Home » Авторски страници

Нàне Васо

2015.07.12 Няма коментари

Текст от авторската поредица на Николай Гусев „Защото накрая нищо друго не остава…“. Всички публикувани досега текстове от тази поредица могат да се намерят тук.

—————————————————————————————————————————————————-

НАНЕ ВАСО

.

Нито по-рано, нито после съм виждал по-красиво, по-прилежно и по-„цветно“ изписани тетрадки по математика.

Бяха от гимназиалните му години. Личеше, че ученикът е бил крайно старателен, талантлив математик и е обичал предмета.

Помня го от най-ранното ми детство. Беше най-личният ерген в селото: елегантен, облечен с вкус – и то в ония тежки купонни времена – винаги с филцова мека шапка в приглушени сиво-кафяви тонове. Момите – дори най-претенциозните – копнееха за един негов поглед.

Нане Васо.

Васил Петков Дончев. Син на дядо Петко – брат на баба Йорданка, съпругата на моя дéде. Също като сестра си – бездетен. С баба Ėка – Костадинка – бяха осиновили Васко още като бебе.

Дядо Петко беше табиетлия човек. Работеше като леяр във вагоно-локомотивния завод. Но не просто леяр, а майстор-виртуоз. Същият беше и като стопанин – дворът му – образец на подреденост. Отглеждаше и пчели. Всеки инструмент в малката му работилничка си знаеше мястото.

В детските ми години Нане Васо заемаше особено място в моето сърце. Често му гостувах – все пак живеехме през две къщи на една и съща улица. Помня как ме караше да се провирам между железните пръти на прозореца, за да му отключа вратата отвътре – толкова слаб и хилав бях. От него изглежда попих любовта си към техниката. Беше изключително вещ в електро- и радио-апаратурите. Поправяше всякакви уреди, каквито закъсали съседи му носеха постоянно. Сам си конструираше трансформатори, електрожени, стругчета, други необходими му електрически джунджурии. С една дума – талант.

Дотук – добре.

Само дето един-два кусура му „изядоха главата“.

Не пиеше – е, не беше въздържател – но никога не го видях пиян или дори опиянен.

Но – пушеше. По две-три кутии дневно.

И колкото повече годините минаваха – толкова повече кутии се изпразваха и пълнеха с никотин дробовете му. Докато един ден – вече „у години“ – се наложи да му пробият гърлото, за да може да диша; но дори и тогава не спря да поема „проклятието на индианеца“.

Вторият кусур му изигра лоша шега.

Сексът.

Физическата привлекателност и вродената интелигентност пленяваха простодушните – и не толкова! – момински сърца. Брой нямаха женските му трофеи. Докато в един слънчев ден в дома му цъфна поредното завоевание на нашенския Дон Жуан – Цеца, заедно с двете си сестри – беше я забременил.

Така се оказах шафер на сватбата им. Бракът по неволя, то се знае, не беше от щастливите. Родиха им се Костадинка-Нина, и Ирина. Първородната се оказа доста „отнесена от вихъра“, разведе се и залюби някакъв афганистанец, който в един момент я изостави. Сестра ѝ се запиля – още по комунистическо време – в най-южния континент; съпругът ѝ Яцек – поляк, почина млад; след мизеруване тя все пак отново сви семейно гнездо с някакъв компютърен специалист.

Сексуалният нагон непрекъснато тласкаше Васко да търси „другата жена“. Съпругата пък се оказа болезнено ревнива и глупава до безобразие. Нападаше го, когато изобщо не кръшкаше, а пребиваваше в блажено неведение в моментите, когато интензивно ѝ садеше рога. Какво друго да очакваш от симбиозата на претенциозна машинописка и технически гений, по трагична случайност принудени „заедно да мелят брашно“!?

Дядо Петко – този грижовен българин – беше построил и втора къща – днес вече несъществуваща, защото се оказа в двора на детска градина до бившата 18-та поликлиника. За компенсация синът му Васил получи голям четиристаен апартамент в динозавърския блок № 18 – срещу пазара до стадион „Герена“. Баба Цеца и дъщерята Нина се преместиха да живеят там, а Нане Васо остана сам в старата дядопеткова къща на ул. “10“ № 1. Докато си отиде, ненавършил 70. Цеца също си замина – нелепо – задавила се с кюфте…

Някогашният удостоен със знанието „Образцов дом“ двор днес е обрасъл с бодливи шипкови храсти. Къщата е привлекателен обект за набези на прегладнели цигани, търсещи нещо за отвличане или за продаване на „Вторични суровини“. Един цветущ някога дом днес е нерадостна гледка за очите на минувачите. И все пак нещо е останало.

И това „нещо“ са ония светли детски спомени за Нане Васо от времето, когато ореолът над главата на баткото с нищо не подсказваше какъв ще бъде свършекът…

 

Николай Гусев

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.