Home » Авторски страници, политика

Особености на изборната демокрация в…

2016.11.01 Няма коментари
Spread the love

Тази година за пръв път се случва българските и американските избори за Президент да се почти едновременно. Умирам си от смях и яд, когато разни доморасли “политикономисти” започнат да раздават акъл по БНТ, БТВ или Нова ТВ, разяснявайки колко назад е българската демокрация, и само следвайки на единствената вярна и правилна демокрация в света, можем да достигнем висините на свободното, посттоталитарно общество. Всеки пък като започнат да се карат в Парламента за бюлетините, мъртвите души, броенето и какви ли не простотии, ме обхваща яд, защото 99.9% от спорещите никога не са избирали в Америка, Канада или Русия.

Изборна бюлетина

Изборна бюлетина

Изборите и в САЩ и в България са след няколко дни. Аз, по стечение на обстоятелствата, имам право и възможност да съм един от онези 200 000 000 американци, които имат някакво право да определят дали Тръмп или Клинтън ще управляват… света. Защото няма какво да се лъжем – Президентът на САЩ управлява не само САЩ.

Но да разгледаме особеностите на Американската демокрация, правила и изборни процедури.

Американските избори в сегашния им вид слабо са променяни от над 200 години. Бащите на американската демокрация са заложили странни правила и понякога капани, които днес е много трудно да се променят. Те имат своите плюсове и своите минуси. Повече информация за правилата може да се види тук: https://www.sos.state.co.us/pubs/rule_making/files/2016/20160811ElectionRulesAsAdopted.pdf

Факт 1: Изборите в САЩ се провеждат във втория вторник на м. ноември практически на всеки 2 години, като обикновено те са за сенатори, за съдии, общи въпроси (референдум); и на всеки 4 години – за Президент. Това е така, защото преди много години американците, в опита си да намерят подходящо време за избори, решили, че вместо хаотично през годината да определят дата, е хубаво да се спрат на момент, когато максимално много хора ще гласуват. И това е не през зимата, когато е много студено, или през пролетта и лятото, когато са заети със селскостопанската работа, а малко след като се прибере реколтата и преди Коледните празници. И избрали началото на ноември. Практично, удобно и предвидимо.

Факт 2: На всеки 2 години се подновяват част от политиците – има избори и за членове на щатските парламенти, и за съдии. Да си припомним Марк Твен – пелените и политиците трябва често да се сменят поради една и съща причина. 🙂 А ако някой е решил, че има много важен въпрос, за който трябва да има референдум – и той се включва (но след сериозна подкрепа). Всичко се прави в една бюлетина, на една дата. Без излишни политически игрички във времето. Практично, удобно и предвидимо.

Факт 3: Гласуването за Президент е двустепенно – народът избира представители по щати, а те избират Президента, в зависимост о това какво е избрал отделният щат. Помним как Буш младши загуби масовия вот през 2000 г., но спечели състезанието. На пръв поглед безмислено и нечестно. Но ако се замислим – има логика в това. Представете си – 50 щата – всеки, колкото самостоятелна държава, а някои пък са си направо колкото – 3-4 държави – Тексас, Калифорния. Ако президентът се избираше само по общо количество гласове, то тогава президентската кампания щеше да се съсредотои само в големите Щати, и никой нямаше дори да помисли да спре в Уайоминг или Северна Дакота. Проблемите на малките щати щаха да си останат техни. Така че логика и смисъл има и в това – да намериш баланса и убедиш максимално много градове, че ти си Този, който трябва да управлява Америка.

Факт 4: Гласуването и документи за самоличност. Навсякъде в Америка, за да гласуваш, трябва да си гражданин. Парадоксът е, че не всякъде е необходимо да докажеш това. Има места, където дори не ти искат лична карта (шофьорска книжка). Влизаш, казваш, че си “John Johnson” примерно, и гласуваш. Абсурдно, нали. Представяте ли си в България какво щеше да стане, ако се гласуваше без документ за самоличност? Щяхме да имаме около 20 милиона гласували. За мен лично това е абсурд.

Факт 5: В Америка може да се гласува:

а) По пощата (предваррително).

При гласуването по пощата, избирателят получава бюлетината 1 месец преди датата за гласуване, и може да я подпише и изпрати по пощата, или да я пусне в урната в секцията за гласуване.

б) След това на място в избирателната секция, като тази изборателна секция отваря врати 2-3 седмици преди официалната дата (в случая 8 ноември).

В избирателната секция може да отидеш по всяко време в работните дни и без да чакаш опашка, за да гласуваш.

в) И отделно може да се гласува на самата дата – на лист и
на самата дата – отиваш и гласуваш.

г) Машинно.

Факт 6: Процедура за гласуване по пощата.

Бюлетината, която получаваш, е уникална със съответния номер, както и пликът – лично до теб. Попълваш, подписваш!!, слагаш в плика и изпращаш.

Факт 7: Процедура за гласуване на място. Ти отиваш в секцията, показваш си документа за самоличност, попълваш един формуляр с данните си, и минаваш към стъпка 2. Служители те записват и ти дават билет за гласуване, който съдържа 4-цифрен номер, с който ти отиваш до машината за гласуване и правиш своя избор. Това е някаква форма на кодиране на гласуващия, но според мен пак е сравнително лесно за проследяване – кой, какво. Няма списъци с избиратели, в които да се задраска името на гласуващия, или нещо, което да блокира евентуално повторно гласуване.

Парадокс 1: Всяка бюлетина е практически проследима в известна степен, защото, когато я получаваш, тя идва с уникален фабричен номер,„ и писмо до теб. Т.е. ако се пазят записи – кой какъв номер е получил, впоследствие всичко може да се види.

Парадокс 2: Ако изпратената по пощата бюлетина по случайност попадне при непознат, той спокойно може да гласува от твое име. 🙁

Парадокс 3: Ти може да гласуваш по пощата, а после да идеш и да гласуваш още веднъж, и още веднъж, и… На първа проверка ограничения няма. Разбира се, впоследствие, когато се ревизират данните, ако те хванат – следва съд и… И затова подобни мошеничества са много малко.

Парадокс 4: Машината за гласуване е едно допотопно съоръжение (поне в Колорадо е така).

Машина за гласуване

Машина за гласуване

Което според мен би затруднило 80% от българите да гласуват. Има няколко бутона и една въртяща се… “мишка” – подобие на мишка, но фиксирано към клавиатурата, и отнема поне минута, докато научиш как да се използва. Възможността за грешки е доста голяма. Отделно ти с тази машина трябва да прелистиш около 4-5 страници с въпроси. Накрая има 2-3 потвърждения, заедно с разпечатка отстрани на ролка хартия за това как си гласувал. Практически твоят глас изцяло се записва на хартия, която остава в машината. Въпреки, че съм технически грамотен, на мен ми отне около 7-8 минути за да гласувам. Представям си как такова нещи би работило в България. Според мен – никак.

Факт 8: Подреждането на листите и въпросите: Парадоксално, но тук такива неща като теглене на жребий аз не знам да има.

elections2016_co1

Бюлетините започват с Демократ или Републиканец, а отдолу следват по намаляващ ред, според рейтинга или кой знае какво, имената на останалите кандидати. Знам, че в някой щати се подреждат в зависимост от резултата от предишните избори, но въпреки това не мисля, че е честно. Факторът “първият в списъка печели повече” е незаобиколим. И независими кандидати нямат особени шансове. Опитвам се да си представя воя в България, ако така се подреждаха листите. Не мога. Пример – http://www.breitbart.com/texas/2016/03/01/name-order-on-ballots-it-matters/

Факт 9: За някои позиции има само по 1 кандидат!!

1 кандидат!

Представяте ли си – държавен пост с един кандидат?! Всъщност да, имаше такива неща – преди 30 години 🙂 в НРБ 🙂 и някои други страни.

Факт 10: Гласуване за съдии. Един от най-хубавите неща в американската избирателна система – това е гласуването за съдии на щатско ниво, за прокурори и за полицейски началници. Ти, и гражданите около теб избират кой да е защитава демокрацията. Те не се назначават от Съдебна колегия от брат’чеди, бащи и майки, а се избират на всеки 2 години. И всеки един от тези съдии или прокурори знае от кого е зависим. Ако това стане в България – вярвайте миq много неща ще се променят към по-добро.

Факт 11: На всеки избори има кражби на самоличност, гласуване по няколко пъти и пр. Ни те не са много. Масовият американец няма желание да си жертва свободата, за да измами по този начин системата. И няма имунизация за това. Но има Закон и тези, които бъдат хванати, не се разминават със забележка само.

Факт 12: Всеки може да кандидатства за Президент – през партия или самостоятелно. Тази година само в Колорадо има 22 кандидати – всякакви образи, всякакви платформи, всякакви идеи.

Американската изборна система има много особености и недомислици, но това, което я прави стабилна, е Съдебната система. Тя не позволява машинации в големи мащаби и тарикатлъци. И тази съдебна система се избира от Граждание, а не от ВСС или Адвокатската колегия.

Повечето правила за гласуване могат да се видят ето тук:

https://ballotpedia.org/Voting_in_Colorado

А ето как изглежда бюлетина – http://www.laplatarepublicans.org/userfiles/image/November-8-2016-Sample-Ballot.pdf

.

Андрей Ненов

Колорадо, САЩ

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.