Home » българи зад граница, Избрано

100 хубави думи за България

2013.02.15 Няма коментари
Spread the love

Публикуваме тук предложение към аудиторията на Българската редакция на Дойче Веле, наречено “100 хубави думи за България”. Както и резултатите от него. Предложението гласи:

Пишете ни за всичко хубаво в България, което видите, чуете, вкусите, прочетете. С радост ще публикуваме отзивите Ви, стига да са до 100 думи.

Скъпи приятели,

Редом с многобройните положителни отзиви, получаваме естествено и критични коментари. Най-често ни се сърдите, че публикациите на Дойче веле за България са твърде отрицателни. Ние винаги добросъвестно се опитваме да поддържаме обективен баланс, но защо пък да не отидем крачка напред?

В рубриката “100 хубави думи за България” авторите сте Вие. Отзивите си можете да изпращате на електронния ни адрес: [email protected] Единственото условие е да са в обем до 100 думи. Пишете ни за всичко хубаво в България, което видите, чуете, помиришете, вкусите, прочетете.

Чакаме с нетърпение!

Ето Вашите “100 хубави думи за България”, пристигнали по електронната поща или във Фейсбук (запазваме шрифта и ортографията на авторите):

Любомир Ганчев:
Разбира се, че може да се кажат хубави думи за България. Трудно се намират, но може. Стига да иска човек. Могат да се направят поетични сравнения, могат да се опишат и красиви природни картини, каквито има в изобилие, но най-вече може да се говори за онези, които населяват България. Тук-там в обществените дълбини се намират едни обикновени и незабележими, кротки и смирени хора, за които човешкият морал е онази ценност, която ни превръща в човешки същества. Хора, които не блестят с публични изяви, които не гонят слава и известност. Хора, които живеят тихо и спокойно, но които само за ден може би са направили повече добро, отколкото някои от изявените за цял живот. Те не обичат да шумят около себе си, но без да хленчат и мърморят правят онова, за което ние само говорим. Те така и си отиват от този свят – тихо и безшумно, без спомен за себе си. Те правят смислено нашето съществуване. Те са хубавите думи за България.
***
Дияна Йоткова:
Искам да Ви поздравя за прекрасната тема, не само защото е за България, но и защото е с положителна насоченост. Ние, гражданите на един свят, пълен с противоречия, имаме нужда да слушаме и за хубавата страна на нещата.
България… Родино мила! Толкова си богата: на природа; на история; на талант; на противоречия; на трудности… на хора. Да, българите сме една огромна палитра от характери. Имаме си от всичко: активни/пасивни; позитивни/негативни; трудолюбиви/мързеливи; домошари и крале на нощния живот.
Обичам страната си! Тук съм се родила. Тук са се формирали ценностите ми. Тук обичам. И ако трябва да избера място на прераждане, пак ще избера малката, но безкрайно уютна България.
Въпреки всички превратности, аз продължавам да вярвам в силата, добротата и интелигентността на българите; в историята и традициите; в бъдещето!
***
Павлина Радева:
Хммммм… хубави думи за България ли? Нека опитам: Харесвам природата, харесвам простора и свободата. Харесвам наниза от дървета, обримчили пътищата ни, и накацалите по тях пернати стражи. Харесвам наситеното зелено на листата, аромата на прясно окосената трева, шума на морето и скърцането на снега под краката ми. Харесвам сплотеността на семействата. Загрижеността и спонтанния смях, веселите танци и отворените сърца. Не харесвам ДВОЙНИТЕ стандарти, променящите се закони и високите глоби. Не харесвам намусените физиономии и враждебните погледи. Не харесвам политиците, мислещи си, че държавата е семейно имение, а хората са техни роби. Иска ми се да живея в страна, която подкрепя народа си, стимулира го да развива идеите си, страна, в която законите се спазват от всички, страна, която обича децата си, а не ги отпраща в изгнание. Нима това е утопия?
***
Камелия Янакиева:
България – символ на красота! Трудно е да се опише със 100 думи величието на нашата родина. Тук всеки от нас е израснал и е получил най-ценните си житейски уроци. От миналото до днес България е извървяла тежък и труден път. От хомота на робството стигаме до зората на демокрацията. Не толкова красива, както си я представяхме – всекидневно ставаме свидетели на много несправедливости. Боли много да гледаш как хората, изнемощели, се борят неумолимо всеки ден. Нашите родители дават здравето си в името на светлото ни бъдеще. В същото време управниците не спират да се гаврят с народа. Думите на Христо Ботев от стихотворението му „Борба” за жалост важат с пълна сила и днес. „Брат брата убива” – нашата тъжна реалност, всякакъв морал и ценности биват потъпквани. Борбата за оцеляване не прощава на никого. Мизерията чука на вратата ни – ще й отворим ли?
Силата е вътре в нас. Българите като народ нееднократно сме доказвали възможностите си и сме демонстрирали мощ. Защо да не го направим отново, заедно? Разбирам, че в днешно време е трудно, всеки гледа в своята паница и толкова. Но нека спрем да си затваряме очите и прогледнем най-накрая. Животът може да бъде и песен, стига да го пожелаем. Нека не оставяме бъдещето си на хора, които не ги интересува!Само ние можем да се погрижим за себе си, като се обединим под едно име – България!
***
Атанас Янев:
Много ми се иска да кажа сто хубави думи за България! Даже и хиляда хубави думи ми се иска да кажа, но уви не мога. Впрочем, хубавите думи винаги могат да се кажат, винаги могат да се напишат, но дали винаги могат да се почувстват в душата? Прочетох наскоро какво пишат моите съотечественици в рубриката – ужас! Потръпнах, настръхнах и ми стана тъжно и тягостно. Някой си искал да сърба боб чорба с домашна наденица в селото на баба си, друг пише да не вярваме на тези, които казват, че живеят добре в чужбина – те били нещастни… Заблуда, ограниченост и човешка простота – това бих казал аз на тези хора. Ще кажа хубави неща, когато някой управник се събуди от вековния си политическо-партиен сън и каже, както е казал великият Стефан Стамболов: „Малките свои честолюбия и разлики на мнения да оставим на страна и да пожертваме пред олтара на Отечеството си”. Ще кажа хубави думи, когато хората разберат, че са манипулирани и залети с пошлата помия на чалгата и фалшивата телевизионна наркоза. Иначе мога само да мечтая… И да се надявам!
***
Ана Маргина:
Вчера гледах в YouTube как млади хора играха хоро на площада в Русе. Изведнъж засвири музика, двама-трима младежи започнаха да танцуват и постепенно се изви голямо хоро. Всичко беше толкова естествено и красиво! Този запис ме изпълни с най-хубави чувства. И с гордост, че в България се случват и хубави неща. Искам да кажа БРАВО и БЛАГОДАРЯ!
***
Иван Мишев ни изпрати следния стих, посветен на България:

Моята земя
Кой ли не те е поисквал?
За кого ли не била си мечта?
Да имат в земите си Искър
и зелените Родопски плата.
Конете си с вода да напият,
с бистра, планинска вода
и да обгърнат с поглед ония
тъй прекрасни райски места,
които Бог създавал с любов
от Пирин до Балкана-Стария.
Сетне с Божи, благ благослов
нарекъл земята България.
И населил по тези земи
Българи – пазачи на Рая –
твоите и моите деди
от началото на рая до края.
После отпочинал си Бог
и забравил сякаш България.
Но един прекрасен народ
още Земята си пази я…
Иван Мишев
***
Яна Петрова ни написа следното:
Изпращам ви есето на сина ми на тема “Добрите хора”, защото ми се иска светът да узнае кое е истинското лице на българина. Това есе съдържа много повече от 100 думи, но пък истинско описание на характера на по-голяма част от обществото ни.

Добрите хора
“За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш.” (Лев Толстой)
Вече втори ден стоя у дома, защото есенните вируси ме затвориха между 4 стени. Написах си всички домашни, дори реших няколко извънредни задачи по математика. Сетих се за обявения конкурс „Добрите хора”, за който ни каза госпожа Касабова, учителката ни по български език и литература.
Седнах на бюрото си с лист и химикал, решен да напиша поне 5 имена на мои познати, които съм виждал да правят добрини. Началото ми беше трудно, наложи се първо да проверя за абсолютна сигурност в тълковния речник какво точно е добро. Добро – нещо, което е хубаво, което е в полза на хората, което има висока морална стойност. Оказа се, че доброто не е нещо точно, то може да бъде всичко, в зависимост от индивидуалните разбирания на всяка личност. Понякога правейки добро на някого, нараняваш някого другиго.
Спомням си как свако ми, на село, спаси пощальонката от нахвърлилото й се съседско куче, като го удари и то избяга. Спаси жената, но нарани животното! А то кучето не е лошо, просто пази дома си. Аз често си играя с него, а то ми благодари за приятелството с влажни целувки по бузата. Добро ли направи свако?
Със сигурност мога да кажа обаче, че познавам не един, а цели двама истински добри човеци. Това са моите прабаба и прадядо. И не са добри, защото просто правят добрини, добри са, защото никога не правят нищо зло, никога по никакъв начин не нараняват някого, никога не говорят лоши приказки, никога не укоряват другите, винаги когато съм при тях съм усмихнат, не ми се карат, разказват ми с такава любов за хората, които са срещали в живота си – близки и далечни познати, че ми се иска и аз да съм бил с тях, и аз да ги познавам.
Докато пиша, си припомням за една случка от преди няколко дни в училище. Имахме извънреден час – модул, беше около 12:30 часа, време в което родители идват да прибират децата от първа смяна. Ние играехме в училищния двор, а посрещачите стояха около оградата в очакване на последния за сутрешната смяна звънец. Там на оградата се беше подпряла и една възрастна жена – най вероятно баба на някое дете. Изведнъж около старицата настана суматоха и видях как двама мъже я носят в училищния двор, слагат я да седне на бордюра на скромната ни градинка. Една от майките се завтече към магазинчето на отсрещния тротоар, за да купи студена вода, друга се затича да търси медицинска сестра в училището, а един баща вече даваше указания на Бърза помощ по мобилния си телефон. Видях как напръскаха жената с вода, как един татко й държа ръката и през цялото време нещо й говори, а бабата гледа в една точка и не помръдва. Една от майките доближи шишенцето с водата до устните й и я накара да пие, а друга мокреше ръцете си и милваше старицата по челото. И стана чудо – пострадалата взе да мърда, а секунди след това се опита да проговори.
Ясно видях как всички си отдъхнаха – жената беше спасена, поне докато дойде линейката, а тя не закъсня, пристигна бързо и лекарят взе случая в свои ръце. Всички се разотидоха, поведоха децата си, всеки по своя път. Сега като се замисля, главите им като че ли бяха по-повдигнати от друг път, очите им бяха по-бляскави и тялото на всеки един бе гордо изпъчено. Бяха удовлетворени. И имаше защо! Защото Добрите хора са ТЕ – нашите родители, нашите баби и дядовци, нашите учители, приятели, съседи. Всички онези, които ни обичат, помагат ни, даряват ни внимание, знания и усмивки, или дори всички онези, които не ни нараняват.
Аз също съм добър човек!
Денислав Петров
VІ а клас
ОУ “Св. св. Кирил и Методий”
гр. Варна
***
Петър Петров:
Най-важното в България са българите. Ако се вгледаме и вслушаме в себе си и хората около нас, ще усетим доброта и мъдрост. Това усещане се подчертава особено силно, когато общуваме с чужденци. Усещаме амбицията за доказване и желанието да сме “най”. Виждаме и слабите си страни. За съжаление губим енергията си и я пилеем. Губим ценни десетилетия. Стопяваме се като нация. Това е обезсърчаващо. Потенциалът ни е огромен. Водачите на България трябва да определят идеалите, да ги развиват и разпространяват, та всеки българин да вижда себе си и своите мечти тясно свързани с НАШЕТО общо настояще и бъдеще.
***
Златка Долапчиева:
Обичам страната си, не мога без нея и близките ми. Тя е моя Родина, тук съм родена и тук ще остана до края на живота си. Със сто думи не мога да опиша очарованието, което има България – нейната природа, земя и море. Наред с хубавите неща, трябва да си кажем и някои истини за нас, българите. Безкрайният преход не успя да ни изгради като граждани, няма истинско гражданско общество. Липсата на качества като смирение, вярност към Бога, страх от законите ни докара до това положение. Вина имат всички институции, църкви и синдикати. Оказахме се слаби, бездуховни! Е, затова ще гледаме картината на „Тъжния залез” на села и малки градове.
Ежедневното ни недоволство от сегашното положение, от недоимъка и безпаричието, няма да се промени, ако не променим нагласата в самите нас. Не бива да униваме. Нека гледаме напред. Какво прави всеки от нас, та да станем по-богати и да останем в България? А за мен България е най-прекрасната страна.
***
Митат Гокай:
Който се е отделил от България, никога не е бил щастлив, дори да е станал много богат. В сънищата си винаги се е връщал в селото на баба си и е сърбал стар фасул с домашна наденица. Ако някой ви каже, че е много щастлив в чужбина, не му вярвайте.
***
Таня Джекова:
Предварително да кажа, че това не съм го измислила аз, а беше написано върху опаковката на типов хляб “Заря” – съвсем случайно се зачетох. Ще ми се някой ден да отида в този завод и да се запозная с човека, чиято идея е този текст. Той не се оплаква, не плюе по политиците, а променя себе си и нас. Това е нещото, което ни трябва – обединение около хубавите и добрите идеи.
“От години човек чете и търси книги за силата на Мисълта, за силата на Подсъзнанието, книги за Любовта, как да опознае Себе си и Истината за света. След всичко това човек би трябвало да е силен, знаещ, безкрайно търпелив и обичащ.
Не харесвам всичко, което открих в Себе си. Със сигурност можеше да изглеждам и по-добре. Би трябвало да изпитвам повече толерантност и любов и да отделям повече време за близки и приятели. Мисля, че когато го правя, защото Трябва или защото така са ни Учили, това е всъщност моето Его – този хищен стар другар.
Реших. Приемам се такъв, какъвто ме е създала Вселената. Давам Доброта, защото Искам, а не защото Трябва. И Благодаря.
Понеже ми харесва на Земята, ще си оставя невзети уроци, за да ме пратят пак обратно и пак в България. Навсякъде другаде би ми било скучно.”
***
Богдана Тонева:
Невероятно е, че толкова много хора ОБИЧАТ родината си България, а всъщност всички гледаме как я рушат и ни правят на маймуни. Браво, това се казва родолюбие. Дали примирението всъщност не ни е генетично заложено след 500-те години турско робство? Иначе навсякъде – на работа, в автобус, на гости, на заведение или в някоя институция – българинът недоволства от сегашното положение в страната. Докога? Имаме нужда от Левски и Ботев, може би.
***
Диана Маркова:
Най-хубавото нещо, което съм чувала за България, е от трима турски граждани – студенти у нас. Наложи се да им свърша една услуга (имаха проблеми в администрацията на ВУЗ-а, трябваше някой да им помогне с документите). След като им помогнах, ги помолих за едно интервю, което след това публикувах в един сайт за емигрантски живот. За интервюто те казаха няколко неща, които доста ме изненадаха. Те бяха: турските студенти в България са щастливи; българите са готини хора – когато ти обещаят нещо, го правят; обичаме България, защото тук ДДС е само 20%, докато турският VAT e 40%.
***
Владимир Симеонов:
Здравейте! Надявам се да не е късно и аз да кажа моите 100 думи за моята родина. Мислейки какво да ви напиша, се досетих за едно интервю, което гледах с едно българче от бесарабските българи в Молдова. На въпроса защо обича България тя просто отговори: защото там се говори български. Това са и моите добри думи за страната ни: каквато и да е – добра или лоша – тя ще бъде винаги мястото, където се чувствам истински, където се чувствам у дома сред свои и където всички говорим на нашия си език, имаме нашите си традиции и манталитет, пеем нашите си песни и се обичаме (и мразим) по НАШЕНСКИ.
***
Елена Ковальова:
Я была в Болгарии только раз – в 1988 году целый месяц гостила у моих друзей. Мы объехали тогда всю страну. Хотя с тех пор прошло много лет, я очень хорошо помню каждый день, проведенный в Болгарии. Помню, как рано-рано утром мы вышли из автобуса и шли по улице города Видин. Едва начало светать, было очень тихо, спокойно, только наши негромкие разговоры и звук шагов по брусчатке. Но главное, что запомнилось, это запах свежего хлеба. Невероятный аромат! И вот это всё – старинная улочка, дома, брусчатка и запах хлеба – всё это осталось в памяти на всю жизнь. Это только одно воспоминание из многих-многих прекрасных воспоминаний о Болгарии. Я помню вкус воды в горных ручьях недалеко от Кърджали, помню фонтаны в Плевене, но самое главное – я помню людей, которых я встретила, помню отношение к нам, доброту и гостеприимство. Болгария стала для меня родной, я люблю Болгарию, её народ и желаю всем вам, дорогие друзья, процветания и счастья!
***
Мария Добрева, Атланта:

И знам България ще Бъде!
Тя има мисия на таз Земя
И не е късно пак да я прегърнем
Изстрадалите, нейните чеда.
Върнете се по родните места!
И този, който вярва ще го бъде!
Заради вечната, небесната мечта,
Да разберем кои сме и защо на таз земя.
Върнете се по родните места!
Такава е повелята на древния ни род.
Небето знае порива на вашата душа,
За да сме вечен, цял един народ.
***
Айлин Тасим:
България е моят дом. Най-специалното и най-красивото място на света, на което наистина принадлежа. България е моята родина. Страната, в която съм родена и надявам се ще прекарам по-голямата част от живота си. Тя е моята голяма любов, разочарование и вдъхновение. И въпреки всички абсурдни неща, България е моята вяра, търпение и надежда. А там е толкова красиво и пъстро, особено сега през пролетта. Свежестта на току-що раззеленяващите се дървета и мириса на майски цветя е изживяване, което не може да бъде сравнено с никое друго. Просто няма как със сто думи да опиша всички тези невероятни гледки, хора, забележителности и какво ли още не. Но едно със сигурност мога да кажа: Родино мила, ти това не заслужаваш! Твоята съдба трябва да е друга.
***
Марин Стефанов:
Все още има останали места в природата ни, в които няма маргинално натрупване на останки от човешка дейност, които да те отвратят да ги посещаваш. Все още се намират домашни продукти, с които да направиш шопска салата. Все още бащите ни варят истинска ракия. Все още ни се удава възможност да си направим лютеница, туршия, луканки и друга зимнина, с които да разнообразим “Junkfood“-изобилието, което ни залива. Все още има хора в България, които се опитват да работят, за разлика от по-голямата част, които присвояват изработеното от труда им. Все още имам приятели. Все още мисля позитивно.
***
Стефан Манчев:
Аз съм от хората, които винаги търсят добрата страна във всичко което ни се случва и все по-лесно го намирам. За мен България е най-богатата държава в света, но ние българите сме свикнали с това богатство и го приемаме за даденост. За мен истинското богатство са не парите, а природата която ни осигурява невероятно високо жизнено равнище, което малко държави имат. България има четири ясно изразени годишни сезона, има гори на 35% от територията си, има 40 планини, има Черно море със стотици километри плажове със ситен пясък, има равнини с плодородна земя, има 5500 пещери, има 540 реки.
***
Пресиян Костадинов:
Думите издават емоции, а емоциите не винаги обхващат цялата речева палитра, с която разполагаме. България е не само красота, но и емоция. Тънка утринна усмивка върху красивото лице на любимата. Или непознатият мирис на безкрайните планини, озарени от августовското слънце. Не бихме сгрешили, ако кажем, че Тя може да бъде и сурова като февруарско утро над Дунавската равнина. Ако искате да разберете какво е всъщност нашата България, елате да чуете вековната тишина, която кънти в природната застиналост на един селски пейзаж в Балкана. България е набраздената от годините ръка на възрастна жена, милваща русите коси на слънчевото ново начало.
***
Марин Мидилев:
България е много богата държава. Преходът не е свършил, защото има още какво да се краде. Когато България съвсем обеднее, ще бъде принудена да използва ефективно интелектуалния си потенциал, а не да го унищожава и прогонва. Асен Йорданов, Радул Милков и Продан Таракчиев, Yull Brown-Илия Георгиев Вълков, Джон Атанасов, д-р Стамен Григоров, проф. Георги Наджаков, Петър Петров, Ангел Балевски и Иван Димов, Румен Антонов, д-р Митов, проф. Карл Джераси, Иван Ночев, акад. Цветан Цветков, Емил Минев, Стефан Найденов, Стефан Маринов, Никола Димков, Милен Николов, Георги Бакалов, Юри Марков, Койчо Митев, проф. д-р Мария Златева, инж. Георги Гушлеков, Даниела Симидчиева… Списъкът е дълъг и е в процес на допълване.
***
Николай Данев:
Мой приятел веднъж ми каза: „Ако не можеш да кажеш нещо добро за някого, просто замълчи”. Е, аз няма да мълча, когато става въпрос за България, защото имам какво добро да кажа за моята родина. Вярно е, че България има богата история, чудесна природа, красиви обичаи… Но в България има и много хора, в които виждам доброто. Наближава Великден… Като нация мисля, че вече е крайно време да осъзнаем, че вярата ни в Бог и принадлежността ни към християнската религия не трябва да се изразява в ходене на църква само по празници. Не казвам, че въобще не ходят хора, но разликата е очебийна, когато съпоставим един обикновен неделен ден и християнски празник. Вярвам, че съчетанието от качества като смирение, вярност към Всевишния, трудолюбие, спазване на законите (и земни, и Божии), любов към семейството и дома ще ни помогнат да се издигнем като нация и да живеем достойния живот, който заслужаваме. От нас зависи.
***
Ивайло Петков:
Христо Ботев, Васил Левски, Георги Раковски, планини, море, гора, Витошко лале, Рилска иглика, Родопски крем, роза, мартеница, Трети март, народни песни, хоро, мома, Мелник, Златоград, Несебър, Созопол, Жеравна, Чипровци, Берковица, Търново, Плиска, Преслав, София, Стара Загора, Античен Пловдив, Крушуна, Рилски Езера, Родопи, Странджа, Добруджа, Сребърна, Дунав, Искърски пролом, Тунжда, Ерма, Велека, Ропотамо…
Нека Европа да научи повече за нас, за нашата същност, за какво се пее в песните ни, за обичаите и празниците, които имаме.
***
Милена Костадинова:
Харесва ми рубриката “100 хубави думи за България” и Ви приветствам за това! Следя материалите, които публикувате за моята държава, и ми се свива сърцето, защото съм от поколението, възпитавано в преклонение и уважение към Родината! Вярно е, че оценките понякога са жестоки, но вярни и от това не ни олеква! Вярно е, че не говоренето, а действията са тези, които ще променят нещата. Може за европейците търпението на българите да е необяснимо и да е признак на безволие, но ние не сме лоши и безхарактерни хора по принцип. Просто сме объркани, смачкани и ни е срината ценностната система. С една дума: трудно се справяме с новите промени, съпътстващи така лелеяната демокрация.
Винаги съм смятала, че колкото повече българи имат възможност да пътуват по света, толкова повече те ще имат възможност да добиват впечатления, ще могат да съпоставят и оценяват предимства и недостатъци, ще имат идеи и ще станат предприемчиви, непримирими и дейни както повечето европейци. Но за това трябва време и търпение! Лошото е, че много българи заминаха, заминават и ще заминават, защото не виждат алтернатива за себе си тук! Да, трудно е, но не е невъзможно да се преборим! Никъде нищо не е дадено даром! Много бавно нещата ще си дойдат по местата, няма начин! Хората тук го знаят и не си мислете, че се примиряват и не се борят. Просто медиите не дават гласност и не вдигат шум за разлика от други части на света. Ето преборихме се за шистовия газ и АСТА. Сигурно ще успеем и за другите неща!
***
Иван Аладжов:
Трудно е днес да се пишат хубави думи за България, когато дори международно изследване ни определи като най-тъжното място на света. А че в предишната България е било красиво и чисто, може да прочетем дори в западни издания от тогава. Напр. консервативното западногерманско издателство “Bertelsmann” пише в своята книга от 1970 г. „Европейските столици”, че София е от най-чистите градове на континента, и че всяка сутрин мирише на свежо, след като още в ранни зори се измиват улиците му. Но за столицата ни сега не може да се каже това. Тя е един от най-мръсните, грозни и неуредени градове на континента.
***
Георги Симеонов Петров:
24 Май, 15 септември, първолак, хоро, песен, седянка, менци, бистра вода, мома, Златю Бояджиев, Владимир Димитров (Майстора), Борис Киров, Райна Кабаиванска, Николай Гяуров, Борис Христов, Никола Гюзелев, Вапцаров, Захари Зограф, баница, шопска салата, кисело мляко, бащино огнище, мартеничка, казан, ракия, шкембе чорба, червено вино, Мелник, Ванга, минерални извори, Родопи, Пирин, Рила, Балкан, Черно море, Гергьовско агне, 1300 години, Цар Симеон, Орфей, Кирилица, Компютър, Кирил и Методий, Охрид… Има още, но и тия не са малко:)
***
Даниела Василева:
Не искам да казвам 100 хубави думи за историята на България. Защото тя е дело на нашите предци, а не наше.
Не искам да казвам 100 хубави думи за красотата на България. Защото тя е даденост, открита и оценена отново от нашите предци, а не от нас.
Не искам да казвам 100 хубави думи за културата на България. Защото тя е поругана.
Опитвам се да намеря 100 хубави думи за изминалите 22 години. Но не събирам и 10.
Днес ми останаха хубави думи само за мъничкото свестни, трудолюбиви и съвестни хора, които понякога срещам – на пейките пред къщичките привечер в провинциалните градчета, на нивите покрай пътищата през деня, в планинските хижи, на сцените в столицата. Те ми пълнят душата, те ме карат да се усмихвам.
***
Искра Кънева:
Всичко най-хубаво в мен – това е България. Любовта ми към хората, към красотата, към природата; силата да преодолявам трудностите; честността; отговорността; искреността. България, която отдавна съм напуснала, не е само територия. Тя е най-доброто от мен, което предавам и на децата си. Деца, родени на чужда земя, говорещи чужди езици, но наричащи себе си българи. Те носят България в сърцата си, за да я предадат и на техните деца. Най-хубавото в тях – това ще е бъдещата България. Без граници, говореща много езици, но в сърцето си шепнеща най-хубавите думи на възхита и най-съкровените си мечти на български.
***
Христо Алексиев:
Прекрасно е да гледаш лицата на децата в училище на 24 май, първолаците на първия учебен ден. В такива моменти си мисля, че има надежда за историческото оцеляване на нацията.
***
Христина Джоргова:
100 хубави думи за България, а могат да бъдат много повече. Ще цитирам какво казаха за нашата страна американци от Корпус на мира, с които се запознах в родното си градче.
“Вие имате всичко. Имате богата и дълга история. Имате интересна култура и невероятен фолклор. Природата ви е толкова красива и разнообразна. Имате планини, море, красиви зелени долини. Влюбихме се във всичко това, но и във фолклора ви. Вие сте гостоприемни хора. Езикът ви е труден, но е интересен и богат.”
Щом хубавото в нас виждат те, защо да не го видим и ние. И да го показваме по-често! Нали така правят те – американците.

http://dw.de/p/15PCx

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.