Хан, кан или княз?

–––––––––––––––––––––––

Дълго време ние бяхме заблуждавани, че старобългарските владетели са носили титлата хан. Преди около тридесет години бе създадена дори една изключително скъпа за времето си филмова продукция “681 – Величието на Хана”. Мнозина от нас успяха да се “насладят” на фантастичните гледки: веещите се знамена от конски опашки, облечените в опърпани кожени дрехи прабългари, да не забравяме безкрайното поле от юрти и провикващите се боили – Ювиги Хане!…

Това безумие бе продукт на чуждопоклонничеството на нашите академици, а също и на строгите директиви на тоталитарната цензура целяща да убие в зародиш всеки опит за пробуждане на националната гордост. Срамното е, че дори и в по-ново време някои учени като Йордан Андреев, Станислав Станилов, Андрей Пантев упорито продължават да наричат древните ни владетели ханове. Борис Симеонов е по-предпазлив и употребява хан/кан, a още по-тактичния Веселин Бешевлиев определя върховните владетели на дедите ни като канове. Ясна етимология на думата обаче не бе дадена от никого. Едно е да посочиш кой каква титла има, друго е да дадеш обяснение за нея от езика, в който тя се използва.

Произходът на титлата КАНАС е неудобен както за нашите, така и за чуждите учени. Признанието, че думата е от палеобалкански произход ще запрати стотици томове историческа литература за вторични суровини и ще срине много авторитети. Това е една от причините до ден днешен да се спекулира със значението на титлата носена от нашите древни владетели. Вариациите на изписването й показват тракийска диалектна особеност, която е типична и за съвременните български говори. Титлата се среща най-често като КАНАС, но Маламир е титулуван КАНЕС, т.е. имаме колебание между А и Е. Тази особеност намираме в тракийските думи дева-дава (както и в българският глагол девам-дявам). Това изобщо не би трябвало да ни учудва, защото в тракийските надписи от VIII-ми – VII-ми век преди Христа намираме древни титли като АКЕНАС, АКЕНАНОГАВО, думата за светилище – АКАНАН, а също и лични имена с корен КАН (КАНУТИЕВАИС, КАНУТИЕВАН). Думите се срещат във фригийските епиграфски паметници, каталогизирани като W-07, Р-02, Р-03, Р-05, М-01, 1A-I, 1 AIII… Най-близката до КАНАС, КАНЕС тракийска титла е АКЕНАС (от надпис W-07). Тя от своя страна показва връзка с хетската дума КАНТЕЗИЯ/XАНТЕЗИЯ – начало, първа част, да не забравяме лидийската* КАНЕЙН-първи жрец, т.е. тракийските титли с корен КАН, КЕН имат значение началник, вожд, вожд-жрец, този, който е пръв.

В по-стари постинги бе обяснено, че траките са оказали голямо влияние върху галите. Страбон свидетелства за култ към Дионис в Галия и за практикуване на самотракийските мистерии на Британските острови ( IV-4-6). Алфред Холдер съобщава за култове на галите към тракийските божества Атис, Кибела, Сбелсурд (Alfred Holder,Alt-Keltischer Sprachschatz). В такъв случай е редно е да проверим за наличността на сродни думи на КАНАС, КАНЕС, АКЕНАС и в речниците на келтските народи. Както и би могло да се очаква там намираме галските COUNOS-княз, CINTO –първи, ирландската и шотландска CEAN-глава, главатар, CEANARD – водач, първенец, кимришката CYNTAF – първи…

Щом старобългарската титла КАНАС, КАНЕС показва връзка с хетски, тракийски и келтски думи то е невъзможно тя да е от тюрко-алтайски произход.Да, известно е, че тюркските народи ползват близка по звучене титла ХАН, това обаче не я прави автоматично тюрко-алтайска. Тюркските племена успяват да се цивилизоват и организират сравнително късно, в такъв случай е напълно естествено те да заемат административни термини и титли от други по-развити хора. Реалността показва, че “турските” титли паша, сеймен, сердар са от персийски произход, а пък султан, векил, везир, гавазин, имам, аянин, заптие и др. са арабски. Виждаме, че тюрките са приели доста тили от хора, с които са били в контакт.

За тракийски поход към Индия свидетелстват Филострат, Еврипид, Хигинис, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нонус, Плиний, Страбон. Факт е също, че в индийските пурани (древни предания) се говори за бригус – бойци колесничари (като каквито се славят и траките). Не е много трудно а се направи връзката между бригус ибригите-фриги, които са и първите почитатели на Дионис – Бромий  а Брама е най-старото божество на индийците). За да стигнат до Индия, тракийските бриги е трябвало да минат и през земите на тюрко-алтайските народи. Траките са били безспорно по-силни и са се наложили над азиатските племена повливайки ги до известна степен езиково и културно. Понеже думите АКАНАН, АКЕНАС, АКЕНАНОГАВО и АКЕНАНОГАВАН са точно от езикът на тракийското племе фриги (чийто клон стига и до Индия), то е напълно естествено да намерим сред тюрките променен вариант на фригийската титла…т.е. не тюрки донасят от Азия титла за владетел, а древни балкански поселници дават свои думи на тюрко-алтайци.

Остава да се обясни смисълът на КАНАС. Гърците превеждат титлата като APXONTOS – водач, вожд, владетел. Нашите думи първенец, началник идват от понятията първи, начело, точно това е и значението на КАНАС – този, който е първи, този, който е начело. Древният корен КАН намираме в наши думи като ЗАКОН-това, което е от началото, ИЗКОНЕН-първоначален, като тяхната най-стара форма е била ЗА КАНИ, ИЗ КАНЬ (В. Георгиев, И.Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев) … отговаряща прекрасно на хетската дума КАНТЕЗИЯ / ХАНТЕЗИЯ – начало.

КАНАС не е нищо друго освен един стар вариант на титлата КНЯЗ, както доказа отдавна проф. Ганчо Ценов, а пълната титла КАНАС У БИГИ има значението КНЯЗ В БОГА (КНЯЗ ОТ БОГА). Гърците дават превод EK TEOI ARXONTOS – от Бога владетел (владетел в Бога).

ЕК е гръцки предлог отговарящ на нашия ОТ (на старобългарските надписи е употребен предлога У, защото нашата морфология на речта е различна от гръцката).

TEOI – съотвтства на БИГИ ( BIГI ) като значението е БОГ. За непредубедените не е трудно да разберат, че БИГ(И) е стар вариант на БОГ. В наши родопски диалекти има замяна на О с И, така че вариантът БИГ, вместо БОГ показва българска диалектна особеност типична за родопския регион, а не е тюркската дума БЕГ…

ARXONTOS е еквивалентът на КАНАС-княз, владетел.

Важно е да се спомене, че Бог е тракийска дума, засвидетелствана още през VIII-ми век преди Христа на фригийският надпис G-136. Според Хезихий Багайос е името на върховният бог на фригите. Подробности относно етимологията на Бог ще намерите тук: http://sparotok.blog.bg/politika/2009/10/24/kakvo-oznachava-dumata-bog.421876

Ето каква е истината, не носещи чалми тюркски бегове са изсичали надписи върху камък в Плиска, Преслав и Търново, а потомци на свободолюбивите траки, които през VII-ми век успяват да извоюват пълна независимост от Източната Римска Империя.

Измамите и манипулациите на учените в миналото стават прозрачни когато всички данни бъдат представени. Поддръжниците на теорията азиатският произход на българите скриха много сведения и по-този начин представиха една изкривена картина на реалността, но както е казал княз Пресиян – Бог вижда!

Павел Серафимов

–––––––––––––––––––––––––––-

Бел.ред.: Коментарът е от група във Фейсбук „Големите 5 лъжи в историята на България и българите“.