Home » Авторски страници, българи зад граница, политика

100 години зле спотайвана омраза

2017.03.09 Няма коментари
Церемония по повод 100 години Топлишко въстание

Церемония по повод 100 години от Топлишко въстание

Сръбските медии седмици и месеци наред информираха, че от 23-26 февруари в сръбският град Прокупле ще се проведе международна научна среща „Топлишкото въстание 1917 – 100 години по-късно“. Подобна среща е имало преди 20 години. Организатори на събитието са Народният музей Топлица, Института за стратегически изследвания на Министерството на отбраната на Република Сърбия и Историческият архив Топлица, с финансовата подкрепа на Министерството на културата и информирането на Република Сърбия.

На срещата бяха поканени над „40 известни историци от страната и чужбина – България, Руската федерация, Република Сръбска, английски професори на работа в Обединените арабски емирства и Ирландия и сръбски преподаватели на работа в Хонгконг и Виетнам“, както и експерти от Факултета по международна политика и сигурност, Академията за национална сигурност, Института за съвременна история, Института за политически студии в Сърбия, Института за съвременна история на Сърбия, Философският факултет в Прищина, Педагогическият факултет в Сомбор, представители на музеите в Парачин, Жупски Александровац и Алексинац, както и на историческите архиви във Враня и Пирот и историци от Ниш, Лесковац, Ягодина и Белград.

Въпреки внушителното струпване на учени, които от историческата дистанция от един век трябваше да дадат една по-обективна и изчистена историческа оценка за споменатото събитие от Първата световна война, то бе засенчено от присъствието на целия държавен връх: председателката на Народната скубщина Мая Гойкович, премиерът и кандидат-президентът Александър Вучич, президентът на Република Сръбска Милорад Додик, представители на Сръбската православна църква, министри в Правителството на Сърбия, областни управители, кметове, дипломатически представители, разни сдружения и граждани. След заупокойната молитва, бяха отдадени военни почести и положени венци пред паметника на Топлишките въстаници в Прокупле.

Обръщайки се към множеството от „10 000 граждани“, Александър Вучич с класическата си радикалско-патриотарска риторика от деведесетте години на миналия век, произнесе едно слово, от което никак не могат да се извлекат послания за уважаване на историческите факти, за национално помирение между българи и сърби, споделяне на европейски принципи и членство на Сърбия в ЕС. Според Вучич, „Топлишкото въстание е единственото въстание срещу тиранията по време на Голямата война“ срещу „хилядократно по-силен враг и най-голямата военна сила по това време“. Героизирайки местното население и сравнявайки го с известни имена от косовската митология, Вучич отново извади закръглените цифри от сръбската историография за жертвите на „българските окупатори“, които били избили 3 500 сърби във Враня, 3 000 в Сурдулица, 100 убити сръбски свещеници в Нишка област и 8 000 уморени от глад. Освен това били изгаряли сръбски книги, забранявали сръбския език и писмо, растрелвали сръбските свещеници, довеждайки на тяхно място български, и дори „сменявали сръбските с български икони“ (?!), учили децата, че са българи, провеждайки по този начин насилствена „бугаризация“. Според Вучич, срещу 5-6 хиляди въстаници, врагът бил сконцентрирал 30 000 войници, а епилогът бил, че половината от въстаниците били избити, като добави към тях още 20 000 старци, жени и деца. Вучич дори бизарно припомняше за някакво бесене, на което българите били изкарали селото да гледа, и когато дошъл ред на някакъв нисичък човек, Йорга, той протегнал ръка сам да си сложи примката, но тъй като бил нисък и не могъл да я хване, казал: „Хора, помогнете, аз не мога сам“. Със същия приповдигнат героично-патетичен тон, Вучич спомена и за „героите“ Коста Войинович и Коста Печанац, които се били скарали, и призова за единство на Република Сърбия с Република Сръбска и Косово.

 сръбският официоз "Вечерни новости" последната седмица публикува фейлетон на тема Топлишкото въстание. Това което те пишат за българите и нацистите не са писали за евреите. Смятам, че това са много тревожни сигнали

Сръбският официоз “Вечерни новости” публикува последната седмица фейлетон на тема Топлишкото въстание. Това, което се пише за българите в него, и нацистите не са писали за евреите. Това са много тревожни сигнали, така се пише в навечерието на война – смята авторът на този материал, председателят на КИЦ “Босилеград” Иван Николов.

Въпреки всичко това, Вучич на Запад все още минава за „проевропейски“ политик?! Какви ли ще бъде риториката на ония сръбски политици, които откровено са против членството на Сърбия в ЕС?

След така зададената политическа рамка няма никакво съмнение, в каква „безпристрастна“ научна атмосфера е преминала и „международната научна среща“.

От историята знаем, че подобни митинзи и „научни срещи“ обикновено се провеждат в навечерието на война, когато народът и армията трябва да се мобилизират и насъскат срещу врага.

За една страна, която в края на второто десетилетие на 21 век води преговори за членство в ЕС, и която официално твърди, че в отношенията й със съседна България „няма отворени въпроси“, подобен тип политическо говорене, вдъхновено от речите на сръбският генерал Радомир Путник преди битките на Цер и Колубара в Първата световна война, никак не е в полза нито на сръбското еврочленство, нито на националното помирение между българи и сърби. И няма нищо общо със съвременните начини на говорене между народите и държавите.

Това се видя и от освиркването на Федерика Могерини, която само няколко дни след това, на 3 март, в сръбската Скубщина бе посрещната с пищялки и истерични националистически крясъци от радикалите на Воислав Шешел: „Сърбия, Русия, не ни трябва Уния!“. Същата вечер, на приема, който българското посолство в Белград организира по повод Националният празник 3-ти март, въпреки внушителното дипломатическо присъствие от цял свят, нямаше нито един държавен представител на Р. Сърбия.

Сръбските официални медии не престават да бълват всякакви статии, фейлетони и изказвания по повод 100-годишнината от Топлишкото въстание. Съвсем произволно се пишат всякакви числа за броя на жертвите избити от българската армия – от 3 000 до 30 000 души, а броят на запалените къщи достига и до 50 000!

На фона на всичко това, учудва мълчанието не само на българската дипломация, но и на българските медии и политици, които, вторачени в предизборната си кампания, се направиха, че не чуват цялата тази антибългарска истерия, която се лее в Сърбия. Никой не си задава въпроса – как се чувстват българите в Западните покрайнини, върху които се сипе цялата тази съзнателно отглеждана и трупана в продължение на един век национална омраза?

В нашия случай, цялата тази врява може да се изтълкува и като отговор на гражданските инициативи в Босилеград да се повдигне паметник на жертвите на Коста Печанац в Босилеград от 15 май 1917 г. като начало на национално помирение между българи и сърби. Героизирането и митологизирането на четническия комендант Коста Милованович Печанац, който на 15 май 1917 г. нахлува на територията на друга държава и подлага на сеч и огън Босилеград и околните села, избивайки 35 души цивилно население и изгаряйки 317 къщи в околните села, говори за пълното неуважение и презрение от най-високо държавническо ниво към лоялните граждани от български произход в Република Сърбия. В такава атмосфера, в която все още се говори за „бугаризация“ и „сърбизация“, а историческите факти и жертвите се използват за престрелки от времето на Първата световна война, е повече от ясно защо Босилеград и Цариброд се намират на дъното на икономически най-изостаналите общини в Сърбия и са обречени на обезлюдване. „Бугаризацията“ от преди един век, в съзнанието на сръбските политици, вероятно е достатъчно оправдателна причина, за да си го връщат тъпкано на нас, българите в Западните покрайнини, зачитайки правото ни на обучение на майчин език, на свободно демократично развитие, спокойствие и творческа работа в стабилна и правова държава.

Абсурдите не спират дотук. Сърбия в момента се намира в предизборна кампания. Един от претендентите за сръбски президент е и сегашният премиер и шеф на Сръбската прогресивна партия Александър Вучич – човекът, който произнесе това яростно антибългарско слово в Прокупле. Общинският отбор на Сръбската прогресивна партия в Босилеград вече обяви подкрепата си и агитира за него. По всяка вероятност и кметът на Босилеград, и председател на Националният съвет на българите ще подкрепи кандидатурата на Вучич. Така може да се окаже и „позицията“ и „опозицията“ на президентските избори да подкрепи Вучич и той в Босилеград да спечели с голямо мнозинство?! Вероятно един нормален, свободен гражданин ще се затрудни да разбере такова ирационално политическо поведение.

Това поведение е обяснимо само ако се има предвид, че това е вот на един потиснат и смачкан народ, обременен със страхове и робска психика, който гледа да се хареса и да спечели милостта на господаря, наивно вярвайки, че той ще се трогне и щедро ще го възнагради! Именно този начин на мислене разобличава всичкия фалш на сръбската демокрация. Защото тя се нуждае от подчинени роби, които гласуват по директива. Тя няма готовност и ниво да остави българското национално малцинство само, на демократични избори, да си избере свои, автентични народни представители, които свободно и отговорно да говорят от името на малцинството, а не от името на белградските политически централи.

Не по-малко вина и отговорност имат и политическите представители на българското малцинство. Независимо от рисковете и трудностите, те все пак в един момент трябваше да намерят сили да хвърлят членските си карти в лицето на сръбските партийни лидери, да се организират в своите си малцинствени партии и да сложат на масата собствените си политически искания.

 

Иван Николов

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.