Home » Авторски страници, политика

Политиците мислят за следващите избори, държавниците – за следващите поколения

2013.03.05 Един коментар

Тази максима на Дж. Кларк – един от изтъкнатите борци срещу робството в Съединените щати от началото на ХIХ век, последва парламентаристът Лъчезар Тошев, когато още преди години изрази загриженост от кризата на представителната демокрация в България и предложи създаването на Форум за бъдещето.

С присъщата си активност синият депутат представи за обсъждане идеята си в края на мандата на 40-тото Народно събрание и в началото на мандата на 41-вото Народно събрание.

Законодателният орган не подкрепи препоръката му.

С писмо от 31 януари 2012 г. г-н Тошев запозна току-що всъпилия в длъжност нов държавен глава Росен Плевнелиев със замисъла си да се учреди към Президентството интердисциплинарна комисия с представители от всички обществени фактори, която да изразява становища във връзка с действията на законодателите и на участниците в изпълнителната власт. Той изтъкна, че такива формации съществуват и функционират успешно в Канада, Финландия, Швеция, САЩ, Нидерландия, Норвегия, Германия, Великобритания, Израел.
Писмото вероятно потъна в някое от чекмеджетата на служител от Президентството.

През май 2012 г. на заседанието на НС на СДС в Пловдив Лъчезар Тошев отново посъветва – този път съпартийците си, вместо безплодни дебати във връзка с коалиционните взаимоотношения на организацията, да инициират темата за връщане на смисъла на представителната демокрация, като възстановят занемарения диалог с хората, от който до 1997 г. Синята коалиция черпеше жизнените си сили и широкото си обществено влияние. Депутатът за пореден път изрази тревогата си от нарастващия скептицизъм на гражданите спрямо съществуващата политическа система, от недоволството и недоверието им спрямо институциите, от намаляването на процента на гласуващите, от призивите за редуциране броя на членовете на представителните органи – най-вече на парламента, от засилващото се желание у населението за осъществяване на пряка демокрация – чрез плебисцити и референдуми. За г-н Тошев непостигнатото национално помирение след комунистическата диктатура, сривът на ценностната система и засилващата се липса на духовност сигнализираха бъдещи сериозни проблеми и сътресения. За преодоляването им той настоя да се създаде национална комисия, в която да се дискутират големите въпроси на държавното устройство и на общественото развитие, наречена Форум за бъдещето. Неговата същност и функции той обясни така:

“Необходимо е да се инициира диалог в много широк формат – не толкова между партии, много от които вече без обществено влияние и роля, а между обществени фактори – местни власти, профсъюзи, еколози, правозащитни неправителствени организации, асоциации на репресирани и много други, икономисти, академични и научни кръгове, вероизповедания и други, заедно с които да се идентифицират проблемите в държавното устройство и общественото развитие, да се постигне обща позиция по начините за решаване на проблемите и стъпките, които да се предприемат и едва тогава идва ред на институционализацията на политическото представителство.

Важно е всички участници да предлагат свои идеи, а не да се очаква от тях или те да очакват да следват директиви, спуснати им от някъде. Така решенията ще се възприемат като общи и свои за всички участници. Важна е и автентичността на носителите на послания.”

И на пловдивското заседание съветът на г-н Тошев не беше чут.

Синият парламентарист, участвал в шест поредни Народни събрания и представлявал досега Народното събрание на Република България в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, включително и в ролята си на вицепрезидент на организацията, не се обезкуражи от неуспешните си опити да предизвика в Родината създаването на широкопредставителна комисия за обсъждане на политически и икономически въпроси в диалог между парламентаристи, правителство, неправителствени организации, учени, граждани, представители на образователната система, медиите, църквата, частния сектор. На 22 януари т.г. той внесе в ПАСЕ своя проект за създаване на Европейски форум за бъдещето, който от своя страна да насърчи учредяването на подобни национални комисии в страните-членки на Европейския съюз, обединени в обща мрежа.

Днес, когато България се тресе от политически и икономически страсти, когато групи от обезнадеждени хора – яростно протестиращи и настояващи за участие в политическия, обществения и стопанския живот, заливат столицата и други градове на страната със справедливи, но и противоречащи си искания, предложеният от Лъчезар Тошев Форум за бъдещето доказа своята необходимост. Макар и различен по състав и под друго наименование – Обществен съвет, президентът Росен Плевнелиев обяви на 28 февруари неговото създаване.
Това обаче се случи след крайно неприятни и вредни за държавата събития, краят на които все още не се вижда. А с повече далновидност, мъдрост и грижа за съдбата на България те можеха да бъдат избегнати.

Все пак – както казва народът, по-добре късно, отколкото никога.

 

Нася Кралевска

One Comment »

  • Павел Ангелов-Пулиев said:

    Действително г-н Тошев бе абсолютно прав, но не бе чут навреме. Сега ни очакват неизвестни събития, чиито край нито се вижда, нито ще бъде благоприятен за България.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.