Home » Авторски страници

„Изпускаш всички влакове!“

2015.07.20 Няма коментари

Текст от авторската поредица на Николай Гусев „Защото накрая нищо друго не остава…“. Всички публикувани досега текстове от тази поредица могат да се намерят тук.

—————————————————————————————————————————————————–

“ИЗПУСКАШ ВСИЧКИ ВЛАКОВЕ!”

.

Беше краят на 1973 г. Не бях ползвал три години домашен отпуск и го взех наведнъж. Готвех се усилено за обявения конкурс за асистенти в Юридическия факултет – единственият в България по онова време. Бях употребил всеки свободен час веднага след дипломирането си, за да навлизам в дълбините на международно-правната наука.

Без да бях специалист по теория на системите, осъзнавах, че не бива да разчитам само на шанса. Затова депозирах документи и в Министерството на външните работи (конкурс за стартовата позиция на аташе), както и в БГА „Балкан“ (за Главен юрисконсулт). Основното направление все пак си оставаше Университетът, макар че в материално изражение беше най-тънко подплатеният.

Многобройните ми колеги в Правния отдел на ДСО „Технокомплект“ (наброяваше 12 юрисконсулти – повече от тези в Държавния съвет и в Министерския съвет, взети заедно) гледаха със зле прикрита насмешка напъните ми по пътя към храма на науката. Как така един от тях, и то не най-способният, ще успее в порива си към висотите не просто и не само на правната наука, но и – о, дързост! – на нейния международно-правен небосклон?

Но когато една мечта те събужда всяка сутрин и с нея заспиваш всяка вечер, са възможни и чудеса. Разбира се, само ако не заравяш подарения ти свише талант, а добавяш всичко от себе си. Както е отбелязал внимателният многовековен опит на народа: „Бог помага, ала в кошара не вкарва“.

Ангажираността ми с научно-изследователска дейност, съзнателното странене от неминуемите в такъв голям колектив групови интереси някак си улесняваше моята задача. С поведението си не бях застрашил кариерните мераци на който и да е от колегите. За три години и половина никога не се намесих в редовните битки за по-доходоносна командировка, особено в чужбина, и в частност по второ – кап. направление – за където се развихряха истински епични баталии. Подходът ми в този аспект беше напълно съзнателен: науката е моята цел, благините на ежедневието не бива да ме отклоняват от постигането ѝ.

1434032261

Вече бях подал документи за допускане до конкурса. Разбрах, че и две жени са кандидатствали. Знаех ги кои са, но имах своеобразно вътрешно спокойствие. Докато аз отварях сутрин и затварях вечер библиотеките, даже една нощ библиотекарките ме бяха забравили, заключили библиотеката и се прибрали по домовете си, конкурентките се „веснаха“ в НБКМ едва една седмица преди самия конкурс.

Междувременно кадровиците на Министерството на външните работи и на националния авиопревозвач бяха доста напреднали в изследването на моето житие-битие и явно бяха харесали кандидатурата ми. Няколко месеци служебните телефони на Правния отдел прегрявали, а ошашавените ми колеги ме упрекваха: „Изпускаш всички влакове!“.

Години по-късно съдбата ме срещна с кадровика на Министерството на външните работи. По някакво съвпадение и неговата фамилия беше като моята. Сподели, че досието ми е било три пръста дебело. Чудел се защо не съм приел веднага примамливата дипломатическа кариера. Обясних му какво ме е накарало да обърна гръб на практиката: сърдечният ми порив към науката.

Настъпи утрото на конкурса. Следвайки мъдрия съвет на великия руски актьор Николай Качалов, първо се отбих до тоалетната… Затвориха ни – тримата конкуренти – в Заседателната зала № 2 на Юридическия факултет. Седнах, опънах крака, облегнах глава на високия стол и половин час прекарах в пълно абстрахиране от ставащото извън мен. „Потънах в себе си“. След тази своеобразна медитация грабнах химикалката и цели три часа писах, без да се замислям: тригодишното залягане над книгите даваше закономерните си плодове.

Половин час преди края предадох изписаните листи на квесторите и изхвърчах от залата. „Мехурът” се беше препълнил… Въпреки популярното обратно твърдение, истината е, че умственият труд е многократно по-енергоемък от физическия.

Устният изпит само потвърди отличния резултат от писмения. След месец – на 5 април 1974 г. – вече в съответната отметка на паспорта ми пишеше: „Месторабота – Софийски университет“.

Бях хванал последния вагон на последния влак.

.

Николай Гусев

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.