2022-11-29

2 thoughts on “Какъв е произходът на днешните американци?

  1. Данчо Колев (Д. К. Данев; Дан Колов) е български спортист, състезател по свободна борба (американска борба).

    Той е роден на 27 декември 1892 г. в с. Чадърлии (днес с. Сенник) Севлиевско.
    На 17-годишна възраст се изселва в Америка, където работи като докер, миньор, железопътен работник и металург.

    През 1914 г. за първи път побеждава професионален борец, а през 1925-а самият той става професионалист. На 6 април 1936 г. побеждава в Париж Анри Деглан и получава титлата европейски шампион по свободна борба. Дан Колов има над 1500 срещи, от които губи само три.

    През целия си живот Дан Колов запазва българско гражданство и се бори като български борец. След завръщането си в България организира състезания по борба с благотворителна цел в София, Пловдив, Стара Загора, Русе и на други места. Умира на 26 март 1940 г. в родното си село.

  2. Според резултатите от националното преброяване от 2010 г. 61,332 жители на САЩ се обявяват като македонци. Иначе там живеят и близо 193 000 албанци, 95 000?!? българи (цитат от горната публикация – „Какъв е произходът на днешните американци?“)

    Брой на българските граждани в чужбина по държави – по численост

    САЩ – 300,000 [цитат от публикацията от 7 април 2012 г. „Брой на българските граждани в чужбина (2011 г.)“,]

    300,000-95,000=205,000

    Официално-статистически 205,000 Ганювци вече се срамуват да се нарекат българи – и скоропостижно са се самоприпознали като узаконени (чудех се как да избегна употребата на нелицеприятния епитет „незаконни“) синове на приютилия ги под крилата на орела (първо мислех да напиша „под цилиндъра си“, т.е. под „шапката си“, т.е. „под капата му“).

    При това става дума само за „български граждани“, сиреч за лица с български паспорти, т.е. българи de jure („юридически българи“), част от които може да не са и българи de facto (фактически, т.е. етнически българи).

    В същото време четем:

    „1. Германци – 47,911,129
    2. Ирландци – 34,670,009
    3. Мексиканци – 32,929,683
    4. Англичани – 25,927,345“

    Значи германци, ирландци, мексиканци – дори англичани – държат на корените си; нашенецът обаче бърза да забрави „край свой роден, бащина си мила стряха „. Бърза да ашладиса принадлежността си към материалния връх, постигнат от други – германци, ирландци, мексиканци, дори англичани – които векове наред не прОдават кръвта си.

    Къде да ги търсим тия 205,000?

    Очевидно в ПЕТАТА КОЛОНА на щатския CENSUS:

    5. Американци – 19,975,875

    Картината се избистря още повече, като прочетем краткия коментар под горното число:

    „Броят на хората, които описват себе си само като „американци“, почти е с два пъти по-висок, отколкото е бил през 1990 г.“

    Ето защо до голяма степен е вероятно (подлежи все пак на коректна проверка) съмнението, че голяма част от тези 95,000, които не са забравили „род свой беден, гробът бащин, плачът майчин, – тез, що залъкът наеден грабят с благороден начин, – грабят от народът гладен“ – не са „преходници“ (деца на фалшивия „посткомунистически“ Преход), а са достойни българи от заварената българска диаспора, незабравили корените си.

    Жалка е картинката – Дан Колов сигурно се е преобърнал в гроба си от срам. Защото

    6. Италианци – 17,250,211,
    7. Поляци – 9,569,207,
    8. Французи – 8,761,677,
    9. Шотландци – 5,460,679,
    10. Холандци – 4,645,906,
    11. Норвежци – 4,470,081,
    12. Шведи – 4 088 555

    не се срамуват от род и родина, не изскубват корените си, пазят се от кръвосмешение.

    Не и наш Ганю!

    Впрочем, какво друго е могло да се очаква, след като публикуваният на 20.02.1999 г. Закон за българското гражданство (ЗБД) постановява:
    “Чл. 8. Български гражданин по произход е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин.”

    Не е необходимо читателят да е юрист, за да прозре, че не БЪЛГАРИНЪТ е счетен от закона за меродавен, а БЮРОКРАТЪТ – онзи, който раздава паспортите.

    Освен всичко останало, седящият зад бюрото си е подсигурил възможността да взима под бюрото подкупи от мераклиите да получат българско гражданство по натурализация, без да имат и помен от нещо българско в личната си ДНК-картина – особено след влизането на страната в Европейския съюз.

    Преди около две години все пак „от кумова срама“ „законодателите“ се смилиха над многострадалния български род, пръснат по широкия свят най-често не от добро, и промениха член 15 от ЗБД:
    Чл. 15. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., предишен текст на чл. 15 – ДВ, бр. 33 от 2010 г.) Лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство по натурализация, без да са налице условията по чл. 12, т. 2, 4, 5 и 6 ако отговаря на едно от следните изисквания:

    1. е от български произход;
    . . .
    (2) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2010 г.) В производството по придобиване на българско гражданство по натурализация с молбата за придобиване на българско гражданство се представя и удостоверение за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина. В удостоверението се посочват данните, въз основа на които е установен българският произход.

    Внимателното вглеждане в подмолните мотиви на следващата, трета алинея, подсказва за наличие на огромна корупция, опит за законодателно преодоляване на която е въпросният текст:
    “(3) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2010 г.) Удостоверението по ал. 2 се издава в едномесечен срок.“

    Защото ориеталски ориентираният бюрократ е способен да бави процедурата, докато правоимащият не „го ръгне“ (употребявам жаргонния, а не академичния израз от омерзение) с дебела пачка под бюрото.

    В заключение:

    Моят дядо Никола казваше

    „Всяка коза за свой крак виси…“

    Друг мъдър селянин беше продал на султана за две торби жълтици истината:

    „Прави, каквото правиш – за утре мисли!“ – и така му бе спасил живота.

    Нашите управници, очевидно, са далеч от всяка мъдрост – щом приемат закони, подобни на ЗБД – пращащи България в небитието.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *