Home » Авторски страници, любопитно

Речта на Mapĸ Зyĸъpбъpг пред студентите от Харвард

2017.05.27 Няма коментари
Spread the love

12 гoдини cлeд ĸaтo нaпycнa Xapвapд, зa дa изгpaди пpoeĸтa cи Fасеbооk, Mapĸ Зyĸъpбъpг (Mark Zuckerberg) ce въpнa в yнивepcитeтa мaлĸo пo-гoлям и c бoгaтcтвo oт няĸoлĸo милиapдa дoлapa. На 25 май 2017 г. тoй oфициaлнo взe почетна диплoмa зa докторска степен, ĸaтo нa цepeмoниятa изнece вълнyвaщa peч, в ĸoятo зaceгнa peдицa вaжни тeми.


Ocнoвaтeлят нa нaй-гoлямaтa coциaлнa мpeжa пpизoвa зa въвeждaнeтo нa peдицa пoлитичecĸи peфopми, ĸaтo oнлaйн глacyвaнe, пo-виcoĸи дaнъци зa бoгaтoтo нaceлeниe, oблeĸчaвaнe нa cтyдeнтcĸитe зaeми и универсален (безусловен) базов доход и др.

“Heĸa гo пpизнaeм – имa нeщo гpeшнo в cиcтeмaтa ни, cлeд ĸaтo aз нaпycнax Xapвapд и ycпяx дa нaпpaвя милиapди дoлapи зa 10 гoдини, дoĸaтo милиoни cтyдeнти нe мoгaт дa cи пoзвoлят дa изплaтят зaeмитe cи зa oбpaзoвaниe” – казва той.

Ето видео от речта му, а по долу ще намерите и текста на английски (от неговия блог) и на български (преведена от онлайн изданието “Дневник”)


Harvard Commencement 2017 (by Mark ZUCKERBERG)

President Faust, Board of Overseers, faculty, alumni, friends, proud parents, members of the ad board, and graduates of the greatest university in the world,
I’m honored to be with you today because, let’s face it, you accomplished something I never could. If I get through this speech, it’ll be the first time I actually finish something at Harvard. Class of 2017, congratulations!
I’m an unlikely speaker, not just because I dropped out, but because we’re technically in the same generation. We walked this yard less than a decade apart, studied the same ideas and slept through the same Ec10 lectures. We may have taken different paths to get here, especially if you came all the way from the Quad, but today I want to share what I’ve learned about our generation and the world we’re building together.
But first, the last couple of days have brought back a lot of good memories.
How many of you remember exactly what you were doing when you got that email telling you that you got into Harvard? I was playing Civilization and I ran downstairs, got my dad, and for some reason, his reaction was to video me opening the email. That could have been a really sad video. I swear getting into Harvard is still the thing my parents are most proud of me for.
What about your first lecture at Harvard? Mine was Computer Science 121 with the incredible Harry Lewis. I was late so I threw on a t-shirt and didn’t realize until afterwards it was inside out and backwards with my tag sticking out the front. I couldn’t figure out why no one would talk to me — except one guy, KX Jin, he just went with it. We ended up doing our problem sets together, and now he runs a big part of Facebook. And that, Class of 2017, is why you should be nice to people.
But my best memory from Harvard was meeting Priscilla Chan . I had just launched this prank website Facemash, and the ad board wanted to “see me”. Everyone thought I was going to get kicked out. My parents came to help me pack. My friends threw me a going away party. As luck would have it, Priscilla was at that party with her friend. We met in line for the bathroom in the Pfoho Belltower, and in what must be one of the all time romantic lines, I said: “I’m going to get kicked out in three days, so we need to go on a date quickly.”
Actually, any of you graduating can use that line.
I didn’t end up getting kicked out — I did that to myself. Priscilla and I started dating. And, you know, that movie made it seem like Facemash was so important to creating Facebook. It wasn’t. But without Facemash I wouldn’t have met Priscilla, and she’s the most important person in my life, so you could say it was the most important thing I built in my time here.
We’ve all started lifelong friendships here, and some of us even families. That’s why I’m so grateful to this place. Thanks, Harvard.
Today I want to talk about purpose. But I’m not here to give you the standard commencement about finding your purpose. We’re millennials. We’ll try to do that instinctively. Instead, I’m here to tell you finding your purpose isn’t enough. The challenge for our generation is creating a world where everyone has a sense of purpose.
One of my favorite stories is when John F Kennedy visited the NASA space center, he saw a janitor carrying a broom and he walked over and asked what he was doing. The janitor responded: “Mr. President, I’m helping put a man on the moon”.
Purpose is that sense that we are part of something bigger than ourselves, that we are needed, that we have something better ahead to work for. Purpose is what creates true happiness.
You’re graduating at a time when this is especially important. When our parents graduated, purpose reliably came from your job, your church, your community. But today, technology and automation are eliminating many jobs. Membership in communities is declining. Many people feel disconnected and depressed, and are trying to fill a void.
As I’ve traveled around, I’ve sat with children in juvenile detention and opioid addicts, who told me their lives could have turned out differently if they just had something to do, an after school program or somewhere to go. I’ve met factory workers who know their old jobs aren’t coming back and are trying to find their place.
To keep our society moving forward, we have a generational challenge: to not only create new jobs, but create a renewed sense of purpose.
I remember the night I launched Facebook from my little dorm in Kirkland House. I went to Noch’s with my friend KX. I remember telling him I was excited to connect the Harvard community, but one day someone would connect the whole world.
The thing is, it never even occurred to me that someone might be us. We were just college kids. We didn’t know anything about that. There were all these big technology companies with resources. I just assumed one of them would do it. But this idea was so clear to us — that all people want to connect. So we just kept moving forward, day by day.
I know a lot of you will have your own stories just like this. A change in the world that seems so clear you’re sure someone else will do it. But they won’t. You will.
But it’s not enough to have purpose yourself. You have to create a sense of purpose for others.
I found that out the hard way. You see, my hope was never to build a company, but to make an impact. And as all these people started joining us, I just assumed that’s what they cared about too, so I never explained what I hoped we’d build.
A couple years in, some big companies wanted to buy us. I didn’t want to sell. I wanted to see if we could connect more people. We were building the first News Feed, and I thought if we could just launch this, it could change how we learn about the world.
Nearly everyone else wanted to sell. Without a sense of higher purpose, this was the startup dream come true. It tore our company apart. After one tense argument, an advisor told me if I didn’t agree to sell, I would regret the decision for the rest of my life. Relationships were so frayed that within a year or so every single person on the management team was gone.
That was my hardest time leading Facebook. I believed in what we were doing, but I felt alone. And worse, it was my fault. I wondered if I was just wrong, an imposter, a 22 year-old kid who had no idea how the world worked.
Now, years later, I understand that *is* how things work with no sense of higher purpose. It’s up to us to create it so we can all keep moving forward together.
Today I want to talk about three ways to create a world where everyone has a sense of purpose: by taking on big meaningful projects together, by redefining equality so everyone has the freedom to pursue purpose, and by building community across the world.
First, let’s take on big meaningful projects.
Our generation will have to deal with tens of millions of jobs replaced by automation like self-driving cars and trucks. But we have the potential to do so much more together.
Every generation has its defining works. More than 300,000 people worked to put a man on the moon – including that janitor. Millions of volunteers immunized children around the world against polio. Millions of more people built the Hoover dam and other great projects.
These projects didn’t just provide purpose for the people doing those jobs, they gave our whole country a sense of pride that we could do great things.
Now it’s our turn to do great things. I know, you’re probably thinking: I don’t know how to build a dam, or get a million people involved in anything.
But let me tell you a secret: no one does when they begin. Ideas don’t come out fully formed. They only become clear as you work on them. You just have to get started.
If I had to understand everything about connecting people before I began, I never would have started Facebook.
Movies and pop culture get this all wrong. The idea of a single eureka moment is a dangerous lie. It makes us feel inadequate since we haven’t had ours. It prevents people with seeds of good ideas from getting started. Oh, you know what else movies get wrong about innovation? No one writes math formulas on glass. That’s not a thing.
It’s good to be idealistic. But be prepared to be misunderstood. Anyone working on a big vision will get called crazy, even if you end up right. Anyone working on a complex problem will get blamed for not fully understanding the challenge, even though it’s impossible to know everything upfront. Anyone taking initiative will get criticized for moving too fast, because there’s always someone who wants to slow you down.
In our society, we often don’t do big things because we’re so afraid of making mistakes that we ignore all the things wrong today if we do nothing. The reality is, anything we do will have issues in the future. But that can’t keep us from starting.
So what are we waiting for? It’s time for our generation-defining public works. How about stopping climate change before we destroy the planet and getting millions of people involved manufacturing and installing solar panels? How about curing all diseases and asking volunteers to track their health data and share their genomes? Today we spend 50x more treating people who are sick than we spend finding cures so people don’t get sick in the first place. That makes no sense. We can fix this. How about modernizing democracy so everyone can vote online, and personalizing education so everyone can learn?
These achievements are within our reach. Let’s do them all in a way that gives everyone in our society a role. Let’s do big things, not only to create progress, but to create purpose.
So taking on big meaningful projects is the first thing we can do to create a world where everyone has a sense of purpose.
The second is redefining equality to give everyone the freedom they need to pursue purpose.
Many of our parents had stable jobs throughout their careers. Now we’re all entrepreneurial, whether we’re starting projects or finding or role. And that’s great. Our culture of entrepreneurship is how we create so much progress.
An entrepreneurial culture thrives when it’s easy to try lots of new ideas. Facebook wasn’t the first thing I built. I also built games, chat systems, study tools and music players. I’m not alone. JK Rowling got rejected 12 times before publishing Harry Potter. Even Beyonce had to make hundreds of songs to get Halo. The greatest successes come from having the freedom to fail.
But today, we have a level of wealth inequality that hurts everyone. When you don’t have the freedom to take your idea and turn it into a historic enterprise, we all lose. Right now our society is way over-indexed on rewarding success and we don’t do nearly enough to make it easy for everyone to take lots of shots.
Let’s face it. There is something wrong with our system when I can leave here and make billions of dollars in 10 years while millions of students can’t afford to pay off their loans, let alone start a business.
Look, I know a lot of entrepreneurs, and I don’t know a single person who gave up on starting a business because they might not make enough money. But I know lots of people who haven’t pursued dreams because they didn’t have a cushion to fall back on if they failed.
We all know we don’t succeed just by having a good idea or working hard. We succeed by being lucky too. If I had to support my family growing up instead of having time to code, if I didn’t know I’d be fine if Facebook didn’t work out, I wouldn’t be standing here today. If we’re honest, we all know how much luck we’ve had.
Every generation expands its definition of equality. Previous generations fought for the vote and civil rights. They had the New Deal and Great Society. Now it’s our time to define a new social contract for our generation.
We should have a society that measures progress not just by economic metrics like GDP, but by how many of us have a role we find meaningful. We should explore ideas like universal basic income to give everyone a cushion to try new things. We’re going to change jobs many times, so we need affordable childcare to get to work and healthcare that isn’t tied to one company. We’re all going to make mistakes, so we need a society that focuses less on locking us up or stigmatizing us. And as technology keeps changing, we need a society that focuses more on continuous education throughout our lives.
And yes, giving everyone the freedom to pursue purpose isn’t free. People like me should pay for it. Many of you will do well and you should too.
That’s why Priscilla and I started the Chan Zuckerberg Initiative and committed our wealth to promoting equal opportunity. These are the values of our generation. It was never a question of if we were going to do this. The only question was when.
Millennials are already one of the most charitable generations in history. In one year, three of four US millennials made a donation and seven out of ten raised money for charity.
But it’s not just about money. You can also give time. I promise you, if you take an hour or two a week — that’s all it takes to give someone a hand, to help them reach their potential.
Maybe you think that’s too much time. I used to. When Priscilla graduated from Harvard she became a teacher, and before she’d do education work with me, she told me I needed to teach a class. I complained: “Well, I’m kind of busy. I’m running this company.” But she insisted, so I taught a middle school program on entrepreneurship at the local Boys and Girls Club.
I taught them lessons on product development and marketing, and they taught me what it’s like feeling targeted for your race and having a family member in prison. I shared stories from my time in school, and they shared their hope of one day going to college too. For five years now, I’ve been having dinner with those kids every month. One of them even threw me and Priscilla our first baby shower. And next year they’re going to college. Every one of them. First in their families.
We can all make time to give someone a hand. Let’s give everyone the freedom to pursue their purpose — not only because it’s the right thing to do, but because when more people can turn their dreams into something great, we’re all better for it.
Purpose doesn’t only come from work. The third way we can create a sense of purpose for everyone is by building community. And when our generation says “everyone”, we mean everyone in the world.
Quick show of hands: how many of you are from another country? Now, how many of you are friends with one of these folks? Now we’re talking. We have grown up connected.
In a survey asking millennials around the world what defines our identity, the most popular answer wasn’t nationality, religion or ethnicity, it was “citizen of the world”. That’s a big deal.
Every generation expands the circle of people we consider “one of us”. For us, it now encompasses the entire world.
We understand the great arc of human history bends towards people coming together in ever greater numbers — from tribes to cities to nations — to achieve things we couldn’t on our own.
We get that our greatest opportunities are now global — we can be the generation that ends poverty, that ends disease. We get that our greatest challenges need global responses too — no country can fight climate change alone or prevent pandemics. Progress now requires coming together not just as cities or nations, but also as a global community.
But we live in an unstable time. There are people left behind by globalization across the world. It’s hard to care about people in other places if we don’t feel good about our lives here at home. There’s pressure to turn inwards.
This is the struggle of our time. The forces of freedom, openness and global community against the forces of authoritarianism, isolationism and nationalism. Forces for the flow of knowledge, trade and immigration against those who would slow them down. This is not a battle of nations, it’s a battle of ideas. There are people in every country for global connection and good people against it.
This isn’t going to be decided at the UN either. It’s going to happen at the local level, when enough of us feel a sense of purpose and stability in our own lives that we can open up and start caring about everyone. The best way to do that is to start building local communities right now.
We all get meaning from our communities. Whether our communities are houses or sports teams, churches or a cappella groups, they give us that sense we are part of something bigger, that we are not alone; they give us the strength to expand our horizons.
That’s why it’s so striking that for decades, membership in all kinds of groups has declined as much as one-quarter. That’s a lot of people who now need to find purpose somewhere else.
But I know we can rebuild our communities and start new ones because many of you already are.
I met Agnes Igoye, who’s graduating today. Where are you, Agnes? She spent her childhood navigating conflict zones with human trafficking in Uganda, and now she trains thousands of law enforcement officers to keep communities safe.
I met Kayla Oakley and Niha Jain, graduating today, too. Stand up. Kayla and Niha started a non-profit that connects people suffering from chronic illnesses with people in their communities willing to help.
I met David Razu Aznar, graduating from the Kennedy School today. David, stand up. He’s a former city councilor who successfully led the battle to make Mexico City the first Latin American city to pass marriage equality — even before San Francisco.
This is my story too. A student in a dorm room, connecting one community at a time, and keeping at it until one day we connect the whole world.
Change starts local. Even global changes start small — with people like us. In our generation, the struggle of whether we connect more, whether we achieve our biggest opportunities, comes down to this — your ability to build communities and create a world where every single person has a sense of purpose.
Class of 2017, you are graduating into a world that needs purpose. It’s up to you to create it.
Now, you may be thinking: can I really do this?
Remember when I told you about that class I taught at the Boys and Girls Club? One day after class I was talking to them about college, and one of my top students raised his hand and said he wasn’t sure he could go because he’s undocumented. He didn’t know if they’d let him in.
Last year I took him out to breakfast for his birthday. I wanted to get him a present, so I asked him and he started talking about students he saw struggling and said “You know, I’d really just like a book on social justice.”
I was blown away. Here’s a young guy who has every reason to be cynical. He didn’t know if the country he calls home — the only one he’s known — would deny him his dream of going to college. But he wasn’t feeling sorry for himself. He wasn’t even thinking of himself. He has a greater sense of purpose, and he’s going to bring people along with him.
It says something about our current situation that I can’t even say his name because I don’t want to put him at risk. But if a high school senior who doesn’t know what the future holds can do his part to move the world forward, then we owe it to the world to do our part too.
Before you walk out those gates one last time, as we sit in front of Memorial Church, I am reminded of a prayer, Mi Shebeirach, that I say whenever I face a challenge, that I sing to my daughter thinking about her future when I tuck her into bed. It goes:
“May the source of strength, who blessed the ones before us, help us find the courage to make our lives a blessing.”
I hope you find the courage to make your life a blessing.
Congratulations, Class of ’17! Good luck out there.


Реч на Марк Зукърбърг, създателят на “Фейсбук”, отправена към абсолвентите от Харвард.

Аз обичам това място и ви благодаря, че сте тук въпреки дъжда!
Президенте Фауст, членове на борда на управляващите, преподаватели, алумни, приятели, горди родители, членове на борда на съветниците, абсолвенти на най-великия университет в света.

За мен е чест да съм с вас днес, защото, нека си признаем, вие постигнахте нещо, което аз така и не успях. Ако завърша тази реч, за пръв път ще завърша нещо в Харвард. Поздравления, випуск 2017!

Невероятно е аз да изнасям тази реч, не само защото напуснах университета, но защото технически ние сме от едно поколение. Минахме през този двор в едно и също десетилетие, изучавахме едни и същи идеи, проспахме едни и същи лекции. Може да сме стигнали тук по различни пътища (особено ако идвате от далечната част на кампуса), но днес искам да споделя какво съм научил за нашето поколение и за света, който градим заедно.

Но първо – последните няколко дни ми върнаха много хубави спомени. Кои от вас помнят точно какво са правили, когато са получили имейла, че са приети? Аз играех Civilization, изтичах долу, викнах баща си и, по някаква причина, той реши да запише на видео как отварям имейла. Това видео можеше да стане и много тъжно. Кълна се, че влизането ми в Харвард все още е постижението, от което родителите ми са най-горди.

Ами първата ви лекция? Моята беше “Компютърни науки 121” при невероятния Хари Люис. Бях закъснял, така че навлякох тениска и чак после осъзнах, че съм я сложил наопаки и наобратно и етикетът ѝ стърчи отпред. Не можех да разбера защо никой не иска да си говори с мен, освен един пич Кей Екс Джин, който просто го прие. В крайна сметка работихме по казуса си заедно и сега той управлява голяма част от “Фейсбук”.

Ето защо трябва да се държите добре с хората.

Но срещата с Присила е най-хубавият ми спомен от Харвард. Тъкмо бях създал шегаджийския сайт “Фейсмаш” и бордът на съветниците искаше “да ме види”. Всички си мислеха, че ще ме изритат. Родителите ми дойдоха да ми помогнат да си събера багажа. Приятелите ми направиха прощално парти, на което Присила се озова случайно, заедно със своя приятелка. Запознахме се на опашка за тоалетната и аз употребих една от най-романтичните фрази на всички времена: “След три дни ще ме изритат, така че трябва скоро да излезем на среща”. Всъщност, и вие можете да я използвате.

В крайна сметка не ме изритаха, аз сам се изритах. Започнах да излизам с Присила. И, знаете ли, във филма (“Социалната мрежа” – бел. ред.) изглеждаше, че “Фейсмаш” е бил ключова част от създаването на “Фейсбук”. Не беше така. Но без “Фейсмаш” нямаше да се запозная с Присила, а тя е най-важният човек в живота ми, така че може да се каже, че това е било най-важното нещо, което съм създал тук. Всички сме създавали доживотни приятелства тук, някои сме създавали дори семейства. Ето защо съм признателен на това място. Благодаря, Харвард.

Зукърбърг в стаята от общежитието, където е създал “Фейсбук”.

Днес искам да говоря за целта. Но няма да ви изнеса обичайната реч за това как трябва да откриете целта си. Ние сме милениъли (родените от средата на 80-те до началото на 21-ви век – бел. ред.), това го правим инстинктивно. Вместо това ще ви кажа: не е достатъчно да я откриете. Предизвикателството пред нашето поколение е да създадем свят, в който всеки има чувство за кауза.

Една от любимите ми истории е за посещението на Джон Ф. Кенеди в НАСА. Видял чистач, който носел метла, и го питал какво прави. А чистачът казал: “Господин президент, помагам на човека да стъпи на Луната”.

Предназначението е усещането, че сме част от нещо по-голямо, че сме необходими, че работим за нещо по-добро в бъдещето.

Предназначението създава истинско щастие.

Завършвате в епоха, в която това е особено важно. По времето на родителите ни целта е идвала от работата, църквата, общността. Но днес технологиите и автоматизацията унищожават много работни места. Общностите са в упадък. Много хора се чувстват откъснати и депресирани, опитвайки се да запълнят една бездна.

При пътуванията си съм срещал деца в институции за непълнолетни престъпници, пристрастени към опиоиди, които казват, че животът им можеше да е различен, ако бяха имали нещо за правене – извънучебна дейност или просто място, на което да идат. Срещал съм работници, които знаят, че старите им длъжности са изчезнали и се опитват да открият мястото си.

За да продължи обществото да се движи напред, нашето поколение е изправено пред предизвикателство: не само да създава нови работни места, а да възроди усещането за цел.

Помня нощта, когато в малкото си общежитие в “Къркланд хаус” създадох “Фейсбук”. С Кей Екс отидохме до пицарията Noch’s. Помня как му казах, че е вълнуващо да свържа харвардската общност, но някога някой ще свърже целия свят. Дори не ми дойде наум, че това може да сме ние. Ние бяхме просто студенти, нищо не знаехме. Онези огромни технологични компании имаха ресурсите, предположих, че някоя от тях ще го направи. Но идеята ни беше ясна: хората искат да бъдат свързани. Така че ден след ден просто продължавахме напред.

Зная, че много от вас имат подобни истории за промяна, която изглежда толкова очевидна, че сте убедени, че някой друг ще я осъществи. Обаче няма. Вие ще го направите.

Не е достатъчно да имате цел.

Трябва да създадете това усещане у другите, научих го по трудния начин. Никога не съм искал да създавам компания, исках да въздействам. Докато към нас се присъединяваха нови хора, предполагах, че мислят по същия начин, така че не им обясних какво се надявам да изградим. Няколко години по-късно големи фирми поискаха да ни купят. Аз не исках да продавам, исках да видя можем ли да свържем повече хора. Създавахме първия нюзфийд и смятах, че ако го пуснем в ход, ще променим начина, по който изучаваме света.

Почти всички останали искаха да продаваме. Ако нямаш усещане за по-висша цел, това е сбъднатата мечта на стартъпа и тя разцепи компанията. След ожесточен спор един от съветниците каза, че ако не я продам, ще съжалявам цял живот. Отношенията ни бяха толкова обтегнати, че в рамките на една година целият управленски екип си беше отишъл.

Това бе най-трудният ми момент в ръководството на “Фейсбук”. Вярвах в това, което вършехме, но се чувствах самотен. По-лошото е, че сам си бях виновен. Чудех се дали не греша – един самозванец, едно 22-годишно хлапе, което нямаше представа как работи светът.

Сега, толкова години по-късно, разбирам, че светът работи така, ако нямаш усещане за висша цел. От нас зависи да създадем това усещане, така че всички да се движим заедно напред.

Днес искам да говоря за трите начина, по които можем да създадем свят, в който всеки има чувство за кауза: като започваме големи и значими проекти заедно; като дадем ново определение за равенство, така че всеки да е свободен да преследва целта си, и като изграждаме общности по света.

Нека започнем с големите и значими проекти. Нашето поколение ще трябва да се справи с автоматизацията, която ще замени десетки милиони работни места. Имаме потенциала заедно да постигнем много повече.

Всяко поколение си има дейност, която го определя. Над 300 000 души са работили, за да изпратят човек на Луната. Включително онзи чистач. Милиони доброволци са имунизирали срещу полиомиелит децата по света. Милиони други изградиха язовира “Хувър” и още велики проекти. Тези проекти не просто дадоха цел на хората; те накараха цялата страна да се гордее, че постига огромни неща.

Сега е наш ред. Сигурно си мислите “Не знам как се строи язовир, нито как да ангажирам милиони хора”. Нека ви издам една тайна: в началото никой не знае. Идеите не идват напълно оформени. Те стават все по-ясни, докато работите по тях, просто трябва да започнете. Ако трябваше да знам всичко за свързването на хората преди да започна, никога нямаше да създам “Фейсбук”.

Филмите и поп културата грешат.

Опасна лъжа е, че има един момент, в който си казваш “Еврика!”.

Тя ни кара да се чувстваме неадекватни. Тя не позволява на хората, които имат наченка на добра идея, да започнат дейност. Знаете ли в какво друго грешат филмите? Никой не пише математически формули по стъкла. Никой не го прави.

Хубаво е да си идеалист, но трябва да си подготвен, че ще те разбират погрешно. Всеки, който работи по голяма идея, ще бъде наричан “луд”, дори ако успее. Всеки, който решава сложен проблем, ще бъде обвинен, че не разбира напълно пред какво се изправя, макар да е невъзможно да знаеш всичко предварително. Всеки, който поеме инициативата, ще бъде критикуван, че бърза, защото винаги някой иска да те забави.

Често не правим големи неща, защото толкова много ни е страх от грешките, че решаваме да не правим нищо и да оставим вече съществуващите грешки. Истината е, че каквото и да направим, ще имаме проблеми в бъдеще. Но това не бива да е причина да не започваме изобщо.

Така че какво чакаме? Време е проектите, които ще дефинират нашето поколение, да започнат. Например да спрем климатичните промени, преди да унищожим планетата, и да накараме милиони хора да се включат в производството и инсталирането на слънчеви панели? Или да излекуваме всички болести и да помолим доброволци да следят здравословното си състояние и да споделят гените си? Днес харчим петдесет пъти повече, за да лекуваме болни, отколкото даваме, за да търсим начини хората да не се разболяват. Това е безсмислено. Можем да го поправим. А ако модернизираме демокрацията така, че всеки да гласува онлайн, и персонализираме образованието така, че всеки да можем да учи?

Тези постижения са на ръка разстояние. Нека ги постигнем така, че всеки в обществото да има принос. Нека правим големи неща, не само заради прогреса, а за да създадем цел. Започването на големи значими проекти е първото нещо, което можем да сторим, за да създадем свят, в който всеки има усещане за цел.

Второто е да предефинираме равенството, така че всеки да получи свободата, необходима, за да следва целта си. Голяма част от родителите ни са имали сигурни работни места. Сега всички се предприемачи, независимо дали започваме проекти или си търсим роля. Това е страхотно. Предприемаческата ни култура е причината за прогреса. Предприемаческата култура процъфтява, когато е лесно да се пробват нови идеи.

“Фейсбук” не бе първото нещо, което създадох. Правил съм игри, чат системи, инструменти за учене, музикални плейъри. И не съм само аз. Джей Кей Роулинг е била отхвърляна дванадесет пъти, преди да издадат “Хари Потър”. Дори Бийонсе е направила стотици песни, преди да създаде Halo.

Свободата да се провалиш води до най-големите успехи.

В наши дни обаче неравенството на богатствата вреди на всекиго. Когато ти не си свободен да превърнеш идеята си в историческо начинание, ние всички губим. В момента обществото ни е прекалено съсредоточено в това да награждава успеха, но изобщо не действаме достатъчно в посоката всеки да може да опитва много пъти.

Нека си признаем: при положение, че аз си тръгвам оттук и правя милиарди долари за десет години, а милиони студенти не могат да си изплатят заемите, да не говорим да започнат бизнес, значи в системата има проблем.

Една от любимите ми истории е за посещението на Джон Ф. Кенеди в НАСА. Видял чистач, който носел метла, и го питал какво прави. А чистачът казал: “Господин президент, помагам на човека да стъпи на Луната”.

Познавам много предприемачи и нито един от тях не се е спрял да започне бизнес, защото може да не спечели достатъчно пари. Но познавам и много хора, които не са преследвали мечтите си, защото не са имали на какво да се опрат при провал.

Знаем, че успехът не се дължи само на добрата идея или на усиления труд. Нужен е и късмет. Ако трябваше да издържам семейството си, вместо да програмирам, ако не знаех, че ще съм окей, дори “Фейсбук” да се провали, нямаше да съм тук днес. Честно казано, всички знаем какви късметлии сме.

Всяко поколение разширява дефиницията за равенство. Предишните са се борили за право на глас и граждански права. Те са имали Новата сделка (Федерални социални програми на президента Франклин Рузвелт, борещи се с последиците от Голямата депресия – бел.ред.) и Великото общество (Инициативите на президента Линдън Джонсън за елиминация на бедността и расовата несправедливост – бел.ред.). Сега е наш ред да дефинираме нов обществен договор за поколението си.

Обществото ни трябва да измерва прогреса не само с икономически показатели като БВП, но и с това колко от нас имат роля, която намират за значима. Трябва да изследваме идеи като универсалния базов доход, така че всеки да има на какво се опре, за да опитва нови неща. Ще сменяме длъжностите си много пъти, така се нуждаем от достъпна грижа за децата и здравеопазване, което не е прикачено към една компания. Всички ще грешим, така че обществото трябва да спре да затваря и стигматизира. С промените на технологиите ще се нуждаем и от общество, съсредоточено върху ученето през целия живот.

Да, да дадеш на всекиго свободата да гони целта си не е безплатно.

Хората като мен трябва да платят.

Много от вас ще печелят добре и вие също би трябвало да го правите. Заради това Присила и аз създадохме Инициативата “Чан Зукърбърг” и посветихме богатството си, за да промотираме равните възможности. Това са ценностите на нашето поколение. Никога не е било под въпрос дали ще го направим, единственият въпрос беше кога.

Милениълите вече са едно от най-благотворително настроените поколения в историята. За една година трима на всеки четирима американци на тази възраст са направили дарение, седем от десет са набирали пари за благотворителност. Но не става въпрос само за пари. Можете да дарите и време. Гарантирам ви, че час или два седмично са достатъчни, за да подадете ръка, да помогнете на някого да разгърне потенциала си.

Сигурно си мислите, че това е прекалено много време. Аз мислех така. Присила стана учителка, след като завърши Харвард, и преди да започне да работи в образователната сфера с мен, каза, че аз трябва да преподавам. Оправдавах се, че съм зает, че управлявам компания. Но тя настоя, така че започнах да преподавам предприемачество на прогимназисти от местния Клуб на момичетата и момчетата.

Учех ги как да разработват продукт и да работят по маркетинга, а те ме научиха какво е да те нарочват заради расата ти и задето имаш роднина в затвора. Разказвах им за моите ученически години, а те разказваха, че се надяват някога да стигнат и до колежа. От пет години насам вечерям с тези деца всеки месец. Едно от тях организира първото ни бебешко парти. Догодина те ще идат в колеж. Всички. Всеки ще е пръв в семейството си.

Всеки от нас може да отдели време да помогне някому. Нека дадем на всекиго свободата на гони целта си. Не само защото е правилно, а защото когато повече хора превръщат мечтите си в нещо велико, печелим всички.

Целта не идва само от работата. Третият начин, по който можем да създадем на всеки усещане за кауза, е като изграждаме общности. Когато нашето поколение казва “всеки”, това означава “всеки по света”.

Да вдигнат ръце тези, които са от друга държава. Сега да вдигнат ръце хората, които са приятели с тях. Ето за това говорим. Ние сме израснали свързани.

Ако трябваше да издържам семейството си, вместо да програмирам, ако не знаех, че ще съм окей, дори “Фейсбук” да се провали, нямаше да съм тук днес.

Едно проучване за това как се идентифицират милениълите показва, че най-популярният отговор не бе свързан с националност, религия или етнос. Беше “гражданин на света”. Това е важно. Всяко поколение разширява кръга на хората, които смята за “едни от нас”. За нас това включва целия свят.

Знаем, че пътят на човешката история води дотам, че хората се обединяват във все по-големи общности – от племена до градове и до нации – за да постигнат неща, с които не могат да се справят сами. Знаем, че най-големите ни възможности са глобални – ние можем да бъдем поколението, което ще сложи край на бедността и на болестите. Знаем, че най-големите предизвикателства се нуждаят от глобален ответ – нито една държава не може да се пребори сама с климатичните промени или да предотврати пандемия. Прогресът изисква да се обединим не като градове или нации, а на глобално ниво.

Живеем в нестабилни времена. По света има хора, изоставени от глобализацията. Трудно е да те е грижа за другите, ако не сме доволни от живота си у дома. Има натиск да се обърнем навътре.

Това е борбата на нашето време. Силите на свободата, откритостта и глобалната общност срещу авторитарните сили, изолационизма и национализма. Силите за потока на знания, търговия и имиграция срещу тези, които ще ги забавят.

Това не е битка на нации, а битка на идеи.

Във всяка държава има хора, които са “за” глобалната свързаност, и добри хора, които са против нея. ООН няма да реши това. Решението ще се вземе на местно ниво, когато достатъчен брой от нас имат усещане за цел и стабилност в собствения си живот и могат да отворят и да започнат да се грижат за всички. Най-добрият начин е да започнем да изграждаме местни общности веднага.

Всички дължим усещането си за смисъл на общностите си. Независимо дали са домове, спортни отбори, църкви, хорове – благодарение на тях се чувстваме като част от нещо по-голямо, усещаме, че не сме сами; те ни дават силата да разширим кръгозора си. Ето защо е удивително, че в продължение на десетилетия членството във всякакви подобни групи е спаднало с една четвърт. Това са много хора, които се нуждаят да намерят цел другаде.

Знам, че можем да възстановим общностите си и да създадем нови, защото много сред вас вече го правят. Познавам се с Агнес Игойе, която завършва днес. Къде си, Агнес? Тя е прекарала детството си между зони на конфликт и трафик на хора в Уганда. Сега обучава хиляди полицаи как да опазват общностите.

Познавам Кайла Оукли и Ниха Джайн, които също завършват днес. Станете. Кайла и Ниха създадоха организация с идеална цел, която свързва хора с хронични болести с хора, които искат да помогнат.

Познавам Давид Разу Азнар, който завършва днес. Давид, стани. Той е бивш общински съветник, който победи и направи Мексико сити първия латиноамерикански град, който прие гей браковете, дори преди Сан Франциско.

Това е и моята история. Студент в общежитие, свързващ общности една по една, който продължава, докато един ден не свържем целия свят.

Промяната започва на местно ниво.

Дори глобалните промени започват скромно, с хора като нас. За нашето поколение борбата дали да се свързваме повече, дали да постигнем най-големите си възможности, се свежда до това: способността да изграждате общности и да създавате свят, в който всеки човек има усещане за цел.

Випуск 2017, вие завършвате висшето си образование в един свят, който се нуждае от цел. От вас зависи да я създадете. Сега сигурно си мислите “Мога ли?”

Помните ли, когато ви казах за учениците ми от Клуба на момчетата и момичетата? Веднъж си говорех с тях за колежа и един от най-добрите ми ученици вдигна ръка и каза, че не е сигурен, че може да влезе, защото няма документи. Не знаеше дали ще му позволят.

Миналата година на рождения му ден го изведох на закуска. Исках да му подаря нещо, така че го попитах какво и той започна да говори за ученици, за чиито живот знае, че е труден. Каза: “Бих искал просто една книга за социалната справедливост”.

Бях зашеметен. Ето едно хлапе, които има куп причини да е циник. Не знаеше дали държавата, която нарича “дом”, единственият, който познава, ще отнеме мечтата му да иде в колеж. Но не се самосъжаляваше. Дори не мислеше за себе си. Той има чувство за цел и ще поведе други хора към нея.

Показателно е, че не мога да изрека името му, защото не искам да го застраша. Но ако един гимназист, който не знае какво е бъдещето му, може да изиграе своята роля в напредъка на света, тогава ние сме длъжни да направим същото.

Преди да излезете от тези врати за последно, докато седим пред Мемориалната църква, си припомням една молитва – “Ми шебейрах”. Казвам я, когато съм изправен пред предизвикателство, пея я на дъщеря си с мисъл за бъдещето ѝ, когато я завивам. “Нека изворът на сила, благословил тези преди нас, ни помогне да намерим смелостта да направим от собствения си живот благословия”.

Надявам се да имате смелостта да направите живота си благословия.

Поздравления, випуск 2017! И късмет!


Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.