2024-03-28

2 thoughts on “Протест в София в подкрепа на Мирослава Димитрова

  1. Извинете, но определението славяни не е термин за културна принадлежност. Най-малко пък за днешните българи. Ако става дума за наследството на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, т.е. за писмеността, както и за това, че т.нар. черковнославянски всъщност е старобългарски, това може да се приеме като културна определеност и традиция. Но определението славяни – не.

    Разбира се това не значи, че някой не може да определя себе си като славянин, щом така иска. Но няма как да се върне времето векове назад и това понятие да има същото съдържание, както преди векове. Още повече в културно отношение. Защото, най-малкото, културната идентичност на разните славянски племена по никакъв начин не може да се пренесе ей така, през времето, и някой да има същата такава идентичност като на тези или на онези славяни през еди кой си век. От тези различни славянски племена са се зародили и оформили при това различни т.нар. славянски народи, чиято културна идентичност естествено също се е развивала и променяла.

  2. Славянството не е генетична, а културна определеност на една нация. По принцип нацията социо-културна общност. Специално българската нация има много, и най различни, етнически съставки, което още на времето бе подчертано от най-авторитетният ни биолог – акад. Методи Попов. В българската нация са обединени и прабългари, и славяни (безспорно най-многобройният съставен елемент, наложил своя език на цялата общност), и траки, и авари, и печенеги, и кумани, и гърци, и пр, и пр. Това, което ни прави нация, не е генетичният материал. Сама по себе си идеята за чисто генетична общност е фантасмагория на некомпетентни хора. Хитлер застъпваше такива примитивни идеи. По-късно по този повод Конрад Аденауер ще каже: „Прусакът е славянин, забравил, кой е дядо му“ 🙂 Това което ни прави нация е културата, към която принадлежим. Тя дава основните черти на нашата духовност, бит и манталитет. Че още през 13 век българите се олицетворяват със славянството е видно по Бориловия синодик:

    „88. [На] Кирил Философ, който преведе божественото пи­сание от гръцки език на български и просвети българския род, новия втори апостол, … вечна памет.
    89. [На] неговия брат Методий, архиепископ на Моравия Панонска. тъй като и той много се е потрудил за славянската книга, вечна памет.
    90. [На] неговия ученик Климент, епископ на Велика Мо­рава, и на неговите ученици Сава, Горазд и Наум, тъй като и те много са се потрудили за славянската книга, вечна им памет.“

    Видно е, че в Бориловия синодик понятията „български“ и „славянски“ се покриват напълно.

    Няма такъв българин, който да се е разграничавал от славянството по време на Българското национално възраждане XVII-XVIII в., най-славният период в новата българска история. Това би било прието за кощунство. Разграничаването от славянството е явление от най-новото време и е явен признак за деморализацията и разпадането на българската нация.

    Що се отнася до Мирослава Димитрова, тя се идентифицира като славянка и българка, което, както в Бориловия синодик, е едно и също.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *