Home » Авторски страници

Още за ролята на Германия при депортацията на македонските евреи през 1943 г.

2012.01.05 2 коментара
Spread the love

Автор:   Спас Ташев

 

През последните няколко години в Скопие се лансира поредната антибългарска кампания, този път с обвинения срещу България за организирана от нея депортация в концлагера Треблинка на 7200 македонски евреи през 1943 г. В македонските медии бяха лансирани какви ли не небивалици, а един журналист заяви: „За еврейската общност от Македония българският фашистки режим е единствения виновник за депортацията”.

Тази лъжа бе подета и от македонската редакция на Дойче веле. Появи се материал под заглавие „Българите депортират македонски евреи”. В друга статия се казва: Македония не забравя своите евреи. Историята за 7148 евреи, които българите депортираха на 11 март 1943 година в лагера на смъртта „Треблинка”, ще бъде в центъра на Мемориалния център на Холокоста”. В кампанията се включи и българската редакция на същата германска държавна медия. Там Еми Барух направи следния коментар: „Официална България никога не произнесе думи, с които да поиска прошка от потомците на малцината оцелели евреи от Беломорието и Тракия заради това, че депортирането на 11363-ма души, населяващи тези администрирани от българската управа територии, е организирано и извършено от българската армия”.

Замисълът на Скопие е блестящ – чрез създаването на антибългарски настроения в Р. Македония и по света, на фона на официалното българско мълчание, постепенно да се подготви общественото мнение и като крайна цел пред България да бъде предявен финансов иск в размер на 16,5 млн. американски долара. Това е сумата, на която в Скопие сами са оценили еврейското имущество. Нашумелият напоследък филм „Трето полувреме” е само брънка от тази стратегия.

Какво показва обаче внимателното вглеждане във фактите?

Предполага се, че най-пълна и обобщена информация за депортацията във Вардарска Македония би следвало да се съдържа в архива на Яд Вашем в Израел, известен още като „Мемориал на Холокоста и героизма”. Тук обаче идва голямата изненада. Данните за Вардарска Македония са предоставени основно през 1959 г. от скопския историк Александар Матковски и публикувани в книгата му „Трагедията на евреите от Македония” (Скопие 1962, с. 101). Информацията на Матковски е фигурира в изданието „Проучвания на Яд Вашем за еврейската европейска катастрофа и съпротивата” на иврит, английски и испански езици. От тук данните впоследствие са качени и на официалният сайт на Яд Вашем. Според тях 7300 евреи от Вардарска Македония и Поморавието са събрани в транзитен лагер, разположен в сградата на тютюневия монопол в Скопие. Оттам са извозени с 3 влакови композиции на 22, 25 и 29 март 1943 г. за концлагера Треблинка, където са унищожени.

Съгласно данните на Яд Вашем, на 21 март в Скопие пристигат, за да проконтролират лично организираната от тях депортация, комисарят по еврейските въпроси Александър Белев, германският посланик в София Бекерле и хауптщурмфюрерът от СС Теодор Данекер. Яд Вашем не споменава за друго германско присъствие при тази първа голяма депортация. Във фотоархива на същата институция, под № 213/42 се съхранява снимка от депортацията в Скопие, без да е посочена допълнителна информация. Същата фотография обаче е налична и в Музея на Холокоста в САЩ. Под нея е пояснено, че на нея е Александър Белев по време на депортацията в Скопие през март 1943 г. На снимката се виждат и двама германски войници, които охраняват Белев. Този факт за пореден път потвърждава извода за германската зависимост на Белев и съответно германското участие и при тази първа депортация. Трябва да се спомене, че това е единствената депортация, за която Яд Вашем твърди, че при нея е имало и българско участие, изразяващо се в присъствието на 120 български полицаи. Тази бройка фигурира и в английската, и в испанската версия на сайта.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В същото време Александар Матковски твърди, че българските полицаи са само 20 души и един офицер (с. 86). Разликата от 100 души е фрапираща, но нека да я приемем за грешка на превода. Матковски обаче цитира спомените си Алберт Сарфати, от които е видно, че и първата влакова композиция е охранявана от „20 германци начело с един офицер” (с. 89).

За втората депортация на 2402 евреи, състояла се на 25 март, данните на Яд Вашем сочат, че „в Скопие два дни по-рано пристига специална германска военна единица, командвана от сержант Бухнер, за да организира и охранява транспортирането”. В същото време А. Матковски сочи, че частта се състои „от 35 германски войника”, командвани от Хандрик (с. 90).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още по-интересна е информацията за третата депортация на 2404 евреи, осъществена на 29 март 1943 г. Според Яд Вашем „транспортирането също е било организирано и охранявано от германски полицаи”. А. Матковски цитира обаче германски сведения, които дават достатъчно яснота и отхвърлят версията за българско участие и при депортацията с първия влак на 22 март: „И за третия транспорт най-точни сведения са оставили германците. По заповед на Данекер от София, първото отделение от 30 германски войници, полицейска стражарска част от Нишка баня, начело с водача на шпиц-полицията Бухнер, тръгнала за Скопие, където пристигнала около 23 часа. На 29 март 1943 г., около 6 часа сутринта в тамошния тютюнев склад започнало товаренето на 2040 евреи в товарни вагони” (с. 92). Както се вижда, при последните две депортации в данните на Яд Вашем не се споменава за българско участие, а според А. Матковски българско участие няма и при трите влака.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След като със задна дата създадоха нова македонска история, някои среди в Скопие се опитаха да създадат и нова история на Холокоста. На фона на изнесените необорими факти за германското участие обаче, да се прехвърля вината за депортацията на евреите от Македония и Беломорието главно върху България, представлява един опасен опит за оневиняването на Хитлеристка Германия, поставя под съмнение истината за Холокоста и в този смисъл е престъпление срещу човечеството, което може да има опасни последици.

А България е крайно време да защити своя национален интерес.

 

 

ПРИЛОЖЕНИЯ:

Снимка 1 – Документ № 213/42 от фотоархива на Яд Вашем за депортацията на евреите от Скопие през март 1943 г. В средата с шапката е Александър Белев. Вляво се виждат двама германски войници, които го охраняват.

Снимка 2 – Архивни кадри от германски кинопреглед за депортацията на евреите в Скопие през 1943 г. Германски войници затварят вратата на вагон с натоварени в него евреи.

Снимка 3 – Архивни кадри от германски кинопреглед за депортацията на евреите в Скопие през 1943 г. Германски офицери и войници от СС на гара Скопие преди заминаването на влака за Треблинка.

2 коментара »

  • Омерзение said:

    Да, Германия окупира Сърбия и Югославия и предоставя част от територията им за администриране от Българската държава, но това съвсем не значи че тя получава над тях „неограничен суверенитет” и че може против волята на Хитлер да прави гръцките и югославски евреи български граждани. Българският народ, общественост, църква, парламент, правителство и монарх са единствените в Европа, които спасяват всичките свои 50 хиляди български граждани от еврейски етнос и отказват на Хитлер да се бият на германските фронтове ! Този акт трябва да бъде ПРИМЕР ЗА УВАЖЕНИЕ И ПОДРАЖАНИЕ от всички Европейски народи ! Сигурно неслучайно „привиканият на обяснение” от вбесения Хитлер български монарх се завръща „починал” при странни и неизяснени и до ден днешен обстоятелства. А какво да кажем за Македония, за свободата на която оставиха костите си стотици хиляди наши мъже и момчета и която възкръсна преди 20 години за живот с безкористната дипломатическа, политическа, икономическа и военна помощ на България от пепелището на разпадащата се Сръбска Югоимперия ? Що за непризнателен изрод и подлец трябва да си, за да се ровиш в праха и обвиниш онзи , който ти е помогнал, както никой друг, за това, че не е могъл да стори повече ! Ами явно не е могъл ! Да не би гръцките и югославските партизани да са направили дори и символичен опит да помогнат на своите евреи ?

  • Mariana said:

    Благодарните евреи обичат България, нехранимайковците – не!

    Самуил Ардити

    https://www.eurochicago.com/2012/02/blagodarnite-evrei-obitchat-balgariya-nehranimaykovtsite-v-ne/

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.