Home » Авторски страници, история

108 години от обявяването на България за независима държава

2016.09.22 Няма коментари
Spread the love
Манивеста за обявяването на България за независима държава. Снимка: Уикипедия

Манивестът за обявяването на България за независима държава. Снимка: Уикипедия

На 22 септември (5 октомври, стар стил) 1908 г. в старата столица Велико Търново е обявена Независимостта на България.

Това става с манифест на княз Фердинанд I. Актът на обявяването на България за независима държава е извършен в историческия храм „Св. Четиридесет мъченици“. Мястото е избрано неслучайно, за да символизира приемствеността на новата българска държавност със средновековната. Наложеното от Берлинския конгрес васално положение на Княжество България спрямо Османската империя официално е премахнато след няколко месеца и Княжеството се превръща в Царство. Слага се край на васалния статут, който е имал значими политически и икономически последствия.

Поради своето васално положение, наложено от Берлинския договор, подписан от т.нар. Велики сили през лятото на 1878 г., България е била задължена да плаща на Османската империя данък в размер от 1 млн. златни лева. Този данък е спъвал сериозно икономическото й развитие. Освен това българското княжество не е могло официално, именно поради васалния си статут, да поддържа пълноправни отношения с други държави, да изпраща дипломати с ранг на посланици в техните столици и пр.

Съгласно васалния си статут, България е нямала право и да подписва самостоятелно и международни договори. Поради което се стига и до парадоксалния случай, когато след края на Сръбско-българската война, случила се, за да защити Акта на Съединението от 1885 г., българската делегация се явява в Букурещ да подпише българо-сръбски мирен договор, но подпис под този договор от страна на държавата победител слага първо не българският представител, а пратеникът на султана.

Княз Фердинанд I, премиерът Александър Малинов, министри, офицери и други официални лица при обявяването на независимостта на България

Княз Фердинанд I, премиерът Александър Малинов, министри, офицери и други официални лица при обявяването на Независимостта на България в старата столица Велико Търново. Снимка: Уикипедия

Освен това, според член 8 на Берлинския договор, на България, като бивша територия на Османската империя, се налагал т.нар. „режим на капитулациите”, който е бил наложен над империята. Понеже Османската империя е имала да връща дългове на Великите сили, главно на Франция, натрупани по време на Кримската война, на тази империя, включително и на васалното й Княжество България, е бил наложен този икономически режим. Който е обуславял и това, че европейските промишлени стоки са се внасяли на българския национален пазар без налагането на никакви мита, което е затормозявало развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 г., усилията на българските политици, държавници, дипломати се насочват към постигането и признаването на юридическата независимост на Третото българско царство.

Паметникът на независимостта край Царския дворец, пл. „Княз Александър I“, София

Паметникът на Независимостта край Царския дворец (сега Национална художествена галерия) на пл. „Княз Александър I“ в София. Снимка: Уикипедия

Благоприятни условия за обявяването на тази независимост настъпват през есента на 1908 г. В този момент вниманието на Великите сили е било насочено към френско-германски спор за Мароко, а Австро-Унгария се е готвела да анексира Босна и Херцеговина. По същото време е извършен и преврат от младотурците в столицата на Османската империя. По ж.п. линията Одрин-Белово избухва стачка. Българското правителство, ръководено от Александър Малинов, използва момента и конфискува ж.п. линията. А княз Фердинанд се връща от Виена, където е уговорил Австро-Унгария да не се възпротиви на обявяването на българската Независимост.

Независимостта на страната е призната от Османската империя и Великите сили през пролетта на следващата, 1909 г, след поредица от дипломатически преговори, за които дипломатите на младата българска държава се оказват достатъчно подготвени. На заплахите с война от страна на Османската империя, непосредствено след обявяването на Акта на независимостта, страната отговаря с военна мобилизация, като същевременно декларира готовност за мирно уреждане на въпроса. Тъй като Берлинският договор е бил двойно нарушен – от страна на България и от страна на Австро-Унгария, а Великите сили не са били готови за мащабен военен конфликт – усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.

Пощенска картичка с манифеста, посветена на събитието

Пощенска картичка с манифеста, посветена на събитието

За уреждане на финансовата страна на спора между България и Османската империя помага и Русия. Руската империя предлага на Османската да й опрости 120 млн. франка дълг, който втората е трябвало да изплати на първата като репарации за това, че е загубила Руско-турската война от 1877-1878 г. С това се удовлетворят част от финансовите претенции на Османската империя към България, а между България и Русия се подписва финансов договор – България да изплати на Русия сумата от 72 млн. франка за период от 50 години. Тези 72 млн. франка, впрочем, никога не са били изплатени, защото не след дълго започват Балканската, а след това и Първата световна война. А през 1917 г., когато в Русия е извършена болшевишката революция, новата власт анулира всички търговски и финансови договори, сключени дотогава с други държави.

Така се стига до напълно мирно решение на казуса с признаването на статута на Третата българска държава като независима де юре страна.

Правителството на Александър Малинов, обявило Независимостта на България на 22 септември 1908 г. От ляво на дясно: Андрей Ляпчев, генерал Данаил Николаев, Никола Мушанов, Александър Малинов, д-р Тодор Кръстев, генерал Стефан Паприков, Иван Салабашев и Михаил Такев. Снимка: LostBulgaria.com

Правителството на Александър Малинов, обявило Независимостта на България на 22 септември 1908 г. От ляво на дясно: Андрей Ляпчев, генерал Данаил Николаев, Никола Мушанов, Александър Малинов, д-р Тодор Кръстев, генерал Стефан Паприков, Иван Салабашев и Михаил Такев. Снимка: LostBulgaria.com

Честит 22 септември, уважаеми сънародници – денят, в който България се обявява за независима държава!

И колкото и крехка и относителна да е била винаги тази българска независимост, нека си спомним на днешния ден за това, че тогавашните български управници са успели да постигнат признаването на тази независимост, че са се споразумели с тогавашните т.нар. Велики сили. Както и за това, че една държавна къща винаги се гради бавно и постепенно, поколение след поколение, и че българската държавна къща е сривана и започвана отново два пъти само за век. И дано ако не сега, то в бъдеще идващите поколения да успеят да изградят една наистина здрава държавна къща, която да не се клати и люлее всеки път, когато се смени рязко европейската и световна политическа конюнктура.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.