Home » Авторски страници

ГЕНИ versus МЕМИ, или на „Шест очи”

2012.01.07 Един коментар
Spread the love

                                                    Автор:    Д-р Георги Чалдъков

 

“Два разделени пътя в гората, и аз –
Аз по-запустелия път си избрах,
И в това е цялата разлика.”

                           Робърт Фрост, “Пътят, който не поех”

 

Джеймс Уотсън и Франсис Крик имат копие от кристалографския образ на структурата на деоксирибонуклеинова киселина (ДНК), направен от Розалинд Франклин на 2 май 1952 г. в King’s College в Лондон. Така те правят „своя” модел на ДНК – завършват го в събота вечер на 23 феруари 1953 г. в стая №103 на Кавендишката лаборатория в Кеймбридж. След това отиват в кръчмата The Eagle (Орелът) и съобщават на приятелите си, че са открили “структурата на живота”.

На 25 април 1953 г. списанието Nature публикува статията на Уотсън и Крик за структурата на ДНК – молекулата на наследствеността. На 10 декември 1962 г. Уотсън, Крик и Морис Уилкинс, но не и Розалинд Франклин, получават Нобелова награда за медицина. Малко след церимонията по връчване на наградата, Диоген изрича по улиците на Стокхолм “Морала търся”.

Оттогава продължавам да се учудвам и защо всеки се обижда, когато му кажат, че е глупав, а никой не се обижда, когато му кажат, че очите му са зелени, сини или кафяви? За да намерят отговор на този въпрос, Националните институти за здравето на САЩ вложиха през 1990 г. три милиарда долара в Проекта за човешкия геном (общия брой на гените на човек). През 2000 г. Джеймс Уотсън, един от ръководителите на Проекта, каза, че човек има около 30 000 гена, в които е кодирана информация за синтеза на около 100 000 протеина.

Ричард Доукинс завършва зоология в Университета в Оксфорд, учи се от неодарвинистите Уилям Хамилтън и Джордж Уилямс и особено много от Конрад Лоренц – нобелист за медицина-1973. И се влюбва в поведението на животните, особено в инстинктивното “отпечатване” (imprinting) на образи от новоизлюпените сиви гъски на Лоренц край Виена. През 1976 г. Доукинс публикува първата си книга, озаглавена The Selfish Gene (Егоистичният ген). В нея разказва за биологичните гени и за първи път описва гените на човешката културна трансмисия – нарича ги „меми” (гръц. mimemе, mimetismos – имитиране). Мемите са думи, идеи, метафори, мелодии, знания, парадигми; комплексите от меми се наричат „мемеплекси” – в семейството, училището, университета, те се „отпечатват” в мозъка и душата на човек. Така той поема, идентифицира се с културата и морала на другите, които избира за модели, за да създаде, ако успее, своя култура и морал. Доукинс вярва, че човек е продукт на биологична и културна еволюция – коеволюционен феномен, в който “ние сме родени, като генетични машини, и отгледани, като машини на мемите, но ние имаме силата да преодолеем нашата природа – тиранията на себичните гени”.

Така гените/ДНК са репликатори на биологична информация, която се унаследява, а мемите са репликатори на културна информация, която се имитира. “Между двама човека има 0.5% разлика в профила на ДНК – разликите между шимпанзе и човек са само 1.23%. Ние сме генетично по-близо до шимпанзетата, отколкото е мишката спрямо плъха” – каза през 2000 г. Джеймс Уотсън. И ако това е учудващо малка разлика между гените на двама човека, то разликата в техните меми може – според това кой колко е “имитирал”/учил – да бъде многократко по-голяма. “И в това е цялата разлика”, както е написал Робърт Фрост.

Написах този разказ, след като чух разговора на телевизионна журналистка с баща и син – известни български поети. Един от въпросите й беше: „Какво е мнението ви за Т.Ж.?” Бащата, жалко за таланта и ума му, слугували и кокетничили дълги години на Т.Ж., изрази съкровените си леви симпатии за него. Синът, възприел демократичния модел на мислене, нарече Т.Ж. с точната дума – диктатор.

Наскоро Франция въведе наказание за този, който не признава турския геноцид над арменците. Крайно време е да има наказание за българи, които продължават да хвалят диктатора и неговите васали. Мъдрите римляни наричали подобни закони „lustratio” (прочистване), което през тези 22 години не беше направено в България. Затова продължава да е много мръсно в политиката, бизнеса и на много други места в нашата страна. „Заплашва ни завръщането на ужасния човек” – както е написал Борхес, имайки предвид аржентинския диктатор Хуан Перон.

 

One Comment »

  • Радо said:

    След няколкократен внимателен прочит и анализ на написаното установих, че авторът е манипулатор, диктатор и мразещ хората, и себе си и нищо не разбиращ “доктор”, който цял живот е живял и продължава да живее като паразит. И се кефи, че това е историческото му предначертание. Такива, като него са 99.999999% от хората. Към дадения момент това е нивото на еволюционното ни развитие. Аз не правя изключение.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.