Home » Авторски страници, история, политика

Македонска сага за “антични” и български братовчеди

2013.08.14 Няма коментари

“Моралътъ” на сърбо-македонизма днесь*

Почнахъ този день (14.08.2013 г.) като всякога, четейки електронната поща до вестника “Македонска трибуна”. Попаднахъ на една информация, която ми бѣ изпратена отъ приятелъ, живеещъ въ градъ София. Този ми приятелъ ме върна назадъ, въ нашето далечно минало, понеже ми изпрати материали за македонскиятъ кралъ Александъръ отъ 1930 година… Преди да му отговоря по SKYPE, ми се обади моятъ професоръ историчаръ отъ Демиръ Капия на име Илчьо Симитчийски (не Симитчиевъ, като какъвто го знаехъ). Съ него бяхъ решилъ да не говоря и си губя врѣмето. Той е “античенъ” и е “потомъкъ на Александрос Мегалос”, но не знае още езика на своятъ пълководецъ. Така ми казва другиятъ братобвчедъ, който отъ насъ за сѣга е най-стариятъ. Този ми братовчедъ ПАНДО КАЗВА ЗА Илчьо, че преди да стане правнукъ на Александрос Магелос, трябва да научи гръцки, понеже езика на този “македонецъ“ билъ гръцки! Тѣзи неща сѫ отъ моето семейство Младенови, защото дядото на тѣзи едни и сѫщи хора е българинъ, убитъ отъ турцитѣ, чието гробъ никой не знае!

А сѣга да се върнемъ къмъ това, което почна да ме учи моятъ иманентенъ братовчедъ Илчьо! (електрически техникъ)

Както писахъ по-горе, нямахъ намерение да говоря съ Илчьо, поради това, че той като всеки чистъ “македонецъ“, почва да предава лекции по история, за която история не е прочелъ нищо, освенъ отъ онова, което се пише по сръбскитѣ вестници въ градъ Скопие.

Гимназисти посрещат Коце Ципушев при завръщането му в Македония през 1941 г. Снимка: Уикипедия

Гимназисти посрещат Коце Ципушев при завръщането му в Македония през 1941 г. Снимка: Уикипедия

Питахъ моятъ ученъ братовчедъ дали е слушалъ някѫде за единъ българинъ на име Коце Ципушевъ, които е лежалъ по сръбски затвори повече отъ 19 години. Казахъ му, че Коце Ципушевъ е зетъ на Г-нъ Тодоръ Александровъ. Казахъ му сѫщо така, че Коце Ципушевъ съ жена му го е запозналъ единъ учителъ на име Гоце Делчевъ. Казахъ му сѫщо така, че кума на Коце Ципушевъ е Гоце Делчевъ. Питахъ моятъ братовчедъ дали е чулъ за Тодоръ Александровъ и за Иванъ Михайловъ? Той се направи, че не е чулъ за тѣзи имена на българскитѣ възрожденци! Питахъ го дали е челъ онова, което пишеше въ вестникъ “Нова Македония” съ дата 25.09.2009 г. Казахъ му, че въ този документъ Зоранъ Тодоровки, който е архиваръ на републиката пише, че 50 000 българи сѫ си загубили живота за Свободна и Независима Македония! Казахъ му сѫщо така, че до 1980 година 700 души българи въ Македония сѫ били сѫдени като българи Михайловсти!

При приключване той ме обвини, че съмъ полимизиралъ безъ да съмъ му далъ право да ме учи история! Казахъ му, че азъ не му се обадихъ, а той самъ ме потърси! Пита ме дали съмъ челъ www.dnevnik.com.mk и  www.utrinski.com.mk. Казахъ му, че всяка вечеръ чета горе споменатитѣ вестници. Пита ме дали съмъ челъ статията, кѫдето гърцитѣ сѫжелявали, че оставили България да сѫществува. Припомнихъ му, че цялата борба на гърцитѣ (Византия) и сърбитѣ е срещу България. Разправихъ му и за симпозиумътъ въ Торонтовскиятъ Университетъ и схватката, която имахъ съ внука на Никола Пашичъ. Казахъ му онова, което казахъ на адвоката Никола Пашичъ отъ Торонто. Ето и онова, което му казахъ – “Дойдохтѣ въвъ Вардарска Македония презъ 1913 година, затворихтѣ всички училища и черкви, и казахтѣ: Вие стѣ южни сърби! Дойдохтѣ пакъ презъ есента (1944 г.) и видяхте, че Южни сърби не върви, казахтѣ: Вие стѣ “македоци“, безъ да питатѣ насъ”.

Обръщайки се къмъ гръцкиятъ професоръ Пигадис, почнахъ: “Вие, професоре, да ми кажетѣ какви сѫ хората въвъ Вардарска Македония?”. Той ми отговори, че хората въвъ Вардарска Македония сѫ българи и тяхната история е българска! Но побърза да ми каже, че въ Гърция тѣ нямътъ българи, а иматъ СЛАВО–ЕЛИНИ! Запитахъ го, защо тогава когато СЛАВО-ЕЛИНИТѢ ги бутатѣ по затворитѣ, имъ викатѣ гамото ВОУРГАРОС (“Майка Ви българска”). Професорътъ, които ръководеше тази частъ на симпозиума, поиска името на човѣка, които зададе тѣзи въпроси! Щели да напишътъ книга за този симпозиумъ, но не написаха нито дума, и то по инструкциитѣ на Никола Пашичъ, внука на фамозниятъ Никола Пашичъ.

Моятъ братовчедъ почна да ме провокира, че съмъ полимизирълъ, но не съмъ му далъ право да говори и той! Изпитахъ го, да ми каже защо ми се е обадилъ и да почне! Почна съ неговитѣ приказки да съмъ челъ нещо, което е написълъ някой си професоръ отъ Ню Йоркъ на име Нестор Онигон. Не ми предложи да чета нещо отъ професоръ Фридманъ отъ Университета на Чикаго, понеже професоръ Фридманъ бѣ Югословенски степендиятъ въ Бѣлградъ преди много години!

Моятъ братовчедъ почна да ме учи, че въ Пиринскиятъ край на България дошли “ македонски“ учители да ни учатъ “македонски“ презъ 1947-1948 година. Казахъ му, че учителитѣ бяха отъ Куманово и бяха сърби и сръбкини! Може да сѫ говорили сръбски диалектъ, ми каза моятъ братоведъ историчаротъ. Почна да ме учи защо смѣ били изселени и защо съмъ билъ въ затвора, като каза, че азъ не съмъ билъ въ затвора. Казахъ му, че братъ ми Пандо въ градъ Торонто бѣ усѫденъ на смъртъ, понеже искалъ Македония да е съ България, а не съ Сърбия, за която плачеха македонскитѣ и български комунисти!

Челна страница на сборника "Български народни песни" на братя Миладинови

Челна страница на сборника “Български народни песни” на братя Миладинови

Почна да ме учи и за Панко Брашнаровъ. Казахъ му, че Панко Брашнаровъ презъ Априлъ 1941 година посрещаше българскитѣ войски въ градъ Велесъ! Пита ме дали знамъ какво е казалъ Панко Брашнаровъ на Темпо на 2 августъ 1944 година? Казахъ му, че предъ менъ сѫ четиритѣ тома на материялитѣ на Темпо “македонски“, който бѣ лидера на македонскитѣ партизани!

И на края стигнахме до братята Миладинови. Казахъ му на Илчьо, че питахъ Блаже Ристовски, предъ Гане Тородовски, другарката Антич и предъ Ванчьо Георгиевъ, дали той знае какъ се казватъ (Бѫлгарскитѣ народни пѣсни) на братята Миладинови? Фамозниятъ фалшификаторъ каза, че за братя Миладинови всичко се знае! Но “професора“ не отговори какъ се казватъ песнитѣ на братя Миладинови. Питахъ Илчьо, дали той знае какъ се казватъ? Както преди, така и днесь той нема доблестта да ми каже, че пѣснитѣ на братя Миладинови се казватъ “Бѫлгарски Народни Пѣсни“.

Запитвамъ се следъ като моятъ братовчедъ няма доблестта да признае ,че ние смѣ българи, какво искаме отъ онези сърбо-македонци които сѫ си изкарвали хляба като фалшификатори!

 

Г. Младеновъ,

Торонто, 14.08.2013 г.

————————————————————————————-

* Текстът е написан на стария български правопис.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.