2023-01-30

14 thoughts on “Ирена Кръстева като… експерт и стожер на медийната свобода

  1. Адаш, тези линкдве направо избиха рибата!
    1. От „Снимка на Борис Войнарович от учредяването на Българския медиен съюз” – не разбирам защо е този колаж. Както и да е нямямдобро мнение за медиите в България единственото което ги обединява е че са антибългарскил

    2. Защо сайта (http://www.pik.bg/) е анонимен – няма нищо като контакти. Аз обаче реших да потърся нещо от световната клюкарка и намерих:
    person: George Chavdarov
    address: ASP Ltd.
    address: Bulgaria, Sofia
    address: Shandor Petiofi 43
    phone: +35929516065
    fax-no: +35929516066
    nic-hdl: GC5480-RIPE
    source: RIPE # Filtered
    това според нея е собственикът – не го познавам. Това което публикува обаче ме озадачава.
    3. Кои е този Оги – ако е журналист на какъв език пише, явно няма кирилица, което е доста странно.
    4. Явно тези журналисти са доста тъпички за да не си пазят личните компютри (било собствени или служебни) дт кражба на данни както се казва в публикуваното. Или може ли в България такова нещо ще да е голяма рядкост та са си притъпили чувството за сугурност. И някой просто е влезнал на Скайпа им за да отвори разговора и го вземе ими просто хакер който знае как да влезе в компютъра каде точно е Скайп файла взима го отваря го и то публикува.
    5. Ако всичко отгоре не е вярното излиза, че това си е най-обикновенна фабрикация, която може да се направи и на обикновен MS Word. Защо ли?

  2. Вижте скайп разговор между Огнян“Донев“ и Светлана“Джамджиева“ по повод написаното тук:

    „[5.6.12 18:47:23] Svetlana: ти ми каза 18.30, затова питам. Явно, не си склонен да проявиш съчувствие…
    [5.6.12 18:48:19] Ogi: https://www.eurochicago.com/2012/06/irena-krasteva-kato-ekspert-i-stozher-na-mediynata-svoboda/comment-page-1/
    [5.6.12 18:48:37] Ogi: zad okeana sa po-obrazovani ot BG
    [5.6.12 18:49:02] Ogi: jasno e che shte pochne sled 18:00 …
    [5.6.12 18:49:08] Svetlana: чета…
    [5.6.12 18:51:18] Svetlana: познаваш ли хората в този сайт?
    [5.6.12 18:51:33] Ogi: ne
    [5.6.12 18:51:49] Ogi: ivan mi go pokaza
    [5.6.12 18:52:08] Svetlana: трябва да видя кой го прави
    [5.6.12 18:52:36] Svetlana: търся си блогъри от чужбина, защото българските са…“

    …..
    Целият запис от Скайпа е пуснат от Информационна агенция ПИК в няколко поредни публикации със заглавия:

    Оги към Светлана: ББ е бесен на Л. заради Брюксел
    Тотю каза, че много ми харесвал вестника и ми предложи пари
    http://www.pik.bg/ogi-kam-svetlana-bb-e-besen-na-l-zaradi-bryuksel/

    и
    Светлана към Оги: ББ ми обясни какво лайно е Л. После се обади на Борис Велчев
    http://www.pik.bg/svetlana-kam-ogi-bb-mi-obyasni-kakvo-lajno-e-l-posle-se-obadi-na-boris-velchev/

    Там ще научите, че отдавна се е знаело за назначението на главния прокурор Цацаров и много други неща от мръсната кухня на властта и медиите в България.

    [10.6.12 22:41:52] Ogi: главният прокурор, новия, щял да е този съдия от Пловдив …

    Факт е, че от редакцията са си измили ръцете със следния предговор към публикациите:

    „На редакционната поща на ПИК се получи любопитен имейл с разговори по скайпа. Участници в диалога са двама души, назовани като „Оги” и „Светлана”.
    Хронологичната продължителност на разговорите помежду им е дълга – от юни до последните дни на декември 2012 г.
    Надяваме се, че визираните лица и събития нямат нищо общо с българската медийна действителност, защото противното би означавало ужасен скандал. Приемаме, че текстът е литературно произведение в стил политически трилър с елементи на мелодрама.
    Приликата с персони от родната действителност е случайна. Който се разпознае, е гузен.
    Ще публикуваме целия разговор в няколко поредни епизода заради безспорните му идейно-художествени достойнства. (pik.bg)

    .

  3. Публичното изслушване в Брюксел обрисува проблемите на бг медиите. Първият от тях е липсата на прозрачност на собствеността, оттам всеки може да ги използва за прокарване на бизнес и корпоративни интереси. Справка картелът от медии на Ир.Кръстева, Д.Пеевски, Цв.Василев.

  4. „Ир.Кръстева – стожер на медийната свобода“ е оксиморон, т.е. взаимно изключващи се понятия. Затова е направо жалък опитът й да политиканства с това отворено писмо. Всеки от журналистите, които ще бъдат на изслушването в Брюксел, срува повече от всички купените писачи в подопечните й медии от т.нар. „български медиен съюз“ (призван да легитимира в публичното пространство нея и сина й Д.Пеевски като медийни олигарси).

  5. В България и онази преса, която не се води за булевардна или жълта, пожълтя доста, и това не е от сега. Това може би беше и е част от някакъв общ процес на „чалгализиране“, на тържество на парвенюшкия вкус, което тръгна още в първите години на българския преход. Разполагащ той, а не някакъв друг вкус, с материални възможности да притежава, продава, купува и пр. медии. Този парвенюшки вкус нерядко напълно си пасваше и си пасва и с вкусовете на едни или други овластени хора, структури, партии (също и олигарси), които, както всички овластени, предпочитат електоратът да ги харесва, да ги избира, да не ги критикуват медиите прекалено или пък просто да са си собствени, техни медии.

    Разбира се жълта преса има навсякъде, далеч не само в България, но смесването на стиловете, на сериозното/обществено значимото/важното, с воайорското/клюкарското/порнографското тука стигна до „висоти“.

    Предприемчивият парвенюшки дух, впрочем, не си стои само в България (и не само в тази страна се среща). При подходящи връзки и материални възможности той прелита и се развива, опитвайки се да печели понякога дори от носталгията на емигрантите, или от всичко, което обстоятелствата или средата му позволят.

  6. Не разбирам от медии – аз съм само потребител. Дотолкова, че вече и не потребявам. Никога в живота си, допреди около 2 години, не бях чел жълта преса. Почти не гледам телевизия, освен новини и филми. Независимо от това, да си кажа – от около две години не купувам нищо, което да не минава в България за \\"жълт\\" вестник – нежълтите са по-жълти от жълтите, чак зеленеят… отровно. Всъщност липсват – в новинарската им част – само простотии и химни за някакви неомитични псевдохерои, а за важни неща, дето ги виждаш от прозореца си да стават нощем в съседната пряка – нищо… Коментар и публицистика – да не говорим – лигавщини и пошлост, суета и откровена глупост. И понеже човек има нужда от вестник, поне за домакински нужди, ща не ща – вече купувам \\"жълти\\" вестници, там от време на време все пак се прокрадва и някоя упорито укривана от всички я новина, я някаква връзка на някой с някого, такива неща… Пък може и камината да си запалиш, яйца да увиеш, такива неща.

  7. Изипшете кода по-разбрано, че на три ракии едва се разчита.Но малко по-сериозно.Извадка от коментара ми „Свещенния Коран и в-к Труд“ :
    Славният вестник „Труд” не остава назад. Под ръководството на плейбоя и виден „демократ“ агента Тошо, дълги години водеше тиражната класация. Може би причина за това бе подмамващото заглавие на вестника му. Гладните трудещи се и пенсионерите се надяваха, че доблестните борци за социална справедливост, ще защитават каузата им и ще ги поведат в борбата за защита на правата си. Нищо подобно не се случи. Маститият главен редактор и съсобственик на изданието, с чаша уиски в ръце бе неизменна мебел в интериора на лъскави светски партита със силните на деня. Както и водачите на колаборационните ни профсъюзи Тренчев и Желязков. Именно там се осъществяваше лобирането на гърба на представляваните трудещи се.
    Резултата е логичен. Тиражите се сринаха неспасяемо и чужбинския чорбаджия се принуди да продаде цялата пресгрупа. Естествено с новите купувачи, нещата са от трън на глог. „Любимите“ на цял народ Огнян Донев – аптекарския бос и Любо Пъпката – съпруг на журналистката Диляна Грозданова. Форма на размножение на низшите организми е пъпкуването. В момента те пъпкуват в дебрите на криминалната ни икономика. Така, че милите хорица, застанали под парцаливото знаме на в-к „Труд”, да имат „из предвид” казаното до тук, ако си помислят да търсят между редовете нещо в защита на все по-окастрените си интереси.
    А за медийната, преди това номенклатурна акула Ирена Кръстева и шишкавото и отроче Делян, като „защитници“ на медийната свобода е просто несериозно да се говори.

  8. ПАРТИЗАНИТЕ ОТ ГЕРБ ИСКАТ ДА НИ НАБУТАТ СЪС ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ЗАСТРАХОВКА ИМОТ. ГЛЕДАЙТЕ ТОВА ВИДЕО

    vbox7/play:1dc93ce501

  9. Много нагло от страна на Ир.Кръстева и сие – да се самопровъзгласяват най-добрите журналисти и издатели, последна инстанция на истината за свободата на словото у нас. Та нали точно те създадоха медиен картел, от който се чудим как да се отървем?!

  10. Смешен плач за Брюксел от столицата на пропагандния разврат в Европа

    by Atanas Tchobanov

    Етимологията на латинската дума медия (множествено число на medium) е средство, връзка, посредничество. Връзка между фактите и мненията от една страна и група от индивиди, интересуващи се от тях, да ги наречем общество. При това посредничество обществото очаква обективност, изчерпателност и безпристрастност в отразяването на фактите, както и плурализъм на представените мнения.

    Какво се случва когато фактите се пренебрегват като директен източник, а медията става посредник на посланията на дадена властова или корпоративна структура? Отговорът е – агенция за връзки с обществеността или пропагандна структура. Мечтата на всяка пропагандна кантора обаче е да бъде възприемана като медия, а не като властови или корпоративен рупор. Ето защо пропагадните структури, които разполагат с пари, влагат много средства, за да изглеждат като медии. Също така влагат кеш, за да изместят истинските медии и да установят монопол над информационното пространство.

    Защо не успяват обаче? Защото в едно отворено пазарно общество парите не са достатъчни. Не е достатъчен и професионализмът. Богатите пропагандатори могат да си напазаруват професионалисти на килограм живо тегло, особено в бедните страни. Но пак не успяват, защото автентичните факти и мнения имат свойството да устояват на пропагадната завеса, била тя под формата на цензура или на отклоняващ вниманието безмислен информационен поток. В крайна сметка те достигат до голям брой индивиди. Това работи дори и в затворените, тоталитарни общества. Чудесен пример е дисидентският самиздат при комунизма, който пробиваше безмилостната пропагандна машина на властта.

    Това се е случвало и се случва защото сред групата индивиди винаги има такива, които предпочитат да живеят в истина, а не във възторжена лъжа, ретранслирана от пропагандните кантори. Докато ги има тези индивиди ще има и медии. Те може да са бедни, може техният носител да е свит, незабележим дори, в условията на монопола, но с упоритостта на китайска капка си пробиват път през информационните бентове на пропагандните могули.

    Повод за това теоретично отклонение е новината, че бившата шефка на тотото Ирена Кръстева е публикувала отворено писмо, възмутена от факта, че не е поканена на среща за медийната свобода в Европейския парламент. Били поканени такива-онакива, сърди се тя, а представители на \"Българския медиен съюз\", в който членува нейната групировка не са сред поканените.

    Писмото на Кръстева е адресирано до шефа на парламентарната група на евролибералите Ги Верхофстат, организатор на събитието. Парадокс е, че към същото политическо семейство се числи и Делян Пеевски, син на Ирен Кръстева, депутат от ДПС и по съвместителство главен цензор в притежаваните от Ирена Кръстева вестници.

    Срещата всъщност е отворена за всеки, който пожелае да участва. Не е нужна покана, а предварителна регистрация, за да се получи пропуск за сградата на Европейския парламент. Покани са изпратени на лекторите и модераторите на дискусии, което е съвсем нормално. Но сред тях не са емисарите на \"най-големите и авторитетни български вестници, списания и електронни медии с висок рейтинг\", по думите на Кръстева.

    Защо не са? Ами защото не са медии. Пропагандни кантори са, финансирани индиректно от властта чрез една корпоративна структура, която е уличена дори от американското разузнаване в пране на пари и кредитиране на свързани лица. С кредитите тези лица купуват медии, превръщат ги в пиар агенции на правителството и се стремят да установят монопол над разпространението. Резултатът е видим от чужбина – София е последна в класациите за медийната свобода в ЕС и всяка година уверено потъва надолу.

    Съвсем правилно организаторите на срещата за свободата на медиите не смесват жанровете. Затова събитието в Европейския парламент се очертава интересно. Колкото до Ирена Кръстева и колегите и от самоназовалия се \"Български медиен съюз\", никой не им пречи да си организират друга среща. В Москва, в Пекин или в Хавана, с тамошните сестрински пропагандни централи да обменят опит за трудностите да се установи тотален монопол и ефективна цензура в условията на пазарна икономика и във века на интернет.

  11. Смешен плач за свободата на медиите

    Статия на Монитор от 04.06.2012

    Интересно събитие предстои тази седмица в Брюксел. На 6 юни в сградата на Европейския парламент ще се приказва в тесен кръг за свободата на медиите в България. Организатор на поредната безсмислена говорилня е Групата на либералите и демократите АЛДЕ.
    Още по-интересно е кои са участниците. Според програмата са поканени представители на двата издателски съюза – Съюза на издателите в България (СИБ), в който членуват едва няколко вестника на трима издатели, и Българския медиен съюз (БМС), обединил 34 издателя на най-големите и авторитетни български вестници, списания и електронни медии.
    Дотук нищо лошо. Само дето нито един представител на БМС не получи покана за събитието. Покана не получи и нито един журналист от медиите, които членуват в БМС. Но такива журналисти поначало не са включени в програмата.
    Това предизвика реакция от страна на БМС и неговият председател Валери Запрянов изпрати писмо до лидера на АЛДЕ Ги Верхофстад. По същия начин своето възмущение изрази и изпълнителният директор на Нова Българска Медийна Група Холдинг Ирена Кръстева. На скандала даде гласност с обширна статия и авторитетният вестник „Нова Европа”, който излиза в Брюксел.
    За да заметат следите на гафа, организаторите от АЛДЕ сътвориха втори, като разпространиха друга програма на форума, от която са отпаднали представителите и на двата издателски съюза.
    И така до Брюксел ще се разходят почти неизвестни лица като неуспелия да надскочи собствения си провинциализъм Асен Йорданов, малко по-известната и вечно неудовлетворена от професията и живота Лили Маринкова, още по-неудовлетворения спортен коментатор Сашо Диков и Явор Дачков, който също няма причина да се чувства задоволен особено откакто работодателят му Алексей Петров попадна отново зад решетките.
    Да не пропуснем и самообявилия се за медиен експерт от последна инстанция Орлин Спасов, шеф на фондация „Медийна демокрация”.
    Компанията е била подбрана старателно от съпругата на евродепутата от АЛДЕ Станимир Илчев – Светла Петрова, бивша тв водеща, свалена от екран заради нисък рейтинг на предаването й, и дружка на Лили Маринкова.
    Ще попитате какъв им е проблемът на тези журналисти, та постоянно реват, че свободата на словото и печата са в опасност? От една страна, медийната среда в България е не по-лоша от тази във Франция или в Унгария. Такива са констатациите на авторитетни международни проучвания. От друга страна, въпросните журналисти работят в частни медии, където могат да пишат и говорят каквото си поискат. И те го правят. Е, Лили Маринкова трябва да се съобразява с някои правила в БНР, но пък винаги може да си излее душата в Канал 3 при Сашо Диков.
    Проблемът на тези журналисти е, че все по-малко хора в България ги слушат и четат. Сега ще се пробват в Европарламента. Едва ли се надяват, че Брюксел ще им вдигне тиражите и рейтинга с някоя директива. Но като наплюят страната си в чужбина, със сигурност ще се почувстват поне малко удовлетворени.
    Жалко че има български евродепутати, които участват в срамния хор. И е скандално, че сметката я плащаме ние, европейските данъкоплатци.

    http://www.monitor.bg/article?id=340633

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *