Home » Авторски страници, политика

Политически божества и митове

2013.08.19 2 коментара

Колко добре трябва да познавате един човек, за да му заемете 100 долара? А как ще реагирате, ако дочуете, макар и от недоброжелател, че няма да си получите обратно парите?

Съпоставете този частен случай с истинската степен на доверие, която всеки политик се стреми да получи, за да упражнява властта. Как го постигат? Като отново ни правят на идиоти. По време на предизборната битка управлението на държавата се представя като работа, която може да бъде свършена качествено само от един кандидат или една партия. Конкурентите се обливат един друг с обвинения за некомпетентност, корупция, неправилност на идеите и тъмно минало.

 

Карикатура: Христо Комарницки

Карикатура: Христо Комарницки

Нормалният индивид, прилагайки простичките житейски принципи, няма да повярва на голи обещания. И тук влиза в действие мелачката на медиите. От всеки ъгъл ви гледат усмихнати кандидати с топли, бащинско загрижени погледи. Опитват се да ви докарат до истерия от вероятността кандидатът Х да спечели. Това ще е пагубно за нацията – научавате от поредния телевизионен диспут. На другия тв канал научавате същото за кандидата Y. Отвсякъде тръбят заплахи и обещания. Напудрени или оплюти от медиите, кандидатите дори не се стараят да говорят смислено. Целта е да ви трогнат с някой универсален, разплакващ холивудски жест. Кандидатите обсебват всеки възможен сегмент. Един ден берат сливи, друг – монтират релси, а трети ги изпитват в някое провинциално школо. И всичко това – под бдителния поглед на медиите. Подобен опит за примитивна манипулация е обиден, но нека не забравяме, че избирателят е идиот, който следва да бъде довлачен до урните с всички, привидно ненасилствени средства.

Каква е цената на сделката? Обещания, за които предварително се знае, че няма да бъдат изпълнени, срещу вашия глас. Колко струва той в действителност? Явно доста, за да се ангажират всички медии, клубове по интереси, женски дружества и всякакви комитети в предизборната битка. Явно е наистина ценен този глас, за да се харчат милиарди в подобни кампании.

Политиците искат от вас да пуснете една хартийка в една кутия, за което може да получите дори безплатен обяд. Никой не ви казва обаче, че се иска и друго – да им заемете няколко милиона безвъзмездно и да им поверите живота и здравето си за период от няколко години. Как ли щяхте да гласувате, ако го осъзнавахте? И дали щяхте да развявате безгрижно националния флаг по митингите?

Как ще гласувате, ако предварително знаете, че синовете ви ще загинат на другия край на света във военен конфликт, допуснат/започнат от вашия кандидат? Или, че ще загубите жилището и работата си в резултат на „мъдрото” управление на вашата партия? Няма как да знаете. И няма как да го предотвратите, гласувайки съзнателно за определена политика, в опит да проявите здравомислие, защото всички те ви обещават Рая на тепсия и изглеждат благи като семейния свещеник. А да се ориентирате в разнообразните политически нюанси е интелектуален подвиг. Умишлената неяснота ви отказва от всеки опит да ги анализирате.

Какво ви казва костюмираното политическо “божество”? То ОБЕЩАВА! Дори, когато заявява с твърдост в гласа, че „ нищо не ви обещава, но ако го изберете…”, то ОБЕЩАВА с намигване. Тъй като сме идиоти, ние решаваме дали да му повярваме, преценявайки телевизионните му изяви. Сигурно няма да се изненадате, ако ви кажа, че полубожеството и неговия многоброен предизборен щаб, са прекрасно запознати с това обстоятелство. Така че, всичко ужасно много напомня купуване на циганска булка с наддаване.

Нека отново вземем пример от реалния живот. Ще назначите ли за свой доверен счетоводител човек, за когото единственото, което знаете със сигурност е, че изглежда обещаващо, а тембърът му кара съпругата ви да изпада в еуфория?

Нациите се различават в своя темперамент и това се отразява върху политическите им системи. Но е правило, че полярните политически възгледи в обществото се „отглеждат” и култивират изкуствено от политическата класа. Без такива непримирими (често само в детайлите) позиции, кандидатът или партията не биха могли да се идентифицират и да бъдат „разпознаваеми”. Нормалният живот, отдаден на семейство и работа, бива „заразен” с вируса на политическите пристрастия. Освен в идиот, се стремят да ви превърнат в политическо зомби, да обсебят съзнанието ви с идеологии, превръщайки съседа или дори вашите брат, сестра и родители, в лукави и коварни политически врагове. Този театър се играе в името на ВЛАСТТА. И ако сме достатъчно глупави, освен своя глас им подаряваме мисли, емоции, време и енергия.

Моментът, в който ще се чувствате пълен идиот, ще настъпи в средата на властовия мандат, а до началото на другия ще имате време да забравите.

Митът за непогрешимия, неповторим и въздесъщ “богоподобен” политик или партия, които единствени са в състояние да подобрят живота ни и няма никаква друга алтернатива, е поредния балон, предопределен да се спука. Каква цена плащаме, обаче, участвайки в неговото „надуване”?

.

Владимир Владимиров

2 коментара »

  • Peter S said:

    Редакцията ни се извинява за изтритите по техническа причина коментари и ги възтановява по-долу:

    =======================================================
    Коментар от Катя Петрова Изпратен на: 19.08.2013 в 5:15 AM

    “Наистина, духовната деградация е в основата на днешното българско злощастие. Сънят на разума е натворил чудовищната българска действителност”

    ========================================================

    Коментар на Nik Изпратен на: 19.08.2013 в 4:38 AM

    “Как ще гласувате, ако предварително знаете, че синовете ви ще загинат на другия край на света във военен конфликт, допуснат/започнат от вашия кандидат? Или, че ще загубите жилището и работата си в резултат на „мъдрото” управление на вашата партия? Няма как да знаете. И няма как да го предотвратите, гласувайки съзнателно за определена политика, в опит да проявите здравомислие, защото всички те ви обещават Рая на тепсия и изглеждат благи като семейния свещеник.”

    Единственият ви шанс е да не гласувате.

    Но отде толкова ум в едно зомбирано от 69 години атеистична индоктринация население, гъделичкано по егото му, че е Народ?!

    То се откъсва за час-два от сапунките, чалгата, мизерното оцеляване, за да депозира своя “глас” в урните на ПОРЕДНИТЕ ИЗБОРИ БЕЗ ИЗБОР.

    Въобще не се замисля, че като “гласува” – независимо “За“, “Против” или “Въздържал се” – легализира “доброволното” си подлагане на ТОТАЛЕН ГЕНОЦИД.

    Така обрича не само себе си, не само децата и внуците си, но и онези няколко (3 до 10) процента, които наистина са запазили разума си до степен да не се поддават на призива за “гласуване на всяка цена, независимо за кого” – НАРОДА!

    Уви, след 69 години атеистично езичество (отчайващо словосъчетание, равносилно на “дървено желязо” – но не е ли такова както “лявото“, така и “дясното“, пък и “центърът“?) НАРОДЪТ в България е малцинство, съкрушавано не толкова и не само от безскрупулните плутократи – рожби на комунистическата номенклатура – но и от бездуховното болшинство на електоралното население.

    Наистина, духовната деградация е в основата на днешното българско злощастие. Сънят на разума е натворил чудовищната българска действителност.

    О tempora, o mores…

    ============================================

  • Бойко Стефанов said:

    Всеки може да изчисли в пари, във време, комфорт, колко пари, колко време и какъв комфорт ще трябва да заплати при Залагането на кредит на доверие (даване на Вот) на дадена партия.

    Всеки има спомени от предишни избори, включително току-що навършилите 18 години, получаващи право на глас.

    Ние имаме съвсем прости спомени – това ми хареса, а това ми беше направо гадно. Тогава при този се чувствах много добре, а при онези ми беше леко дискомфортно.

    След това отваряме тевтерите и сметките за ток, вода, топло, инет и ТВ и телефон от миналите години и започваме да сравняваме цифрите от изписаните там сметки с нашите представи от спомените. Ще забележите веднага, че представите и цифрите са разминават. И че онова, което ви се е сторило лошо е показало добри резултати, но ви е отнело комфорт, а ви е дало дългосрочна перспектива. После ще видите, че перспективата е дадена, но е обсебена от политически мерки, които я изчерпват в рамките на месец-два и т.н. и т.н..

    После питайте децата си, съседите, продавачките в магазините в квартала, приятелите си, как са прекарали онова време, което за вас е било добро и другото, което за вас е било зле.

    Вкарайте данните от сметките поне по полугодие в една екселска таблица, пуснете им филтри за сравнение по нисходящ ред, направете си критерий, дали голямото сочи развитие или случайна печалба, а малкото говори за редовна печалба и перспектива. Изкарайте големите и малките числа, вземете им датите на получаване, сравнете с гугъл, кой е бил на власт тогава. И така без-при-страстно към самите себе си, дайте статистика на вашето доверие и изберете отношението си към вота си за предстоящите избори.

    И най-важното: Когато много ви боли или сърби или се радвате, непременно дайте излаз навън в обществото на екстремните си чувства, за да живеем свързани в народ и нация, да се разбираме взаимно и комуникацията ни да води към добри за всички, т.е. правилни решения.

    С уважение

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.