Home » Авторски страници, история

Прозрението на Георги Кьосеиванов за пакта “Молотов-Рибентроп”

2012.07.02 Един коментар
Spread the love

Автор:  Лъчезар Тошев

.

Малко известно е, че пактът „Молотов–Рибентроп” е предсказан от българския политик Георги Кьосеиванов година преди сключването му. Някога този факт е коментиран широко от журналиста в Радио “Свободна Европа” Евгени Силянов – бивш дипломат, както и от френския политик Леон Блум. В средите на българската дипломация Георги Кьосеиванов е бил известен със своята прозорливост. Близките му споделят, че като премиер той понякога с дни не е излизал от дома си (намиращ се на сегашния бул. „В. Левски” в София, а не в някоя резиденция), задълбочен в анализиране на сложните политически  ситуации в навечерието на Втората световна война. Затова пък прогнозите му се сбъдвали. Заради непроницаемостта на неговите анализи в Министерството на външните работи бил известен с прозвището „Сфинксът”.

Най-известен в Европа той става с прогнозата си, че Хитлер и Сталин ще се съюзят и първият резултат от това ще бъде четвъртата подялба на Полша. Прогнозата му е от декември 1938 г., когато двамата диктатори сипят хули един срещу друг и никой не би могъл да допусне тяхно скорошно съюзяване.

Съществува запазен документ за това прозрение във френския дипломатически архив.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Това е Телеграма № 34/16 декември 1938 г. от френския посланик в София Анри Ристелюбер до Министъра на външните работи на Франция Жорж Боне. Документът е публикуван във Френската жълта книга – дипломатически документи 1938-1939 г. Екземпляр от нея беше притежание на Евгени Силянов – секретар в посолството на Царство България в Берн по времето, когато посланик там е Георги Кьосеиванов. Поради важността на документа, предаваме текста на телеграмата изцяло. Оригиналният текст ни беше предоставен с любезното съдействие на г-жа Ирина Недева.

 

Телеграма N° 34

Г-н Ристелюбер, Пълномощен министър на Франция в София,

до Г-н Жорж Боне, Министър на Външните работи

София, 16 декември 1938

По време на неотдавнашен разговор, председателят на съвета (на Министерския съвет – б.а.) ми сподели за силното удовлетворение, което изпитва следствие на неотдавнашната френско-германска декларация. Тя за него не е била изненада. Още от посещението му в София, преди около две години, г-н Нойрат му е изразил голямото желание на неговото правителство да постигне споразумение с Франция, тъй като двете държави вече не ги разделя никакъв спор. Той дори е изразил огорчението си от липсата на готовност на Париж да отговори на неговите предложения.

Що се отнася до Германия, въпреки че желанието й за разширяване на изток бе очевидно, може би се лъжем, определяйки югоизточна Европа като първата й цел. Според него Полша е най-заплашена. Също така  полско-съветското сближаване е израз на тази опасност. Взаимната дълбока омраза между двата славянски народа, предопределяше това разбирателство да бъде краткотрайно и престорено. Напротив, г-н Кьосеиванов не изключва, особено в случай, че Коминтерна би се съгласил да смекчи пропагандата си, възможността за сближаване между СССР и Райха. Това винаги е била мечтата на част от германския щаб. В този случай, четвъртото разделяне на Полша би позволило на Германия да продължи своя силен поход на изток.

RISTELHUEBER

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Евгени Силянов не можеше да си спомни точно името на някакъв български тесен социалист, който по същото време издал в Женева книга на френски език, в която пледирал, че съюзът между нацисти и комунисти е неизбежен, „братята” трябва да се помирят за да се противопоставят заедно на плутокрацията.

Ние успяхме да намерим тази книга.

"Неизбежният съюз Берлин - Рим - Москва", начална страница

Заглавието и е „Неизбежният съюз Берлин – Рим – Москва”. Издадена е на френски език в Женева през 1938 г. с автор Габриел Лесли. Под това име – псевдоним се крие комунистът Алексадър Ликов, тогава емигрант в Женева.Един екземпляр от неговата книга със саморъчен дарителски надпис на автора се намира и в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”в София. Също така тя се намира и в колекциите на други библиотеки по света.

Известно е, че през 1944 г. Александър Ликов  става съпруг на поетесата Елисавета Багряна.

Възможно е Кьосеиванов да е почувствал по реакциите на левите среди, че подобен съюз е възможен и да е предвидил последиците от него. „Сфинксът” пази тайните си!

Така или иначе, на 23 август 1939 г. целият свят разбира с изумление за съюза на Хитлер и Сталин. Седмица по-късно започва Втората световна война. На 1 септември 1939 г. германската армия напада Полша. На 16 септември Молотов официално поздравява Германия за навлизането й в Полша, а на 17 септември в 4 часа сутринта Червената армия напада Полша в гръб. На 29 септември 1939 г. е подписан германо-съветският протокол за подялбата на Полша! Четвъртата подялба! Тогава се определят и границите на интереси между двата тоталитарни режима и… се приема обща декларация в подкрепа на мира!

Прозрението на Кьосеиванов се е сбъднало!

Впрочем, историята има продължение. В една от статиите на Евгени Силянов за Втората световна война, публикувана във в. „Век 21” („Как започна войната – такава, каквато беше”, в. „Век 21”, бр. 24/22 юни 1994 г.) Силянов пише:Интересно е за нас – българите, че сензационното, ефимерно сближение между нацизма и болшевизма започва с едно посещение на управляващия съветското посолство Астахов при българския пълномощен министър в Берлин Първан Драганов, на когото съветският дипломат излага идеите на Москва за сближаване с Третия райх. Разбира се, той избира този път, защото знае, че Драганов ще донесе разговора до знанието на германското външно министерство. Този документ заслужава да се цитира изчерпателно не само защото определя момента на началните ходове на руската инициатива – той е датиран от 15 юни 1939 г., но И защото установява автентичността на цитираните текстове. Както е нормално за един пълномощен министър, Драганов е отправил такъв доклад и в София и той се намира в българския архив.”

По този повод, бившият френски премиер – социалиста Леон Блум (първият премиер –социалист във Франция) по-късно пише в неговия вестник  „Ле Попюлер”   (вж. Стефан Танев „Отворени писма”, София, 1994 г., стр. 208 -209):

„Когато ние във Франция всички залагахме на картата на Москва, намери се само един човек с безподобно прозрение, който видя самата истина и ни я каза. И това не е някой французин, а българският Министър-председател Георги Кьосеиванов. Отвори ни очите, за да ни покаже много време преди войната и удара, че Берлин ще се споразумее с Москва. Рядко у някого такова политическо прозрение, обаче ние не му повярвахме.” (цитат по книгата на Ирина Недева „Мисия Париж – разговори с Евгений Силянов”, София, 2007 г., стр. 203)

Дали историята на Европа щеше да е друга, ако бяха повярвали на Кьосеиванов през 1938-ма?

 

One Comment »

  • Svetlan said:

    няма такъв пакт,който е посочен в началото на статията “Рибентроп-Молотов”.Има “Договор за ненападение между Съветския Съюз и Германия”.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.