Home » Избрано, политика

Задава се нов преврат

2014.06.30 Един коментар

Материал на “Дневник”

.

Колаж: bnews.bg

Колаж: bnews.bg

Граждани висят пред банки, защото някакви мутри се скарали помежду си. Този филм не го ли бяхме гледали вече?

Не, това не е филмът от 1997-ма.

Няма нищо общо. Това е филмът, който ни прожектират откак, преди 5-6 години, Иван Костов констатира, че живеем във “фасадна демокрация”. Просто сега от фасадата падат парчета, толкова големи, че се вижда, какво има отзад.

Държава, в която публичните институции не обслужват интересите на публиката, а някакви свои си, не е лабиринт от правила и забрани, както би трябвало да бъде. А е празен тепих, на който различни хора излизат, за да си премерят силите. В последно време гледаме как двама пехливани, в сблъсък помежду си, се опитват да илюстрират кое е по-ефективно:

да имаш власт, от която да правиш пари;
или обратното – да имаш пари, от които да правиш власт?

Делян Пеевски представя на публиката тежестта на тезата, че за да имаш власт, най-добре е да имаш… власт. Неговата позиция е следната: имам власт – с нейна помощ вземам пари – влагам ги в медии – добивам още власт – вземам пари… и т.н. Цветан Василев градеше доста по-дълга и, както се оказа, по-слаба верига: имам пари – давам ги на Пеевските медии – ползвам част от неговата (на Пеевски) власт, за да имам още пари.

В тази надпревара Пеевски е очевидно в по-добра позиция, защото директно упражнява власт, а не – както Василев – чрез пари, чрез други хора (Пеевски) и партии (ДПС). Пътят от “Аз искам да стане еди-какво!” до “Стана онова, което искам” при Пеевски е много по-къс. Ще рече: шансовете да стане онова, което иска Пеевски, са по-големи, отколкото шансовете да стане това, което иска Василев.

Днес става очевидно, че някъде през юни миналата година и двамата сегашни врагове са стигнали до горе-долу едно и също заключение: че

искат по-пряк досег с властта

Дори позицията на Пеевски, макар по-печеливша от тази на Василев, е по онова време прекалено далеч от мигновеното сбъдване на желания. За да постигне желаното, Пеевски трябва да мине поне през две партии (ДПС и БСП), с взети назаем (от Василев) пари и накрая – през своие медии, с помощта на които да заплашва всеки, който би могъл да му попречи. Но и тази заплаха е прекалено непряка.

Друго е да станеш шеф на контраразузнаването, което пък междувременно се е сдобило и с въоръжено крило, в лицето на бившия ГДБОП. Като шеф на ДАНС, Пеевски би разполагал както с безконтролен апарат за събиране на информация за всички противници, така и с въоръжено формирование за налагане на своята воля върху тях. И – най-сладкото в случая – това не би му струвало и лев. Би се плащало от данъкоплатците.

Още тогава направи впечатление изумителното късогледство на останалите замесени в тази схема. Давайки на Пеевски ДАНС и ГДБОП, как точно Станишев и Местан си мислеха, че след това ще могат да го контролират те него, а не – той тях? Поради какви причини той не би обърнал силовия си апарат срещу своите благодетели?

Отговорът е, както обикновено в такива случаи, че

те са си мислили,
че са по-хитри от него

В ДПС са смятали чрез ДАНС и ГДБОП да упражняват реалната власт в страната, натиквайки в миша дупка мандатоносителя БСП. Социалистите пък са били убедени, че с помощта на ДАНС и ГДБОП Пеевски за часове ще вкара в затвора и Бойко Борисов, и Цветан Цветанов.

Ето как паднали парчета от фасадата разкриват гледката отзад. Отговорът на въпроса “КОЙ (предложи Пеевски)?” днес е очевиден – ДПС (и самият Пеевски). Ясен е, вече, и отговорът на по-важния въпрос – ЗАЩО? За да може, разбира се, ДПС да вземе обем власт, далеч надхвърлящ онзи, който е даден от електората.

Това бе опит за държавен преврат

и затова Протестът, който го предотврати, е от историческо значение.

На този фон, съвсем детински изглежда поведението на БСП, влезнала в тази схема само поради надеждата, че Пеевски ще вкара на топло ръководството на ГЕРБ. На фона на тази пък детинщина, на свой ред, съвсем естествено изглежда последвалото развитие – как ДПС все пак успя, макар без Пеевски в ДАНС, да открадне цялата власт от БСП, стоварвайки й обаче цялата отговорност. Забележително е, че сред фирмите, спрягани като замесени в строителството на Южен поток, няма нито една, свързана с БСП. Всички са от поредицата “Пеевски-ДПС”.

Днес, година по-късно, по всичко личи, че в момента, в който Пеевски решава да поеме пряка власт (ставайки шеф на ДАНС и така – де факто диктатор на България) другият играч, Цветан Василев, също стига до заключението, че ще му е по-изгодно, вместо да упражнява власт чрез различни предавки (пари, партии, медии), да я поеме директно. Да направи така, че да стане – ни повече, ни по-малко – министър-председател, лично или най-много през един човек.

За разлика от Пеевски, обаче, който действа внезапно и от засада, Василев тръгва по дългия път – достатъчно дълъг, за да имат време околните да разберат, каква е играта. Докато ДПС е заета да поглъща БСП като смок – жаба, Василев създава нова партия, чрез която да постига целите си, заобикаляйки ДПС – “България без цензура” на Бареков. И някъде в началото на тази година, банкерът по изумително глупав начин дава да се разбере, че подкрепя смяната на лидера на БСП Станишев с някой друг, по-управляем (т.е. от страна на самия банкер). Та в един бъдещ парламент, коалиция БСП-ББЦ да може да излъчи онзи министър-председател, който Василев би искал.

Отново, обаче,

схемата на Василев се оказа прекалено сложна,
за да бъде успешна

и при всички случаи – много по-неефективна от стратегиите на Пеевски. Пиар стратегията на Василев е също губеща и, както се оказа – самоубийствена.

Докато Пеевски успява да внушава на основните политически играчи, че той работи за това, те (а не той) да имат повече власт (вчера ДПС и БСП, утре – ГЕРБ), Василев прави точно обратното. Съобщава на основните играчи, вкл. на ДПС и Пеевски, че му е писнало от тях. И че той се бори не за това, те да бъдат велики, а за това, той да им бъде началник. С което, разбира се, още в разгара на пролетта на тази година бетонира всички политически играчи срещу себе си и така обрече на гръмък провал политическите си амбиции.

Ответният удар срещу Василев стана неизбежен в момента, в който се разбра, че наистина ще има предсрочни избори – т.е. че е съвсем близо моментът, в който мустакатият банкер ще може да задейства системата ББЦ-БСП. Онова, което беше крайно неочаквано, беше съкрушителната свирепост на този ответен удар. Системата не цапна по носа, като предупреждение, кандидат-политика Василев; а с един замах унищожи завинаги банкера Василев. Ударът беше нанесен внезапно, от засада и с демонстративна жестокост – типично в стил “Пеевски”.

Отново обаче

падна парче от фасадата и се видя, какво става отзад

Онова, което се разкри пред всички беше, пак, нещо, срещу което застана Протестът – превръщането на публични институции в обслужващ персонал на частни интереси. В унищожаването на Василев и КТБ участваха БНБ, МВР и прокуратурата. Вместо да наложат закона еднакво към всички, тези институции избраха да се намесят на страната на Пеевски срещу бившия му касиер. С което демонстрираха, че превратът, спрян миналата година, всъщност в някаква степен се е случил. Институциите, на които плащаме, за да бранят националната сигурност, се оказаха бранещи сигурността на… Пеевски.

Не ХААРП или рептилите сринаха КТБ. Това сториха институциите на държавата, отговарящи за нейната сигурност. И не виждам, защо днес се чудят, че изведнъж хората престават да вярват в стабилността на банковата система. Та нали хората вече разбраха, че всички държавни институции са наказателни бригади на повикване от частни лица?

В такава ситуация, откъде да знае човек, кого – и в чий интерес – ще отнесат институциите утре? Животът става непредсказуем и това е причината така наречените “похитени държави” да произвеждат единствено несигурност, бедност и насилие. Защото вместо стабилност и предсказуемост, похитените институции произвеждат нестабилност и непредсказуемост. Никога не знаеш, какво ще стане – макар онова, което трябва да става, да е разписано в куп закони и наредби.

Вече виждаме илюстрация на току-що казаното. Добре, МВР заплаши, че ще се разправя с онзи, който организирал смс-ите, с които е атакувана банката на Цеко Минев. Хайде обаче да се запитаме, точно това МВР какво ще направи, ако в разследванията си разбере, че онзи няКОЙ, КОЙто е организирал атаката, е точно този няКОЙ, КОЙто не бива в никакъв случай да бъде закачан? Няма, разбира се, да го накаже. Ще прибере някой квартален псувач по Фейсбук (това май вече се случи…). И така ще даде сигнал към всички, че всичко е възможно. И – безнаказано.

След толкова много лъжи и будалкания, след контрапротести и контраподкрепящи, след като цяла година министър след министър се опитва да ни докаже, че сме пълни идиоти – как да им се вярва, дори когато наистина казват истината?

Дори в тази изострена ситуация държавата благоволява да демонстрира, че не е плетеница от забрани и правила. Че продължава да е тепих, на който пехливани си мерят мускулите. А ръководителите на институциите играят публика, която бърза да се ориентира – кой ще излезе по-големия бабаит, та да започнем да го обслужваме него?

От тепиха слезе Цветан Василев, но веднага се качи Бойко Борисов, който ни съобщава следното: “Мислите си, че това е криза? Хе-хе… Чакайте, да видите, какво ще стане тепърва. Всичко ще се срине. Всичко ще фалира. И затова още отсега е добре да се примолим на МВФ за едни 5-6 милиарда…”

От тепиха липсва Борисовият противник

Все пак Станишев излезе от този пехливанлък и отиде на по-високото ниво, откъдето в крайна сметка ще се намесят, за да ударят българските играчи през пръстите. Липсата на Станишев обаче не спира Борисов от това, да маха юмруци и да иска, този път – цялата власт.

И това е днес най-голямата от всички конспирации. На този фон амбициите на Пеевски и Василев да се облекат с държавна власт изглеждат почти невинни. Защото в схемата, завъртяна от ГЕРБ, целите са много по-мащабни: масирана финансова криза; катастрофално рухване на икономиката; удавяне в този въртоп на БСП, ББЦ, Атака, РБ; и връщането на ГЕРБ, на бял кон, с пълно мнозинство, като спасител на една рухнала “заради комунистите, дето утепаха дедо ми” държава. А около белия кон да се върти мулето на оръженосеца, ДПС, яхнато от самия оръженосец – Пеевски. До който пък вече са се подредили пешаците – онази групичка сегашни властимащи, които от седмици обясняват из софийските потайности, че в момента правителството е единствено на ДПС.

Спряният миналото лято преврат се задава отново

този път – в много по-катастрофален вариант. И с по-мощни играчи.

Не са се отказали. Вместо да се откажат те, решили са да накажат нас. Опитват се да произведат такава титанична криза, в която да сме благодарни на всеки, който реши да ни “спаси от комунистите”.

Да се вкараме в тази схема би било точно толкова глупаво, колкото висенето на опашка пред банка заради разправиите между мутри.

 

One Comment »

  • Виктор said:

    Взимайте самолета от терминал две и идвайте при нас. Оставете ги сами да си прегризат гърлата. Да опитат да се правят на държава с цигани, проститутки и неграмотни тютюнопроизводители. Оставете ги да имат всичко. Те и без това вече го имат. Не им оставяйте Вас. Ние и Вие сме България.! Прекланям се пред вас за протестите, но разберете. Власт с протести не се взима. Преди шестнадесет години заминах защото не можех да хвана оръжие. Нещата сега са още по лоши. Не можете да имате безкръвна революция. По добре решете още от сега. И тези от вас, които не могат да убиват заминавайте!

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.