Home » Авторски страници

Краде ли се гроздето на писателя…

2017.10.21 Няма коментари
Spread the love

ВМЕСТО РАЗКАЗ

Ще бъда максимално кратък! Преди седмица отидох в Добрич да си бера лозето, но го намерих обрано от някой друг. Подозирам един клошар, самонастанил се през едно лозе от моето в една изоставена вила, който развъжда кучета, котки, коне, магарета, прасета и пр. За пръв път ми се случва такова нещо и бях адски ядосан, защото, когато ходих през август на лозето, имаше много грозде, при това сладко и хубаво. Щом се прибрах във Варна, написах във Фейсбук два-три реда за отвратителното произшествие. Направих го не, за да се оплаквам, а защото не можех да разбера изродите, които могат да извършат подобна гадост. След няколко часа изтрих тъжният си коментар…

На другият ден един мой добър приятел – Иван Радев Доброгледски ме извика у тях и ми напълни една дамаджана (25 л.) от собственото си вино, като заяви, че не си струва да се ядосвам.

В началото на тази седмица един приятел от ФБ, на име Симеон Коев, който е писател и живее в Търново, ми поиска адреса и телефона, за да ми прати нещо за четене и да не се ядосвам за откраднатото грозде. Написах му го. Днес по обяд, преди да тръгна за работа, пристигна бус на една куриерска фирма и куриерът ме помоли да сляза, защото не можел да ми донесе сам кашончетата. Очаквайки една книга, не разбрах за какви кашони говори той. Слязох и видях четири кашончета с червено вино “Горчивка” (20 бутилки), което е едно от най-хубавите български вина! Щом ги качих в гарсониерата, намерих и хартиено руло, вързано с канап, на което пишеше следното:

Краси, здравей!

Днас, 15 октомври, сутринта ме посрещна с горчивка. Дъжд се изливаше на потоци от сивото небе. Довчерашното топло, индианско лято (така тук наричат циганското лято), се смени с късна, студена и влажна есен. Отворих съобщението ти и денят ми се вгорчи неимоверно! Някаква изпаднала и заблудена душа беше посегнала на виното на писателя. Прости му, Господи, че той не знае какво върши! Колко ли нищ духом трябва да бъде човек, за да открадне чашата с кръвта Христова? С горчилка бе пропито съобщението ти и не поради финансовите загуби, но поради духовната празнота, която тази кражба е оставила в душата ти.

Краде ли се гроздето на писателя, бе серсемино? Пий от виното на думите му, граби парченца от душата му, която той раздава! Това е истинското му богатство, а гроздето е просто плод. Плод, събрал в сърцето си свежестта на пролетните дъждове, топлината на лятното слънце и омаята на златната есен. Да, гроздето е чудесен плод, но е само плод, който догодина ще порасне пак. Горчилката в душата обаче ще остане.

Краси, позволи ми на този горчив ден да ти изпратя от сърце една друга горчивка! Тя е произведена от отбрано грозде, израснало и обработвано под грижите на майстори – винари от Севлиево. Този скромен дар е от мен, Мариана Христова и Симеон Коев. Всеки един от нас ти пише нещо от себе си, тук в това послание, а Любо Николов има за теб една чудодейна икона от своето магазинче, до параклиса на Свети Мина във Велико Търново. Дано тази икона да ти помогне да забравиш горчилката в душата си! На онзи оскотял твой съсед, бих му подарил една от твоите книжки и бих му обяснил, че в тази книжка е онова, което си заслужава да вземеш от един писател.

Поздрави, приятелю, и нека нашата “Горчивка” донесе топлина и радост в дома ти, през дългите зимни нощи!

Виктор Хинов

На другият лист бе написано:

Краси, Краси…! Трудно пожар се гаси! Но когато имаш нещо добро за “четене”, лесно е да изхвърлиш боклука чрез метене!

Симеон Коев

“Ин вино веритас… И в духа на онези, които не се предават никога!

Мариана Христова

Това бе написано на сините листи…! Трябва да призная, че откакто погребах мама, не бях плакал. Сега сълзите ми потекоха сами, при това от радост, не толкова за великолепния подарък, колкото от невероятния приятелски жест…! Виктор Хинов е доктор, който живее в САЩ и пише като професионален писател. Широк човек, който дотук спонсорира два пъти издаването на сборниците с поезия и проза, при групата “Литературно откровения”, към “Еврочикаго”. Мариана Христова е главен редактор при подбора на текстовете и човека, който движи всичко в групата, а Симеон Коев е болярин от Търново, прекрасен автор и голям човек!

Най-значителното при всички обаче е, че са ИСТИНСКИ БЪЛГАРИ!!!

Признавам, че от време на време губя оптимизма си, спрямо оправянето на всичко лошо в държавата! Понякога ми писва и ми иде да взема един “Калашник” и да ги ги почна тия, “заслужилите” от парламента и министерствата! По природа съм доста чепат и никога не се предавам, но прекланям глава пред всякакви прояви на ЧОВЕЩИНА!!!

Този невероятен приятелски жест от страна на Виктор Хинов, Мариана Христова, Симеон Коев и Любо Николов ми дариха не само прекрасно вино! Те ми дадоха вяра, че БЪЛГАРИТЕ, където и да се намират, са читави и добри хора, че БЪЛГАРИЯ няма да се затрие, не защото разни изроди я крадат и предават, а защото има като тримата мои приятели, които могат да направят всичко наистина по-светло и топло, по-човешко…!

Имам и двама близки приятели – Петър Стойков и Иван Радев Доброгледски, които също правят живота ми по-чист и богат, защото не с пари и имоти меря всичко в този живот ……!

БЛАГОДАРЯ ВИ, ПРИЯТЕЛИ !

Благодаря, че ви има, и нека Бог ви пази, помага и води към едно по-добро утре…!

В заключение ще кажа, че се чувствам действително богат и щастлив човек, с такива приятели! Дано всеки има подобни ЧОВЕЦИ край себе си!

Красимир Бачков

———————————————————————————————————————————————–

Бел.ред.: Ще си позволим да добавим към описаната от Краси Бачков история няколко неща.
– Миналата есен, без да подозира, той върна с един свой разказ, “Песента на часовника”, вярата на един български емигрант, живеещ на хиляди километри от родината. Вярата му, че има смисъл да дава от себе си в името на някакви общи добри дела, които други хора, може би също неволно, бяха му отнели.
– А тази есен същият този емигрант, Виктор Хинов, с помощта най-вече на Симеон Коев от Велико Търново и на други приятели, върна “жеста” на Краси Бачков. Върна вярата му, че не всички негови сънародници са оскотели, и че има смисъл да продължи да ги спасява с думите си, с разказите си, с това, което носи в себе си. (Ролята в тази история на редактора на Еврочикаго М. Христова е най-малка.)
– Надяваме се, че след написамото от Краси Бачков няма да се намери някой, който да си помисли, че в случая става дума за “алкохолна благотворителност”. А ако все пак се намери такъв, нека помисли пак.
– И накрая един апел: Ако не можете, уважаеми читатели, автори, сънародници, съграждани, да подкрепите вярата на близки, приятели, колеги, познати в самите тях и в това, което са способни да правят или да дават от себе си най-добре, то поне не им я отнемайте. Защото както има думи и постъпки, които спасяват тази вяра, така има и такива, които я отнемат, дори и неволно. А тази лична вяра е част от общата ни вяра, че въпреки всичкото беззаконие и мизерия, лъжи, кражби и пр., сред които живеят хората в България, а други се пръснаха по света, за да избягат от беззаконието и мизерията, ние всички сме свързани. Нужни сме си по някакъв начин едни на други. И ако можем да помогнем на най-красивото у другия да не изчезне, помагаме и на най-красивото у самите нас.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.