Home » Авторски страници

За р. Булгария в Хондурас, кардинал Марадиага и българо-хондураските връзки

2013.02.12 Няма коментари
Spread the love
Кардинал Марадиага

Кардинал Марадиага

Отдавна се прогнозираше, че тенденциите към заемането на Светия престол от латиноамериканец или африканец стават все по-големи. Защото в Латинска Америка е най-голямата католическа общност, а в Африка възможностите за нови позиции на християнството са очевидни. Хондураският кардинал Оскар Андрес Родригес Марадиага обаче обединява в себе си и двете тенденции. Защото освен, че е представител на Латинска Америка, по карибското крайбрежие на Хондурас живее и една от добре организираните афроамерикански общности – тази на гарифуните. Освен това има и една българска връзка, която прави кардинал Марадиага интересен за нас.

По някакви странни игри на съдбата, през 2008 г. се свързах с дипломати от Хондурас като обсъждахме най-вече варианти за културно сътрудничество. По-късно открих и наличието на значителна общност на потомци на българи, дали своя принос за развитието на хондураското земеделие и хлебопроизводство. Тогава дойде и сензацията – наличието на река България (рио Булгариа) в Хондурас, открита в началото на ХХ в. от наши сънародници и кръстена така в чест на нашата родина.

С президента на Хондурас

С президента на Хондурас в апостолическата нунциатура след връчването на частицата от Светия кръст

Затова през 2011 г., след като при рязането на частица от Светия кръст, съхранявана почти 90 години в България, се отдели едно малко парченце, съвсем логично дойде моето предложение да го подарим на Хондурас в знак на признание за неговата толерантност и благодарност за това, че там се намира единствената река в света, носеща името на страната ни. След дълги разговори и изготвянето на необходимите документи, през август 2011 г. пристигнах в Тегусигалпа. Бях приет в апостолическата нунциатура от заместника на кардинал Марадиага, монсеньор Хуан Хосе Пинеда. По време на церемонията по връчването на частицата, на която присъстваше и президента на Хондурас Порфирио Лобо, ми направи впечатление, че в Тегусигалпа бяха проучили в детайли българската история и знаеха кога и при какви обстоятелства християнската светиня се е озовала в България. При всички разговори, водени тогава, хондураските ми приятели подчертаваха, че кардинал Марадиага е един от кандидатите за папския престол. Въпреки че не се запознах лично с кардинал Марадиага, който бе заминал на световна среща на младежките християнски лидери, узнах, че след завръщането си той е наредил дарената от България християнска реликва, поставена в прекрасен реликварий, да бъде изложена в централната катедрала в Тегусигалпа и придружена от благодарствен текст за изключителния жест на България.

Посещение в министерство на външните работи на Хондурас. Вляво – директор на дирекция „Външна политика” Роберто Очоа

Посещение в хондураското външно министерство. Вляво –  Роберто Очоа

В министерството на външните работи на Хондурас се срещнах и с моя дългогодишен приятел посланик Роберто Очоа, директор на дирекция „Външна политика” и племенник на кардинал Марадиага. Трябва да кажа, че именно благодарение на неговото лично застъпничество бе даден тласък за развитието на контактите между Хондурас и България.

А тези контакти наистина имат потенциал. Тук не става въпрос само за геостратегическото положение на двете държави и възможностите за търговски, туристически или културен обмен. Човешките връзки също дават специфични възможности. Така например Надиежда Еленков, една от лидерките на българската общност в Сан Педро Сула – икономическото сърце на Хондурас, се оказа сродена с еврейската общност в града. На срещата ни в Сан Педро присъстваха както потомци на българи, така и на евреи. За моя изненада те знаеха за спасяването на българските евреи в годините на Втората световна война. Тогава, през 2011 г., дори не съм и предполагал, че ще ми се наложи да се занимавам сериозно с този въпрос. Още тогава обаче именно домакините предложиха да се направи една програма за отбелязването на такива значими събития, с които България може да се гордее. В резултат на всичко това, когато съвсем скоро предстои отбелязването на 70-годишнината от спасяването на българските евреи, именно българската и еврейската диаспори в Хондурас и други латиноамерикански държави планират съвместно да отдадат почит към подвига на българския народ. Съществува възможността някои прояви могат да бъдат под патронажа на президента Порфирио Лобо.

Ето как жестът на България през 2011 г. днес носи неочаквани плодове в далечен Хондурас. А при евентуалният избор на хондураския кардинал Марадиага за бъдещ папа, безспорно ще се създадат и нови възможности за сближаването на България със Светия престол.

 

Спас Ташев
Председател на Дружеството за приятелство България – Хондурас

 

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.