Home » Авторски страници

Градът на хортензиите

2016.08.05 Няма коментари
Spread the love

Пътепис на Стела Николова

Untitled3

Заглавието вероятно ще ви изненада, но Белоградчик ме плени с приказните мънички дворчета, обсипани с всички цветове хортензии, които там са големи като храсти, за разлика от нашите в Източна България, които едва успяваме да опазим от сухите и студени зими.

Ако все още не сте посетили този мъничък, но приказно красив град, имате време да го направите.

Ще започна със забележителности, които можете да видите преди да стигнете до Белоградчик.

Черепишкият манастир се намира непосредствено до коритото на река Искър и за да стигнете до него, минавате покрай скалния феномен “Ритлите”.

Пътят до там беше приличен, а и правеха ремонт миналата година, та сега би трябвало да е още по-добре.

В Черепишкият манастир има костница, където лежат костите на няколко от четниците на Христо Ботев.

На това приказно място е пребивавал и Вазов – напълно разбирам защо!

 .
 .
 .

.

Разбира се, отивайки към Белоградчик, може да минете през Враца и да се снимате пред паметника на Ботев в центъра, както и да отидете до Божи мост, който ние пропуснахме в бързината. Но е добре човек винаги да се оставя по нещо невидяно, което да го кара да се връща отново и да открива нови неща.

Влизането в Белоградчик е смайващо – докато следваш завоите и се дивиш на червените скали и причудливите им форми, след поредния завой неочаквано влизаш града и се озоваваш почти в центъра 🙂

Недалеч от центъра има ресторант, който разкрива панорамна гледка към скалите, както и карта, на която е обяснено коя скала как се казва и на какво прилича.

Понеже си мислехме, че има някакво заведение до телевизионната кула, се качихме до там, за да пием кафе и да се наслаждаваме на гледката. Заведение нямаше, имаше сърнички по пътя и смайваща панорама!

 .

 

Белоградчишката крепост не може да се опише, трябва да се види. Ние като ранобудници отидохме преди 9 часа сутринта, но уви, отваряха след 9.10 🙂

 

Магурата е близо до Белоградчик, но освен нея има и една нова пещера, която от две години е отворена за посещение, казва се “Венец”. Не пропускайте изживяването да я видите, както и да се промушвате през на места твърде малките пътечета, оставени за преминаване от зала в зала. Снимки от “Венец” нямаме, защото е напълно забранено да се снима 🙁

Магурата! Рисунки отпреди 12 хиляди години и до тях някои надписи от ХХ век...

Магурата! Рисунки отпреди 12 хиляди години и до тях някои надписи от ХХ век…

Не пропуснахме и “Баба Вида” във Видин, който ни посрещна с много вятър и никакви указателни табели до крепостта. Но видинчани са любезни хора и обясняват старателно.

 

Белоградчик има приятни заведения и страхотна гледка от къщата за гости, в която бяхме отседнали. Не съм снимала само панорамата от терасата, за това слагам и моя милост тук.

Хортензиите няма да ги покажа, за да отидете да ги видите сами, както и многото смокини, които растат във всеки двор в този мъничък град.

Събрахте ли багажа? 🙂

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.