Да разрушим матрицата!

Днес, сред българските избиратели има висока степен на консенсус за това, че преходът беше несправедлив, именно защото старата номенклатура се възпроизведе в днешния олигархичен политически елит – негоден да управлява, но годен да граби страната ни. Независимо от  това много хора, изключвам платените агитатори, въпреки нескритото си отвращение от политическото статукво, с ентусиазъм стигащ до фанатизъм, агитират за това колко е важно да участваме на тези избори и как, ако отидем да гласуваме с „Не подкрепям никого“, гласът ни щял да се разпредели в полза на кандидата с най-много гласове и т.н. и т.н.  Интересно, когато някой предварително знае кой от кандидатите ще има най много гласове, за какво е тръгнал да се бори и кого се опитва да заблуди – себе си или нас? Виждам, че хора, които са възмутени, гневни и отвратени от това, за което трябва да гласуват, са  готови пак, както са го правили от доста време, да отидат  и да изберат „по-малкото зло“. Нали вече поне две десетилетия  гласуваме така – за по-малкото зло. И нима след това не става още по-зле? Гласуваме с отвращение, а после се чудим защо изборът ни е отвратителен.

Тезата, че държателите на статуквото насърчават инициативи като „Не подкрепям никого“ за краткосрочна неутрализация на протестния вот са дълбоко погрешни и подвеждащи. Напротив, дори и с последните промени в Избирателния кодекс, държателите на статуквото в парламента задължиха гражданите да гласуват и до последно опитват при пълен консенсус и в нарушение на Конституцията да обявят за недействителни гласовете „Не подкрепям никого“. Статуквото иска политическа легитимност, а за нея са важни нашите гласове. В парламента има два основни играча, които са двете страни на една и съща монета, и другите парламентарни партии са техни подизпълнители. Партиите и коалициите-подизпълнители играят ролята на по-ситните рибарски мрежи, в които се хващат рибите, които се промушват през по-едрата мрежа на двете основни партии. Гласуването за по-малкото зло е самозаблуждение, продиктувано от конформизъм. Пред съвестта си и пред околните създаваме фалшивата представа, че водим битка за промяна на статуквото, въпреки че очевидно това не се случва, напротив, дори влошава нещата. Това поведение е същото, като поведението на тези, които преди 10 ноември се оправдаваха, че влизат в БКП, за да я променят отвътре. Това не е преувеличение. Парламентарните партии и коалиции и кадрово, и манталитетно, са типични клонинги на БКП: дори само манипулативните методи и фанатизма, с който  ни агитират за кандидатите им, са достатъчно доказателство за това.

Дали си от перестроечното/реформаторското/ крило на БКП или от консервативното, няма голямо значение – ти си от БКП.

Практиката категорично опровергава и другата идея, която се лансира в последно време, че няма как да възникнете от нищото и да управлявате утре, ако днес не сте в опозиция и не преминете през малцинствени проекти. И СДС, и НДСВ, и ГЕРБ влезнаха във властта без да са били малцинствени проекти. Единственият малцинствен проект, който е бил на власт за целият преход, е ДПС, но мисля, че в случая не става въпрос за такъв тип малцинственост. Няма прецедент в нашата история, някоя фракция или отцепила се обслужваща част от едно управление или партия, да е постигнала нещо повече от това да стане обслужваща в друга конфигурация.

Няма как да се преборим с олигархично-корпоративния модел на прехода, създаден от перестроечната мафия, ако играем по нейните правила. За да променим системата, трябва да играем антисистемно, а не по правилата, които са създадени за да гарантират нейното запазване. И в тази кампания слушам едни и същи заклинания, едни и същи оправдания, и виждам как 90% от активните избиратели, като фенове от партийните агитки, ще преповторят вота си от предишния път с надеждата, че това вече е последния компромис. Като вземем предвид и това, че основните партии и кандидатите им са от един и същи порядък, по-дискредитирани и по-слаби от тези на предишните избори, спокойно можем да напишем и приблизителните резултати за първия и втория тур на изборите.

Това, което наблюдаваме днес, не е мажоритарна президентска кампания, а чисто партиен сблъсък за следизборно позициониране. Безличните кандидатури, повечето от които многократно и всестранно употребявани, са най-яркото доказателство за това, че партийните централи са поставили партийните си сметки над националния интерес. Именно затова са жалки, цинични и нахални опитите на тези партийни сметкаджии да ни рекетират да подкрепим техните кандидат в името на защитата на неглижирания от самите тях национален интерес.

Вече не говорим за политика, за принципи, за качествата на кандидатите, а се занимаваме със социология, нумерология и дребни бакалски сметки, как да избутаме напред „нашия кучи син“. Политическите сметките станаха нещо сакрално, тъй като апаратите на „нашите“  партии ни дресираха да смятаме.  Да, големият успех на нашия перестроечен политически елит е, че успя да ни избие от главите вредните заблуди, че в политиката има морал и принципи, че трябва да гласуваме, слушайки съвестта си, а не стъпили върху нея, да вадим предизборно тефтера с дребни партийни сметчици, как да пробутаме „нашия кучи син“.

Всички знаем какъв ще е резултатът от тези избори – той ще е такъв, какъвто е бил винаги, и това, че той няма да се хареса на по-голямата част от избирателите, също го знаем, но просто някои хора не искат да приемат фактите. Някои вярват, че има избори, макар и нечестни, а аз съм от тези, които смятат, че това не са избори. Всички знаем, че в България управлява олигархията, но на някои им се иска да вярват, че тяхната партия е изключение от олигархичният  модел на управление. Многократно съм писал и аргументирал своята теза, че всички основни политически партии в България са част от олигархичния  модел на управление на нашата страна. Има ли някой от челната група на кандидатите, който да не е част и да не е подкрепян от статуквото – НЯМА! Играчите на статуквото са създали една матрица от партии, при която за когото и както и да гласуваш, става това, което те са замислили, а не това, което ние си мислим и искаме. С нашето участие ние само легитимираме матрицата. За да победим статуквото, ние трябва да извадим оръжието, от което то се плаши. Не е ли очевидно от какво най-много се  страхува партийната олигархия? Те всячески се опитват да обезсмислят със законите, които приемат, да компрометират чрез щатните си агитатори и подставени шутове референдума, мажоритарния вот и гласуването „Не подкрепям никого“.

Дори и шоуто на инициаторите на референдума се използва като средство за опошляване на пряката демокрация. Вече има агитки „ЗА“ и „ПРОТИВ“ шоуто, а не „ЗА“ или „ПРОТИВ“ мажоритарния вот.  Кукловодите винаги са били майстори в манипулиране на нашето съзнание, чрез взривяване на нашите емоции. Партийните клиентели и агитки ще отидат в строй до урните, за да подкрепят „своите кучи синове“ и за да бранят свещената привилегия на своите партийни началници да им спускат листи. Въпросът е дали ние, свободните граждани, имаме волята да променим страната си или ще оставим нашата съдба в ръцете на контролираните агитки. Ако на 6 ноември повече от половината избиратели гласуват за чисто мажоритарен избор на референдума и с „Не подкрепям никого“, то системата ще се срути. С две прости движения, ние можем да направим мирна революция. Първо, ще отвоюваме узурпираното от партийните централи наше право директно да определяме представителите си в парламента, а не да ни ги спускат в партийни листи. Второ, ще делегитимираме цялата политическа класа. Дори, ако вотът „Не подкрепям никого“ е само по-голям от вота за водещия кандидат на първия тур, ние ще постигнем успех. Ще покажем, че партията на гневните граждани е най-силната партия на България. Ще стреснем самозабравилите се партийни ръководства, като им кажем: Повече няма да търпим да ни рекетирате с такива кандидатури!

Пред нас има два пътя – единият е да послушаме, както сме го правили досега, лъжите на партийните шарлатани. За такова поведение АЙНЩАЙН е казал: „ЛУДОСТ Е ДА ПРАВИШ ЕДНО И СЪЩО НЕЩО ОТНОВО И ОТНОВО, И ДА ОЧАКВАШ РАЗЛИЧНИ РЕЗУЛТАТИ…“. Другият път е да послушаме сърцето си, и вместо за пореден път да гласуваме с отвращение, по сметка за отделните части на матрицата, да гласуваме по съвест и тогава с удоволствие ще я строшим.