Home » Авторски страници

Чикагски размисли по повод един «медиен лидер» и една визита

2012.04.24 7 коментара
Spread the love

От Петър Стаматов

Критичните бележки срещу българската журналистика и към изяви на български журналисти в последните години не са малко, а и определено са с основание. Липса на етика, арогантност, клиентелистки публикации, яростна и безогледна промоция на чисто комерсиални прояви с пренебрежимо малка или без каквато и да било културна стойност, рекетьорски заплахи и открити лъжи са характерни за доста медии в България. Тревожното е, че сега и зад граница някои се опитват да ги налагат като стил и в медиите, насочени към българската диаспора.

Нека разгледаме злополучния американски „БГ Войс”. Доколко е американски, е спорно, защото от тази страна на океана финансовата необоснованост на такъв медиен проект веднага личи и вече възникват и се обсъждат версии откъде идват средствата, много от които се хвърлят за черен PR и промоция на чалга-културата.

Но тук въпросът е за морала на онези, които определят съдържанието на изданието и се имат за журналисти. Нещо повече – имат се и за… лидери. Лидери в какво? Дори в простата компютърна операция Copy&Paste, когато се прилага в журналистиката, трябва да има професионализъм, който професионализъм “блести с отсъствието си” в проекта „БГ Войс”. Цитирането на източника е въпрос на елементарна коректност, присвояването е лоша практика. А е парвенюшка арогантност, когато то – присвояването (вид кражба) – е нагло и очевидно. Не е редно да се пише, че отпечатаните в „БГ Войс” материали са „специално за „БГ Войс”, когато вече са били публикувани в други български издания.

Не е редно и да се опитваш да си подобряваш и разкрасяваш имиджа за сметка на български държавници, когато това се прави с очевидно меркантилна цел. Обсъждането с някого дали г-н Плевнелиев ще може да присъства на концерт на български танцов ансамбъл в Чикаго не означава патронаж на турнето*, а представянето му като такова пред български фирми си е някаква форма на рекетиране. Интересно дали някой се е вързал, защото българите в Чикаго, а и не само там, имат глави на раменете си и могат сами да разсъждават. Слабият читателски интерес и намаляващата реклама в „БГ Войс” отразява провал в доверието към изданието. Това пък предопределя и неминуемия крах на целия медиен проект „БГ Войс” в този му формат и с тази му мотивация.

В заключение Eurochicago.com благодари на всички, които писаха (не само до нас) за практиките на БГ Войс. Съпротивителните сили срещу отрицателните явления в нашата диаспора са живи. Очакваме да видим много сънародници на срещата с президента Плевнелиев, която ще се състои на 19 май в Чикаго. На нея, а не по време на концерта предната вечер, ще можем да говорим с българския държавен глава за нещата, които ни вълнуват. По традиция редакцията на Еврочикаго ще събере въпроси от своите читатели до президента, за да му ги предаде при срещата. Пишете на редакционния ни имейл – линк.

—————————————–
* Oт прессекретариaта на българския държавен глава официално съобщиха, че патронаж за турнето на ансамбъл “Българе” няма. В телефонен разговор с директора на ансамбъла (а не с организаторите) патронаж е даден единствено за един от двата спектакъла в Чикаго. От президентската служба подчертаха, че ангажиментът е персонален и никога такъв не е даван към “БГ Войс”. В пресслужбата са наясно за очевидната злоупотреба с имиджовия инструмент – президентски паронаж и вече са взели съответните мерки. До Генералното консулство в Чикаго е изпратено копие от писмото до ръководителя на ансамбъла Христо Димитров, с което е отказан патронажа на турнето с думите: «…за съжаление г-н Плевнелиев няма възможност да поеме патронаж над инициативата».

7 коментара »

  • azis-forever said:

    Obi4aaaaaam!!!!!!!!!!!!!

    Азис + Дараков

  • Pesho said:

    Азис + Дараков
    Действително чудесна снимка на Соня Градецки от Ню Йорк.

  • Калоян said:

    Някой беше казал,че липсата на порноиндустрия в България роди поп-фолка.Това нито е поп,нито фолк.Откога участията по ресторанти се наричат концерти?Какво обединява “изпълнението” на плейбек,сингбек и буфосинхрон?Каква е разликата между чалготека и библиотека?Все въпроси,на които всички знаят отговорите.Даже и тези,които в събота ходят на чалготека,а в неделя – на църква.

  • Milen said:

    “Откога участията по ресторанти се наричат концерти?
    Какво обединява „изпълнението“ на плейбек,сингбек и буфосинхрон?”

    Много точно!

    Аз бих отговорил – откакто жълтите издания се наричат медии, а най-платените проститутки и педераси наричаме журналисти.

  • Milenа said:

    Снимката горе бих нарекла като снимката долу – лицето на поп-фолка и гъзЪ на българската журналистика 🙂

  • Азис said:

    ИНТЕРВЮ: Азис: 50% от хората в Ню Йорк бяха разбойници. Гаджето ми не се е бил с никого, но би убил заради мен

    “Меле на концерта на Азис в Ню Йорк”, „Гаджето на Азис в ареста” и още куп скандални заглавия заляха жълтите медии след първия концерт на провокативния изпълнител в САЩ. Няколко недоволни фенове от шоуто му в Ню Йорк се обединиха във фейсбук група и скандалът стана пълен. За пръв път Азис отговаря на слуховете и обвиненията в това ексклузивно интервю за BG VOICE и BITV – Чикаго.

    – Здрасти. Благодаря за вниманието, което ми отделихте. Чувствам се сякаш наистина съм на страхотно ново място, т.е. досега в България си бях на моето си място, но тук има едно място, което по някакъв начин може съвсем малко… но си намерих и своето място. Чувствам се като у дома си. Адски готино е в Чикаго.
    – Би ли казал същото и за Ню Йорк и за скандала, който се случи там?
    – А, Ню Йорк е моето място. Едно от моите места, т.е. Ню Йорк е една дестинация, на която може да се разгърнеш като нещо много огромно. Хората там са малко напрегнати. Бих казал, че 50 процента от хората са супер позитивни и изобщо не им пука от нищо, което се случва, а другата половина са хора, които страдат и страшно съжаляват, че не могат да се приберат в България, защото са някакви разбойници или престъпници, които по никакъв начин няма как да се върнат, и точно тези хора, тази половинка, която аз въпреки всичко харесвам, имаха емоции и почувстваха нуждата да изразят своето мнение, че моето гостуване в Ню Йорк е супер кратко. Е какво по-хубаво признание за една звезда, че участието й или концертът й е кратък, т.е. те са искали повече и повече. Това е много за мен.
    – А защо пя на плейбек?
    – Къде?
    – В Ню Йорк.
    – Не знам дали тези хора, разбойниците, които се крият от държавата и от мутрите в България, знаят каква е разликата между плейбек и синбек. Синбек е музика, която тече и артистът/изпълнителят пее отгоре върху музиката. Аз пея по този начин. Не знам защо те са се взели за такива „нюйоркчани”, такива „американци”, че могат да разпределят и разбират, аджеба, кой изпълнител пее реално и кой не. Аз съм един от артистите в света, мога да кажа, които няма как да заподозреш или обвиниш, че не пеят хубаво. Аз наистина мога да пея и дори най-глухият и най-върлият противник на тази музика ще каже: „Е, Азис може да е всичко, но Азис пее.” Ако съм пял по начин, по който те не са възприели, то е защото самата дискотека или клуб не са го позволили. Повярвайте ми, аз мога да пея по всеки един начин. За мен не е проблем живото пеене по никакъв повод. Това е все едно да кажеш, че е проблем за Наоми Кембъл да дефилира, нали, на седмицата на модата в Ню Йорк. Ами не й е проблем, както и на мен не ми е проблем. Ако ми предоставите съответната сграда или дискотека или заведение, в което аз да се изявя на живо и да се раздам – ок. Но ако вие дойдете в кафененце, което събира 300 или 400 души, повярвайте ми, аз не мога да се разгърлям, в смисъл – гласът ми е много по-голям от всички вас.
    – А как би коментирал този т.нар. бой по време на концерта, където беше замесено името и на твоя приятел?
    – Някакви цигани и българи са се били. Аз нямам нищо общо. Те се бият по принцип, българинът, всички знаем, че обича да се бие. Като се съберат на сватба, погребение, кръщене, те винаги се бият. Е този път, повярвайте ми, аз нямам нищо общо. Наистина, наистина нямам нищо общо.
    – А вярно ли е, че твоя приятел го е набил този фен, за който става въпрос?
    – Моят приятел би убил този човек, а не да го е набил, което веднага препраща към неистина, т.е., ако моя приятел иска да ме защити, не би те набил и не би се изплюл върху теб, той би те убил или би те направил инвалид. Това, което пишат – „той се изплюл, той се сбил”, не, приятели, слушайте ме много добре – моят приятел би убил човек заради мен и никой от вас няма да разбере. Не знам как да ви убедя в това нещо. Ако някой ме нарани, освирква, обиди или т.н., моят приятел е толкова силен физически, че наистина би ви убил. Ето казвам го съвсем, как да го кажа, откровено. Тези побоища са заради вас, т.е.
    вие обичате да се биете и да се шляпате като момичета.
    Моят приятел така би ви набил, че вие бихте се напикали, т.е. ще се изпуснете в гащите. Това не е истина. Ако вие сте се били като жени помежду вас – това си е ваш проблем. Моят мъж удря като за световно, така че ако моят мъж ви е ударил наистина, щеше да ви личи, и то от страшно дълго време.
    – А какво би казал за концерта в Лас Вегас?
    – Моят концерт в Лас Вегас беше уникален, защото аз наистина срещнах страшно много хора и се запознах с истински приятели, които ми станаха роднини. Говоря за Диди, за Савата, за неговото семейство. Беше наистина страхотно. Беше наистина много хубаво. Не исках да се прибирам от Лас Вегас. Наистина, повярвайте ми. Много е хубаво в Лас Вегас. Ако имах тази възможност и това време да се махна от България, щях да го направя, но наистина съм изключително отговорен човек и няма как да не поема ангажименти, които ме чакат в България. Сега някои ще кажат: „да, бе, да” – не е истина, изчакайте да си свърша ангажиментите в България и се връщам отново в Лас Вегас. Имам планове.
    – А би ли казал, че Лас Вегас остава в твоето сърце заради нещо друго, което се е случило там, свързано с твоя приятел?
    – Да. Бих казал, че Лас Вегас ще остане завинаги в „май майнд” , както казват, в съзнанието ми, като място, на което аз изпитах най-голямата любов на този свят. Няма да отварям повече вратички и да споделям, но Лас Вегас е наистина място, на което аз се почувствах… Уитни Хюстън и Арета Франкилн бяха изпели една песен за истинската жена и наистина аз се почувствах истински човек на място в Лас Вегас. Хора, отидете към Лас Вегас, уникално е… Сега усещам, че ще тръгнеш към моя приятел и аз няма да го отричам, естествено, защото е супер глупаво. Този, за когото всички говорят, наистина е ужасно силен и адекватен мъж, на когото една жена от български произход, а може би и световноизвестна, не би успяла да му каже в кръга на шегата, да му откаже. Разбира се, моят мъж, мъжът до мен, е уникален и аз изживях в Лас Вегас нещо, което много малко момичета изживяват. Пожелавам ти го и на теб. Омъжена ли си?
    – Да, омъжена съм.
    – Ау, добре. Пожелавам ти го и на теб.
    – А ти омъжена ли си?
    – Да, омъжена съм.
    – Е, каза го.
    – Да, казах го. Благодаря сърдечно. Да, наистина няма да разказвам повече. Не искам.
    – Виждам, че си доста влюбена. Личи си, честито! Исках да те попитам какво да очакват твоите фенове, когато се върнеш в България? Какъв е твоят нов проект?
    – My new project is… (смее се). Америка ми даде една наистина страхотна нова идея, над която да работя. Прибирам се на 30 април, живот и здраве, и започвам да работя за тази дестинация, точно за Америка. Може да е смешно, може да е наивно. Искам да си го изживея. Ще запиша една песничка може би на английски с времето. Ще запиша едно видео, където ще покажа, че моите крака са с 20 см по-дълги от на Бионсе. Смей се, с всеки сантиметър искам да измериш нейните и моите. 20 см са ето толкова. Повярвай ми, това е страшно много и знаеш ли, аз навремето, когато ги говорех тези неща, всички ми се смееха, обаче с течение на времето сантиметрите добиха своя реален…, т.е. това, което аз го разказвах и говорех, се оказа самата истина и вече колегите твои, журналисти от БТВ, НОВА, КАНАЛ 1 и т.н., вече не смееха да питат, да се шегуват или да акцентират с някакъв сарказъм към всички тези неща, които казах, защото, когато аз казвам, че моят крак е 126 см, то е толкова. Няма да се намали по никакъв повод, приятели. Моят крак е 126 см, на Бионсе е 108. Имам 19 или колко см напред… Ей, дай господи, дай Боже, да съумея да изляза на огромния пазар не само заради мен, заради всички вас, българи. Вместо да крадем, да се бием по заведенията, да освиркваме, да плюем, повярвайте ми, толкова е хубаво да имаш един изпълнител или може би някой от твоята черга, така да го кажем, който е световноизвестен. Аз ще се опитам да бъда този. Ако не успея, не ме освирквайте, но аз го правя заради вас, по някаква причина и заради мен. Защото, когато кажат българи, ни сравняват с… много е тъжно, много е тъжно… с третия свят…
    – Когато говорим за това, разбрах, че МТВ са взели интервю от теб, както и няколко други американски медии.
    – Взеха интервю в Ню Йорк, точно в града, в който хората са супер забързани във всекидневието си и извратени и перверзни по своя си начин, тези хора, които дължат на българската държава и банка милиони левове, в смисъл, щото аз видях, че имаше изключително нормални хора, с които аз се запознах. Имаше и 50 процента от които такива разбойници, които аз наистина, ако това нещо продължи, аз ще изисквам в България по някакъв начин да се разследва това защо тези хора живеят в Америка, по някакъв начин да си вземат техния статут тук в Америка. Защо те живеят тук, защо са избягали, щото може би те са откраднали или ограбили България по някакъв начин или са крали или дължат пари някому и т.н., т.е. техният статут на имиграция, на имигрант и т.н. е незаконен. Ако те продължават да се оплакват, да реват и да плачат, че са били бити от моя приятел (вярвайте ми, моя приятел ще ви убие, няма да ви бие)… то е забавно, наистина, и аз се смея… моят мъж е такъв, когато удари, той не повтаря, така че някаква ревла е плакала и се е оплаквала, че мъжът й бил бит. Ами,
    дрисло, намери си мъж, който не го бият,
    намери си като моя, който бие, така че аз знам кво си казвате, че вече е несериозно, но напротив, адски съм сериозен – когато един мъж не може да те защити и не може себе си да защити – остави го, зарежи го, той е палячо, така че, българи в Ню Йорк, обединявайте се и бъдете щастливи до мига, в който наистина държавата не изисква от вас причината, заради която вие сте в Америка, да бъде на всеослушание показана, да разберем защо всъщност вие сте избягали от България и какво правите в Америка и защо… в смисъл аз ги наблюдавах много сериозно, те имаха скъпи часовници и аз искам да ги попитам откъде са тези пари за тези скъпи часовници, те имаха скъпи коли, с които бяха дошли, и повярвай ми, ако аз предизвикам една комисия, в която те ще изискват от тези хора, които живеят в Ню Йорк, някаква комисия откъде ти имаш тази кола и как си я спечелил, знаеш ли как ще избягат незаконните… но това е друга тема на разговор.
    – Извинявай, че те прекъсвам но като говорим за бягство, ти би ли искал да избягаш от България и да дойдеш тук?
    – Разбира се, България е място, на което никой от нас няма място. България е място, на което се раждаш, обучаваш се по някакъв начин и трябва да търсиш щастието си на друго място.
    – А когато се върнеш в България освен побоищата, скандалите и хубавия спомен от Лас Вегас…
    – Побоищата са тук при вас, при нас няма.
    – …с какво друго впечатление би се върнал в България освен с тези лоши спомени от Ню Йорк?
    – Е, о, една година ми дайте, една година и ще видите, че наистина аз нямам нищо общо с България. Ето сега го казвам и не желая хората да ме свързват оттук нататък може би. Щастлив съм, че успях да пробия от фолклора на България, за да мога да обработя гласа си, но оттук нататък не знам как ще се наричам, но по никакъв начин не желая да ме свързват с България. Аз съм човек, който живее по света.
    – Значи Америка определено е останала в твоето сърце?
    – Да, факт. Америка е моята страна.

    Автор:Николета Кравченкоe-mail:[email protected]

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.