Home » Jokes, Авторски страници

Златен пръст, златен г*з и Златен скункс

2017.03.11 Няма коментари
Вляво: Слави Бинев /възнаграден със Златен скункс за политиеския си трансфер в ДПС. Вдясно - видният антикомунист Евгени Михайлов, който пристана на партията на местан, зад която стои видният "демократ" Ердоган и за която агитира съвсем официално и турският министър Мехмед Мюезиноглу и турският посланик в България.

Вляво – Слави Бинев (отличен от предаването “Господари на ефира” със Златен скункс за политическия си трансфер в ДПС). Вдясно – видният антикомунист Евгени Михайлов, който пристана на партията на Местан, зад която стои видният “демократ” Ердоган и за която агитира съвсем официално турският социален министър Мюезиноглу.

Обичате ли комедии? А колко и какви видове знаете? Прави ли ви впечатление, че всяка държава и народ си имат свой собствен вкус към комедийния жанр? Сещам се за няколко великолепни американски филма, в които хуморът се върти около това кой най-яко ще се изпърди, докато се хранят. Или пък ще се надруса и натряска така, че да не помни нищо от престоя си в Лас Вегас. Грубичко и незабравимо, нали? Виж, английският хумор е нещо друго. Той е толкова фин и изтънчен, толкова тънък, че понякога чак се къса; и се налага с часове да гледам дебилните физиономии на мистър Бийн или възтлъстите шегички на „Монти Пайтън“. Гледам, гледааам и все чакам момента да се скъсам от смях. Във Франция си имат Луи дьо Фюнес и полицаите от Сен Тропе. Веселбата не е лоша, но и всепризнатият френски комик не винаги е забавен. Руснаците са известни с класическите си комедии. Романтика, водка, баня и безкрайни плетеници от наистина смешни ситуации, в които чисто по пионерски доброто винаги побеждава злото до такава степен, че накрая всички се оказват добри и много положителни герои. Накъртващо, но какво да се прави, въпрос на мерки и теглилки. Турските комедии също си имат своите силни страни. Тук хуморът е сериозно напрегнат с непрекъснатото предчувствие за предстоящ анален секс. Главният герой е пъргав и повратлив като слон в стъкларски магазин. Сам си прави смешки и сам им се смее. Публиката е леко притеснена и готова всеки миг да побегне.

В България любимият на всички смешник е Бай Ганьо. В наши дни той се е разплодил неимоверно в най-различни байовци – Бай Гюро, Бай Хуй, Бай Бай… и други подобни. Нашите клоуни са истински зверове в комедията. Може да ви звучи пресилено патриотично, но си е така. Уникален хумор. Свеж и неумолим като лайно. Колкото и да го стискаш, все някой ден ще излезе. Иначе казано – смехът е гарантиран. Ето ви няколко примера, пък после вие ми кажете дали не е зверски смешно.

Евгений Михайлов, бг кинодеец и модна икона на седесарите, смени потурите с шалвари, вместо калпак надяна фес и отиде лично Ердоган да го обреже. Оправданието му е, че било време за промяна. Хмм, добре де, промяна – промяна, ама чак такава ли бре, Михайлоглу ефенди? То това си е нещо като смяна на пола, само дето не е ясно транс ли е или интер сексуалността. Под въздействието на анадолското течение е и следващият бивш бг юнак. Той обаче не подписа договор с държавната „ДОСТ пикчърс“, а с опозиционната „ДПС продакшън“, в която основен акционер е хидрологът Ахмед Доган.

„Патриотът“ Слави Бинев първо играеше в изцяло създадената от „МОСФИЛМ“ политическа сага „АТАКА“ под покровителството на Болен Сидеров. По сценарий, по-късно Бинев се прехвърли при баш по-от-най-„патриотите“ НФСБ на Далавери Симеонов. Разбира се, за повече драматизъм Болен и Далавери вече се бяха разпърдяли по онова време. И днес, ако щете вярвайте, от тия две формации на рубладжийския „патриотизъм“, Слави Бинев акостира в сараите на Доган. „Патриот“ с чалма танцува казачок. Яко, нали? И най-вече смешно. Според самия Бинев, така постъпвали най-смелите патриоти!? Като търсели обединение, а не противоречия. Брей, брей… брей! Това политическият фарс бил голямо изкуство…

Димитър Байрактаров, дългогодишният слуга на Бай Далавери в кабеларката СКАТ, се еманципира и напусна господаря си и „Обединените тарикати“. Моралът не му позволявал да остане!? Същият този морал го караше да изпълнява всяка заповед на Бай Далавери Балевски – Симеонов, плюеше, когото му покажат, храчеше наред, после ги целуваше вече нахрачените и сега изведнъж – хоп… Проблем! Морал има човекът. Комедия. А като го чуеш байрактарчето, просто прихваш. Бай Прасчо – Краси Каракачанов се бил договарял с Корнелия Нинова и БСП, а Бай Далавери ходил при ГЕРБ и Бойко Борисов. И Прасчо, и Далавери били издали предизборните си листи – как ще бъдат подредени и ги съгласували в полза на БСП и ГЕРБ. Болен пък не могли изобщо да го намерят, бил някъде по трасето между Москва, Париж и Варадеро. В мънкането на вече бившия роб на Бай Далавери има няколко обществени тайни:

1. Предизборните листи на „Обединените тарикати“ не са съгласувани с ГЕРБ и БСП, а са подредени според желанията на партиите-майки. На Далаверко, Прасчо и Боленчо им се нарежда. Тях никой не ги пита какво искат.

2. На Прасчо генетично му е вродено да слуша БСП. Баща му Дончо е бил шеф на казионното БЗНС в Русе и член на Националния съвет на ОФ. Според Байрактаров, неговата строга господарка Далавери се разбира еднакво добре и с БСП, и с ГЕРБ. Това също си има обяснение. Баща му Симеон Балевски е от върл комунистически род, а, както е добре известно, ГЕРБ и БСП са зле пребоядисани БКП. Интересен е въпросът защо Далавери си е сменил фамилията? А още по-любопитно е защо нито един журналист не го пита за причината?!? Сякаш няма нищо странно в това баща ти да е Симеон Балевски, а пък ти да си Валери Симеонов?!?

3. Байрактарчето прекрасно знае, че в България няма политически партии. Има разбойнически банди, които сплотено ограбват балъците – българските данъкоплатци. Фиктивното разделение се прави, за да се мразят наивниците – баламурници помежду си. Докато те се ненавиждат и са готови да си прегризат гърлата заради една или друга партия, тарикатите си пият заедно питиетата и си разпределят обществени поръчки. За морал изобщо не може да става и дума. Байрактаров го знае, но не му стиска да каже истината, затова мънка като напикано дете по телевизионните студиа.

Като гледам днешните български комедии и се сещам за едни „усмивки от старите”, и не толкова старите “ленти“. Янето Янев, дето щеше да уволнява Бойко Борисов и щеше да спира корупцията, помните ли го този филм? Е, накрая вместо да се справи с мутрата Бойко, Янето му стана съветник по корупционните въпроси! Сещам се и за още няколко гротески. Волен Сидеров, Бареков, Валери Симеонов… Общото между тях е, че всеки е преминал през катарзис във взаимоотношенията си с носителя на черен балтон Бойко Борисов. Всеки един от тях го е наричал бандит, разбойник, мутра, престъпник, Боко, Тиква… плюли са го от сърце, обиждали са го, заканвали са му се… И всеки един от тях го е възхвалявал: генерал, голям политик, мъдър човек, голям кмет, премиер… Подкрепяли са го, когато му е било необходимо. Кой със златен пръст, кой със златен гъз. Яне, Волен, Ники и Валери са пример не просто за политически проститутки-отрепки, те са олицетворение на цялата ни филмова индустрия през последните 28 години. РЗС, АТАКА, България без цензура, НФСБ, ДПС, ГЕРБ, БСП, НДСВ, СДС…

Заглавията на филмите се менят. Актьорите използват все едни и същи изтъркани похвати. А публиката, въпреки че не може да събере стотинки за билети, продължава да се натиска да гледа поредния бълвоч. Омагьосаните зрители зяпат, а посредствените изпълнители радостно потриват ръце: „Пак ги излъгахме тия малоумници, пак ни се вързаха“.

 

Ивайло Зартов,

25 февруари 2017 г.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.