото разбрахме, че има много проекти, които кандидатстват, а сравнително малка част от около 15 – 20%, според тези цифри, които ни представихте, са одобрени. Дали в тези критерии, специално влиза и се оценява колко е затруднен, и колко е закъсал този край, колко нужда има от проектите, които се предлагат за конкретния район?

МАРГАРИТА ДЖОГАНОВА:

Да, това са част от критериите за оценка. Всъщност, всеки един кандидат трябва да обоснове какви са нуждите, които те са идентифицирали и съответно да посочи факти, и колкото по-конкретно, толкова по-висока оценка ще получи. Факти за това какво е състоянието на региона и как неговият Проект всъщност би допринесъл за подобряване на това състояние.
Искам само да спомена, че максималният бюджет на проектите в този програмен период е 600 хил. евро, които се отпускат за всички партньорите от двете страни на границата, така че в това отношение също големи инвестиции не се очакват, а по-скоро се финансират дребно-мащабна инфраструктура, в рамките на Програмата.

…Тъй като реших да се концентрирам върху общините, които Вие посочихте там, където е концентрирано българско малцинство, но всъщност 154 проекта са финансирани по старата програма – 39 функционират в момента.
Ще дам примери за проекти: за почистване на корита на реки, за закупуване на противопожарна техника, проекти свързани със младежка спортна инфраструктура, например такъв проект беше реализиран в Бела паланка, а също така по Програмата се финансират и проекти от типа „меки мерки“. Проекти, свързани с изследвания на въздуха, изследвания на почвите. Имахме Проект, който беше община Бор, а от българска страна мисля, че беше община Видин, където се направи изследване за замърсяването на почвите във връзка с такива специфични дейности в региона на Бор, както е в конкретния случай.
Има проекти, които са свързани със замърсяването и възможностите за подобряване на състоянието на река Дунав. Има проекти, които са свързани с образованието. Особено Програмата за периода 2007 – 2013 г., там можеха да се финансират всевъзможни дейности, тъй като Програмата не беше така концентрирана, така както е в момента. В момента вече имаме туризъм, околна среда и младежки дейности, което все пак ограничава възможностите за кандидатстване.

БОРИС ВАНГЕЛОВ:

Аз ще си позволя да Ви помоля, тъй като ние депутатите имаме мандатност все пак, докато Вие, които работите в министерствата и службите, много по-дълго упражнявате Вашите задължения. Мисълта ми е, че нямате мандатност и ще Ви помоля, ако Вие отговаряте за мониторинга върху тази програма и нейното реализиране, да направите всичко възможно в този втори етап основните проекти и средства по нея да се насочат към българските общини по границата. Защото община Бор не е известна с българското си население, нито пък района на Дунав, като изключим петте села от Кулска околия, и за да може реално да свършим ние като държава своите задължения. А вторият етап на Програмата колко години продължава?

МАРГАРИТА ДЖОГАНОВА:

Всъщност, периодът на Програмата е до 2020 г., като реално тя ще приключи през 2023 г., тъй като има едно правило за ен плюс три.

БОГДАН БОЦЕВ:

В тази връзка аз искам да направя едно конкретно предложение. От това, което казахте, се вижда, че по-големите проекти и тези, които са инфраструктурни, наистина отиват в общини, където няма българско население. Това, което разбрах, е, че българските общини са по-малки и може би нямат административен и технически капацитет, за да подготвят проектите, които да бъдат одобрени след това. Според мен, ако е възможно държавата и Министерството на образованието, да помагат по някакъв начин чрез технически кадри, чрез технически капацитет, тези общини при подготовката на проектите и тогава вече, когато те са конкурентен принцип, те ще имат по-голяма възможност да бъдат одобрени. Ако това може да се направи, мисля, че може да има успех и за тези по-малки български общини, които са в Сърбия.

ЕМИЛИЯ СТАНЕВА:

По принцип Програмата, която провежда информационните дни, и то тези, които са на територията на чуждата страна, от кого се провеждат – от сръбската държава или от българските представители? Много е важно в тези информационни дни, това, което каза и колегата, е да има повече яснота за възможностите за кандидатстване. Има ли такава практика?

МАРГАРИТА ДЖОГАНОВА:

Това, което искам да посоча, е, че всъщност ние не ограничаваме участието в семинарите организирани в България само за български граждани. Нашите сънародници, които са в Република Сърбия, могат спокойно да участват в информационните дни, които ние организираме в България. Те са през месец февруари, а във всяка една област организираме шест информационни дни в рамките на 10-15 дни, така че ако Ви е удобно, можете да присъствате в България. Няма ограничения за това.

.

АКЦЕНТИ ПО ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КАЛЕНДАР С ПО-ВАЖНИТЕ СЪБИТИЯ, ЧЕСТВАНИЯ И ГОДИШНИНИ, КОИТО ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА ЩЕ ОРГАНИЗИРА ПРЕЗ 2018 г.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ:

По принцип ние сме изпратили Програмата с условието, че тя е предварителна и че търпи промени в контекста на това, че живеем в динамично време и Агенцията е гъвкава и успява да откликне на конкретните предложения в кратки срокове.
Искам да се извиня от името на председателя г-н Харалампиев – че не е тук днес, но в момента изпълнява Програмата и е на откриването на първото българско неделно училище в Република Македония, което ще бъде открито утре, на 25 януари. Съвместните усилия на Република България и на Агенцията осигуриха средствата и материалите, за да може то да бъде открито и да се започне един учебен процес.
Други събития са традиционните коледни тържества за децата в предучилищна възраст в Димитровград, Босилеград. Осигуряваме една театрална група, която да отиде там, а и децата да се почувстват уважени и да се забавляват.
Участваме и в дните на висшето образование. Днес, 24 януари, изпратихме експерт от Министерството на образованието и науката за информационната кампания на студентите – по 103-то постановление. Кампанията продължава и на 25 януари в Македония, Албания и Косово. Имаме връчване и на награда от Фондация „Св. Евтим патриарх български“, посветена на видни личности от българската история. От Агенцията са осигурени участия на деца от Украйна, Молдова, САЩ и Испания в категорията „литературни творби“, като има и награден фонд. Ще вземем участие и на научната конференция на банадските българи в България през месец януари, а също е включен и концерт.
През месец февруари ще участваме в информационните дни на българското висше образование в Босилеград; ще участваме в първата конференция на българските училища в Германия, организирана от дружеството за образование „Васил Левски“ във Франкфурт. Там ще залегнат теми като матурите по български език в държавите от Европейския съюз, новите учебни програми и така нататък.
Ще честваме и 70-годишнината на българското училище „Петър Берон“ в Прага и ще връчим награда, а също ще продължим също с информационните кампании за висшето образование в Молдова и в Украйна.
За месец март сме решили да изпратим над 2000 мартеници и всеки да си върже мартеница за празника, и това да бъде публично достояние – просто всички българи по света да се снимат как си слагат по една мартеница. Идеята е да се сплотят българите зад граница, тъй като Баба Марта е един от най-българските празници. На 2-3 март ще има български дни в Малага и ще има два концерта.
Ще има честване на 3-ти март в Лион, Франция, което ще се организира от френско-българската асоциация, а между другото, сътрудничеството на организациите е на много добро ниво.

…Тази година за Украйна бяхме планирали две, а всъщност се състояха поне шест събития. Това е предварителна програма за ежегодните дейности на организациите зад граница, но имаме извънредни събития и те ще бъдат по съответния начин съфинансирани от Агенцията и подкрепени. В Украйна правим един кинофестивал всяка година, а с вицепремиера Валери Симеонов открихме директна линия София – Одеса.
Казах Ви, че Програмата е над 50% от това, което реално във времето ще възниква като необходимост и ще се случва. В момента правим един филм за българите в Албания, финансиран от Агенцията, който ще покаже истинското лице на българите – къде са, как са запазили своите обичаи, култура, своя език.

БОРИС ВАНГЕЛОВ:

Искам да кажа, че в Аржентина не е най-голямата българска диаспора, обаче там, колеги, имаме напластяване на български изселници още от периода след Илинденското въстание. След това имаме втора вълна от бягащи, от така наречения „бял терор“ от България след Септемврийското въстание, а третата вълна е след 9-ти септември. Имаме 3-4 вълни българи, напластявани в Аржентина, като е хубаво, че през последните години имаме голяма активност. Това, което изброи колегата от Агенцията и най-великата цел, е предотвратяването на асимилационните процеси или забавянето им във времето. Най-старите генерации са забравили българския език, но с удоволствие участват в редица мероприятия – пеят песни, и така нататък. Дано някой от нас да има възможност да отиде там в Аржентина.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ:

Искам да спомена относно местата, където е живял и е минал част от живота на Ботев, то искам да спомена за 160-годишнината на Болградската гимназия. Също така в Болград има 160 г. от освещаването на Спасопреображенския събор. Считам, че е редно тези две събития да бъдат включени в този календар, който ни предоставяте. Болградската гимназия има много съществена роля и принос в българската история и тя ни е дала редица знаменити фигури, няколко премиера, изиграла е огромна роля още от освобождаването на България. Непременно трябва да се уважи годишнината на Болградската гизназията. За Украйна са важни неща и като ежегодния конкурс „Аз съм българче“, който е с надслов „Духът на българската свобода“ и 140-годишнина от освобождението ни от турско робство. Хубаво е да се включат в Календара и тези събития: фестивала на българската култура за 24 май в Одеса, международния събор Кубрат събира потомствата си, като доста наши сънародници се събират там.

САША ЗЛАТАНОВ:

Училището в Звонци в момента се нарича „Братство“, а ние имаме инициатива да върнем старото име на училището – „Христо Ботев“, а и това на 100% ще го вкараме в календара на Агенцията за българите в чужбина.

————————————————————————————–

Следва целият текст на стенограмата от това заседание, която е публикувана в сайта на НС. За съжаление в тази стенограма не е отразено всичко, казано по време на заседанието, на което стана дума и за събития на българската общност в Чехия и за традиционния български събор в Микулчице, който миналата година бе дублиран (вж. тук). Това, че е станало въпрос и за събора в Микулчице, не е отразено по никакъв начин в официалната стенограма. Нито съвета на председателя на Комисията Андон Дончев към зам.-председателя на ДАБЧ Димитър Владимиров – тази година Държавната агенция да изпрати свой представител на събора, организиран от българската общност, не на събора, организиран от българското посолство в Чехия, е отразен в официалния протокол.

Надяваме се, че този пропуск в стенограмата от това заседание на Комисията ще бъде отстранен, защото стенограмите от заседанията на парламентарни комисии са документи, които трябва да отразяват всичко казано и които остават в историята.

П Р О Т О К О Л
№ 12

На 24 януари 2018 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Използване на Програмата за трансгранично сътрудничество между Република България и Република Сърбия за 2018 г., за засилване на икономическия растеж, подобряване на социалния статус и възможностите за развитие на българското малцинство в пограничните региони.
2. Представяне на календар с по-важните събития, чествания и годишнини, които Държавна агенция за българите в чужбина ще организира през 2018г.
3. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Андон Дончев.

* * *

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, мисля, че имаме кворум и можем да открием днешното заседание.
Предлагам дневния ред да бъде следния днес:
1. Използване на Програмата за трансгранично сътрудничество между Република България и Република Сърбия за 2018 г., за засилване на икономическия растеж, подобряване на социалния статус и възможностите за развитие на българското малцинство в пограничните региони.
2. Представяне на календар с по-важните събития, чествания и годишнини, които Държавна агенция за българите в чужбина ще организира през 2018г.
3. Разни.
Имаме ли други предложения? Не виждам.
Предлагам да гласуваме така предложения дневен ред.
За – 15, без против и въздържали се.
Приема се единодушно.
Нека да представя днешните ни гости по точка първа: от Министерство на регионалното развитие и благоустройството – госпожа Маргарита Джоганова – началник на отдел „Програми за трансгранично сътрудничество по инструментариума за предприсъединителна помощ“ в дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“. Здравейте.
Бих искал да Ви предоставя думата.

МАРГАРИТА ДЖОГАНОВА: Бих искала да благодаря от името на Министерството на регионалното развитие и благоустройство за проявения интерес към Програмата за трансгранично сътрудничество с Република Сърбия.
И тази покани идва съвсем навреме, защото в понеделник ние обявихме втората покана по Програмата – за подаване на проектни предложения, така че в момента съвсем актуално стои въпросът какви са възможностите и въпроса за това те да бъдат разпространени по най-добрия начин, за да може да се възползват както потенциалните кандидати и бенефициенти, така и ние, като управляващ орган по Програмата, да постигнем нейните цели.
Бих искала съвсем накратко да Ви запозная с рамката, в която функционира Програмата. Тя е финансирана по Инструмента за предприсъединителна помощ, който има за цел да подпомогне страните кандидат-членки за членство в Европейския съюз в процеса на тяхното присъединяване. Така че всъщност фокусът на Програмата е по-скоро към Република Сърбия, за да може като страна членка да предадем своя опит и добри практики и да ги развием, доколкото е възможно с ограничения финансов ресурс, с който Програмата разполага, да развием трансграничните региони. Под трансграничен регион се има предвид граничната област между България и Сърбия, която за България обхваща областите Видин, Монтана, Перник, Кюстендил, София-област и Враца, въпреки че Враца не граничи директно със Сърбия, но всъщност тя е включена като област, която има сходни характеристики с тези на Видин и Монтана. От сръбска страна са седем области, които сега няма да рискувам да изброявам, защото може да забравя някоя, но това са всички области, които граничат директно с България и област Топлице, която всъщност поради сходни причини е включена в програмата.
Програмата е одобрена от Европейската комисия в един формат, в който ние като управляващ орган следва да я прилагаме. В нея има четири приоритета. Първият приоритет е свързан с туризма. В рамките на този приоритет се финансират проекти, които са за насърчаване на местния туризъм чрез инвестиции в туристически обекти, чрез разработване на нови туристически продукти и чрез обмяна на опит в тази сфера.
Вторият приоритет е свързан с младежите. Той функционира в две направления. Едното направление е развитие на уменията и предприемаческите умения на младежите в трансграничния регион, а другата област е свързана с всевъзможни младежки дейности, които целят обмяната на младежки инициативи с акцент върху трансграничната мобилност.
Третата приоритетна ос е свързана с екологията. По нея се финансират проекти като по едното направление такива, които са насочени към превенции и справяне с риска от природни и причинени от човека бедствия, а другото направление е свързано с опазване на околната среда, биологичното разнообразие, натура и така нататък дейности в тази сфера.
Общият бюджет на Програма е 34 млн. евро, за да Ви демонстрирам, че ресурсът е доста ограничен. Четвъртата приоритетна ос е свързана със средства за управление на Програмата – техническа помощ за управляващите структури. В рамките на този бюджет от 34 млн. евро приблизително ние вече проведохме една отворена покана за набиране на проектни предложения и в момента в изпълнение са 39 проекта на обща стойност около 16 млн. евро, които са по тези три направления, които изброих, освен техническата помощ, където финансирането се осъществява по по различен начин.
В момента е отворена втората покана за набиране на предложения, по която отново могат да се подават проектни предложения и по трите приоритета – туризъм, екология и младежки дейности. Бюджетът е около 12 млн. евро., като тук има една особеност, че тъй като основната цел на управляващите структури е да постигнат заложените и одобрени от Европейската комисия цели на Програмата, при тази втора покана селекцията, подборът на проектните предложения ще бъде фокусиран, тоест приоритетно ще се финансират проекти, които покриват индикатори, които не са покрити от вече финансираните проекти. Цялата тази информация за това кои индикатори са постигнати от финансираните проекти и кои индикатори предстои да бъдат постигнати е обявена с обявената покана. Така че нашият апел към кандидатите е да се ориентират към проекти, които имат по-голям шанс да бъдат финансирани, тъй като са насочени към резултати, които ние все още не сме покрили с финансираните проекти.
Другата възможност, която сме дали на кандидатите, е, не знам доколко всеки от Вас познава Програмата, но до момента финансирахме стриктно инвестиционни проекти и проекти от типа меки мерки. Сега вече сме дали една по-голяма гъвкавост на кандидатите да могат да съвместяват в проектите и двата вида мерки, така че да им се повиши шансът да бъдат финансирани, тоест шанса да отговарят на непостигнатите индикатори. И второ, да могат идеите, които имат, да ги реализират в по-гъвкав и по-удобен за тях начин в рамките на това, което Програмата предлага, защото тя, колкото и да дава големи възможности, си има своите ограничения, което ние следва да спазваме.
Крайният срок за подаване на проектни предложения е 23 април 2018 г., като за първи път сме дали възможност на кандидатите да кандидатстват електронно, което мислим, че ще подобри доста процеса на оценка и сключване на договори, а и също ще бъде удобно за кандидатите да го направят.
Специфичното по Програмата е, че задължително в един проект трябва да участват партньори от двете страни на границата, тоест от България и Сърбия. Оценката се извършва от оценители от българска и от сръбска страна. Всеки един проект се оценява от български и сръбски оценител, тоест във всеки един проект трябва да има полза и за двете държави, за двата трансгранични региона. Това е и изискването по регламент – да има трансграничен ефект. Ако има някакви въпроси, защото детайлите са много, да не навлизам в тях. (Реплики.)
Всички юридически лица, тоест имаме първо изискване организацията да бъде юридическо лице, регистрирано съгласно съответното национално законодателство; да бъдат регистрирани на територията на трансграничния регион, като има и изключения. Изключение се прави за публични органи, чиято компетентност се простира и върху трансграничния регион, а това са министерства, агенции, институции, които не са регистрирани в трансграничния регион, но законодателството казва, че те имат функция и там, и не генерират печалба. По програмите не се допуска финансиране на фирми, тоест търговски организации.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Както Вие разбирате нашата Комисия е насочена основно към българите в чужбина и политиките, свързани с тях. В тази връзка знаете, че в тези региони, в приграничните райони има места с доста силно концентрирани малцинства, състоящи се от наши сънародници. Имаме поканени двама души в дадения момент и ще ги представя: господин Саша Златанов – координатор за сътрудничество с националните малцинства в Община Бабушница, Република Сърбия, и господин Горан Игнатович – заместник председател на общинския съвет в Община Бабушница, Република Сърбия.
В края на миналата година през последния месец хора от нашата Комисия, в това число и аз, посетихме тяхната община, бяхме получили покана и разбрахме, че имат доста сериозна нужда, имат интерес да получат някакво финансиране и да се възползват от Програмата за трансгранично сътрудничество. Затова ще Ви помоля, може би ще им дадем сега думата и те да кажат свои виждания, свои идеи да споделят, какво биха искали да разберат, как да се възползват. Но и се надявам Вие да им съдействате, да обмените координати, за да имате пряка връзка, да не играем роля на посредник, за да става всичко по-лесно и по-бързо.

САША ЗЛАТАНОВ: Уважаеми Председател, уважаеми народни представители! Благодаря за поканата.
Първата точка от заседанието особено ме радва, че най-сетне тези програми по трансграничното сътрудничество ще се насочат точно в тези общини, където българският народ живее в Сърбия. Мисълта ми е, че тези проекти по-лесно ще минат там. Инфраструктурата при нас е много зле, а нашата община Бабушница е една от най-бедните общини в Сърбия. Нашият бюджет едвам покрива разходите на самата община за функционирането й – за заплати, за други работи, които може да се дадат едновременно, и особено нашия край, Звонския край, където оцеляват към хиляда души българи и 11 села са едно до друго с българско население. От тези 11 седем са в Община Бабушница, а четири са в Община Димитровград.
Ние имаме голям потенциал, а на 100 км наблизо няма нито една баня освен при нас – Звонска баня. Тя в момента има доста проблеми и там водопроводната мрежа не е добре, пътната мрежа не е добре. В село Вучидел се намира планината Руй, от която една трета е в Сърбия, а ние там имаме изкачване на планинари традиционно вече става 12-та година и то е най-масовото събитие за планинари в Сърбия. За един ден се събират над 1500 планинари като обикновено идват 600-700 от сръбска страна и 500-600 от България и си сътрудничим с Община Трън. Те са включени в тази дейност. Мисълта ми е, че в тази ос за трансграничното сътрудничество може много да се направи и един много хубав проект, който да помогне за развитието и на банята, и на самия край.
Предлагам, ако има начин от Министерството на благоустройството да се направи една – да не кажа комисия, но да дойдат при нас в общината точно тези лица, които се занимават с технически работи. Да се уточни какви работи могат да се проектират, какво може да стане и дали може да се изграждат например нови туристически обекти, дали старите да се възобновяват, тези неща да се изчистят и точно да се знае какви проекти се правят. Понеже три месеца не са много голям срок, но трябва и да се пишат проекти и геодезически да се мери, и всичко, и тук има доста работа.
Мисълта ми е, че едно такова лице от Министерството може да посети община Бабушница и с нашите хора, които точно се занимават с проектите, да се вземат мерки.

МАРГАРИТА ДЖОГАНОВА: Не мога да поема ангажимент, че по този начин могат да се случат нещата, тоест представител на Министерството да дойде в общината, но това, което мога да предложа, е да направим една среща, на която да изчистим идеите, които имате, и да видим какви са възможностите за финансиране на това, което имате желание да бъде финансирано.
Това, което бих изразила малко като притеснение, е, че като че ли тези проекти, свързани с инфраструктурата, са доста вече финансирани по първата покана и там приоритетът не е толкова голям. Но бихме могли да говорим и да видим как би могъл да се структурира един проект, за да може по най-добрия начин да се изпълни това, което Вие имате като нужда, като намерения и, разбира се, винаги трябва да имаме предвид, че по Програмата финансирането се отпуска на принципа на конкурентния подбор, тоест там при подбора на проектите всеки се състезава на общо основание.
Искам да Ви кажа, че при миналата покана получихме почти 400 проектни предложения, а в момента в изпълнение са 39 предложения. Наистина трябва да се има предвид, че финансовият ресурс, с който разполагаме, за съжаление, е малък, така че доста от хубавите проекти не могат да получат финансиране.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Предоставям думата на господин Вангелов.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Искам да попитам представителя на Министерството какви – с няколко примера да бъде, защото не може всичко предполагам да изброите, но какви конкретни проекти са се осъществили в общините в района на Царибродско, Димитровградско и Босилеградско, специално за този район, тъй като там живее компактната българска маса, има и по другите части на границата, разбира се – какви конкретни проекти до момента са се осъществили и кой ги е реализирал, и какви са договорени вече за финансиране? Не говоря за тези, които тепърва ще кандидатстват.

МАРГАРИТА ДЖОГАНОВА: На мен ще ми е трудно да кажа за много проекти, които са финансирани. Мога да дам примери, защото в стария програмен период, тоест този, който беше за периода 2007 – 2013 г., по Програмата са реализирани 154 проекта.
Нека да кажа за Община Бабушница, където всъщност един изоставен здравен център, който не функционираше, беше реновиран, така че да работи като дом за социални грижи. В момента не мога да си спомня дали беше за деца, или за възрастни хора. Това е единият проект, който е реализиран.
В Димитровград беше реализиран проекта от Община Бабушница. От Община Димитровград пък участваха в проект, който беше свързан с туризъм и заедно с Община Трън беше проекта. В рамките на Община Трън се направи рехабилитация, реновация на екопътеката, а тя е известна екопътека и мястото за отдих, което се намира преди екопътеката – има беседки, място за барбекю и така нататък. В Община Димитровград не беше това единственото, но това, което си спомням, е, че една сграда беше превърната в туристически информационен център.
За Босилеград, за съжаление, не се сещам за проект, който е реализиран от общината. (Реплики.)

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Питам дали са реализирани, въобще няма значение от кой са реализирани. Какви има реализирани? (Реплики.) Има ли ефект от тази програма за нашите сънародници в Сърбия? Говоря за тях да има ефект.

САШО ЗЛАТАНОВ: Може ли? Благодаря.
Проектът, който госпожата спомена за този дом, който се направи в Бабушница, това беше преди 7 – 8 години. След това Бабушница кандидатстваше повече пъти. Само това е единственият Проект, който мина. Мога да кажа две – три думи за екопътеката. Екопътеката, трябваше да бъде направена до Звонския край, до село Одоровци, до Звонска баня. Тя се направи само на територията на община Трън, в България, а в Сърбия не се направи нищо по този въпрос. Тази екопътека трябваше да послужи просто човек да тръгне от Одоровци и да се изкачи до Петачънци, и да може да слезе в Трън.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Бих поискал да попитам също така относно критерии, по които се одобрява Проектът, защото разбрахме, че има много проекти, които кандидатстват, а сравнително малка част от около 15 – 20%, според тези цифри, които ни представихте, са одобрени. Дали в тези критерии, специално влиза и се оценява колко е затруднен, и колко е закъсал този край, колко нужда има от проектите, които се предлагат за конкретния район?

МАРГАРИТА ДЖОГАНОВА: Да, това са част от критериите за оценка. Всъщност всеки един кандидат трябва да обоснове какви са нуждите, които те са идентифицирали и съответно да посочи факти, и колкото по-конкретно, толкова по-висока оценка ще получи. Факти за това какво е състоянието на региона и как неговият Проект всъщност би допринесъл за подобряване на това състояние.
Искам само да спомена, че максималният бюджет на проектите в този програмен период е 600 хил. евро, които се отпускат за всички партньорите от двете страни на границата, така че в това отношение също големи инвестиции не се очакват, а по-скоро се финансират дребно-мащабна инфраструктура, в рамките на Програмата.

ЕМИЛИЯ СТАНЕВА: Има ли изискване за съфинансиране?

МАРГАРИТА ДЖОГАНОВА: Не, няма изискване за съфинансиране, но сръбската страна е взела решение на национално ниво за съфинансиране от 15%, които всъщност ние трябва глобално да съфинансираме на ниво Програма и които българските партньори получават от националния бюджет. Тези 15% за сръбските партньори се поемат от тях като собствено съфинансиране. Да, да, а за българските няма. (Реплики извън микрофоните.) По отношение на бюджета не се прави разлика между водещ партньор и останалите партньори, а се прави разлика в зависимост от това къде е организацията.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Възможно ли е една линейка на „Бърза помощ“, а в тези села те нямат с какво да се придвижат, но ако някои закъса и се разболее през зимата, няма как да закарат болен човек до града.

МАРГАРИТА ДЖОГАНОВА: Тъй като реших да се концентрирам върху общините, които Вие посочихте там, където е концентрирано българско малцинство, но всъщност 154 проекта са финансирани по старата програма – 39 функционират в момента.
Ще дам примери за проекти: за почистване на корита на реки, за закупуване на противопожарна техника, проекти свързани със младежка спортна инфраструктура, например такъв проект беше реализиран в Бела паланка, а също така по Програмата се финансират и проекти от типа „меки мерки“. Проекти, свързани с изследвания на въздуха, изследвания на почвите. Имахме Проект, който беше община Бор, а от българска страна мисля, че беше община Видин, където се направи изследване за замърсяването на почвите във връзка с такива специфични дейности в региона на Бор, както е в конкретния случай.
Има проекти, които са свързани със замърсяването и възможностите за подобряване на състоянието на река Дунав. Има проекти, които са свързани с образованието. Особено Програмата за периода 2007 – 2013 г., там можеха да се финансират всевъзможни дейности, тъй като Програмата не беше така концентрирана, така както е в момента. В момента вече имаме туризъм, околна среда и младежки дейности, което все пак ограничава възможностите за кандидатстване.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Давам думата отново на господин Вангелов.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Аз ще си позволя да Ви помоля, тъй като ние депутатите имаме мандатност все пак, докато Вие, които работите в министерствата и службите, много по-дълго упражнявате Вашите задължения.
Мисълта ми е, че нямате мандатност и ще Ви помоля, ако Вие отговаряте за мониторинга върху тази програма и нейното реализиране, да направите всичко възможно в този втори етап основните проекти и средства по нея да се насочат към българските общини по границата. Защото община Бор не е известна с българското си население, нито пък района на Дунав, като изключим петте села от Кулска околия, и за да може реално да свършим ние като държава своите задължения. А вторият етап на Програмата колко години продължава?

МАРГАРИТА ДЖОГАНОВА: Всъщност периода на Програмата е до 2020 г., като реално тя ще приключи през 2023 г., тъй като има едно правило за ен плюс три.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Значи, 2023 г. ще е друг съставът на Народното събрание. Не знам кой от колегите ще е тук в тази Комисия, но много се надявам, наистина да се похвалим с реални проекти, реални казвам, Програмата никак не е лоша. Предвидена е неслучайно и много е целева. Въпросът е да бъдем гъвкави, да нямаме като държава чиновнически подход и да правим всичко възможно да насочим средствата към проектите, произлизащи реално от районите, населени с българско население.
Знам, че не може само от тези райони, но поне процентът на средствата насочени към тези райони да се вдигне. Пожелавам Ви успех по нататък в тази програма, поне от моя страна.

БОГДАН БОЦЕВ: В тази връзка аз искам да направя едно конкретно предложение. От това, което казахте, се вижда, че по-големите проекти и тези, които са инфраструктурни, наистина отиват в общини, където няма българско население.
Това, което разбрах, е, че българските общини са по-малки и може би нямат административен и технически капацитет, за да подготвят проектите, които да бъдат одобрени след това. Според мен, ако е възможно държавата и Министерството на образованието, да помагат по някакъв начин чрез технически кадри, чрез технически капацитет, тези общини при подготовката на проектите и тогава вече, когато те са конкурентен принцип, те ще имат по-голяма възможност да бъдат одобрени.
Ако това може да се направи, мисля, че може да има успех и за тези по-малки български общини, които са в Сърбия.

ЕМИЛИЯ СТАНЕВА: По принцип Програмата, която провежда информационните дни, и то тези, които са на територията на чуждата страна, от кого се провеждат – от сръбската държава или от българските представители? Много е важно в тези информационни дни, това, което каза и колегата, е да има повече яснота за възможностите за кандидатстване. Има ли такава практика? Не съм запозната, може и да има. Не знам.

МАРГАРИТА ДЖОГАНОВА: Бих си позволила да отправя едно предложение, тъй като примерите, които дадох бяха от проекти, за които просто в момента не се сещам за тях. Може да съм създала грешно впечатление с посочването на конкретни общини, а Вие да останете с впечатление, че проекти се финансират само в тези общини.
Ако е възможно, аз бих поела ангажимент да изпратя списък от всички финансирани проекти със съответните партньори, за да може да се види всъщност, че те доста добре са покрити в различните общини в рамките на Програмата. Тъй като Програмата всъщност се осъществява в партньорство с Република Сърбия и оценката се извършва съвместно, а това, което се взима предвид при оценката, е качеството на всяко едно проектно предложение.
Деликатен е въпросът за това как сръбската страна би възприела Проект, който е насочен директно, как да кажа, в полза на българския регион. Може би не го казвам политически коректно, но предполагам, че се разбира какво искам да кажа – че оценката и подбора на предложенията се извършва съвместно.
Всъщност предложенията се одобряват от съвместния комитет за наблюдение, който се състои от представители на двете държави и в който Комитет всяка държава има по-един глас. Така че ние, когато стигнем до финансиране на проекти, трябва да стъпим върху някакви общи критерии, които са в полза и на двете държави.
По отношение на подготовката и консултирането на кандидатите искам само да спомена, че в рамките на Програмата това се извършва от съвместен секретариат, който включва служители и от двете държави, като съвместният секретариат има главен офис, който се намира в София, и клон в Ниш.
Обученията на бенефициент на кандидатите предпочитаме да се извършват на техния роден език, защото другият вариант е те да бъдат на английски, което ще ги затрудни. Затова обученията в Сърбия се извършват на база на презентациите, които ние сме подготвили в България и на база на това, което е написано в насоките за кандидатстване, само че на сръбски език, за да може да бъдат достъпни до максимално повече кандидати.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: В случая ми е трудно да считам за роден език на нашите гости сръбския. Мисля, че те биха могли да се консултират и в България.

МАРГАРИТА ДЖОГАНОВА: Това, което искам да посоча, е, че всъщност ние не ограничаваме участието в семинарите организирани в България само за български граждани.
Нашите сънародници, които са в Република Сърбия, могат спокойно да участват в информационните дни, които ние организираме в България. Те са през месец февруари, а във всяка една област организираме шест информационни дни в рамките на 10-15 дни, така че ако Ви е удобно, можете да присъствате в България. Няма ограничения за това.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Ще разчитаме на Вашето предложение, защото е хубаво да ни предоставите такава действително по-детайлна информация относно Проекта и да имаме някаква ясна представа, конкретно.
Ако някои от колегите или от гостите има други въпроси, някакви идеи, предложения? Да, заповядайте.

САШО ЗЛАТАНОВ: Аз искам да попитам един конкретен въпрос. По тази Програма могат ли да се изграждат нови туристически обекти?
Вторият ми въпрос е дали по тази програма дали може например да се реставрира водопроводът в Звонска баня?

МАРГАРИТА ДЖОГАНОВА: Да, могат да се изграждат нови туристически обекти, ако, разбира се, ограничението от 600 хил. евро за двете страни не е спъвала тази реализация от гледна точка на необходимостта от средства.
Звонска баня туристически обект ли е?

САША ЗЛАТАНОВ: Да, Звонска баня съществува още от Римско време. Звонска баня в момента има един хотел, който не работи. Има над 150 частни къщи, които в миналото са се давали стаите им. Хората си правеха хубава печалба, докато работеше и хотела.
Последните 7 – 8 години не работи водопроводната мрежа и е в катастрофална ситуация, а тези частни къщи можем да кажем, че това е вилна зона, а може би ще стане и вилна зона на София след някоя година. Сега стоят празни и в момента никой не работи там нищо и поради тази инфраструктура, която липсва.

АНДОН ДОНЧЕВ: Колко е дълъг водопроводът?

САША ЗЛАТАНОВ: Около 9 км.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: А 600 хил. евро ще стигнат ли?

САШО ЗЛАТАНОВ: Самата оценка през фактура е правена и водопроводът не е повече от 50 хил. евро.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Той не е някакъв огромен водопровод, той е една малка тръба.
Мисълта ми е, че 600 хиляди – колкото е таванът на бюджета, за тези райони е значителна сума. Нали така? Поправете ме. Това е значителна сума и те биха били много доволни, ако могат с повечко проекти да ги усвоят.
Мисля, че трябва информационната дейност да я направим тук в България, в Министерството, защото очевидно оттатък границата и по стар балкански обичай може би се подбират кои да участват в информационните дни, и така нататък, а пък наша грижа си е ние тук да осигурим информация за тях. Поне така си мисля.
И друго, не се притеснявайте от Сърбия, защото българското малцинство там е официално признато от държавата и то от десетилетия. Така че финансирането на проекти в общини, населени с българското малцинство, даже е напълно законосъобразен акт дори от гледна точка на Сръбската Конституция и вътрешното законодателство. Но ето той изброи някои проблеми, такива са основно проблемите там.
Ако успеем да им помогнем чрез тези проекти, е добре. Аз не виждам каква обструкция би могла да идва и на какво основание от страна на сръбската страна, даже обратното, тя би трябвало да е доволна, че граничните райони се развиват, можем да постигнем забележим ефект върху обезлюдяващия се район на Западните покрайнини.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Давам отново думата на нашите гости.

ГОРАН ИГНАТОВИЧ: За мен е чест да бъда тук. (Говори на сръбски език.)

САША ЗЛАТАНОВИЧ: Мисълта ми е да не превеждам дума по дума, а някои вече може да са разбрали. От заместник-председателя чуваме, че в община Бабушница има пълна подкрепа за всички проекти, които се реализират в Звонския край, където живее българското малцинство. Благодаря.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Други въпроси има ли от колегите?
Разчитам, че ще си обмените координатите, ще поддържате връзка и ще ни информирате за успехи на съответните проекти.
Предлагам да преминем към втора точка от дневния ред:

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КАЛЕНДАР С ПО-ВАЖНИТЕ СЪБИТИЯ, ЧЕСТВАНИЯ И ГОДИШНИНИ, КОИТО ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА ЩЕ ОРГАНИЗИРА ПРЕЗ 2018 г.
По втората точка наш гост е господин Димитър Владимиров – зам.-председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Нека той да ни представи плановете и календара за събитията, които планират за предстоящата 2018 г.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Добър вечер на всички!
По принцип ние сме изпратили Програмата с условието, че тя е предварителна и че търпи промени в контекста на това, че живеем в динамично време и Агенцията е гъвкава и успява да откликне на конкретните предложения в кратки срокове.
Искам да се извиня от името на председателя г-н Харалампиев – че не е тук днес, но в момента изпълнява Програмата и е на откриването на първото българско неделно училище в Република Македония, което ще бъде открито утре, на 25 януари. Съвместните усилия на Република България и на Агенцията осигуриха средствата и материалите, за да може то да бъде открито и да се започне един учебен процес.
Други събития са традиционните коледни тържества за децата в предучилищна възраст в Димитровград, Босилеград. Осигуряваме една театрална група, която да отиде там, а и децата да се почувстват уважени и да се забавляват.
Участваме и в дните на висшето образование. Днес, 24 януари, изпратихме експерт от Министерството на образованието и науката за информационната кампания на студентите – по 103-то постановление. Кампанията продължава и на 25 януари в Македония, Албания и Косово. Имаме връчване и на награда от Фондация „Св. Евтим патриарх български“, посветена на видни личности от българската история. От Агенцията са осигурени участия на деца от Украйна, Молдова, САЩ и Испания в категорията „литературни творби“, като има и награден фонд. Ще вземем участие и на научната конференция на банадските българи в България през месец януари, а също е включен и концерт.
През месец февруари ще участваме в информационните дни на българското висше образование в Босилеград; ще участваме в първата конференция на българските училища в Германия, организирана от дружеството за образование „Васил Левски“ във Франкфурт. Там ще залегнат теми като матурите по български език в държавите от Европейския съюз, новите учебни програми и така нататък.
Ще честваме и 70-годишнината на българското училище „Петър Берон“ в Прага и ще връчим награда, а също ще продължим също с информационните кампании за висшето образование в Молдова и в Украйна.
За месец март сме решили да изпратим над 2000 мартеници и всеки да си върже мартеница за празника, и това да бъде публично достояние – просто всички българи по света да се снимат как си слагат по една мартеница. Идеята е да се сплотят българите зад граница, тъй като Баба Марта е един от най-българските празници. На 2-3 март ще има български дни в Малага и ще има два концерта.
Ще има честване на 3-ти март в Лион, Франция, което ще се организира от френско-българската асоциация, а между другото, сътрудничеството на организациите е на много добро ниво.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Извинете, че Ви прекъсвам, но ние сме изпратили Програмата до всички членове на Комисията, така че всеки може да се запознае с нея.
Аз мисля, че сте изпуснали някои събития. Впечатление ми прави, че в Украйна има твърде малко събития по принцип, а също и в Македония, където има доста българи. В Косово има само едно събитие за годината, докато в Германия са пет, в Испания са пет, а в Аржентина са предвидени две събития. Защо за Аржентина се отделя такова внимание?

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Да, има го този дисбаланс. Тази година за Украйна бяхме планирали две, а всъщност се състояха поне шест събития. Това е предварителна програма за ежегодните дейности на организациите зад граница, но имаме извънредни събития и те ще бъдат по съответния начин съфинансирани от Агенцията и подкрепени. В Украйна правим един кинофестивал всяка година, а с вицепремиера Валери Симеонов открихме директна линия София – Одеса.
Казах Ви, че Програмата е над 50% от това, което реално във времето ще възниква като необходимост и ще се случва. В момента правим един филм за българите в Албания, финансиран от Агенцията, който ще покаже истинското лице на българите – къде са, как са запазили своите обичаи, култура, своя език. Приемам Вашата забележка, защото тя е конструктивна и е от положително естество.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Искам да кажа, че в Аржентина не е най-голямата българска диаспора, обаче там, колеги, имаме напластяване на български изселници още от периода след Илинденското въстание.
След това имаме втора вълна от бягащи, от така наречения „бял терор“ от България след Септемврийското въстание, а третата вълна е след 9-ти септември. Имаме 3-4 вълни българи, напластявани в Аржентина, като е хубаво, че през последните години имаме голяма активност.
Това, което изброи колегата от Агенцията и най-великата цел, е предотвратяването на асимилационните процеси или забавянето им във времето. Най-старите генерации са забравили българския език, но с удоволствие участват в редица мероприятия – пеят песни, и така нататък. Дано някой от нас да има възможност да отиде там в Аржентина.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.

ВЕСКА НЕНЧЕВА: Не е необходимо да се убеждаваме, че тук сме се събрали хора родолюбци, патриоти и милеещи за всичко, което се случва в България и извън нея. Знаете, че миналата година беше обявена за година на Васил Левски и отбелязахме неговата годишнина.
Аз съм от Карлово, а тази година е посветена на Христо Ботев, защото отбелязахме 170 г. от рождението на Ботев. В нашия край традициите не са забравени, а едно от училищата в Карлово – средно училище „Христо Проданов“, носи името на големия карловец, на българина, който покори връх Еверест.
Ученици от това училище изработиха един невероятен иновативен диск, в който енциклопедично са поставени важните години от живота на Левски и е с описание, като същото нещо направиха и за живота на Ботев. Аз ще Ви предоставя такъв диск и смятам, че този диск може да намери приложение за учениците, за българите извън пределите на България, за неделните училища.
Понеже слушах за финансиране на доста неща, то смятам, че е по възможностите на Агенцията да закупи поне 100 диска – те са само по 3 лв., за да могат дисковете да стигнат до нашите деца и до българите, а и това да бъде нашето послание към запазване на нашата самобитност и духовност на тези велики хора – от Задунаевка, Одеса, там, където е минал животът на Ботев.
Смятам, че 300 лв. няма да са проблем за Агенцията и тя ще закупи тези дискове. Сега ще подаря един диск на председателя на Комисията. (Шум и реплики.)

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Поемам ангажимента, че ще закупим поне 500 такива дискове.
В понеделник имах среща с Фондация „Ботев“ и с племенника на Христо Ботев по повод 170-годишнината му. Аз и председателят поехме ангажимент да съдействаме и ще се включим активно, ще закупим достатъчно количество дискове и ще ги разпространим сред българските деца.

ВЕСЕЛА НЕНЧЕВА: С удоволствие Ви ги давам.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Искам да спомена относно местата, където е живял и е минал част от живота на Ботев, то искам да спомена за 160-годишнината на Болградската гимназия. Също така в Болград има 160 г. от освещаването на Спасопреображенския събор.
Считам, че е редно тези две събития да бъдат включени в този календар, който ни предоставяте. Болградската гимназия има много съществена роля и принос в българската история и тя ни е дала редица знаменити фигури, няколко премиера, изиграла е огромна роля още от освобождаването на България. Непременно трябва да се уважи годишнината на Болградската гизназията.
За Украйна са важни неща и като ежегодния конкурс „Аз съм българче“, който е с надслов „Духът на българската свобода“ и 140-годишнина от освобождението ни от Турско робство. Хубаво е да се включат в Календара и тези събития: фестивала на българската култура за 24 май в Одеса, международния събор Кубрат събира потомствата си, като доста наши сънародници се събират там.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Добре, ще бъдат включени.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Колеги, имате ли някакви предложения?
Реплики?
Заповядайте.

САША ЗЛАТАНОВ: Училището в Звонци в момента се нарича „Братство“, а ние имаме инициатива да върнем старото име на училището – „Христо Ботев“, а и това на 100% ще го вкараме в календара на Агенцията за българите в чужбина. Благодаря.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Колеги, имате ли други въпроси?
Мисля, че атмосферата беше доста конструктивна и приятна.
Нека да преминем към трета точка „Разни“.
Някой има ли предложения, нови идеи, виждания? Няма.
Закривам днешното заседание с пожелание за приятна вечер на всички колеги.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.