2022-01-18

1 thought on “Банките – новите робовладелци

  1. Четете епистоларното творчество на класиците на марксизма. Именно в писмата си те са стопроцентово откровени. Ще се ужасите, като установите истинските им намерения.

    Например за интелигенцията пишат, че първоначално ще имат нужда от нея, но така ще я смелят (в стомаха си – на руски „переварить„), че тя самата после няма да може да се познае – преди да бъде елиминирана и физически.

    Средната класа трябва да бъде унищожавана систематично, тъй като е „източник на капитализъм“. Знаете за намеренията им спрямо заможните селяни – реализираха ги с „Гладомор„, колхози, совхози, ТКЗС-та.

    В същото време и дума не обелват за лихварския банков капитал – все едно не съществува – защо ли?

    Прицелната им точка е индустриалният капитал.

    Мой колега от ЮФ на СУ (а propos, единственият българин – съкурсник на М. Горбачов в ЮФ на МГУ) преди около 20-ина години написа обемист труд, в който доказваше, че победата на комунизма в световен мащаб е неизбежна.

    Опорната му точка беше в това, че грешката (а дали е грешка, не е ли умисъл?) на Маркс е, че не е предвидил ролята на банките; посочваше – още преди 20 години! – че за едно денонощие в света над 1 трилион долара сменят собственика си – и това става чрез т.нар. банкови преводи.

    Колегата стигаше до извода, че днес марксовата формула

    пари-стока-пари прим

    вече не решава нищо – заменена е от откритата от него, Никола Несторов Мулешков – формула

    пари-пари-пари прим„.

    Т.е. трудът, както и индустриалният капитал, са на заден план – решаващ е лихварският капитал, който ще обедини, но и ще обедни целия свят – и така ще поднесе на тепсия вече подготвения свят на комунистите.

    Човекът (сега е на 88 години, живее крайно бедно) е сред малцината идеалисти от червената партия; беше стигнал до извода, че

    в България на „развития социализъм“ няма работническа класа – българският пролетариат не успя да дорасте до тази по-висока фаза на осъзнаване;

    през 1983 г. беше изгонен от СУ заради книга, в която уличаваше режима на Т. Живков в „персонификация на властта“, непотизъм и други смъртни грехове; две години по-късно подмазвачите от неговата партия идваха коленопреклонно да го молят да се върне в Университета като професор (изгониха го като главен асистент), но той ги отрезвяваше с категоричното

    Отец Паисий никога няма да поиска да стане владика!

    Без да съм привърженик на неговата „партия“ (даже я смятам за фактическа, а не за юридическа даденост – разбирате какво означава това), намирам изводите му за близки до действителността;

    впрочем, „Откровението на Йоана“ (повече известно като „Апокалипсис„) го потвърждава.

    А прогресиращата бездуховност на световното (в това число и българското) население го демонстрира. Тъжно, но факт.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *