Home » Избрано

Баба Марта бързала, мартенички вързала…

2012.03.01 Един коментар
Spread the love

 

ЧЕСТИНА БАБА МАРТА

НА ВСИЧКИ ЧИТАТЕЛИ И ПРИЯТЕЛИ !

 

 

 

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

Легенда за мартеницата

Към края на своя живот владетелят на прабългарите кан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат винаги заедно, за да не могат врагове да ги нападнат и завладеят.

Минало се време, канът починал. Тогава хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните кан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Синовете на кана били поставени пред трудно изпитание.

Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария кан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а – другите Аспарух, Кубер и Алцек – потеглили на юг. Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при кан Ашина, докато намерят свободна земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. След това братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.

Не след дълго при Хуба долетял гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от лошия кан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели, побягнали.

Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при своите войници. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.

Източник:  Sibir.bg

One Comment »

  • Петя said:

    Честита Баба Марта!

    Мартеница пращам надалече
    нишка от живота във дома,
    бяла като вишната на двора
    и червена – сила на кръвта.

    Да те топли даже и далече,
    да те връща нощем у дома,
    за да имаш сили във крилете
    като следваш своята мечта.

    Да ти дава дързост във живота,
    че си струва още да вървиш
    и където и да си… далече –
    носиш нишката на своя род.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.