Home » Авторски страници

Романът “Амфитрита” на Никола Филипов

2016.10.21 Няма коментари
Spread the love

За новия роман на морския офицер и драматурга Никола Филипов “Амфитрита” (Издателство „Изида”. С., 2016)

korica-1-amfitrita

ВАЯНИЯ ОТ СЛОВО ЗА МЛАДЕЖКАТА ЛЮБОВ И МЕЧТИТЕ НА АМФИТРИТА И БОЖИДАР ОТ РИБАРСКОТО СЕЛИЩЕ

Романът „Амфитрита” на морския офицер и драматург Никола Филипов грабна вниманието ми още от първия досег с книгата. От прочита на първите страници проличава изящният стил на автора и неговото умение да води с лекота читателя в сложния и противоречив лабиринт на човешките взаимоотношения, ценности и мотиви на поведение. Читателят не може да остане пасивен зрител в личната драма на героите, а се чувства като активен участник във всяка от 17-те основни части на художественото произведение.

Драматизмът в романа е заложен още в неговото митологично заглавие и първата част на книгата. Още с първите думи ставаме съпричастни на житейските събития в рибарското селище “Ченгене скеле” край Бургас.

По Божие повеление в семейството на Яни Явашев се случва чудо – след седемгодишно очакване си имат дъщеря и рибарите са се събрали да полеят раждането на така жадуваната рожба. Необичаен е и фактът, че името на новородената дъщеря, която става главна героиня на романа, се избира не от родителите, дядовците, бабите и кръстниците на семейството, както повеляват традициите. Някак си естествено и в хармония с живота на мъжете в морето, най-старият рибар Паскал Дудин предлага да кръстят момичето на името на съпругата на Посейдон – красивата богиня Амфитрита. По този начин рибарите се надяват да умилостивят Владетеля на моретата и океаните.

Другият главен герой на романа, петгодишният Божидар, син на Янаки Левтеров, дългогодишен рибар, също участва в тържеството и поднася символичен подарък за Амфитрита – собственоръчно направен от баща му щурвал. Пожеланието е искрено и символично: дъщерята на Яни Явашев, рибарското момиче Амфитрита, да държи винаги здраво в ръцете си щурвала, за да не обърква посоките на живота. Рибарското момче Божидар се опитва да пее с чичковците, но никой от тях не допуска, че само след петнайсет години той ще се влюби в Амфитрита.

Във фундамента на романа „Амфитрита”, както е логично да се очаква, най-важна е темата за любовта, мечтите и личностното развитие на младите хора. Наред с това, както казва самият автор: „Романът разтваря една моя болезнена тема, темата за насилието над човека, над човешката мечта. Това издевателстване над личността приемам в по-широк план, над сюжета.”

Любовта и стремежът към нея са движещите сили на света, откакто свят светува. Както в живота, така и в романа, любовта е сложна, многопластова и многопосочна, защото отношението на хората към любовта е твърде различно и често пъти противоположно и полярно.

korica-2-amfitrita

Никола Филипов е работил в Драматичния театър „Йордан Йовков” в Добрич и от там вероятно се е повлиял от Йовковото отношение към любовта и красотата на своите герои. Човешката красота е магия и изкушение, тя пленява и извисява, но и заробва. Когато красотата се обвърже с любовта, тя открива неведоми пътища пред човека, дава му крила и енергия. Красотата ражда възхищението, свързана с любовта, тя става път към духовната свобода и нравствено извисяване, към интелектуален и творчески ръст. Красотата има способността да свързва душите на хората, да ги извисява и дарява с магическа сила.

Освен рационална страна, красотата има и ирационална страна – тя плаши някои хора, разрушава, подтиква към агресия, завист, злоба, скептицизъм. Поради някои особености на нашата народопсихология, хубостта, както и кадърността, интелигентността и таланта в България също пораждат завист, злоба, коварство, агресия, мъст, злосторство, злодейство.

Тези две страни на красотата, рационална и ирационална, си дават среща в романа.

Рибарската дъщеря Амфитрита е зачената и родена с любов, тя израства с любовта на родителите си, отрано се влюбва в морето. Расте като приказно красиво женско създание и пленително морско момиче. Тя е толкова красива, че когато минава с майка си, всички се обръщат след нея. Амфитрита прилича на русалка с къдравите златисти коси, очите ѝ блестят небесно сини и се променят с цвета на морето, а тялото ѝ сякаш е изваяно от скулптор. Рибарите чистосърдечно казват на баща ѝ: „Яни, бъди щастлив. Твоята дъщеря е една малка морска сирена.”

В същото рибарско селище се проявява и ирационалното отношение към красотата на Амфитрита. Когато тя минава с майка си по улицата, възрастните жени не само се възхищават, а кимат след тях многозначително и казват: „Толкова хубаво, чак не е на хубаво. Дано нищо лошо не му се случи на това дете.” И се прекръстваха.

Сякаш има някакъв противоположен образен паралелизъм във възприемането на красотата. Във възклицанието на рибарските жени „толкова хубаво, чак не е на хубаво” откриваме онова, което Пенчо Славейков е открил много по-рано, преди повече от един век:

“Блазе й с хубост” – казваха едни.
“Блазе, комуто на честта се падне” –
обаждаха се други. А с глава
посвиваха пък трети, век живели,
свят опознали – шепнейки изниско:
“Блазе й… Ех, кабил* ни край не е
на хубаво да води тая хубост.”

Изглежда този противоположен паралелизъм във възприемането на красотата дълбоко е залегнал в бита на нашия народ. В ежедневието и днес често срещаме такива схващания, като:

Много хубаво, не е на хубаво;

– Боязън от уроки (поглеждане с лоши очи, злина, причинена от похвала, успех и красота);

– Да не са уроки някому (предпазни думи със значение дано не сполети зло някого, обикновено при похвала, хубост, красота, щастие и пр.).

Дошло е време младото поколение българи да внасят промени в нашата народопсихология и да дават пълен израз на радостта и щастието си, да насърчават положителното мислене и емоции сред децата и тийнейджърите. Това не само ще подобри техния бъдещ успех, но и ще способства за укрепване на нравственото и психическото здраве на нацията, защото щастливите и позитивните хора създават здрави връзки в семейството и обществото.

На практика това означава младите хора да заменят концепцията „Много хубаво не е на хубаво” с нова концепция „Много хубавото си е за много хубаво”.

В романа авторът прецизно отразява процесите на личностното развитие на Амфитрита и Божидар. Като на театралната сцена пред очите ни последователно преминават десетки живописни картини от техните ученически години и развитието на ценностните им системи и личностните качества:

– Амфитрита се обучава в началното училище, прогимназията и в Средното музикално училище в Бургас, днес Национално училище за музикално и сценично изкуство „Проф. Панчо Владигеров“;

– Божидар учи в техникума „Морски и океански риболов” в Бургас, днес Професионална гимназия по морско корабоплаване и риболов “Свети Никола” и във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” във Варна.

Двамата все още не се познават и всеки върви самостоятелно по своя жизнен път.

Амфитрита отрано се отдава на изкуствата, изучава музика, свири на флейта, жадно чете литература, свързана с театъра и киното. Даровитото красиво момиче се включва в актьорската студия за млади таланти към Драматичен театър „Адриана Будевска” и успешно изиграва своята първа роля на Ляля в драмата “Скъпа Елена Сергеевна” от Людмила Разумовская.

Божидар изучава морските науки като поставя акцент на навигацията и астрономията, спортува, ходи на плавателна практика, живо се интересува от морска художествена литература.

Пестеливо, но обичливо, в романа са представени любимите преподаватели на Амфитрита и Божидар, разкрити са образите на техните приятели.

Първата среща, на която пламва любовта на морските чеда Амфитрита и Божидар, е на рибарския пристан. Това всъщност е среща-преоткриване, защото и двамата знаят един за друг още от детството си.

Божидар, курсант от Морско училище, е в отпуск и отива на кея да посрещне баща си. Бъдещият морски капитан, с изграден особен усет към красивото, забелязва на пясъчната ивица чудно красиво момиче, което прилича на морска фея.

Фантастичното момиче се рее край брега или нагазва към водата. Непознатата красавица е облечена в дълга бяла рокля, която се вее свободно. Над раменете ѝ се спуска къдрава дълга коса, която вятърът разпръсква на всички страни. Това я прави още по-загадъчна и младият моряк вместо към пристана, тръгва към нея, привлечен от магията на женската красота. Някаква внезапно бликнала симпатия към нея се заселва в душата му, още щом я вижда на брега.

Божидар е удивен и пленен от очите й, които блестят сребърно сини, сякаш сбрали цялата синева на морето.

Морската фея Амфитрита е трогната от неговото внимание. Тя отдавна търси духовна близост с някого, с когото може да говори свободно за себе си, да сподели за любовта си към музиката, за мечтите си към киното и театъра. Амфитрита се радва, че този млад мъж се заинтригува от нея, и това ѝ дава импулс да му говори темпераментно и открито за себе си, за своята личност, за своя характер, за своите ценности, планове и мечти.

До края на септемврийската отпуска на Божидар срещите край морето с Амфитрита са ежедневни и близостта между двамата влюбени става все по-голяма. Те откриват духовна близост и сходство в характерите си, които ги свързват в едно цяло. Намират много общи ценности, които изповядват, близки интереси, потребности, планове, общи са и мечтите им. На Божидар и Амфитрита не им трябва много време да открият, че са родени един за друг и любовта им ще бъде неразделна, щастливо чувстват, че не могат един без друг.

С вещината на познавач на дълбините на човешката душевност, древната митология и християнските обичаи и традиции, авторът на романа Никола Филипов описва две впечатляващи картини, които читателят никога не може да забрави.

Първата впечатляваща и незабравима картина в романа е свързана с митовете за подводното царство на Посейдон и любимата му съпруга Амфитрита, която хармонично изживява своя триумф и своето щастие. На божественото щастие на Посейдон и Амфитрита знаменити майстори са посветили много скулптури, картини и песни, техните образи изпълват стенописите на много църкви и параклиси, красят стотици домове и храмове от древността до наши дни.

Женитбата на Посейдон и Амфитрита, 1802 г. - 1805 г. картина на Феличе Джани (1758–1823)

Женитбата на Посейдон и Амфитрита, 1802 г.-1805 г.
картина на Феличе Джани (1758–1823). Източник: Drevnite.com

Към края на залива рибарите са построили параклис в чест на морския бог Посейдон. Привечер двамата влюбени Божидар и Амфитрита влизат в светилището и се възхищават на странната гледка. Неизвестен художник е нарисувал колесницата на Посейдон – огромна раковина, теглена от големи морски кончета със златни копита и гриви. В нея царствено седят голи той и жена му Амфитрита, която го е прегърнала и го гледа с влюбени очи. Край колесницата им във вихрен танц се носят нимфи, някои от които са с опашки на риби.

Триумфът на Амфитрита, 1630 г. кртина на Франкен Франс II (1581-1642). Източник: pinterest.com

Триумфът на Амфитрита, 1630 г., картина на Франкен Франс II (1581-1642). Източник: Рinterest.com

Като занемели пред образите на морските божества, двамата влюбени са покорени от майсторството, с което художникът е изписал стените на параклиса. Те се вдъхновяват от любовта на Посейдон и Амфитрита. Така прегърнати и захласнати, потънали в магията на любовта, Божидар и Амфитрита си дават божествена клетва в параклиса на Посейдон да бъдат за цял живот заедно и никога да не се разделят.

Посейдон и Амфитрита, 1516 г. картина на Ян Госарт (1478–1532). Източник: godsbay.ru

Посейдон и Амфитрита, 1516 г., картина на Ян Госарт (1478–1532). Източник: Godsbay.ru

.

Посейдон и Амфитрита, 1540 г.- 1543 г. Челини Бенвенуто (1500–1571). Източник: sschool8.narod.ru

Посейдон и Амфитрита, 1540 г.- 1543 г., Челини Бенвенуто (1500–1571). Източник: sschool8.narod.ru

Втората впечатляваща и незабравима картина в романа е свързана с тайния венчален обред на Амфитрита и Божидар, преди той да замине на дълго плаване след завършването на Морско училище като трети помощник-капитан на траулера „Буревестник”. Обредът е таен, защото нейните родители не са съгласни да се омъжва, преди да завърши Музикалната гимназия, и тя още не навършила осемнайсет години. Амфитрита и Божидар си спомнят за „Ромео и Жулиета” на Шекспир – Жулиета е четиринайсетгодишна, а Ромео по-голям. Отец Лоренцо ги венчава тайно.

Божидар и Амфитрита решават в катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий” свещеникът Игнатий да изпълни само първата част на обреда – обручението, годяването, а венчавката, когато се завърне от плаване:

“Обручава се божият раб Божидар с божата рабиня Амфитрита в името на Отца и Сина, и Светия дух.”

Божидар и Амфитрита си разменят венчалните златни пръстени, с прегръдка и целувка скрепват завинаги любовния съюз помежду си.

Катедрален храм Св. Св. Кирил и Методий – Бургас. Снимка: http://stock.evgenidinev.com

Катедрален храм Св. Св. Кирил и Методий – Бургас. Източник: Stock.evgenidinev.com

Съвсем естествено, първото плаване на капитан Божидар Лефтеров и годеницата му Амфитрита преминава в трепетно очакване края на рейса. Влюбените постоянно мислят един за друг, страстно копнеят един за друг и очакват с нетърпение деня на завръщането.

С всеки ден копнежът един за друг се засилва, но в Книгата на съдбата е записано нещо друго, което изцяло променя живота и на двамата. Романът има нещастен край.

Месец преди да излети самолетът на Божидар от Лагоското летище за България и ден преди Амфитрита да получи дипломата си за завършено средно музикално образование, тя е измамена и изнасилена от трима проклети злодеи, които се представят пред нея за кинооператори и й предлагат участие в пробни снимки за филма „Мъка по морето”.

От насилието Амфитрита получава тежка психическа травма и не може да възстанови своето здраве. Божидар се завръща от плаване, но тя не може да го познае, а продължава да го очаква от Океана. Божидар решава да напусне капитанския мостик и да се завърне в рибарското селище при Амфитрита, за да ѝ се посвети.

* * *

Романът на морския офицер и драматург Никола Филипов ще остави трайна следа в българската художествена литература като възторжена песен, която възпява величието на физическата и духовната красота, нравствената чистота и любовта на Амфитрита и Божидар от рибарското селище, ваяния от слово за тяхната младежка обич и мечти. За себе си оприличавам романа „Амфитрита” като химн и апотеоз за възхвала, прославяне и обожествяване любовта на Амфитрита и Божидар. Самото заглавие внушава на читателя, че божествената любов може да бъде дарена от боговете и на хората, тя има място и в наши дни, а не само в древните митологии. Романът „Амфитрита” ще дари младите хора с вяра в любовта, ще им даде сила да търсят любовта и да живеят с любовта – най-великото благо и истинската ценност в човешкия живот.

Подобно на безсмъртната песен на Емил Димитров „Ако си дал” по текст на Иля Велчев, най-великата българска песен, според класацията “Великите 500”, организирана от БГ Радио през 2014 г., романът „Амфитрита” казва на съвременните читатели:

Ако си дал на милата
от своето сърце.
Ако си дал от себе си,
не си живял, не си живял на празно.

Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.

В същото време чрез романа пред читателя възникват въпросите, които същата песен задава на съвременния човек:

Ако си взел от славата на някой друг
дори една частица.
Ако си чул от клюката
и я повториш
дори една секунда.
Ако си враг на подлия,
но го послушаш
дори един единствен път.
Ако си ял от залъка на свой приятел
и го забравиш.

Дали е трябвало
изобщо да се раждаш?

Романът „Амфитрита” гледа право в очите и директно пита читателите си: Дали е трябвало изобщо да се раждат онези трима безименни и проклети злосторника и злодеи, които са измамили и насилили прекрасната девойка Амфитрита?

Моят читателски отговор на този въпрос е: Насилниците, подлеците, измамниците, двуличниците и злодеите не заслужават човешки имена и затова авторът с погнуса и презрение ги е назовал високият, закръгленият и ниският – три низки безименни и безформени същества, които изобщо не е трябвало да се раждат.

Освен химн и апотеоз на красотата и любовта, романът „Амфитрита” е отрицание на насилието и посегателството върху личността. Словесните ваяния в романа „Амфитрита” на морския офицер и драматург Никола Филипов бият като тревожен камбанен звън върху душата и съвестта на хората и ги предупреждават:

– Хора, пазете и съхранете красотата и любовта, без тях няма щастие в човешкият живот!

– Хора, кажете НЕ на насилието и посегателствата върху личността!

– Хора, спрете насилието върху личността, красотата и любовта!

Освен тези тревожни и неотложни превенции и предупреждения, романът „Амфитрита” отправя много актуални и градивни послания към децата и младите хора, родителите, семействата, образователните и културните институциите, обществото:

– Помагайте на децата и младежите да разкриват и развиват безкрайните човешки възможности и резерви на психиката и интелекта!

– Давайте на младите надежда за нова култура на общуване!

– Помагайте им да разбират смисъла на живота и да реализират своите мечти и ценности, да намират любовта и да живеят в любов и красота – физическа, нравствена, духовна!

– Учете от най-ранна възраст децата да разпознават лошите хора, измамниците, двуличниците, подлеците и злодеите, да се пазят от тях, да ги разобличават и да ги избягват, да се борят и защитават.

– Създайте бариери и обществена непримиримост към злодейството, злосторството и насилието над личността!

КРАСОТАТА И ЛЮБОВТА ЩЕ СПАСЯТ СВЕТА!

.

Капитан I ранг о.р. проф. Илия Петров Пеев

———————————————————————————————————

*  Кабил (тур. kabil) – възможeн, възможно, може.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.