По-долу публикуваме мнението на добре известния български политик и анализатор Иван Сотиров, което би трябвало да бъде прочетено от повече хора, които са недоволни от днешното политическо статукво. Авторът предлага да бъде ударен шамар по статуквото, като на предстоящите избори гласуваме с опцията „Не подкрепям никого“. Този шамар, според нас, разбира се ще е символичен, защото така, както е „скопен“ Изборният кодекс*, последствията за политическия елит няма да са големи. Но от друга срана авторът е прав, че един висок процент от гласували по този начин ще е знак, че вече има достатъчно голяма антисистемна маса избиратели, които да са готови да се еманципират от партиите, довели ни до опашката в ЕС и до днешното почти безнадеждно положение, което кара милиони българи да търсят по-добро бъдеще по чужди земи. Един такъв висок вот ще е ясен знак, че е възможно матрицата да бъде разрушена.
Анщайн: „Лудост е да правиш едно и също нещо отново и отново, и да очакваш различни резултати…“
Надали има някой, който да се съмнява в това, че страната ни се управлява от олигархия. Самите партии, независимо дали са управляващи или опозиционни, говорят за олигархичен модел на управление, което е своеобразно самопризнание от тяхна страна. Разбира се, всички те на принципа „Крадецът вика: дръжте крадеца“ – се обявяват за борци срещу олигархията. Истината обаче е, че всички партии и техните управления през прехода са съучастници в този модел.
Създаването на олигархичната система е дълъг и непрекъснат процес. Олигархията не е нещо, което се появява и изчезва циклично. Тя е рожба на перестройката, чиято основна цел беше преустройството на БКП номенклатурата и на ДС кадрите в нов управляващ елит. След банкрута на комунистическата система за кадрите на комунистическите партии беше въпрос на оцеляване да подготвят процеса на трансформация такa, че да запазят контрола върху политиката и финансите и, разбира се, да си гарантират безнаказаност за престъпленията преди и след падането на режима. Подготовката за тази трансформация започна в средата на 80-те години. Стартът дойде от Русия – там архитектите на трансформацията я нарекоха перестройка, у нас обаче думата преустройство не успя да се наложи; тя бързо беше заменена от думата реформи, тъй като пионерите на нашето преустройство се самоопределяха като реформатори, най-изявеният измежду които беше Андрей Луканов. Затова и до днес всички реформи и реформатори реално доведоха до пълното преустрояване на номенклатурата на комунистическия режим в днешния управляващ политико-икономически олигархичен режим.
Днес кадрите на БКП и ДС държат основните политически, икономически и медийни структури. Те упражняват контрол и върху най-влиятелните неправителствени организации. През целия преход се говореше за лустрация, но истината е, чe в България беше извършена обратна лустрация. В зората на прехода, при суматохата, възникнала след вътрешнопартийния преврат в БКП, много хора, несвързани и борили се срещу режима, попаднаха на важни политически позиции. Днес те, почти без изключение, или са отстранени, или са напазарувани със синекурни постове. Това обстоятелство е и предпоставка за свободното и безнаказано правене на абсурдни, позорни и обидни за над 80% от българските граждани изказвания, че всички преди 10 ноември 1989 г. са били членове на БКП. За такива изявления, разбира се, ние още не сме получили, а и не сме поискали още дори извинение, което само по себе си е показателно за състоянието, в което се намираме. Ако в първите години след 10 ноември някой си разрешеше такова изказване, народът щеше да го помете!
За какво говори всичко това? Ако приемем, че в България има демократична политическа система, то тя би трябвало в някаква степен да даде представително участие на тези 80% от българските граждани и техните наследници, които не са били членове на БКП и сътрудници на ДС. Не говоря за квоти, говоря за представително участие в институциите чрез демократичен избор! Ако приемем, че действително в страната ни има демокрация, и че теориите за сценарий за запазване на номенклатурата на режима са някаква параноична страст към конспиративни теории, то излиза, че действително най-качествените хора са били членовете на БКП и сътрудниците на ДС и затова 27 години след 10 ноември, народът ги избира за всичко и навсякъде. Дори и поколенията, навършили пълнолетие след 10 ноември, освен ако не са генетично надарени по линията дете на човек от БКП номенклатурата, не могат да получат доверие от избирателите. Вярно, че БКП и нейният юмрук ДС водеше и води, вече 72 г., системна политика на геноцид на националния български елит, и въпреки това вярвам, че сред тези 80% от нашият народ са оцелели хора, които имат качествата да ръководят нашата държава. Очевидно е, че такива хора има, но олигархичната система, изградена от старата комунистическа номенклатура, е създала матрица, която създава измамното впечатление, че ние участваме в демократичен избор на нашите институции. Тази фалшива демократичност е необходима и за легитимация на силно адаптивната комунистическа номенклатура пред партньорите ни в ЕС и НАТО.
Матрицата е с проста, но ефективна конструкция. Тя действа на принципа на рибарските мрежи. Те имат няколко слоя, с различен размер на отворите за различните видове риби. Ако една риба мине през големия отвор, тя се хваща в средния, ако мине и през него, попада на най-малкия. За да се набият рибите със сигурност в мрежата, пускат им ток. На левите риби пускат десен ток, а на десните – ляв, и за да бъде още по-силен ефектът – пускат още руски, турски или западен ток. Накрая, всички уловени риби отиват на едно място. Надали има нещо по-показателно за ефективността на матрицата от факта, че за 27 години българските избиратели винаги са гласували срещу това БСП да ни управлява, с едно изключение – вотът през 1994 г., но въпреки това през целия преход ни управлява точно БКП номенклатурата и ДС. Ръководствата на „левите“ партии плашат избирателите си с това, че „десните“ лидери тласкат страната ни на Запад и я откъсват от Русия. Ръководствата на „десните“ партии плашат избирателите си точно с обратното, че „левите“ лидери ще завият към Москва и ще откъснат страната ни от Запада. Истината обаче е една – и „десните“ и „левите“ лидери са рожби и продължители на делото на старата комунистическа номенклатура, която в края на 80-те години реши да живее с европейския стандарт на живот, но да продължи да ни управлява по съветски.
Днес, сред българските избиратели има висока степен на консенсус за това, че преходът беше несправедлив, именно защото старата номенклатура се възпроизведе в днешния олигархичен политически елит – негоден да управлява, но годен да граби страната ни. Независимо от това много хора, изключвам платените агитатори, въпреки нескритото си отвращение от политическото статукво, с ентусиазъм стигащ до фанатизъм, агитират за това колко е важно да участваме на тези избори и как, ако отидем да гласуваме с „Не подкрепям никого“, гласът ни щял да се разпредели в полза на кандидата с най-много гласове и т.н. и т.н. Интересно, когато някой предварително знае кой от кандидатите ще има най много гласове, за какво е тръгнал да се бори и кого се опитва да заблуди – себе си или нас? Виждам, че хора, които са възмутени, гневни и отвратени от това, за което трябва да гласуват, са готови пак, както са го правили от доста време, да отидат и да изберат „по-малкото зло“. Нали вече поне две десетилетия гласуваме така – за по-малкото зло. И нима след това не става още по-зле? Гласуваме с отвращение, а после се чудим защо изборът ни е отвратителен.
Тезата, че държателите на статуквото насърчават инициативи като „Не подкрепям никого“ за краткосрочна неутрализация на протестния вот са дълбоко погрешни и подвеждащи. Напротив, дори и с последните промени в Избирателния кодекс, държателите на статуквото в парламента задължиха гражданите да гласуват и до последно опитват при пълен консенсус и в нарушение на Конституцията да обявят за недействителни гласовете „Не подкрепям никого“. Статуквото иска политическа легитимност, а за нея са важни нашите гласове. В парламента има два основни играча, които са двете страни на една и съща монета, и другите парламентарни партии са техни подизпълнители. Партиите и коалициите-подизпълнители играят ролята на по-ситните рибарски мрежи, в които се хващат рибите, които се промушват през по-едрата мрежа на двете основни партии. Гласуването за по-малкото зло е самозаблуждение, продиктувано от конформизъм. Пред съвестта си и пред околните създаваме фалшивата представа, че водим битка за промяна на статуквото, въпреки че очевидно това не се случва, напротив, дори влошава нещата. Това поведение е същото, като поведението на тези, които преди 10 ноември се оправдаваха, че влизат в БКП, за да я променят отвътре. Това не е преувеличение. Парламентарните партии и коалиции и кадрово, и манталитетно, са типични клонинги на БКП: дори само манипулативните методи и фанатизма, с който ни агитират за кандидатите им, са достатъчно доказателство за това.
Дали си от перестроечното/реформаторското/ крило на БКП или от консервативното, няма голямо значение – ти си от БКП.
Практиката категорично опровергава и другата идея, която се лансира в последно време, че няма как да възникнете от нищото и да управлявате утре, ако днес не сте в опозиция и не преминете през малцинствени проекти. И СДС, и НДСВ, и ГЕРБ влезнаха във властта без да са били малцинствени проекти. Единственият малцинствен проект, който е бил на власт за целият преход, е ДПС, но мисля, че в случая не става въпрос за такъв тип малцинственост. Няма прецедент в нашата история, някоя фракция или отцепила се обслужваща част от едно управление или партия, да е постигнала нещо повече от това да стане обслужваща в друга конфигурация.
Няма как да се преборим с олигархично-корпоративния модел на прехода, създаден от перестроечната мафия, ако играем по нейните правила. За да променим системата, трябва да играем антисистемно, а не по правилата, които са създадени за да гарантират нейното запазване. И в тази кампания слушам едни и същи заклинания, едни и същи оправдания, и виждам как 90% от активните избиратели, като фенове от партийните агитки, ще преповторят вота си от предишния път с надеждата, че това вече е последния компромис. Като вземем предвид и това, че основните партии и кандидатите им са от един и същи порядък, по-дискредитирани и по-слаби от тези на предишните избори, спокойно можем да напишем и приблизителните резултати за първия и втория тур на изборите.
Това, което наблюдаваме днес, не е мажоритарна президентска кампания, а чисто партиен сблъсък за следизборно позициониране. Безличните кандидатури, повечето от които многократно и всестранно употребявани, са най-яркото доказателство за това, че партийните централи са поставили партийните си сметки над националния интерес. Именно затова са жалки, цинични и нахални опитите на тези партийни сметкаджии да ни рекетират да подкрепим техните кандидат в името на защитата на неглижирания от самите тях национален интерес.
Вече не говорим за политика, за принципи, за качествата на кандидатите, а се занимаваме със социология, нумерология и дребни бакалски сметки, как да избутаме напред „нашия кучи син“. Политическите сметките станаха нещо сакрално, тъй като апаратите на „нашите“ партии ни дресираха да смятаме. Да, големият успех на нашия перестроечен политически елит е, че успя да ни избие от главите вредните заблуди, че в политиката има морал и принципи, че трябва да гласуваме, слушайки съвестта си, а не стъпили върху нея, да вадим предизборно тефтера с дребни партийни сметчици, как да пробутаме „нашия кучи син“.
Всички знаем какъв ще е резултатът от тези избори – той ще е такъв, какъвто е бил винаги, и това, че той няма да се хареса на по-голямата част от избирателите, също го знаем, но просто някои хора не искат да приемат фактите. Някои вярват, че има избори, макар и нечестни, а аз съм от тези, които смятат, че това не са избори. Всички знаем, че в България управлява олигархията, но на някои им се иска да вярват, че тяхната партия е изключение от олигархичният модел на управление. Многократно съм писал и аргументирал своята теза, че всички основни политически партии в България са част от олигархичния модел на управление на нашата страна. Има ли някой от челната група на кандидатите, който да не е част и да не е подкрепян от статуквото – НЯМА! Играчите на статуквото са създали една матрица от партии, при която за когото и както и да гласуваш, става това, което те са замислили, а не това, което ние си мислим и искаме. С нашето участие ние само легитимираме матрицата. За да победим статуквото, ние трябва да извадим оръжието, от което то се плаши. Не е ли очевидно от какво най-много се страхува партийната олигархия? Те всячески се опитват да обезсмислят със законите, които приемат, да компрометират чрез щатните си агитатори и подставени шутове референдума, мажоритарния вот и гласуването „Не подкрепям никого“.
Дори и шоуто на инициаторите на референдума се използва като средство за опошляване на пряката демокрация. Вече има агитки „ЗА“ и „ПРОТИВ“ шоуто, а не „ЗА“ или „ПРОТИВ“ мажоритарния вот. Кукловодите винаги са били майстори в манипулиране на нашето съзнание, чрез взривяване на нашите емоции. Партийните клиентели и агитки ще отидат в строй до урните, за да подкрепят „своите кучи синове“ и за да бранят свещената привилегия на своите партийни началници да им спускат листи. Въпросът е дали ние, свободните граждани, имаме волята да променим страната си или ще оставим нашата съдба в ръцете на контролираните агитки. Ако на 6 ноември повече от половината избиратели гласуват за чисто мажоритарен избор на референдума и с „Не подкрепям никого“, то системата ще се срути. С две прости движения, ние можем да направим мирна революция. Първо, ще отвоюваме узурпираното от партийните централи наше право директно да определяме представителите си в парламента, а не да ни ги спускат в партийни листи. Второ, ще делегитимираме цялата политическа класа. Дори, ако вотът „Не подкрепям никого“ е само по-голям от вота за водещия кандидат на първия тур, ние ще постигнем успех. Ще покажем, че партията на гневните граждани е най-силната партия на България. Ще стреснем самозабравилите се партийни ръководства, като им кажем: Повече няма да търпим да ни рекетирате с такива кандидатури!
Пред нас има два пътя – единият е да послушаме, както сме го правили досега, лъжите на партийните шарлатани. За такова поведение АЙНЩАЙН е казал: „ЛУДОСТ Е ДА ПРАВИШ ЕДНО И СЪЩО НЕЩО ОТНОВО И ОТНОВО, И ДА ОЧАКВАШ РАЗЛИЧНИ РЕЗУЛТАТИ…“. Другият път е да послушаме сърцето си, и вместо за пореден път да гласуваме с отвращение, по сметка за отделните части на матрицата, да гласуваме по съвест и тогава с удоволствие ще я строшим.
Препубликувано от П. Стаматов. Публикувано за първи път във Fakti.bg.
––––––––––––––
* Мнението ми за скопения Изборен кодекс, може да бъде открито тук. (П.Стаматов)
Как елитите на дясното се конвертираха с елитите на лявото
http://www.eurochicago.com/2013/10/kak-elitite/